РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Перник, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500567 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба от Д. В. Д., чрез адвокат Я.С. от АК ***, против Решение №
90 от 27.05.2021 г., постановено по гр.д. № 4582 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.,
с което съдът е отхвърлил предявените срещу „Еос Матрикс“ ЕООД искове за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 9822,95 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 29.04.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 2185,17 лв.
– договорна лихва от 09.06.2008 г. до 12.04.2010 г., сумата 175,90 лв. – наказателна лихва от
27.11.2009 г. до 12.04.2010 г., сумата 243,68 лв. – държавна такса и сумата 1184,83 лв. –
адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 30.04.2010 г. по ч.г.д.
№ 2289 по описа за 2010 г. на РС – Стара Загора, както и е осъден ищецът да заплати
направените по делото разноски.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Твърди, че Районният съд неправилно е приел, че вземането на ответното
дружество към ищеца не е погасено по давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. В условията на евентуалност ако
въззивният съд приеме, че не е налице изтекла погасителна давност по отношение на
главницата и разноските, то по отношение на лихвите да бъде прието за установено, че
същите не се дължат от Д. В. Д..
„Еос Матрикс“ ЕООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
1
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Д. В. Д. е поискал да бъде признато за установено по отношение на „Еос Матрикс“ ЕООД,
че не дължи на ответното дружество сумата от 9822,95 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 29.04.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 2185,17 лв. – договорна лихва
от 09.06.2008 г. до 12.04.2010 г., сумата 175,90 лв. – наказателна лихва от 27.11.2009 г. до
12.04.2010 г., сумата 243,68 лв. – държавна такса и сумата 1184,83 лв. – адвокатско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 30.04.2010 г. по ч.г.д. № 2289 по
описа за 2010 г. на РС – Стара Загора, поради новонастъпили факти – погасяване по давност
на сумите след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното
производство по изп. дело № 25 по описа на ЧСИ И.Б. за 2020 г.
„Еос Матрикс“ ЕООД изразява становище за неоснователност на иска, поради това, че по
изпълнителното производство многократно са предприемани изпълнителни действия.
За да отхвърли иска районният съд е приел, че към момента на образуване на изп.д № 25 по
описа на ЧСИ И.Б. за 2020 г. не е изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна
погасителна давност.
Жалбоподателят твърди, че вземането не е погасено по давност, защото са извършвани
действия, с които давността е прекъсвана.
Установено по делото е следното:
Видно от приетите от Районния съд доказателства се установява, че въз основа на Договор
за потребителски кредит № *** между ищеца и „Юробанк България И Еф Джи България“
АД е възникнало облигационно отношение, по силата на което банката е предоставила на
ищеца – кредитополучател потребителски кредит в размер на 10000 лв. срещу
възнаградителна лихва, включена в погасителните вноски. От Договор за възлагане на
вземания и приложението към него се установява, че вземанията по договора за кредит,
сключен с ищеца, са прехвърлени от „Юробанк България“ АД на „Еос Матрикс“ ЕООД.
Установява се също, че „Юробанк България“ АД упълномощила „Еос Матрикс“ ЕООД да
уведоми длъжниците за сключения договор за цесия, въз основа на което е изпратено
уведомление от последния в качеството на пълномощник на цедента до Д. В. Д. за
прехвърляне на вземанията по договора за кредит. По делото няма данни за получаването на
това уведомление от жалбоподателя.
По ч.гр.дело № 2289 по описа на РС Стара Загора за 2010 г. против ищеца (сега
жалбоподател) е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист, с който е осъден да заплати солидарно на „Еос Матрикс“ ЕООД сумата
от 9822,95 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.04.2010 г. до изплащане на
вземането, сумата от 2185,17 лв. – договорна лихва от 09.06.2008 г. до 12.04.2010 г., сумата
175,90 лв. – наказателна лихва от 27.11.2009 г. до 12.04.2010 г., сумата 243,68 лв. – държавна
такса и сумата 1184,83 лв. – адвокатско възнаграждение.
2
Въз основа на издадения изпълнителен лист от 30.04.2010 г. по молба на „Юробанк
България И Еф Джи България“ АД от 01.07.2010 г. е образувано 1476 по описа на ЧСИ М.М.
за 2010 г. С молбата е възложено на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да
пристъпи към принудително събиране на вземането чрез избран от него начин на
изпълнение.
На 19.08.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, като видно от
известието същото е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена. Извършени са
справки за трудови договори, публични задължение и имущественото състояние на
длъжника от съдебния изпълнител. Изпратено е запорно съобщение до ***, получено от
третото лице на 29.10.2010 г., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. С писмо, входирано на 16.06.2011 г. по изпълнителното дело, работодателят на Д.
е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът не е техен служител, считано от *** и е
поискал потвърждение за получени суми от съдебния изпълнител. Видно от доказателствата
по делото, че на 28.12.2010 г. по изпълнителното дело са постъпили – 33.70 лв., на
03.03.2011 г. – 44.93 лв. и на 08.04.2011 г. – 33.70 лв. На 14.02.2013 г. взискателят „Юробанк
България И Еф Джи България“ АД депозирал молба, с която е поискал да бъде наложен
запор върху трудовите възнаграждения на длъжника. Въз основа на молбата на 21.02.2013 г.
е изпратено е запорно съобщение до ***. На 10.01.2014 г. взискателят отново е поискал да
бъде наложен запор върху трудовите възнаграждения на длъжника.
С молба от 31.03.2016 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като
взискател по изпълнителното дело в качеството си на цесионер на вземанията по
изпълнителния лист, като е представил приложението към договора за цесия и пълномощно
по силата, на което да уведоми длъжниците за извършената цесия, което искане е уважено с
разпореждане от 31.03.2016 г. С молба от 12.10.2016 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал от
съдебния изпълнител да бъдат връчени уведомления до задължените лица за договора за
цесия, а с молба от 06.03.2017 г. да бъде извършена справка за действащ трудов договор на
длъжника и за имущественото му състояние. С молба от 31.03.2017 г. въззиваемото
дружество е възложило на основание чл. 18 от ЗЧСИ извършването на всички необходими
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. На 20.03.2019 г. „Еос
Матрикс“ ЕООД е поискал изпълнителният лист да му бъде върнат.
От приложеното към първоинстанционното дело заверено копие на изп. д. № 25 по описа на
ЧСИ И.Б. за 2020 г., се установява, че същото е образувано въз основа на молба от „Еос
Матрикс“ ЕООД от 05.02.2020 г. въз основа на изпълнителния лист от 30.04.2010 г. С
молбата е поискано да бъде образувано изпълнително дело и извършени справки за трудови
договори и имуществено състояние на длъжника. По делото са извършени съответните
справки от съдебния изпълнител и е изпратено запорно съобщение до ***. С молба от
29.05.2020 г. е поискано налагане на запор върху банкова сметка в конкретно посочена в
молбата банка. С писмо от 22.07.2020 г. *** е уведомило съдебния изпълнител, че
длъжникът не е техен служител, считано от *** и няма за получаване трудови
възнаграждения. На 07.08.2020 г. е изпратена е покана за доброволно изпълнение до
3
длъжника, връчена му лично.
При тези факти, въззивният съд намира следното:
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
С оглед наведените доводи във въззивната жалба съдът счита следното:
Неоснователно е възражението, че към датата на депозиране на исковата молба Д. В. Д. не е
бил редовно уведомен за извършената цесия. Настоящият въззивен състав напълно споделя
изложеното от районния съд относно надлежното уведомяване на длъжникът за извършена
цесия. В допълнение към казаното в обжалваното Решение следва да бъде посочено още, че
с договор за цесия от 18.01.2016 г. цедентът „Юробанк България И Еф Джи България“ АД е
прехвърлило на цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД, считано от 18.01.2016 г., свои вземания
към длъжници съгласно приложение към договора, сред които е и процесното вземане по
изпълнително дело № 1476 по описа на ЧСИ М.М. за 2010 г. (л. 80 от първоинстанционното
дело). Цесията е извършена надлежно и е породила правно действие. Въз основа на така
извършената цесия, „Еос Матрикс“ ЕООД, е депозирало молба от 31.03.2016 г., с която моли
на основание чл. 429 от ГПК дружеството да бъде конституирано като взискател по
изпълнителното дело, на мястото на предходния взискател „Юробанк България И Еф Джи
България“ АД. С Разпореждане от същата дата въззиваемото дружество е конституирано
като взискател по изпълнителното дело. С молба от 12.10.2016 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е
поискал от ЧСИ М. да бъдат връчени уведомления до задължените лица за договора за
цесия, а с молба от 06.03.2017 г. да бъде извършена справка за действащ трудов договор на
длъжника и за имущественото му състояние. Впоследствие с молба от 31.03.2017 г.
въззиваемото дружество е възложило на основание чл. 18 от ЗЧСИ извършването на всички
необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. В изпратените
съобщения до НАП и НОИ от страна на ЧСИ А. М. е отбелязал, че те се изпращат по молба
на „Еос Матрикс“ ЕООД. На последно място по молба от 20.03.2019 г., която „Еос Матрикс“
ЕООД е поискало изпълнителният лист да му бъде върнат, листа е върнат именно на
въззиваемото дружество.
Всичко това обуславя извода на Окръжен съд Перник, че взискател по делото е вече „Еос
Матрикс“ ЕООД и това дружество се явява пасивно легитимиран ответник в исковото
производство по реда на чл. 439 от ГПК. Освен всичко изложено следва да се има предвид,
че връчването на препис от отговора на исковата молба, съдържаща уведомление от
предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ответника, е факт, настъпил в хода
на процеса, който е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. С връчването на съобщение за
извършената цесия, като приложение към отговора на исковата молба е осъществено
надлежно уведомяване за цесията.
Неоснователно е и възражението, че след настъпила перемпция всички действия
4
извършвани от съдебните изпълнители са незаконосъобразни и неправомерни, както и, че е
изтекла предвидената в чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД давност. От доказателствата по
делото се установява, че по молба на „Юробанк И Еф Джи България“ АД е наложен запор на
трудовото възнаграждение по който извършени превода, като последният е получен по
сметка на ЧСИ на 08.04.2011 г. Банката взискател е депозирала още две молби за налагане
на запор на трудово възнаграждение съответно на 04.04.2013 г. и 10.01.2014 г., но запори не
са налагани, тъй като не са открити трудови договори на Д. В. Д..
Тъй като в случая се касае за вземания въз основа на банков кредит, погасителната давност,
съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД е 5 годишна за главницата и съгласно специална
разпоредба на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е 3 годишна за лихвите за забава.
Настоящият въззивен състав счита, че давностният срок по изп. д. № 1476 по описа на ЧСИ
М.М. за 2010 г. не е текъл до постановяване на ТР № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. на ОСГК на
ВКС след като в т. 10 на ТР е обявено, че предходното Постановление № 3/18.11.1980 г. е
изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в
хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено
задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение. В тази насока е и
съдебната практика – Решение № 170/17.9.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на 4 ГО; Решение
№ 51/21.2.2019 по гр. д. № 2917/2018 на ВКС, ГК 4 ГО, където в производството по чл. 290
ГПК е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.6.2015 г. - от датата на постановяване на т. д. №
2/2013 г. До 26.6.2015 г. е в сила тълкуването, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС и то
задължава съда да приеме, че докато трае изпълнителното производство давността за
вземанията, предмет на ИД не тече. Следователно, даденото с т. 10 от ТР № 2/26.6.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешение се прилага от датата на обявяването му и то
само по отношение на висящите към този момент ИД, но не и към тези, които са
приключили преди това.
Молбата от 10.01.2014 г. е последното валидно изпълнително действие по изпълнително
дело № 1476 по описа на ЧСИ М.М. за 2010 г. до постановяване ТР № 2/2013 г. от
25.06.2015 г. и с оглед посочената по-горе хронология към тази дата изпълнителното дело не
е перемирано, не е изтекла и предвидената в чл. 110 ЗЗД давност. На 31.03.2016 г. е
депозирана молба от въззиваемото дружество, с което същото моли да бъде конституирано
като взискател по изпълнителното дело. Конституирането на новия взискател „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е извършено след настъпване на перемпция на изпълнителното дело, тъй
като след датата 10.01.2014 г., в продължение на две години – до 10.01.2016 г. не са искани
или извършвани никакви изпълнителни действия и между последното валидно
изпълнително действие и депозирането на молбата са изминали повече от две години.
Макар производството по изпълнителното дело по отношение на Д. В. Д. да е перемирано и
да не е образувано друго изпълнително дело срещу него в качеството му на длъжник, то
ЧСИ М. е дължал извършването на исканите действия, включително и налагането на запор
на Д.. В горния смисъл е Решение № 37 от 24. 02. 2021 г., постановено реда на чл. 290 от
5
ГПК по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО.
Молбата от 31.03.2016 г. обаче няма характера на поискано изпълнително действие, поради
което и със същата не е прекъсвана започналата да тече давност от 25.06.2015 г. С
подаването на молбата от 31.03.2017 г., с която въззиваемото дружество е възложило на
основание чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ извършването на всички необходими действия, отново е
прекъснато теченето на давността. При изчисляване на давностните срокове следва да се
има предвид, че тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г.,
същият е спрял да тече до 13.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. С молбата от 29.05.2020 г., с която от страна на „Еос Матрикс“
ЕООД е поискано налагане на запор върху банкова сметка в конкретно посочена в молбата
банка, давността отново е прекъсната.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че предявените отрицателни
установителни искове са основателни, предвид което и всички възражения в жалбата са
неоснователни.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269,
изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с този
на въззивния съд, поради което и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното
производство.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр.
чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния
интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер
на 100 лв.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90 от 27.05.2021 г., постановено по гр.д. № 4582 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ***,, да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ 6, сумата от 100 лв. направени разноски във въззивното
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7