Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12 от 11.05.2021г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Граждански състав
На петнадесети април през Двехиляди двадесет и първа година
В открито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
Секретар: Соня Василева,
Прокурор:…………………
Като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА
Гр. дело № 83 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от М.Г.И. срещу МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – Сливен с искане
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на допусната лекарска грешка от лекарски екип, работещ в ответната
болница, от чиито противоправни действия са настъпили вредите.
Твърди
се, че. Всичко в тази област на лицето и долната челюст се е подуло и
изтръпнало на 26.06.2018г. в гр. Сливен ищцата в дома си е паднала и се ударила
в областта на брадичката. Изпитала е силни болки и е припаднала за около 10
мин. Схванала се е долната й челюст, като ищцата изпитала силни болки. Посетила
е Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински” АД – Сливен към 14.55 ч. Била е приета и настанена в отделението по
лицево челюстна хирургия, за да чака доктор - специалист хирург от гр. Пловдив.
Били са направени рентгенови снимки и скенер. На следващия ден е дошъл д-р Р.,
който е извършил преглед и установил, че има счупване на лявата страна на
долната челюст, като е насрочил операция за 28.06.2018 г. под пълна анестезия.
След
операцията ищцата е видяла, че има външен разрез и е оперирана от външна страна
на челюстта. Били са й поставени метални пластини с винтове, като брадичката й
е била посиняла вдясно, лицето й е било отекло и асиметрично, а от единия зъб
от дясно е кървяло.
Ищцата
била изписана в 10.30 ч. след операцията. След като е напуснала болницата не се
чувствала добре и си е направила рентгенова снимка срещу заплащане. Оказало се,
че зъбите й не се срещат правилно – горните и долни зъби се разминават.
Установено е и второ счупване на челюстта, което докторът не е видял, и същото
не е наместено, като няма поставена втора метална пластина, която да го
фиксира. Последвало обаждане към д.-р Р.по телефона, който отново е извикал
ищцата в болницата. На същата е било обяснено, че веднага следва да се направи
втора операция с местна упойка. Ищцата твърди, че е била слаба, замаяна и не е
била в състояние да взема решения, като под принуда е била заведена в
операционната. Била й поставена местна анестезия, която не е произвела
действие. Били са й поставени
Ищцата
твърди, че с поведението си медицинският персонал е предизвикал остра стресова
реакция - силен страх, тревожност, нарушен сън с нощни кошмари, като ищцата се
чувства лабилна, дезориентирана и не може да ходи на работа. Изпитва тревога,
че ще остане обезобразена за цял живот, поради лицевата асиметрия, и това я
подтиска и депресира силно. Няма желание за живот, изгубила е предишната си
веселост и вече не се радва на нищо.
Предвид
гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което осъди ответната
болница да заплати справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в размер на 26 000.00лв., представляващи частична претенция от пълната
сума 120 000 лв., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на 3240 лв. за титаниева плака и титаниев винт, като се претендира
присъждане на законната лихва от датата на увреждането.
Исковата
молба е връчена редовно на ответната болница.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор на обратния иск. В същия е
изложено становище, че искът е допустим, но неоснователен, поради което се
оспорва както по основание, така и по размер. Прави се възражение за
недължимост на обезщетението при
условията на сключената застраховка. Съгласно чл. 7 ал. 17 от Общите условия,
застраховката не покрива вреди, настъпили вследствие на умишлени действия на
застрахования или вследствие на проявена груба небрежност. В случай, че се
установи, че в процеса действително не са спазени медицински практики и не
спазени медицинските стандарти за лечение на състоянието на ищцата, то се
твърди, че МБАЛ и неговият персонал е допуснал груба небрежност, която не се
покрива от сключената застраховка.
В
отговора се оспорват като неоснователни и недоказани исковите претенции.
Оспорва се противоправността на деянието извършено от д- Р.и д-р Д.. Оспорват
се и твърденията, че оперативният екип не е спазил медицински стандарт, като се
твърди, че осъществената върху ищцата оперативна интервенция е извършена
съгласно всички медицински стандарти. Сочи се, че поради съмнение за наличие на
втора фрактура д-р Р.е назначил отделно следоперативна панорамна снимка, която
е направена един ден след операцията. От тази повторна снимка се установило, че
е налице втора фрактура, поради което
незабавно е предприета повторна интервенция с цел репозиция и фиксация на
челюстта. Твърди се, че ищцата се е подложила на повторната операция абсолютно доброволно, като дори тя е настоявала за
това. По отношение на дължината на
винтовете и големината на пластината се твърди, че същите се определят по
съответните клинични показания от оператор въз основа на базови лечебни
принципи в лицево-челюстната хирургия утвърдени в цял свят. Доброволното
съгласие на ищцата е видно от подписаната от същата декларация за информирано съгласие с дата 26.06.2018 г., като лекуващият лекар е
уведомил пациента за потенциалните рискове, страничните ефекти, нежеланите
лекарствени реакции, болка и други неудобства. Твърди се, че в процесния случай
липсва и вината като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД. В случая се твърди, че не може да се говори и за умисъл както
и за небрежност, тъй като лекуващият екип е извършил процесната оперативна
интервенция правилно, професионално и съгласно всички медицински принципи.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишено и
неотговарящо на реално претърпените неимуществени вреди.
От
съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
В
законоустановения срок е направено искане за конституиране на трето лице-помагач,
а именно застрахователя по професионалната отговорност на ответника - ЗД
„ЕВРОИНС” АД. Срещу същото е предявен
обратен иск.
Твърди
се, че между ответника и ЗД „ЕВРОИНС ” АД е сключен договор за застраховка с
дата 20.12.2017 г., въз основа на който между страните е подписана
застрахователна полица с предмет „Професионална отговорност на персонала в
лечебното заведение”. Срокът на застраховката се сочи 12 месеца, считано от 01
.01.2018 г. до 31.12.2018 г., като се покриват рискове свързани с работата на
медицински персонал, работещ на трудов договор или друг договор и упражняващи
медицинска професия в лечебното заведение,
съгласно приложен списък.
Предвид
горното в условията на евентуалност, след ангажиране отговорността на ответното
дружество МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – Сливен, се
претендира осъждане на застрахователя ЗД
„ЕВРОИНС” АД, който да възстанови присъдените суми. Представя се копие от
договор за застраховка и застрахователна полица.
Обратният
иск е редовно връчен на застрахователя
ЗД „ЕВРОИНС” АД .
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия се оспорват главните
искове на ищцата, като неоснователни, присъединяват се изцяло към твърденията
на ответното лечебно заведение. Допълнително се твърди, че видно от
представените документи по делото, твърденията на ищцата са неверни. Не е вярно твърдението, че същата е била
повлечена насила на оперативния стол, както и че не са били изготвени документи
във връзка с извършените две операции - на 28.06.2018г. и на 29.06.2018 г.
Оспорва се твърдението, че от страна на лечебното заведение или неговия
персонал не са били извършени действия съобразени с утвърдените медицински
стандарти. Сочи се, че деформацията, за която ищцата говори, е свързана с оток
на лицето, който оток неизменно придружава счупването на челюстта и
необходимата след това от оперативна намеса. Този оток се дължи вследствие на
травмата и извършените операции, а не поради неправилни действия или
бездействия на медицинския персонал. Дори и да се установи, че ищцата е
претърпяла болки и страдания,се твърди, че същите произтичат от естеството на
травмите, а не са пряко вследствие от действията или бездействията на
медицинския персонал. Счупването на челюстта, и то на няколко места, само по
себе си е болезнено. Оздравителният процес, както и лечебният такъв също са
придружени с болки и страдания, включително дискомфорт и неудобство, като
наместването и периодът на заздравяване изискват сами по себе си специален
режим на хранене, предполагат неудобства като невъзможност за отваряне на
устата и прочее.
Оспорва
се твърдението, че операциите извършени на ищцата в гр.София са били
задължителни и необходими и че са причинно следствена връзка от действията и
бездействията на персонала на МБАЛ - Сливен. Оспорва се искът както за неимуществените вреди така и
за имуществени вреди, като се твърди, че
разходите за лечение и за нови импланти не са били необходими и съответно не са
дължими.
По
отношения на предявеният обратен иск, същият се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че застрахователното дружество не следва да носи отговорност, тъй
като съгласно чл. 7, ал.17 от Общите условия на застраховката, същата не
покрива вреди, настъпили вследствие на умишлени действия или действия,
вследствие на проявена груба небрежност. Също така се сочи, че поетият по
застраховката риск е рискът от предявяване на застрахователна претенция, а не
от настъпване на застрахователно събитие. В случай, че установи конкретно
действие или бездействие на лекар по отношение на лечението на ищцата, следва
да се приложи лимита на отговорността, предвиден за съответния лекар.
Предвид гореизложеното от съда се иска да
отхвърли предявените от М.И. срещу МБАЛ
„Д-р Иван Селимински” АД – Сливен, като недоказани и неоснователни,
както и предявеният обратен иск срещу застрахователното дружество. Алтернативно
се иска от съда да бъде намален до застрахователния лимит дължимото
обезщетение, като се вземе предвид обстоятелството, че травмата на ищцата и
лечението й по своето същество са свързани с продължителни болки, страдания и
дискомфорт.
В
с.з. ищцата се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа изцяло исковите претенции и моли за пълното им уважаване. Представя
писмени бележки.
В
с.з. ответната болница се представлява от процесуален представител по
пълномощие, който оспорва основателността на исковите претенции и моли да бъдат
отхвърлени. Представя подробни писмени бележки.
В
с.з. третото лице помагач на ответника – не се представлява.
От
фактическа страна се установява следното –
На 26.06.2018г.
в гр. Сливен ищцата в дома си е паднала и се ударила в областта на брадичката.
Изпитала е силни болки, схванала се е долната й челюст. Посетила е Спешно
отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински”
АД – Сливен. Била е приета и настанена в отделението по лицево челюстна
хирургия, били са направени рентгенови снимки и скенер. На следващия ден е
дошъл д-р Р., който е извършил преглед и установил, че има счупване на лявата
страна на долната челюст, като е насрочил операция за 28.06.2018 г. под пълна
анестезия.
След
операцията ищцата е видяла, че има външен разрез и е оперирана от външна страна
на челюстта. Били са й поставени метални пластини с винтове, като брадичката й
е била посиняла вдясно, лицето й е било отекло и асиметрично.
Ищцата
била изписана в 10.30 ч. след операцията. След като е напуснала болницата не се
чувствала добре и си е направила нова рентгенова снимка срещу заплащане.
Оказало се, че зъбите й не се срещат правилно – горните и долни зъби се
разминават. Установено е и второ счупване на челюстта, което докторът не е
видял, и същото не е наместено, като няма поставена втора метална пластина,
която да го фиксира. Последвало обаждане към д.-р Р.по телефона, който отново е
извикал ищцата в болницата. При повторното посещение в болницата на ищцата е
било пояснено,На същата, че веднага следва да се направи втора операция с местна
упойка.Била й поставена местна анестезия, която не е произвела действие. Били
са й поставени
По време
на манипулацията ищцата изпитвала нечовешки болки, викайки ръкомахайки и почти
припаднала от болка. Няколко човека са я притискали към операционния стол,
вследствие на което имала синини по гърдите и тялото. От силната болка изгубила
съзнание. След като се свестила, ищцата си тръгнала от болницата, като
изпитвала болки още 2-3 дни и не можела да стане от леглото. Направила си
допълнително нова рентгенова снимка и 3D
скенер. Извършена е била консултация с д-р П.П. ***, който е заявил, че всичко
е направено погрешно, не е наместено пи няма как да се оправи.
Ищцата
била насочена за лечение в София, където е била направена нова операция от д-р
Клаин на 12.07.2018 г. около 8.00 ч. с пълна упойка. Установено е срязване на
лицев мускул, който е атрофирал и лицето на ищцата е останало изкривено. При
тази операция е била поставена титаниева плака с винт, за което ищцата е
заплатила сума в размер на 3240 лв. Представена е фактура № ********** от
12.07.2018г. за закупени титаниева плака и титаниев винт – опаковка 12 броя.
Между
ответната болница и ЗД „ЕВРОИНС ” АД е сключен договор за застраховка с дата
20.12.2017 г., въз основа на който между страните е подписана застрахователна
полица с предмет „Професионална отговорност на персонала в лечебното
заведение”. Срокът на застраховката се сочи 12 месеца, считано от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г., като се покриват рискове свързани с работата на медицински
персонал, работещ на трудов договор или друг договор и упражняващи медицинска
професия в лечебното заведение, съгласно
приложен списък. Медицинския екип извършил двете операции в МБАЛ „Д-р Иван
Селимински” АД – Сливен са част от медицинските специалисти, работещи по трудов
договор в болницата.
Назначената
по делото СМЕ установява, че действително при извършване на първата операция е
пропусната и не е диагностицирана втората фрактура на челюстта. Това е наложило
провеждането на втора операция на следващия ден, която обаче винаги се прави
под обща анестезия, а не с местна такава – както в случая. Избор на оператора е
дали да бъде направен външен разрез или да се работи вътрешно, като и двата
метода се използват в практиката от лицево – челюстните хирурзи. В случая
оператора е извършил външен разрез от 5 см., с външен шев. Прерязването на
дъвкателния мускул напречно, но не на допустимото място е довело до
деневриране, атрофия, цикатризиране и ограничаване на неговата функция. След
проведени оперативни интервенции от този род често се наблюдава, както и в
случая, наличие на външен белег и слабо изразено хлътване на меките тъкани в
зоната на оперативния достъп. Проведеното ревизионно оперативно лечение в УБАЛ
по ЛЧХ – София е извършено поради наличието на оклузални нарушения с
функционално значение, като същото не може да се извърши без подмяна на
остиосинтезните плаки. В медицинската литература понятието „оклузионни
нарушения” означава нарушение на начина по който горните и долните зъби
осъществяват контакт помежду си, т.е. захапката – несъответсвие на зъбите от
двете челюсти, вследствие на вече извършената операция в МБАЛ – Сливен.За тези
оклузионни нарушения свидетелства при разпита и св.П.П. -стоматолог.
При
проведения преглед от вещото лице на 03.02.2021г. ищцата е съобщила, че няма
оплаквания в момента и се храни нормално. Установила се е лека девиация в дясно
и изтръпване на долната устна и брадата, но това е във връзка с възникналата
фрактура, а не е последица от операцията. От проведена контролна рентгенография
на 30.09.2019г. се вижда, че е настъпило заздравяване на фрактурите.
Разпитаните
по делото свидетели И.Х. и Т.Т.в показанията си сочат, че след първата операция лицето
на ищцата е било деформирано, като челюстта е била изместена видимо на една
страна. Това е наложило повторна снимка при която е установена втората фрактура
на челюстта. Веднага ищцата е била повикана от д-р Р.в МБАЛ - Сливен и е била
извършена втора операция, но вече под местна упойка, която не е произвела
обезболяващо действие. Майката на ищцата е чакала пред заключената операционна,
от която са се чували силни викове и крещене „Спрете, спрете”. След втората
операция отново е останало изкривяване на лицето, силно подуто място в областта
на външния шев на лицето. Ищцата не е могла да отваря устата, да се храни и
отслабнала 10 кг. Това е наложило 10 дни по – късно да се потърси медицинска
помощ при лекарски екип в МБАЛ по ЛЧХ - гр. София, където е извършена нова
трета операция. Свидетелите сочат, че тези операции са се отразили много тежко
на психическото състояние на ищцата. Преди операциите ищцата е била весела,
усмихната жена, а сега често плаче, приема успокояващи лекарства. Получава
често паник атаки. Постоянно сънува кошмари и до днес На обезболяващи и
успокоителни лекарства е всеки ден. Разчита постоянно на помощта на своите
близки, не желае да излиза и да контактува с други хора. Преди инцидента е работила
като козметичка, но след това изпитвайки силни притеснения от вида на лицето си
е прекратила работа за срок от две години.
Назначената
по делото Съдебно – психологична експертиза установява,
че има данни в следствие на преживяното у
ищцата да са настъпили промени характерни за разстройство нарушаващо социалното
функциониране, което възниква в период на адаптация към последиците на
стресогенно жизнено събитие. Налице са и симптоми, характерни за депресията,
като загуба на интерес, чувство за безнадежност и плач, като това разстройство
понякога се нарича ситуационна депресия. Това разстройство е съпроводено със
симптоматиката и на посттравматично стресово разстройство, като реакция на
остър дистрес, свързано с много по – интензивен стрес. Емоционалните и
поведенчески симптоми са настъпили в рамките на 3 месеца от интервенцията.
Налице са емоционалните признаци – тъга, безнадежност, липса на радост,
нервност, плач, тревожност, нарушения на съня, трудно концентриране, избягване
на семейството и приятели. Тези остатъчни симптоми са повлияни от негативен
интензивно въздействащ психосоциален фактор. Емоционалното и психично състояние
на ищцата носи белези на психично страдание.Белезите на психично страдание
пораждат самоизолация и повишават значително цената на преживяното психично
разстройство.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка
на събрания доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята
съвкупност. Съдът даде вяра на разпитаните в с.з. свидетели и кредитира
заключенията на изслушаните по делото експертизи, като изготвени от компетентни
вещи лица.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Правно
основание на главната искова претенция – чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Правно
основание на предявеният обратен иск – чл.219, ал.3 от ГПК вр. с чл. 429 от КЗ.
Особеното при медицинския деликт е, че деянието представлява част от правнорегламентирана рискова професия.
На
първо място, отговорността на ответника е за чужди действия, с които е
причинено деликтно увреждане. По своя характер тази отговорност е гаранционно
обезпечителна. В случая, ответната болница е възложила работа на трето лице,
като изпълнението на възложената работа е в интерес на възложителя -
работодател. Последният отговаря за причинените от неговите служители вреди,
дори и тогава, когато не е установено кой конкретно е причинил тези вреди.
Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане и
вредите да са причинени при или по повод нейното изпълнение, като не е
необходимо да се установява прекия деликвент.
В
случая е налице възлагане от страна на ответната болница на работа, на
съответния лекарски екип за осъществяване на болнично лечение, а именно
операция, което е част от осъществяваната дейност на ответника, в качеството му
на болнично заведение. В случая деянието на изпълнителя е пряко свързано с
възложената работа. Същото е противоправно, виновно извършено и се състои в
неизпълнение на професионални задължения.
Вредата,
причинена от противоправното деяние се изразява в неблагоприятните последици,
които са настъпили в правната сфера на ищцата. Същите са с начален момент – 28.06.2018г.
и представляват болки, страдания и негативни стресови усещания, накърнено
физическо и психично здраве, вследствие на причинената от служителите на
ответника телесна повреда.
Налице
е причинна връзка между противоправното деяние на изпълнителя при ответника и
настъпилата увреда. Такава категорично е налице, тъй като последната е пряка и
непосредствена последица от неправилното и неточно диагностициране на
челюстната травма, наложило провеждането на втора операция в МБАЛ – Сливен под
местна анестезия, както и провеждането на последващо оперативно лечение в МБАЛ
по ЛЧХ - гр.София. Медицинските лица, като екип, д-р Р.и д-р Д. са действали в
разрез с медицинските принципи при
осъществяване на професионалните си задължения, като поведението им е било
противоправно – погрешни и некомпетентни оперативни действия с използване на
неподходящи материали.
Предвид
изложеното са налице всички законови предпоставки за ангажиране отговорността
на ответната болница по реда на чл. 49 от ЗЗД. Налице е увреда, причинена от
оперативния медицински състав, извършил операцията на 28.06.2018г. Налице е
противоправно поведение от страна на медицинския персонал, което се изразява в
неспазване на нормата на чл.86, ал.1, т.10 от ЗЗ, а именно „като пациент всеки
има право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури,
провеждани по време на лечението му“. Случилото се не може да се квалифицира
като „случайно събитие“, тъй като се касае за проявена лекарска грешка и
виновно неизпълнение на професионални задължения при работа на медицинския
персонал. Задължението на лекаря по чл. 86, ал.1, т.10 от ЗЗ да осигури на пациента
сигурност и безопасност на лечебните процедури включва правилно и точно
диагностициране, както и провеждане на лечение вкл. оперативно такова
максимално щадящо за здравето на пациента.
Деянието
не случайно, тъй като ответникът не е бил лишен от възможността да предвиди и
предотврати последиците от същото, а е могъл да го стори. Ищцата е била
информирана за рисковете, които могат да произлязат от операцията, но настъпилите
последици не са такъв страничен ефект, в границите на нормалното
възстановяване.
Ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силен страх, тревожност,
нарушен сън с нощни кошмари, като ищцата се чувства лабилна, дезориентирана и
не може да ходи на работа. Изпитва тревога, че ще остане обезобразена за цял
живот, поради лицевата асиметрия, и това я подтиска и депресира силно. Няма
желание за живот, изгубила е предишната си веселост и вече не се радва на нищо.
Ето
защо, причинените на ищцата неимуществени вреди следва да бъдат репарирани по
справедливост до размер от 26 000 лева, до който следва да бъде уважена предявената
претенцията. Дължима е и законната лихва, считано от датата на деликта
28.06.2018г.
Претенцията
относно присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 240
лева също се явява основателна, тъй като закупените от ищцата титаниева плака и
титаниеви винтове са използвани и приложени при третата операция, проведена в МБАЛ
по ЛЧХ - гр.София. Същите са били необходими с оглед подобряване здравословното
състояние на ищцата. Следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
закупуването им 12.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Правна
квалификация на претендираните права по предявения обратен иск – чл. 219 ал.3
от ГПК, чл. 428 вр. чл.435 от КЗ.
По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.219 ал.3 от ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност,при което се съединяват не искове между главните страни в процеса,а първоначалният иск между тези страни с иска на една от тях и третото лице помагач.
Обратният иск има за предмет претенцията на една от страните срещу подпомагащата я, спрямо която правото на първоначалния иск има преюдициално отношение. Обратния иск се предявява като евентуален спрямо първоначалния,който има качеството на главен,тъй като неговото разглеждане и
решаване зависи от изхода на делото по първоначалнияиск.
Предвид основателността на главния иск, както и че
причинената вреда е в резултат на виновно неизпълнение на професионалните задължения
при медицинско обслужване, съдът намира че този медицински деликт, съставлява
застрахователен риск, покрит от предмета на застраховка „Професионална
отговорност на персонала в лечебното заведение” по валиден застрахователния
договор от 20.12.2017г., сключен между МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД и
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД – София, застрахователна полица № 064
00000628001 от 02.01.2018г.
Съгласно раздел 4, т.3 от полицата, срокът на
застраховката е 12 месеца, считано от 00.00ч. на 01.01.2018г. до 24.00ч. на
31.12.2018г., като предмет на
застраховката и покритите рискове са уредени в раздел 1, респективно раздел 2
от полицата. Съгласно последната, застраховани лица по договора са ответната
болница и 538 физически лица – медицински персонал, работещи по трудов договор
или друг договор и упражняващи медицинска професия в лечебното заведение,
съгласно приложен списък
За настъпването на застрахователния риск МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД е уведомило на 28.02.2020г. писмено застрахователят ЗД „Евроинс“
АД.
Настъпването на застрахователния покрит риск, съгласно
чл.6 от Общите условия по застраховка „Професионална отговорност“, ангажира
отговорносттта на застрахователното дружество. Същото следва на осн. чл.435 от КЗ да бъде осъдено да заплати дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в присъдения размер от 26 000 лева, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3240 лева , ведно със законната
лихва върху всяко от обезщетенията. Обезщетението подлежи на изплащане след
представяне на доказателства за извършено плащане на уважения размер
обезщетение по главния иск.
По отношение на разноските :
По предявения главен иск по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:
Предвид изхода на делото на
ищцата са дължими деловодни разноски, претендирани като адвокатско
възнаграждение.На осн. чл. 38, ал.2 от
ЗА на процесуалния представител на ищеца адв. М.Д. *** е дължимо възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 1407 лева.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответната страна МБАЛ – Сливен следва да бъде осъдена да заплати дължимата
държавна такса по делото в размер на 1170 лева, както и сумата в размер на 622.69 лева - възнаграждение на вещо лице по
СМЕ и СПЕ.
Съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК, третото лице помагач нито дължи,
нито му се дължат разноски, както от страната, на която помага, така и от
насрещната страна. В случая обаче помагачът е и ответник по обратния иск. С
оглед пърното уважаване на предявеният обратен иск в тежест на „ЗД ЕВРОИНС“ АД
следва да бъдат възложени деловодните разноски, сторени от МБАЛ – Сливен – 1170
лева държавна такса и 1600лева – адвокатско възнаграждение.
Искането
на МБАЛ – Сливен за възлагане на деловодните разноски в тежест на
застрахователя е неоснователно, предвид това, че в сключения застрахователен
договор за „Професионална отговорност” не е договорено поемане от
застрахователя на отговорността за съдебни разноски в съдебни производства.
Предвид
изложеното, настоящия съдебен състав при Сливенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр.С. ул.“Х.Б.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И.
с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 26 000 лева – частична
претенция от пълния размер 120 000лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие проведена оперативна интервенция на 28.06.2018г.,
ведно със законната лихва считано от 28.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр.С., ул.“Х.Б.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И.
с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 3 240 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от 12.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.С. бул.“Х.К.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с адрес гр.С., ул.“Х.Б.“ № * застрахователно обезщетение за
виновно допуснат застрахователен риск
при професионално обслужване на пациент по застраховка „Професионална
отговорност на медицински персонал”, в
размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди/
лева, ведно със законната лихва считано от 28.06.2018г., след като сумата бъде заплатена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК
********* с адрес гр.С., ул.“Х.Б. № * на М.Г.И. с ЕГН **********
с адрес ***.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.“Х.К.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с адрес гр.С., ул.“Х.Б.“ № * застрахователно обезщетение за
виновно допуснат застрахователен риск
при професионално обслужване на пациент по застраховка „Професионална
отговорност на медицински персонал”, в
размер на 3 240 лева, ведно със законната
лихва считано от 12.07.2018г., след като
сумата бъде заплатена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр.С., ул.“Х.Б.“ № * на М.Г.И. с ЕГН **********
с адрес ***.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр.С., ул.“Х.Б.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Л.Д.,
вписана в списъка на Сливенска адвокатска колегия сумата в размер на 1 407
лева - възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр.С., ул.“Х.Б.“ № * ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на СлОС сумата в размер на 1170 лева държавна такса, както и сумата в размер на
622.69 -възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.С. бул.“Х.К.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК ********* с адрес гр.С., ул.“Х.Б.“ № * сумата в размер на 2770 лева – деловодни разноски по
предявеният обратен иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ