Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /26.05.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети
състав
На осемнадесети май 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар:Ирина Василева
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№81 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищците М.М. ***, М.М.М. ***- М.Р. П. ***, Л.А.Х. *** и А.А. Х. от гр.Търговище, действащи чрез процесуалния си
представител адв.С.М. *** против решение
№32/30.01. 2020г., постановено по гр.д.№1450/2019г. по описа на Районен съд-Тър-говище, с което е отхвърлен
предявеният от тях срещу ответниците А.А.М. и А.А.А.,*** иск по чл.341 от ГПК
за съдебна делба на недви-жими имоти в землището на с.Кралево, а именно-ПИ № 004005 от 3.502 дка в м. „Мезарлък“, седма категория- трайни
насаждения; ПИ № 028072, представляващ нива от 2.544 дка в м."Ески балък”,
седма категория-гори и храсти; ПИ №031003, представляващ нива от 5.278 дка в м.
“Кузалтъ”, трета категория; ПИ №072005, представляващ лозе от 4.003 дка в м."Баир
алтъ”, четвърта категория и ПИ №102027, представляващ нива от 5.886 дка в м.“Кузалтъ“, пета
категория, като на ответниците са присъдени направените по делото разноски в
размер на 400 лв., а по сметка на РС-Търговище-държавна такса в размер на 100
лв. С доводи за
нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивни-ците
молят за отмяна на решението, уважаване
на иска за делба и отмяна на осн.чл.537, ал.2 от ГПК на издадения в полза на ответната
страна нот.акт №114, том II , дело 106 от 06.02.2007г.,
вписан в СВ под акт №1, том II , д.№240/06.02.2007г.
С писмен отговор
по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззи-ваемите страни, действуващи чрез
процесуалния си представител-адв.Р.М. *** оспорват основателността на
въззивната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното решение.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима и основателна.
Предявеният иск по чл.341 от ГПК за съдебна делба на недвижи-ми имоти е обоснован с обстоятелствата, че страните
са наследници на общите наследодатели Ю.Х.Ш.,
поч. на г.и съпругата му А. Х. Щ., поч. на г. и не могат доброволно да поделят
останалите им в наследство земеделски имоти в землището на с.Кралево, а именно-ПИ № 004005 от 3.502 дка
в м. „Ме-зарлък“, седма категория-трайни насаждения; ПИ №028072, представля-ващ
нива от 2.544 дка в м."Ески балък”, седма категория-гори и храсти; ПИ
№031003, представляващ нива от 5.278 дка в м. “Кузалтъ”, трета категория; ПИ №072005,
представляващ лозе от 4.003 дка в м."Баир алтъ”, четвърта категория и ПИ №102027,
представляващ нива от 5.886 дка в м.“Кузалтъ“,
пета категория.
С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват
иска за делба на посочените имоти, позовавайки се на изтекла в полза на първата
от тях придобивна давност въз основа на владение, получено по неформална делба
от 1995г.
След преценка на събраните по делото доказателства,
въззивният съд прие за установено следното:
Страните са
наследници на общия наследодател Ю. Х. Ш., поч. на г., оставил съпруга-А. Х. Щ.,
поч. на г. и три деца-С. Х. А., поч. на г., майка на ответниците А.А.М. и А.А.А.; М. Х.
Х., поч. на ., баща на ищците М.М.Ю. и М.М.
М., и А. Х. П., поч. на г., баща на
ищците М.Р.П., Л.А.Х. и А.А. Х..С решение №00-401/04.12.1995г. на ПК-Търговище
на наследниците на общия наследодател са възстановени с план за земеразделяне ПИ № 004005 от 3.502 дка в м.„Мезарлък“, седма категория- трайни насаж-дения;
ПИ № 028072, представляващ нива от 2.544 дка в м."Ески балък”, седма
категория-гори и храсти; ПИ №031003, представляващ нива от 5.278 дка в м. “Кузалтъ”,
трета категория и ПИ №072005, представляващ лозе от 4.003 дка в м."Баир
алтъ”, четвърта категория, а с решение № 401.1/ 04.12.1995г. на ПК-Търговище- ПИ №102027, представляващ нива от
5.886 дка в м.“Кузалтъ“, пета категория, в реални граници, относно които
ответницата А.А.М.
се сдобила с нот.акт по обстоятелствена проверка №114/06.02.2007г., т.ІІ,
рег.№1384, нот.д. №106/2007г. по описа на
нотариус рег.№496.
Спорът е дали владението е
отстъпено по неформална делба от 1995г. от сънаследниците на наследодателката
на ответниците- С.Х. А., поч. на г., респ.
предадено от нея на дъ-щеря й-ответницата А.А.М. и последната да е при-добила
индивидуално правото на собственост по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собстве-ност по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато вла-дение в продължение на 10 години,
като владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя-чл.68 от ЗС.
В конкретния случай, собствеността
върху земята е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на 04.12.1995г., която е възможно
най-ранната дата на евентуалната неформална делба. Съгласно показанията на св.Х. М. Р.-г., дъщеря на
първата ответница и св.Б. Х. А.-г., съпруга на втория ответник, съпругата на общия наследодател Ю.Ш., поч. на
.-А.Х. Щ., поч. на г. е заявила след възстановяване на земята, че последната
остава за дъщеря й С. Х. А.., поч. наг., къщата- за малкия й син А.Х. П., който
се е грижил за нея в гр.Измир, Република Турция до смъртта си на г., а големият
син- М. Х. Х., поч. на г. получава
парично уравнение.От своя страна, С. Х.А. предала владението на нейната дъщеря- ответницата А.А.М., която самостоятелно упражнявала фактическата
власт върху имотите досега.Дори и вероятната заинтересованост от изхо-да на
делото на посочените свидетели да бъде игнорирана, то показа-нията им не са
преки доказателства, тъй като същите възпроизвеждат споделени им от другиго, а
не лично възприети конкретни факти относно евентуалната неформална делба.Още
повече, към 1995г. св.Х.Р. е била едва на 9 години.Не е установено и изявлението
на прежи-вялата съпруга прието ли е по ясен и недвусмислен начин от двамата
сина, което съгласие е съществен елемент от фактическия състав на делбата, а неупражняването
на пряката фактическа власт и евентуалното неполучаване на рента от тяхна
страна са само индиции, но не и катего-рично доказателство за тяхно изрично
съгласие за разпределение на наследството и то по описания начин, тъй като е
възможно това факти-ческо поведение да е последица от други облигационни
отношения. При наследяване, когато един от наследниците упражнява фактическата
власт върху наследствените имоти, то той се счита за владелец само на прите-жаваната
от него по наследство идеална част и за държател на идеалните части на
останалите наследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение
и върху притежаваните от другите наследници идеални части, то не е достатъчно
да упражнява фактическата власт върху целия имот, а освен това, е необходимо да
е отблъснал владението на останалите наследници, като демонстрира ясно пред тях
намерението да владее целия наследствен имот само за себе си, в която насока е
нали-це обилна съдебна практика (напр.решение
№635/ 25.10.2010г. по гр.д. №1405/2009г. на ВКС, Іг.о., решение №566/21.06.
2010г. по гр.д.№1053/ 2009г. на Іг.о., решение №270/20.05.2010г. по
гр.д.№1162/2009г. на ІІг.о. и определение №27/22. 01.2014г. по гр.д.№66
45/2013г. на Іг.о.), която е по чл.290 от ГПК и е
задължителна за съдебните инстанции.В тази насо-ка е и ТР №1/2012г. на ОСГК на
ВКС-“Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, ако единият
от съсобствениците се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
то той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които
е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си“.С оглед на тези доводи, в конкретния случай не са
представени доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин посочените
правнорелевантни обстоятелства по възра-жението за придобивна давност на
ответниците.Напротив, съгласно пока-занията на разпитаните във въззивното
производство св.А.И.Ю.и св.И. А. М., жители на селото и незаинтере-совани от
изхода на делото, уговорка за делба не е известна, фактичес-ката власт е
упражнявана и от другите наследници,
разпределяна е и рентата през посочения период.
При тези обстоятелства,
следва да се приеме, че процесните земе-делски имоти са останали
сънаследствени, като към настоящия момент собствеността е разпределена, както
следва: по 3/18 ид.ч. за ищците М.М.Ю. и М.М.М.;
по 2/18 ид.ч. за ищците М.Р.П., Л.А.Х. и А.А.Х.; както и по 3/18 ид.ч. за ответниците
А.А.М. и А.А.А.,
обуславящо правото да се иска ликвидиране на съсобствеността по съдебен ред,
поради което предявеният иск за делба е доказан по основание.
Предвид горното, решението на районния съд не е постановено в
съответствие със закона и следва да бъде отменено, като на осн.чл.271, ал.1 от ГПК се постанови друго решение по същество, с което предяве-ният иск за делба
да бъде уважен, ведно с последиците по чл.537, ал.2 от ГПК.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по
делото в първата и въззивната инстанция разноски в раз-мер на 2 900 лв.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №32/30.01.2020г.,
постановено по гр.д.№14 50/2019г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между
М. М. Ю. ***, ЕГН: **********,
М.М.М. ***, ЕГН:**********, М.Р. П. ***,
ЕГН:**********, Л.А.Х. ***, ЕГН: **********, А.А.Х. от гр.Търговище, ЕГН ****** , А.А.М. ***, ЕГН:********** и А.А.А. ***, ЕГН:********** на недвижи-ми имоти в землището на
с.Кралево, а именно-ПИ № 004005 от 3.502 дка в м.„Мезарлък“,
седма категория- трайни насаждения; ПИ № 028072, представляващ нива от 2.544
дка в м."Ески балък”, седма категория-гори и храсти; ПИ №031003,
представляващ нива от 5.278 дка в м. “Кузалтъ”, трета категория; ПИ №072005,
представляващ лозе от 4.003 дка в м."Баир алтъ”, четвърта категория и ПИ №102027,
представляващ нива от 5.886 дка в м.“Кузалтъ“,
пета категория, при
квоти: по 3/18 ид.ч. за
ищците М.М.Ю. и М.М.М.; по 2/18 ид.ч. за ищците М.Р.П., Л.А.Х. и А.А.Х.; както
и по 3/18 ид.ч. за ответниците А.А.М. и А.А.А., на осн.чл.344, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ нот.акт по обстоятелствена
проверка №114/06.02. 2007г., т.ІІ, рег.№1384, нот.д.№106/2007г. по описа на
нотариус с рег. №496 в частта му относно собствеността на А.А.М. върху описаните недвижими имоти над размер на 3/18
ид.ч., на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА ответниците А.А.М. ***, ЕГН:********** и А.А.А. ***, ЕГН:********** да заплатят на ищците М.М.Ю. ***, ЕГН: **********, М.М.М. ***,
ЕГН:**********, М.Р. П. ***, ЕГН:**********, Л.А.Х. ***, ЕГН: ****** и А.А.Х. от гр.Търговище, ЕГН ********** направените по делото в
първата и въззивната инстанция разноски в раз-мер на 2 900 лв.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.