Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 20.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
октомври през двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело №
13464 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на ответника „Н.“ ЕООД срещу решение
по гр.д. № 80307/2018г. на СРС, 49 с-в в частта, с която са уважени предявените
от „С.в.“ АД срещу дружеството – жалбоподател искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено дължимостта на сумата 2 596 лв. – главница, представляваща
задължения за доставена и потребена вода за периода 15.03.2017г. -16.05.2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и сумата 142. 96 лв.
- мораторна лихва за периода от 15.04.2017г. до 16.05.2018г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 44697/2018г. на СРС, 49 с-в.
Въззивникът
– ответник обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Поддържа, че ищецът не е установил при условията
на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между
страните. Твърди, че по делото не е доказано доставка на ВиК услуги в
количество и на стойност съобразно присъдените суми, поради липса на извършен
реален отчет, респ. липса на представени карнети за отчет на главния водомер на
сградата и на индивидуалния водомер в имота. Сочи нарушения на чл. 21, т. 4 и 5
от Общите условия на водоснабдителното дружество, както и на чл. 35, ал. 4 и 5
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени
решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, с
присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец не заявява становище по жалбата.
Решението в частта за отхвърляне на исковете за
разликата над уважените части до пълните предявени размери е влязло в сила,
като необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. При преценка на обжалваното решение по същество по реда на чл. 269 ГПК и с оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове за парични притезания за незаплатени услуги по доставяне
на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води и мораторна лихва върху претендираната
главница, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44697/2018г.
по описа на СРС, ГО, 49 състав.
СРС е приел, че ответникът има качеството потребител
на услугите водоснабдяване и/или канализация, в
качеството на наемател на водоснабдения процесен имот, находящ се в
гр.София, кв. Манастирски ливади, ул. **********и между страните е налице
договорно правоотношение по сключен
неформален договор за предоставяне на ВиК услуги, по силата на чл. 2, ал. 3 от
Общите условия, с оглед наличието на изрична декларация от собственика на
имота, с която е заявил съгласие титуляр на партидата да бъде дружеството
–ответник, в съответствие с чл. 2, ал. 3 от Общите условия на водоснабдителното
дружество. По отношение размера на доставените количества питейна вода СРС е
кредитирал заключението на приетата СТЕ.
Доводите на ищеца, поддържани в жалбата, за липса на доказано
облигационно правоотношение между страните, са неоснователни.
По делото няма спор и е установено с представения
писмен договор за наем от 18.10.2013г., че за процесния период на ответното
дружество е предоставено ползването на имота, представляващо самостоятелен
подобект – ресторант, хотел и офис, като с декларация от 24.10.2013г. от Г.А.,
в качеството на собственик на имота е
заявил съгласие титуляр на партидата да бъде наемателят.
Със заявление от 24.10.2013г., подадено до „С.в.“ АД
от пълномощник на дружеството – наемател, е поискано издаване на документ във
връзка с търговка регистрация на обект – ресторант, с площ от 510 кв.м.,
клиентски №******.
Съгласно легалната дефиниция на закона - § 1 ал.1 т.
2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
системи /ЗРВКУ/ и чл. 3, ал.1, т. 3 вр. ал.2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи за имота, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а съгласно
горецитираната подзаконова нормативна уредба -
собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж или право на
ползване на водоснабдявани имоти или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
води. Съгласно чл. 2, ал. 3 от приложимите Общи условия, приети с решение на
КВЕР ОУ-2/13.07.2016г., в сила от 28.08.2016г., потребител може да бъде и
наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение,
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена
декларация наемателят да бъде потребител на съответната услуга. В случая освен
представената писмена декларация, е налице и подадено заявление от наемателя за
регистрация на търговския обект с посочен клиентски номер до водоснабдителното
дружество, което следва да се цени като молба за откриване на партида.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че въззиваемият
– ответник, в качеството на облигационен ползвател на имота, е потребител на
ВиК услуги за процесния период, по договор за продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за битови нужди с включените в него права и задължения,
съгласно приложимите към съответния период Общи условия.
Съдът намира за неоснователни и
доводите в жалбата, че по делото не е доказана доставката на вода за питейни
нужди в процесния имот. Съгласно заключението на приетата СТЕ, процесният имот
е водоснабден, като доставените в имота ВиК услуги са отчитани по водомер №
052994 с пломба № 1475560. Вещото лице дава констатации, че реално
изразходеното количество вода е в размер на 1497 куб.м, като за част от
процесния период не са правени реални отчети, но за периода три пъти е налице
реален отчет от инкасатор, след което са извършени изравнявания. Вещото лице е
представило обобщена справка - извлечение от партидата на ответника с
отразените отчетени фактури по договорна сметка, открита на името на ответника.
За процесния период редът и начинът на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадни води, е уреден в разпоредбите
на Общи условия, приети с решение на КВЕР
ОУ-2/13.07.2016г. в сила от 28.08.2016г.,както и на глава VІ от Наредба № 4/14.09.2004г. Изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и
по индивидуалните водомери, поставени при сгради - етажна собственост - чл. 32, ал.
1 от Наредба № 4/2004г. Съгласно съответно чл. 22, ал. 4 от
ОУ от 2016г., отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел. Съгласно ОУ от 2016г., този ред
не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен
карнет – чл. 22, ал.4 пр. последно от ОУ. При водомери с дистанционно отчитане
се извършва физическа проверка и отчет поне един път годишно – чл. 22, ал. 9 от
ОУ от 2016г. При така изложеното, съдът намира, че независимо от липсата на представени
по делото фактури и карнети, с оглед установения начин за отчитане от заключението
на СТЕ и извършената от него проверка на карнетите, е налице установено по
делото изпълнение на задължението на ищеца по предоставяне на питейни услуги до
ответника. Съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/2004г., когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява
служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен
разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. В случая за процесния период са налице служебно начислени
количества за междинни периоди, както и извършени след това изравнявания въз
основа на отчети на реално потребление. Ето защо е налице доказано отчетено количество
потребена вода съобразно заключението на СТЕ.
Предвид изложеното,
искът за главницата е основателен и доказан до присъдения размер.
По отношение на иска
за мораторна лихва не са релевирани конкретни оплаквания, по които въззвният
съд дължи произнасяне.
По изложените съображения жалбата е неоснователна
и решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият
– ищец, но такива не са претендирани за настоящата инстанция и не следва да
бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.04.2020г. на СРС, 49
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.