№ 1398
гр. Русе, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520101395 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 22 и 23 от ЗПКр. И чл. 26 от ЗЗД от Т. Х. С. против ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД.
Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем №
4110722/07.04.2021 год., сключен между нея и ответника и в условията на евентуалност-
клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 35 % и клаузата, възлагаща в тежест
на потребителя да предостави задължително обезпечение на кредита, а ако не го
предостави- да сключи Договор за предоставяне на гаранция с дружество, посочено от
ответника (чл. 4 от договора за паричен заем).
Ищецът твърди, че на 07.04.2021 г. сключила Договор за паричен заем № 4110722 с
ответното дружество, по силата на който кредиторът поел задължението да предостави на
длъжника- потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1000,00 лева.
Кредитополучателят се задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и
други такси и разходи, както следва:
- Общ размер на кредита - 1000,00 лв.;
- ГПР - 41,74%;
- Лихвен процент на кредита - 35,00%;
- Лихвен процент на ден, приложим ПРИ ОТКАЗ от договора - 0,10% /но не и изрично
посочен лихвен процент на ден, каквито са задължителните изисквания на ЗПК/;
1
Брой погасителни вноски - 11, като всяка вноска е дължима на двуседмичен период,
съгласно посочена в ДПЗ дата таблица, която няма характер на погасителен план по смисъла
на ЗПК;
- Размер на двуседмичната погасителна вноска - 98,42 лв.
- Обща сума, дължима по кредита - 1082,62 лв.
На същата дата - 07.04.2021 г., ищецът подписала и допълнителен, акцесорен договор
към основния ДПЗ, а именно – Договор за предоставяне на поръчителство № 4110722 с
Файненшъл България ЕООД, което е дъщерно дружество на ответника Изи Асет
Мениджмънт АД, съгласно който в тежест на ищеца е възложено заплащане на
допълнителна сума към тази по основния договор за заем, възлизаща на допълнителни
402,38 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция, плащането на
допълнителната сума от 402,38 лв. е разбита в двуседмични вноски от по 36,58 лв. всяка,
дължими на същите дати, на които следва да се заплатят и вноските по основния договор и
то в полза на Изи Асет Мениджмънт АД. Двата договора — основният, сключен с Изи Асет
Мениджмънт АД и акцесорният за предоставяне на поръчителство, сключен с Файненшъл
България ЕООД - дъщерното дружество на кредитора, са с един и същи номер — 4110722.
Ищецът счита, че процесният договор за паричен заем е изцяло недействителен по
смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако
съдът приеме, че договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият
съдържа нищожни клаузи. Поради това иска от съда да прогласи на първо място пълната
недействителност/нищожност на Договора за потребителски кредит или евентуално - да
прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва исковете. Твърди, че договорите
са законосъобразни и поради това действителни. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че 07.04.2021 г. са сключили Договор за паричен заем №
4110722, по силата на който кредиторът поел задължението да предостави на длъжника-
потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1000,00 лева. Кредитополучателят
се задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и
разходи, както следва:
- Общ размер на кредита - 1000,00 лв.;
- ГПР - 41,74%;
- Лихвен процент на кредита - 35,00%;
- Лихвен процент на ден, приложим при от договора - 0,10%;
Брой погасителни вноски - 11, като всяка вноска е дължима на двуседмичен период,
съгласно посочени в договора дати;
- Размер на двуседмичната погасителна вноска - 98,42 лв.
2
- Обща сума, дължима по кредита - 1082,62 лв.
На същата дата - 07.04.2021 г., ищецът подписала и Договор за предоставяне на
поръчителство № 4110722 с Файненшъл България ЕООД, съгласно който в тежест на ищеца
е възложено заплащане на допълнителна сума към тази по основния договор за заем,
възлизаща на 402,38 лева, разбита на двуседмични вноски от по 36,58 лева всяка, дължими
на същите дати, на които следва да се заплатят и вноските по основния договор, и то в полза
на Изи Асет Мениджмънт АД. Двата договора- за кредит и за предоставяне на
поръчителство са с един и същи номер- 4110722.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по- слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изхождайки от предмета на договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство и страните по тях – физическо лице, което при сключването му действа извън
рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че
процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято
правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК. В него липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Не става ясно дали в
отделните вноски не е налице начисляване на лихва върху лихва или лихва върху таксата
„гарант", като в случай, че тази такса беше действителна, то тя не би следвало да бъде
олихвявана с договорната лихва. Така с едно нарушение кредиторът на практика покрива
два състава на недействителност, посочени в чл. 22 от ЗПК- липса на погасителен план и
сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин. Нещо повече-
определянето на ГЛП и ГПР като абсолютна стойност (фиксиран процент от общата сума)
по никакъв начин не дава информация за размера на включените в месечната погасителна
вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита, каквато се явява
въпросната „такса гарант" или такса за поръчител. Не е ясно също дали сумите по
погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се
3
заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде
представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена
възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има
съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да
бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде
дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя.
Не е посочен коректно размерът на ГПР в договора за кредит, което е нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл. 22 от същия закон, той е
недействителен. Отпуснатият кредит е в размер на 1000.00 лева, платим на 11 вноски от по
98.45 лева. Договорната лихва е 35.00 %. Посоченият ГПР в договора е 41.74 %. В него
обаче не е включено възнаграждението на поръчителя, което, съгласно чл. 3 от договора за
предоставяне на поръчителство № 4110722 от 07.04.2021 год. е в размер на 36.58 лева,
платими на 11 вноски за периода на действие на договора за кредит или общо 402.38 лева,
което е 40.23 % от главницата. Следователно посоченият в договора ГПР очевидно не
отговаря на реалния, който би се получил при съобразяване на всички възнаградителни
плащания.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посоченият в договора ГПР е неверен.
Договорът за предоставяне на поръчителство заобикаля ЗПК, поради което също е
недействителен на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 21 от ЗПК.
- В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден
4
договор за поръчителство със свързано с кредитора лице (ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е
едноличен собственик на капитала на ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД), на практика
прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит,
за което на кредитора не се дължат такси на основание чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Договорът за заем е нищожен и на още едно основание. Договорения лихвен
процент в размер на 35.00 %, е в противоречие със закона и добрите нрави. Противоречието
със закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е налице и когато има
противоречие с правен принцип, който макар и да не e изрично формулиран, е въплътен в
много отделни правни норми и е част от действащата правна система. Уговорената в
процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на
законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за
нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за
потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на
клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на
кредитната сделка. Независимо от принципа на свободата на договаряне, регламентиран в
нормата на чл. 9 от ЗЗД, противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени
икономически неизгодни условия за участващата по- слаба в икономическо отношение
страна по нея.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР или клаузата за договорна лихва, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР и
договорна лихва по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
(Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год. по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза по договора за кредит обуславя недействителността на
целия договор.
По делото липсват твърдения, че договорът е сключен при общи условия, поради
което дали те са подписани на всяка страница, е ирелевантно. Липсата или наличието им
обаче не променя извода на съда за нищожност на договора. Ако бяха представени, това
щеше да даде възможност на ищеца да оспори тяхната автентичност, тъй като в исковата
молба се твърди, че общи условия не са му предоставени и не е подписвал такива на всяка
страница, както предвижда ЗПК.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на посочените
5
основания, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
За настоящото производство следва да се присъдят разноски на ищеца, но тъй като
тя е освободена от заплащане на държавна такса с Определение № 1594/07.04.2023 год. на
основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 2 от ГПК, държавната такса в размер на 80.00 лева следва да
се заплати от ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
ответникът следва да заплати адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца в
минимален размер 450.00 лева на основание Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и приложения от ищеца списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №
4110722/07.04.2021 г., сключен между Т. Х. С., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. с.ш. №
1, бл. 312, вх. Г, ет. 8, ап. 22, представлявана от адвокат К. И. Б. от АК- Русе и И3И АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от Галин
Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджаров- заедно и поотделно.
ОСЪЖДА И3И АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40- 46,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджаров- заедно и поотделно
да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса по предявения иск в размер
на 80.00 лева.
ОСЪЖДА И3И АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40- 46,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджаров- заедно и поотделно
и поотделно да заплати на адвокат К. И. Б. от АК- Русе, ЕГН ********** сумата 450.00
лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6