Решение по дело №6114/2017 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №3007

27.07.2018г., гр. Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XX – ти гр.с-в в открито съдебно съдебно заседание на 12.07.2018г. в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

            при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докла.аното от съдията гр.д. № 6114/2017 по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 232 ЗЗД.

            Ищец „Фида“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Три уши № 3, ет. 3 чрез а.. Св.С. иска осъждането на ответник „Булгарконф“ АД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.Александър Стамболийски № 1Д с и.д.В. И. Й. да заплати наем за периода 01.02.2016г. до 13.04.2017г. за отдаден под наем имот с адрес: с. Б., ул. Т. м. № .. в размер на сумата от 12 990 лева или 750 лева месечно, ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата молба – 26.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че с ответника има договорни отношения във връзка със складирана стока от ответника в склад на ищеца от месец февруари 2016г. Била издадена и получена от ответника фактура № .... като плащане по фактурата до момента нямало. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Ответник „Булгарконф“ АД оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е сключван договор за наем за процесното складово помещение. Твърди, че през м. февруари 2016г. със знанието и съгласието на ищеца ответника е складирал своя стока – платове. В началото на месец април 2017г. ответникът прави постъпки за вдигане на стока и заплащане обезщетение за ползването на имота, което не се е случило поради отказа на ищеца да предаде стоките.

            Съдът след като взе предвид доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК като съобрази становищата на страните намира за установено следното.

            По делото е предявен иск с правна квалификация 232 ЗЗД за заплащане наемна цена за отдаден от ищеца на ответника под наем недвижим имот  - складово помещение находящо се в  . Б., ул. Т. м. № .. за сумата от 12 990 за периода от 01.02.2016г. до 13.04.2017г..  Ответникът не оспорва, че е ползвал процесното помещение за процесния период, но не въз основа на договор за наем, а е съхранявал стоката си със знанието и съгласието на ищеца. Следователно, в тежест на доказване е ищецът да установи факта на сключен договор за наем. Ищецът представя частен свидетелстващ документ № ...., която изхожда от него на стойност 12 990 лева за наем на помещение за периода от 01.02.2016г. до 13.04.2017г. Този документ не може да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на сключен договор за наем, този документ отразява, че има счетоводно записване на вземане от ищеца към ответника без да съдържа в себе си правното основание на това вземане. Във фактурата е посочено писмо № 65/11.04.2017г.  изпратено от ответника, в което писмо последния приканва ищеца да бъдат уредени отношенията им във връзка с ползването на складовото помещение чрез сключване на договор за наем и да им бъде осигурен достъп до помещението, за да бъде вдигната стоката. Следователно, по делото е изяснен и доказан фактът, че ответникът е държал в процесния период стоката си в складовото помещение на ищеца, но не е доказано от последния основанието затова – наем, влог, респ. не се твърди и липса на основание – неоснователно обогатяване. Вън от горното обективирана е в писмена форма воля на ответника да заплати сумата от 750 лева за периода на ползване, при условие че му бъде осигурен достъп за вдигане на стоката си. Следователно, дори да се приеме, че е налице договор за наем, същият не е ясно от кога е прекратен, а ако е прекратен, не е ясно на какво основание ищеца задържа стоката на ответника, което пък дава право на последния да откаже да му плати претендирания наем. Следва да се посочи и че по данни на св. Х. – г.с. при ответника, не е получавана процесната фактура, същата не е осчетоводена, което е индиция затова, че ищецът не е предявил извънсъдебно претенцията си, което пък означава, че въобще не е формиран правен спор.

            Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фида“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Три уши № 3, ет. 3 чрез а.. Св.С. против „Булгарконф“ АД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.Александър Стамболийски № 1Д с и.д.В. И. Й. иск за заплащане на наемна цена за периода 01.02.2016г. до 13.04.2017г. за имот с адрес: с. Б., ул. Т. м. № .. в размер на сумата от 12 990 лева или 750 лева месечно, ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата молба – 26.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов

 

Вярно с оригинала.

Е.Л.