№ 2206
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. А. К. срещу решение от 31.05.2019 г. по
гр.д. №82227/2017 г. по описа на СРС, 42 състав, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл.49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 500,00 евро – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 21.11.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно – постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Сочи, че СРС превратно е разпределил
доказателствената тежест, както и че неправилно е приел, че протоколите от проведени о.с.з.
са изготвени в срок и че предявеният иск е недоказан. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Софийски районен съд в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата, в о.с.з. - оспорва същата. Претендира разноски.
Образувано е и по въззивна жалба на ищеца И. А. К. срещу решение от 12.04.2021 г.
по гр.д. №82227/2017 г. на Софийския районен съд, 42 състав, с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за допълване на решението, постановено по гр.д.
№82227/2017 г. по описа на СРС.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно – постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по уточнената искова претенция от 20 иска по 500,00 евро. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи
исковите претенции изцяло. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна Софийски районен съд в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По въззивната жалба срещу решението от 31.05.2019 г.:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В
чл.49 ЗЗД е предвидено изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово
противоправно действие при или по повод изпълнението и. За възникване на отговорност по
чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква
работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването
и. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и
вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и
виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички
останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като
вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения.
За основателността на исковете за вреди в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка от виновно противоправно деяние на работници или служители на
ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на
обезщетението.
Неоснователен е доводът на въззивника за нарушения в доклада от страна на
първоинстанционния съд. Изготвения и инкорпориран в определение от 05.06.2018 г. доклад
е с предвиденото в чл.146 ал.1 и ал.2 ГПК съдържание, а доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти е правилно разпределена.
Настоящият въззивен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява наличието на виновно и противоправно поведение на служители на ответника.
На първо място, не се установи протокола от процесното о.с.з. да не е изготвен в
2
законоустановения срок, нито, че на ищеца е отказано предоставяне на препис от протокола.
На второ място, не се установи наличието на соченото от ищеца обидно и унизително
отношение на служители на ответника към ищеца. За установяване на посочените
обстоятелства ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви
доказателства. При тези данни следва да се приеме, че предявеният иск е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, без да се разглежда наличието на останалите
елементи от фактически състав на съдебно предявените права. За пълнота на изложението
следва да се посочи още, че по делото не се установи и ищецът да претърпял каквито и да
неимуществени вреди, респ. и наличието на причинно-следствена връзка между сочените
вреди и виновно противоправно деяние на работници или служители на ответника.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По въззивната жалба срещу решението по чл.250 ГПК:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Производството по гр.д. №82227/2017 г. по описа на СРС, 42 състав, е образувано по
искова молба от И. А. К. срещу Софийски районен съд, с която е предявен иск по чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 500,00 евро, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на непредставяне на протокол от о.с.з. от
16.11.2017 г., проведено по НОХД №********** г. по описа на СРС, 112 състав, и
унизително и обидно отношение от страна на служители на ответника при отказа за
предоставяне на протокола от същото о.с.з.
В проведеното на 06.07.2018 г. о.с.з. процесуалният представител на ищеца е поискал
изменение на предявения иск, като претенцията на ищеца е за обидно и унизително
отношение от страна на служители на ответника през периода 15.03.2016 г. – 15.06.2018 г.,
като с определение, постановено от СРС, 42 състав, в същото с.з., на основание чл.214 ГПК
е допуснато поисканото изменение.
С постановеното на 31.05.2019 г. решение по гр.д. №82227/2017 г. по описа на СРС,
42 състав, съдът е отхвърлил предявения и описан по-горе иск.
С молбата за допълване ищецът е въвел доводи за непълнота на постановеното
първоинстанционно решение – съдът не се е произнесъл по целия предмет на делото – по
иск в размер на 10 000,00 евро или 20 иска от по 500,00 евро.
С обжалваното решение СРС, 42 състав, е приел, че с постановеното по делото
решение се е произнесъл по цялото формулирано от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл.250 ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане, като това е всяко
искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде
3
реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия
съд да се произнесе по част от спорния предмет. Липсата на удовлетворителен за страната
резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния
предмет, тъй като чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват
мотивите на съдебния акт. Произнасянето на допълнително решение по чл.250 ал.1 ГПК не
може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново,
допълващо решение.
Поради изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице
непроизнасяне от страна на СРС, 42 състав, по част от спорния предмет, доколкото
предявеният иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е с цена от 500,00 евро, т.е.
искането за допълване е неоснователно.
При тези данни и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв. с ДДС, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №129188/31.05.2019 г., постановено по гр.д.
№82227/2017 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20092680/12.04.2021 г., постановено по гр.д.
№82227/2017 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.
ОСЪЖДА И. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, ап.3, да заплати
на Софийски районен съд, адрес: гр. София, бул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8
ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4