МОТИВИ към ПРИСЪДА №21/22.02.2011г.
по нохд №43/11г. по описа на
По
отношение на подсъдимата С.В.М. *** , ЕГН ********** , е предявено
обвинение по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 от НК , затова , че през периода месец ноември 2007г. - месец декември 2007г. при условията на продължавано престъпление, като
собственик и управител на
"Томилимпекс" ЕООД - Варна избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи
размери 272 069.00 лв. дължим данък по ЗДДС, като потвърдила неистина в подадени справки -декларации, изискуеми по чл. 72 ал.1
и чл. 100 ал.1 от ЗДДС пред ТД на НАП Варна , както следва:
1.На 14.12.2007г.
в гр. Варна подала пред ТД НАП
Варна справка-декларация с вх. № 03000996597/14.12.2007г. за данъчен период месец 11.2007г., в която потвърдила неистина -
несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи
покупки от "Строй Комерс
Груп 2003"
ЕООД с фактури №
1702/06.11.2007г.;
1703/07.11.2007г.; 1710/27.11.2007г.; 1711/28.11.2007г.; 1712/29.11.2007г; 1713/30.11.2007г.; 1714/30.11.2007; 1715/30.11.2007г.; 1719/30.11.2007г. и от
"Строй Про" ЕООДВарна с фактури
№**********/28.11.2007г; **********/29.11.2007г; **********/30.11.2007г, като укритият данък е в особено големи
размери - 252 149.00лв.
2.На 14. 01.2008г. в гр. Варна подала пред ТД НАП Варна справка-декларация с вх. № 03001015425/14.01.2008г за данъчен период
м. 12.2007г., в която потвърдила неистина- несъществуващо право на
данъчен кредит по несъществуващи
покупки от „Строй Про" ЕООД
- Варна с фактури №**********/27.12.2007г.;
**********/27.12.2007г., като
укритият данък е в
особено големи размери - 19920.00лв.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Окръжна
прокуратура така както е предявено.
Пред съда в производство по реда на чл.371
т.2 НПК подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и изразява съгласие по отношение на тези факти да не се
събират доказателства.В последната си дума изказва съжаление за стореното.
След преценка на събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, както и на самопризнанията на
подсъдимия, съдът прие за установено :
І.От фактическа страна
С решение на
Окръжен съд - Варна от 15.11.1996 г. по ф.д.№ 3954/1996 г. в търговския
регистър било вписано „Томилимпекс" ЕООД. Като
едноличен собственик бил вписан Илиян Петров Томов. Адресът на управление бил гр.Варна, ул."А.Дякович" №31 бл.27 вх.А ет.З ап.5.
На 23.11.2007
г. била вписана промяна в партидата на дружеството. Като едноличен собственик и
представляващ била вписана обв.С.В.М.. Адресът на управление също били порменен
- на с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна.
Дружеството
било регистрирано по ДДС в периода 12.12.1996 г. -04.06.2009 г. В
началото на 2008г. била извършена ревизия за дължимите данъци по ЗДДС и ЗКПО на
посоченото дружество за периода 01.11.2007 г. - 31.12.2007г. , приключила с
ДРА 03800151/19.08.2008 г. В хода на ревизията от страна на проверяваното лице
не били предоставени първични или вторични счетоводни документи, съставени по
реда на Закона за счетоводството, поради което не бил признат ползван данъчен
кредит в размер на 292 170.93 лв. В проверявания период управител на
дружеството била подс.М., която съгласно разпоредбите на ЗДДС
депозирала справки-декларации пред ТД - НАП - Варна.
Било
установено, че за данъчен период ноември
2007г. „Томилимпекс" ЕООД е включило в дневниците за покупки фактури
издадени от „Строй комерс груп 2003" ЕООД-гр.София с №
1702/06.11.2007г.,1703/07.11.2007г.;1710/27.11.2007г.;1711/28.11.2007г.;1712/29.11.2007г;
1713/30.11.2007г.; 1714/30.11.2007; 1715/30.11.2007г.; 1719/30. 11.2007г., по
които бил ползван пълен данъчен кредит в размер на 90 965.67 лв. Видно от изисканите от
ТД на НАП София дневници за продажби на „Строй комерс груп 2003” ЕООД няма
отразени извършени продажби към „ Томилимпекс" ЕООД. От разпита в
качеството на свидетел на Пролетка Георгиева - управител на
дружеството, става ясно че тя не разполага с документи,
удостоверяващи
реалността на извършените сделки.
За същият период в
дневниците за покупки „Томилимпекс" ЕООД е включило фактури издадени от
„Строй про" ЕООД-гр. Варна с № **********/28.11.2007г.,№**********/29.11.2007г.,№**********/30.11.2007г., по които
е ползван пълен данъчен кредит в размер на 161
183.33 лв. Видно от дневниците за продажби на „Строй про" ЕООД гр.
Варна са отразени извършени продажби към „Томилимпекс" ЕООД само по две
фактури. В дневниците за покупки на „Строй про" ЕООД са посочени фактури
за покупки единствено от „Строй комерс груп 2003" ЕООД в чиито
дневници за продажби нямало отразени продажби към „Строй про" ЕООД. В
дневниците за продажби на "Строй про" ЕООД не била отразена фактура с
№**********/28.11.2007г. към "Томилимпекс" ЕООД.
За данъчен период декември 2007г.
„Томилимпекс" ЕООД е включило в дневниците за покупки фактури издадени от
„Строй про" ЕООД с №*********/27.12.2007г.;**********/27.12.2007г., по
които е ползван пълен данъчен кредит на стойност 19 920.00 лв.
От изготвения данъчно-ревизионен
акт
и от заключението на вещото лице по назначената в хода на
разследване съдебно-счетоводна експертиза се установява размера
на неправомерно ползвания данъчен кредит от „Томилимпекс" ЕООД за
инкриминираният период, както следва: месец 11.2007 г.- 252
149лв.; месец 12.2007г.- 19920лв.
Т.е. общият
размер на неправомерно ползваният данъчен кредит е 272 069 лв.
За
инкриминирания период - месеците ноември и декември 2007 г. справките-декларации били
подавани от подс.С.М.. От нея били подписвани и фактурите
удостоверяващи фиктивни сделки.
Така изложената фактическа обстановка се установява по един безспорен начин
от самопризнанията на подсъдимата С.М., както и от събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, включително и съдебно-счетоводна
експертиза, които напълно ги подкрепят.
При така изложените налични и категорични доказателства по отношение авторството
на деянието
ІІ.От правна страна съдът
намира, че подсъдимата С.В.М. с
действията си е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението, визирано в текста на чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2
от НК вр. чл.26 ал.1 НК, след като през периода месец ноември 2007г. - месец декември
2007г. при условията на продължавано престъпление, като собственик
и управител на "Томилимпекс" ЕООД - Варна избегнала
плащането на данъчни задължения в особено големи размери
272 069.00 лв. дължим данък по ЗДДС,
като потвърдила неистина в подадени справки – декларации пред ТД на НАП-Варна за данъчни периоди ноември и декември 2007г., изискуеми по чл. 72 ал.1 и чл. 100 ал.1 от ЗДДС.
Налице е и
квалифициращият признак „особено големи размери” по смисъла на чл.93 т.14 НК.
ІІІ.Причини за извършване на
престъплението – стремеж към лично
облагодетелстване.
ІV.По определяне на наказанието
При
определяне на наказанието съдът естествено се съобрази с императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 НПК , съгласно която при хипотезата на чл.371 т.2 НПК нормата на чл.58а НК се прилага по
силата на закона – т.е. след индивидуализирането на наказанието то се намаля с
една трета. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени
изразеното от М. съжаление за извършеното, липсата на предходна съдимост, тежкото й материално и най-вече здравословно
състояние.Отегчаващи не са налице. Съобразявайки се с изложеното, и като взе
все пак предвид и високата степен на обществена опасност на деянието, съдът
определи наказание на подсъдимата малко над определения минимум от текста на
чл.255 ал.3 НК, а именно – четири години лишаване от свобода. Така определеното
наказание на основание чл.58а ал.1 НК съдът намали с една трета – до размера на
две години и осем месеца лишаване от свобода.
Тъй като са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66 НК,
а и съдът намира че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимата не е
необходимо тя да изтърпи ефективно така определеното наказание, то следва да се
отложи за един подходящ срок, за какъвто
съдът намира максималния - пет години. По отношение кумулативно предвиденото
наказание конфискация – такова не бе
наложено поради липсата на доказателства за притежавано от М. каквото и да било
имущество.
V. По граждански иск –
установи се в хода на съдебното производство, че предявеният от министъра на
финансите срещу подсъдимата граждански иск е неоснователен. Това е така, защото
от писмените доказателства по делото е видно, че публичното вземане /каквото представлява
невнесеното в бюджета данъчно задължение и което е предмет и на обвинителния
акт/ е установено и с ДРА №03800151/19.08.2008г. на ТД НАП – Варна. И тъй като
данъчно-ревизионният акт е изпълнително основание, то въз основа на него е
образувано производство по принудително изпълнение – изпълнително дело
№3962/2009г. Макар и образувано срещу юридическото лице/което се представлява
от подсъдимата/ , а не срещу физическото лице – подс.М., то очевидно е че се
касае за едно данъчно задължение, за една щета. При това положение да се уважи
и гражданският иск би означавало да се изисква двойно плащане на дължимия
данък, което е недопустимо. Поразди тази причина и искът бе оставен без
уважение.
VІ.Разноски
На
основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подс.Атанасов да заплати сторените по
делото разноски в размер на 100 лева за възнаграждение на вещи лица.
При
тези си съображения Окръжният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :