Р Е
Ш Е Н И Е № 766
гр. Пловдив, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на трети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5643 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД (с предишно наименование
„Лайт Кредит Консулт“ ЕООД), с която са предявени обективно и субективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че между ответниците Н.З.П. и Д.А.Т., от една страна и „Лайт Кредит”
ООД, от друга страна, е сключен договор за заем № ***от ***., по който била
предоставена заемна сума в размер на 800 лв., която следвало да се върне в срок
от 12 месеца на равни вноски от по 81,98 лв. всяка, с дата на първата
погасителна вноска – 26.03.2016 г. и краен срок на погасяване – 26.02.2017 г.
Общата сума, която следвало да се върне била в размер на 983,76 лв. Като
обезпечение на вземането по договора за заем бил сключен Договор за гаранция от
***., между ищеца, в качеството му на гарант, „Лайт Кредит” ООД – като
заемодател и ответника като заемател. Съгласно посочения договор, заемателят
дължал на гаранта възнаграждение в размер на 12 месечни премии, всяка от които
на стойност 65,60 лв. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК ответникът заплатил на заемодателя 245,94 лв. или 3
вноски по заема, а към ищеца по договора за гаранция – 564,06 лв. – 8 месечни
премии и частично плащане по деветата. С уведомление от 26.12.2018 г. до ищеца,
заемодателят „Лайт Кредит” ООД на основание чл.5 от договора за гаранция
активирал същата, като претендира заплащане на задълженията на ответника към
него в размер на 737,82 лв. Извършено било плащане от ищеца по договора за
гаранция на дата 27.12.2018 г. в размер на 737,82 лв. Ответниците дължали на
ищеца и сумата от 223,14 лв. – неплатено възнаграждение по договор за гаранция
от ***. За процесните суми е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 434 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, I
брачен състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 351/ 17.01.2019 г. Срещу заповедта длъжникът Н.З.П. е депозирала
възражение, а същата е връчена на Д.А.Т. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.
С
определение № 6517/ 12.06.2019 г. е съединено гр.д. № 7350/ 2019 г. на РС
Пловдив, I гр.с. към настоящото гр.д. за разглеждане в едно производство.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците Н.З.П. и
Д.А.Т.. В първото по делото открито съдебно заседание ответниците признават
исковите претенции, не оспорват задълженията и представят доказателства за извършени
частични плащания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По допустимостта и предмета на производството:
От приетото за послужване
ч.гр.д. № 434 по описа за 2019 г. на ПРС, I бр.с., се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № 351/ 17.01.2019 г., с която в полза на заявителя са присъдени
сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника Н.З.П. лично
на дата 20.02.2019 г., а на длъжника Д.А.Т. - по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок са
предявени искове както срещу ответника Н.З.П. (по настоящото гр.д. № 5643/ 2019
г.), така и срещу ответника Д.А.Т. (гр.д. № 7350/2019 г.). С определение № 6517/
12.06.2019 г. е съединено гр.д. № 7350/ 2019 г. на РС Пловдив, I гр.с. към
настоящото гр.д. за разглеждане в едно производство, поради което предмет на
разглеждане са предявените искове срещу двете ответници. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които
е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За
уважаването на предявените искови претенции следва ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК следните
обстоятелства, а именно: наличието на валиден договор за гаранция от ***., с
твърдяното от ищеца съдържание и уговорено възнаграждение в полза на гаранта;
че ищецът е изплатил дължимите от ответниците суми по договор за паричен заем №
***/ ***.; размерът на претенциите.
От
договор за паричен заем № ***/ ***., сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в
качеството на заемодател и ответниците Н.З.П. и Д.А.Т., в качеството на заематели, се
установява, че заемодателят е предал на заемателите сумата в размер на 800 лв.,
която следвало да се върне от тях на 12 месечни вноски, всяка в размер на 81,98
лв. Първата погасителна вноска била с падеж ****, като бил уговорен годишен
лихвен процент от 40 %, а ГПР – 48,36 %. Съгласно чл.11 от договора заемателите
отговарят солидарно за задълженията по договора.
С договор от ***., сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател,
„Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, в качеството на гарант и ответниците Н.З.П. и Д.А.Т., в
качеството на заематели, е
постигната уговорка, че ищецът в качеството си на гарант се е задължил към
заемодателя, че в случай, че заемателите не извършват плащания по заема в
продължение на шест седмици, гарантът да започне за отговаря пред заемодателя
за изплащането на задълженията по договора за заем. Съгласно чл.3.1 от договора
за предоставената гаранция заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер
на 12 месечни премии в размер на 65,60 лв., които се заплащали заедно с всяка
погасителна вноска по заема. В чл.6 от договорено, че в случай, че гарантът
извърши плащания по гаранцията, той има право да встъпи в правата на
заемодателя спрямо заемателя в съответствие с договора за заем, в това число спрямо
обезпеченията по него, и да предприеме всички предвидени в закона мерки за
събиране на вземанията си от заемателя.
По
делото се установява, че с уведомление от 26.12.2018 г., изходящо от
заемодателя „Лайт Кредит“ ООД, отправено до ищцовото дружество, е активирана
гаранцията. Вследствие на това с платежно нареждане от **** ищецът е заплатил
на заемодателя по договора за заем сумата в размер на 737,82 лв.
Страните
не спорят по отношение на това дали заемодателят по договора за заем е
предоставил заемната сума на ответниците. С оглед изложените по-горе
обстоятелства, съдът приема, че между страните е възниквало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е
„гарантирало“ за изпълнението на длъжниците по договора за заем № ***/ ***.
Ищецът е заплатил остатъкът от дълга в размер на 737,82 лв., като по този начин
и на основание сключения между страните договор от ***. е встъпил (суброгирал
се е) в правата на удовлетворения кредитор, поради което и има право да
претендира заплатената от него сума от длъжниците. Освен това ищецът предявява
иск и за заплащане на уговореното в договора за гаранция възнаграждение в
размер на 223,14 лв. Основателността на тази претенции се доказа от
ангажираните по делото писмени доказателства. Отделно от това в договора за
заем е уговорена изрично солидарната отговорност на задълженията на двете
ответниците, поради което и те следва да се задължат солидарно.
Досежно
размера на претенциите по делото беше прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на
основание чл.202 ГПК. Съгласно него към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, размерът на неплатената
сума по договора за заем е 737,82 лв., а на възнаграждението по договора за
гаранция – 223,14 лв., както претендира и ищцовото дружество. След депозиране
на исковата молба обаче, ответниците са извършвали плащания, с които е погасена
изцяло претенцията по договора за гаранция в размер на 223,14 лв., както и
частично претендираната главница, като неплатена е останала сумата от 260,96
лв. Поради това предявеният иск за заплащане на дължима заемна сума следва да
се уважи до размера на 260,96 лв., а до пълния му предявен размер от 737,82 лв.
да се отхвърли поради плащане, извършено в хода на процеса. На отхвърляне по
същата причина подлежи и искът за признаване за установена на дължимостта на
сумата от 223,14 лв. – възнаграждение по договор за гаранция.
Като
законна последица от уважаване на предявения иск до размера на сумата от 260,96
лв. следва да се присъди законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на заявлението в съда – 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на разноските:
Съдът намира, че в случая по отношение на отговорността
за разноски приложение намира общото правило на чл.78, ал.1 ГПК, а не е налице
предпоставката на чл.78, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се екскулпира от
отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в
своята кумулативна даденост. В случая, макар и ответниците да признават правопораждащите
факти, те с поведението си са дали повод за завеждане на делото. Отделно от
това следва да се отбележи, че макар искът да се отхвърля частично, ответникът
ще понесе отговорността за разноски изцяло. Извършените плащания в хода на
делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски. В този смисъл е
практиката на ВКС – определение №200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. №
1960 по описа за 2016 г., ВКС, III г.о. По общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на правния спор, като
задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за
заплащане на понесените от съответната страна вреди и в духа на закона се
присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато
след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си, изцяло
или отчасти – върнал е дадените му в заем пари – така Тълкувателно решение №
119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС. Предвид изложеното на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да се осъдят да заплатят
претендираните от ищеца разноски в исковото производство в размер на 100 лв. за
депозит за вещо лице и 75 лв. – за държавна такса, или общо 175 лв. Следва да
се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса –
25 лв. и за адвокатско възнаграждение – 300 лв., или общо 325 лв., като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.А.Т., ЕГН: **********, адрес: *** и Н.З.П., ЕГН:
**********, адрес: *** дължат солидарно на
„Гарант
Кредит Консулт“ ЕООД (с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2, представлявало от упр. А. Д.А.,
по предявения
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 260,96 лева (двеста и
шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща главница по
договор за заем № ***/ ***., сключен между ответниците и „Лайт Кредит“ ООД, с
краен падеж 26.02.2017 г., заплатена от ищцовото дружество на основание договор
за гаранция от ***., поради което е встъпило в правата на удовлетворения
кредитор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 10.01.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 351 / 17.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 434 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата от присъдената сума от 260,96
лв. до пълния претендиран размер от 737,82 лв., както и искът за признаване
за установена дължимостта на сумата от 223,14
лв., представляваща незаплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция от ***.
ОСЪЖДА
Д.А.Т., ЕГН: **********, адрес:
*** и Н.З.П., ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят солидарно на основание
чл. 78, ал.1 ГПК на „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД (с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“
ЕООД), ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2 сумата от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляващи съдебно деловодни
разноски за исковото производство, както и сумата от 325 лв. (триста двадесет
и пет лева), представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.