Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1109 14.10.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 693 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят– „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 47, ет.3, оспорва Заповед № Т-РД-27-945 от 04.04.2022г., издадена от Министъра на туризма на Република България, с която е отхвърлено заявление на дружеството с вх.№ BG-*********-2021-06-3317, подадено в СУНИ и е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-*********-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100885(2021/N) от 17.01.2022г., във връзка с чл.1, ал.5, т.9, буква „в“ и ал.7 от ЗДБРБ за 2021г.
В жалбата се излагат възражения, според които процесната
заповед е незаконосъобразна. Оспорват се фактическите констатации на органа,
обусловили постановяване на процесната заповед. Твърди се, че дружеството няма
задължения към Столична община, както необосновано е приел административният
орган, още повече, че фирмата е със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
поради което заявява, че няма взаимоотношения със Столична община, от които
могат да се генерират вменените публични задължения. Иска се отмяна на оспорената
заповед. Не ангажира нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбата и пледира за
уважаването й. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Министъра на туризма, редовно призован,
не изпраща представител. Представя административната преписка по издаване на
оспорения акт. В писмено становище /л.142 и сл. от делото/ сочи, че при
извършената проверка за допустимост на кандидата от страна на член на
оценителната комисия /Пламен Чингаров/ е установено административно
несъответствие с критериите, съгласно чл.6, ал.2, т.1 от ПМС № 405 от 2021г.,
като е направен въз основа на получена по служебен път информация, че
кандидатът има задължения към Столична община. Твърди се, че от страна на
Столична община е предоставена такава справка за наличие на задължения, което е
основание за постановяване на отказа. Позовава се на специалния характер на
процедурата по подпомагане, при което не е налице административно производство,
по смисъла на Глава Пета /чл.24 и сл. от АПК/. Съгласно чл.22, т.1 от АПК, производството по този раздел не се
прилага за актове, които по силата на специален закон се издават иизпълняват незабавно или е
предвидено специално производство, с оглед естеството им, какъвто е процесният
случай, според ответната страна. Сочи се, че именно поради спецификата и
краткия диапазон на схемата административният орган не е длъжен да дава
указания на кандидата за подаване на допълнителни документи и пояснения.
Изтъква се, че проверката за условията и допустимост се извършва по данни
получени по т.нар. служебен път и декларираните от кандидата, за които той е
запознат. Позовава се и на съдебна практика. Твърди, че са спазени всички
материалноправни и процесуални изисквания за законосъобразност на постановената
заповед и оспорването е неоснователно, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства. В условието на
евентуалност, прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение на пълномощника на оспорващата страна.
Административен съд–Бургас, в настоящия състав, като
обсъди доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено
следното:
Относно допустимостта:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на
разглеждане по същество. Същата е подадена от активно легитимиран субект –
адресат на акта, който е неблагоприятен за него. Оспорването е направено в законния
срок, за което по делото и липсва спор. Оспорената заповед е индивидуален
административен акт – волеизявление на овластен административен орган,
пораждащо конкретни неблагоприятни последици за адресата – отказ за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което са налице
кумулативно изискуемите предпоставки за нейното оспорване пред съда.
По
фактите:
Между страните
няма спор, а и самият административен орган потвърждава, че с подадено
заявление на дружеството е поискано предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по схема BG-*********-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100885(2021/N) от 17.01.2022г., във връзка с
чл.1, ал.5, т.9, буква „в“ и ал.7 от ЗДБРБ за 2021г.
От представеното към преписката проектно предложение, се
установява, че дружеството е подало формуляр за кандидатстване до
Министерството на туризма на РБ, с оглед предоставяне на безвъзмездни средства
за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали
пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради
въведените противоепидемични мерки.
Безспорно е по делото, че дружеството е с
правно-организационна форма ООД и има седалище и адрес на управление-
гр.Бургас, което се установява и от еднопосочните писмени доказателства в тази
връзка. Попълнена е информация за искания размер на средствата в размер на 20
на сто от реализирания оборот за 2019г., като е посочена сумата от
293 306.11 лева. Приложено е удостоверения за категоризация за
ресторантьорска дейност, каквато упражнява дружеството- заявител по отношение
на две обществени заведения, като едното е с издадено на 22.05.2019г. и е с
валидност 21.05.2024г., а второто- издадено на 08.10.2019г. и е валидно до
07.10.2024г. попълнени са данни за получени предходни държавни помощи, както и
за свързани лица.
Установява се по делото, че за конкретният случай тази
проверка е извършена от компетентен служител, с оглед представените към
преписката писмени доказателства, а именно Пламен Чингаров- член на
оценителната комисия / под № 23 от
членовете на комисията- л.31 от делото/, назначена от Министъра на туризма,
съгласно изискването на цитираното по-горе ПМС № 405 от 2021г.
След извършване на проверка по така подаденото заявление
органът установил, че кандидатът не отговаря на предварително обявения критерий
за оценка за административното съответствие на заявленията, отразен в т.7
„Недопустими кандидати“ от Указанията за кандидатстване, подт. 7.1. и Критерий VI.3 от критериите за
административно съответствие от Оценителен лист /Приложение № 1 към
Указанията/, а именно да няма задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК към Държавата, към Столична
община или към общината по седалище на предприятието, когато седалището е
различно от Столична община, преди 01.01.2020г., установени с влязъл в сила акт
на компетентен орган, освен ако не са отсрочени, разсрочени или обезпечени,
попада в категорията на недопустимите кандидати.
Сочи се, че, че на основание чл.11, ал.1 и ал.2 от ПМС №
405 от 2021г., т.12.3 от Указанията за кандидатстване и посоченият източник на
проверка в Критерии VI.3, VI.Група, VI-ти
ЕТАП от Критериите за оценка на административното съответствие от Оценителен
лист при предварителен контрол е извършена служебна проверка от съответния
компетентен орган. На база предоставените от този компетентен орган данни, е
установено, че кандидатът има задължения към Столична община, поради което не
попада в кръга на допустимите кандидати по схемата. Като възприел тези факти и
констатации, ответният административен орган издал оспорената заповед, с която
заявлението е отхвърлено.
Представени са указанията за кандидатстване и правила за
предоставяне на безвъзмездни средства по процесната схема /л.14 и сл. от
делото/
Със заповед № Т-РД-16-104 от 15.03.2022г. (л.37 и сл.)
Министърът на туризма възобновил работата на назначената с предходна заповед
оценителна комисия определил състав на оценителна комисия, която да разгледа и
оцени за съответствие подадените заявления за предоставяне на безвъзмездните
средства. Указано е работата на комисията да приключи на 08.04.2022г. в 23.59
часа.
Видно от приложените към преписката материали е изпратено
съобщение с въпрос до кандидата, чрез системата СУНИ, като е указано да се предостави информация за осъществяваната дейност в
поне един от допустимите кодове, за което няма спор по делото, че е изпълнено
от страна на заявителя.
Зададен е и въпрос относно постъпилата информация за
наличие на задължения към Столична община, за което също са изискани
доказателства, че такива не са налице, респективно, че същите са отсрочени,
разсрочени или обезпечени. Видно от приложения във формата за кореспонденция
чрез СУНИ /л.53 от делото/, освен прилагане на данни за осъществявана
икономическа дейност през 2021г. по код КИД-2008-56.10 /дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване/, в изпълнение
на дадените от органа указания, дружеството прилага и „справка за липса на
задължения към Столична община“ в съответен файл. Справката е разпечатана на
хартиен носител и приложена и към жалбата на дружеството /л.8 от делото/.
Видно от данните в представеното и неопровергано по
делото писмено доказателство, фирмата „НЕОМАКС 09“, с ЕИК ********* няма данни
за задължения спрямо Столична община, към дата 14.03.2022г./11.28 часа/, когато
е отпечатана.
В хода на настоящото съдебно производство, с протоколно Определение
на съда от 22.06.2022г. съдът, с оглед служебното начало в процеса, като
констатира, че в приложени материали от преписката по настоящото дело не са
налични данни за съществуващи задължения на дружеството заявител на
безвъзмездната помощ, като няма никакви конкретни задължения по основание и
размер, по реда на чл.171, ал.5 от АПК и в изпълнение на задължението си да
укаже на ответната страна, че за някои от заявените от органа обстоятелства не
сочи доказателства, бе указано на издателя на оспореният акт, най-късно до
следващото съдебно заседание- 14.09.2022г. да ангажира доказателства за така
заявените факти, с посочване на конкретни задължения, които е имало дружеството
към Столична община и описване на тяхното основание и размер, при положение, че
твърди наличието на този положителен факт и именно административният орган носи
доказателствена тежест да го установи в процеса с допустимите средства.
Видно от протокола на проведеното последно открито
заседание по делото, а именно на 14.09.2022г., такъв отговор от страна на
ответника не е постъпил. Страните са били редовно призовани за първото
заседание по делото, респективно са редовно уведомени и за последващото, а
указанията са вписани в съдебния протокол, освен това са изпратени и изрично по
ел. поща на пълномощника на ответната страна /л.152 от делото/, но до
приключване на стадия за събиране на доказателствата, ответникът не ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията за наличие на задължения на дружеството
към Столична община. Отделен е въпроса, че в материалите по преписката този
факт е заявен съвсем декларативно, без да се описва конкретен размер на тези
задължения и тяхното естество, правното основание /данъци, такси или др./ Няма
дори косвени индиции за подобни задължения, при положение, че не се и твърди
дружеството да е извършвало някаква търговска дейност на територията на
Столична община, за което да е възможно възникването на определени задължения.
Правни изводи:
Съгласно Постановление
на МС № 405 от 25.11.2021г., Държавата предоставя на
лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, безвъзмездни
средства в посочените размери, въз основа оборота им през 2019г., с оглед
компенсиране на загуби възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в
дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки, във
връзка с чл.1, ал.5, т.9, б. „в“ и ал.7 от Закона за държавния бюджет на РБ за
2021г.
Обжалваната заповед е издадена в резултат на проведена
процедура за предоставяне на държавна помощ под формата на преки безвъзмездни
средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, а
с оглед посочените правни норми, в тази процедура Министъра на туризма има
качеството на изрично посочен администратор на държавна помощ, компетентен да проведе
процедура по предоставяне на процесната безвъзмездна държавна помощ, респективно
да откаже предоставяне на същата.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваната в
настоящото производство заповед е издадена от компетентен административен орган – Министъра на туризма. Същата е
в предвидената писмена форма и принципно
съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и
правни основания за издаване на адм.акт.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила:
Не се спори по
делото, че в критериите за допустимост на кандидатите е указано и цитираното
неколкократно в настоящото решение условие, а именно липсата на задължения към
Държавата и общините, в частност Столична община.
Няма спор по делото,
че дружеството е със седалище и адрес на управление в гр.Бургас. никъде в
материалите по преписката не се съдържат данни за упражняване на търговска
дейност от страна на фирмата-жалбоподател на територията на гр.София, нито за
наличие на други основания, от които би било възможно възникването на конкретни
публични задължения към тази община. В случаят, не се твърди наличие на
задължение към общината, на чиято територия е седалището на
дружеството-заявител, а по отношение на Столична община, за което органът не е
посочил никакви факти, които да обосноват връзка между тези субекти- фирмата от
една страна и Столична община, като публично-правен субект.
Никъде, не се
установява конкретно по основание и размер задължение, дори изрично е подаден
отговор в СУНИ от страна на заявителя, в който това твърдение е опровергано, с
прилагане на справката установяваща липса на задължения, но това обстоятелство
въобще не е коментирано от ответния орган.
С голословните
твърдения в материалите по преписката и в процесната заповед, с която се
потвърждава, че такива задължения са налице, без да се посочи конкретното им
иснование и размер, административният орган е допуснат съществено нарушение на производствените правила, съгласно чл.35 от АПК, при положение, че остава неразбираема дори тезата на ответната страна,
след като няма никаква конкретизация какви са тези твърдени задължения, от
какво произтичат и какъв е техния размер.
Относно приложението на
материалния закон:
След като единственото релевантно към евентуалните задължения на фирмата
доказателство /л.8 от делото/ сочи, че към датата 14.03.2022г. такива не са
налице, а няма никакви други доказателствени източници за противното, напълно
необосновано остава соченото като основание за постановения отказ, с твърдение,
че фирмата е имала непогасени публични държавни вземания към Столична община,
без да се сочи основание и размер, както и дали съставляват главници и/или
лихви.
При тези констатации, съдът намира, че постановеният отказ противоречи и
на нормите на материалния закон и
неговите цели, при положение, че не се установява наличие на посоченото
основание за недопустимост на заявлението, а никакви други факти и
обстоятелства не са обосновали постановяване на процесния отказ. Само при
наличие на конкретни доказани факти може да се постанови правомерно отказ от
страна на административния орган, респективно отхвърляне на заявлението, но при
липса на утвърдените от самия орган основания означава, че отказът е постановен
и в разрез със законовите цели на подпомагането, защото само недопустимите
кандидати не подлежат на финансиране, съответно техните заявление подлежат на
отхвърляне.
По изложените
съображения, издаденият административен акт е процесуално и материално незаконосъобразен,
поради което подадената срещу него жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена,
респективно актът да бъде отменен. При положение, че произнасянето по
заявлението е от компетентността на ответния орган, следва преписката да бъде
върната за ново произнасяне, при съблюдаване на дадените указания по тълкуване
и прилагане на закона.
При този изхода
от спора, с оглед своевременното искане на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в негова полза в размер на 1050.00 лева /включващи платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева и 50 лева платена държавна
такса/, които следва да бъдат платени от Министерството на туризма. Възражението за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение на представителя на жалбоподателя е неоснователно, с
оглед материалния интерес по делото и осъщественото процесуално
представителство по изготвяне на жалба и участието на адвоката в двете
проведени съдебни заседания.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 47, ет.3, ЗАПОВЕД №
Т-РД-27-945 от 04.04.2022г., издадена от Министъра на туризма на Република
България, с която е отхвърлено заявление на дружеството с вх.№ BG-*********-2021-06-3317,
подадено в СУНИ и е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
схема BG-*********-2021-06,
обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100885(2021/N) от 17.01.2022г., във връзка с чл.1,
ал.5, т.9, буква „в“ и ал.7 от ЗДБРБ за 2021г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВРЪЩА преписката на Министъра на туризма за ново произнасяне по
заявлението при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Министерството на туризма на
Република България да заплати на „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 47, ет.3, сумата от 1050.00
/хиляда и петдесет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 -дневен срок от съобщаването му. СЪДИЯ: