Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
06.04.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 14122 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 160336 от 08.07.2019г. по гр.д. № 69856/2018г.
Софийски районен съд, 42 състав признал за установено на основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на В.К.Г.,
ЕГН **********, че съществува вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК********,
в размер на 2 951.11 лв. - главница
за топлинна енергия за периода м. 05.2014г. - м. 04.2017г., отразена в общи
фактури от 31.08.2015г. и 31.07.2017г., 45.76 лв. - сума за дялово разпределение, 773.68 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015г. - 25.06.2018г., и 9.02
лв. - мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска на 02.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43445/2018г. на
СРС, 42 състав, като отхвърлил иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в частта за разликата над 773.68 лв. до пълния претендиран
размер от 857.59 лв., и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение - в частта за разликата над 9.02 лв. до пълния претендиран размер
от 9.39 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата 719.50 лв. - разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, и 124.61 лв. - разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство; На основание чл. 78, ал 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата 10.70 лв. - разноски за заповедното производство, и
12.60 лв. - разноски за исковото производство. Решението е постановено при
участието на „М.Е.“ ООД, като трето лице помагач на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В.К.Г., който го
обжалва в частите, с които исковете за главница и лихви са уважени, с
оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Неправилно районният съд приел, че не са погасени по давност
вземанията в размер на 2 701.44 лв. – главница за топлинна енергия за
периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г., и 739.40 лв. – лихва за забава върху
погасената по давност главница. Независимо че обща фактура №
**********/31.08.2015г. била издадена по-късно, същата включвала вземанията,
които вече са отразени в прогнозните фактури за периода 01.05.2014г. –
30.06.2015г. и били изискуеми от потребителя още от възникването им, след като
потребителят имал задължение към датата на получаване на прогнозните фактури да
извърши плащане по тях. Издаването на последваща обща фактура, обединяваща
стари задължения, не променяло началната дата, от която започвал да тече
давностният срок. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
02.07.2018г., вземането за главница в размер на 2 701.44 лв. било погасено
по давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Моментът на публикуване на общата
фактура съгласно ОУ на ищеца, в сила от 12.03.2014г., бил определящ за датата,
от която се начислява обезщетение за забавено плащане, но не и за началната
изискуемост на вземането. Погасяването по давност на главното вземане водело до
погасяване и на лихвите върху погасеното вземане. Поддържа и че клаузите на чл.
32 и чл. 33 от ОУ, които установяват срок и падеж на задълженията за плащане на
топлинна енергия, били неравноправни и като такива – нищожни. Обвързването на настъпването
на падежа и поставянето на длъжника в забава с притежаването на специално
техническо средство, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможност за
достъп до интернет, го поставяла в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Клаузите на чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 4 ОУ, които установявали срок и падеж на
задълженията за заплащане на топлинната енергия, били нищожни като
неравноправни и тъй като позволявали на търговеца – монополист да „премества“
падежа на задължения, които имат характер на периодично плащане, в следващата
година, поради което противоречали на принципа на добросъвестността, както и на
императивната норма на чл. 113 ЗЗД. Неправилно районният съд приел и че
ответникът дължи главница за дялово разпределение и лихви за забава върху тази
главница. Тази услуга се предоставяла от трето лице, а ищецът не твърдял и не
навеждал доводи да е кредитор на вземането. Последното също нямало определен
падеж, поради което не било ликвидно и изискуемо към предявяване на иска. Не били представени и доказателства за
публикуване на електронната страница на ищеца на фактурите за дължимите суми,
които публикувани фактури да се приемат като покана за плащане и да поставят
клиента в забава. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски за заповедното, първоинстанционното и
за въззивното производство съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД не е депозирала отговор на
жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 26.01.2021г. оспорва жалбата
и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от
въззивника адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „М.Е.“ ООД, не е депозирало отговор на
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 951.11
лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № *****, за периода м.
05.2014г. – м. 04.2017г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 857.59 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015г. -
25.06.2018г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 45.76
лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м. 05.2014г. – м. 04.2017г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9.39 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015г.
- 25.06.2018г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 02.07.2018г., до окончателното плащане. За сумите
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 43445/2018г. на
СРС, 42 състав.
С отговора на исковата молба,
депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с
редица възражения, част от които не се поддържат пред настоящата инстанция. Релевирал
е възражение за недължимост на лихви за забава върху главниците предвид липсата
на доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на
продавача, както и евентуално възражение за погасяване по давност на част от
вземанията. Искал е от съда да отхвърли предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Възражението
на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК и същите са допустими. Настоящият състав намира решението за частично
неправилно по следните съображения:
Пред настоящата инстанция не е спорно, а и от приетите в първата инстанция
писмени доказателства – нотариален акт и молба-декларация за откриване на
партида от 25.03.1997г., се установява по безспорен начин, че ответникът, като
собственик на процесния топлоснабден имот, е бил в исковия период клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно въведения с въззивната жалба предмет на въззивна проверка, спорни
пред настоящата инстанция са въпросите: погасено ли е по давност вземането на
ищеца за главница за топлинна енергия за периода м. 05.2014г. – м. 06.2015г.; материалноправно
легитимиран ли е ищецът да претендира от ответника плащане на цената за
услугата дялово разпределение, извършвана от третото лице помагач; изпаднал ли
е ответникът в забава за плащане на главниците - нищожни ли са клаузите на чл. 32 и чл. 33 ОУ
от 2014г., евентуално – доказал ли е ищецът изпадане в забава за плащане от
ответника.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за главница за топлинна енергия:
Ответникът – въззивник поддържа, че вземанията на ищеца
за главница за топлинна енергия за периода м. 04.2014г. – м. 06.2015г. са
погасени по давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за
плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В
случая исковете се считат предявени от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК на 02.07.2018г. (чл. 422, ал. 1 ГПК), с оглед на което погасени по
давност биха били вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 02.07.2015г.
В процесния период м. 05.2014г. – м. 04.2017г. приложими към договорните
отношения между страните са били Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014г., и сега действащите Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016г.
Относими към вземанията за периода м. 04.2014г. – м. 06.2015г. са ОУ от
2014г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези
общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Настоящият въззивен състав намира, че по
своята правна същност публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника. Задълженията
за месечни вноски възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за
месечна вноска. Публикуването на ежемесечните фактури, отразяващи месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от ОУ от
2014г. и на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен
между страните начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение, т.е. от
волята на кредитора зависи кога да поиска изпълнение. Следователно за задълженията, възникнали при действието на ОУ от 2014г., давността
започва да тече от датата на възникването им - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Въззивният съд не споделя мотивите на районния съд, че вземанията за
главница за периода м. 05.2014г. – м. 06.2015г. не били погасени по давност
предвид издадената от ищеца на основание чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014г. обща
фактура № **********/31.08.2015г., в която е посочен срок за плащане
14.10.2015г. Издаването на общата фактура не променя предвидения в ОУ от 2014г.
начин за определяне на падежа на месечните задължения – отправяне на покана от
кредитора чрез публикуване на фактурите на интернет страницата му. Общата фактура
обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на
уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз
основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло
да възникне ново вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е
сума за доплащане.
Настоящият случай е именно такъв – видно от приетите и неоспорени
заключения на СТЕ и ССЕ, за отоплителен сезон 2014/2015г. изравнителният
резултат е сума за доплащане, която, след приспадане на платените суми по
прогнозни вноски, възлиза на 2 701.51 лв. От възникването на това ново
вземане до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 02.07.2018г. не е изтекъл
тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което правилно като краен
резултат районният съд е приел, че вземането в размер на 2 701.51 лв. не е
погасено по давност. Видно от неоспореното заключение на СТЕ, за месеците май и
юни 2015г. на ответника не са начислени задължения. Други доводи за недължимост
на главницата за топлинна енергия не са наведени в жалбата, поради което
решението в частта му по този иск следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
главница за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014г., клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец,
като стойността се формира от цена за обслужване на партидата на клиент и цена
на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане
на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Според
чл. 22, ал. 1 от същите ОУ, дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
на топлинна енергия, а съгласно чл. 22, ал. 2 клиентите заплащат
на продавача на топлинна енергия стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Аналогични са и клаузите на чл. 36 и чл. 22 от сега
действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 11.08.2016г.
С оглед изложеното, ищецът е доказал основанието да получи цената на
услугата дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР. От
неоспореното заключение на ССЕ се установява, че дължимата от ответника сума за
дялово разпределение възлиза на 45.76 лв., като същата е дължима за периода м.
07.2015г. – м. 04.2017г. Ето защо този главен иск е основателен и правилно е
уважен от районния съд.
По акцесорния иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия:
Настоящият състав намира за неоснователни поддържаните в жалбата доводи за
нищожност на клаузите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г. Т.нар. от въззивника „преместване“
на падежа на задължения не се отразява на началния момент, от който тече
давността и не противоречи на чл. 113 ЗЗД. Предвиденото публикуване на сумите по
фактурите на интернет страницата на продавача също не може да обуслови извод за
нищожност на клаузите като неравноправни. В началото на 21-ви век
средностатистическият потребител има възможност да получи достъп до интернет по
много начини, като за това ползва свое или чуждо устройство. Освен това тези
данни не са достъпни единствено в интернет. Освен че могат да получават
съобщения за фактурите на хартиен носител, потребителите могат да извършат и
проверка на каса на дружеството-продавач или на друг платежен оператор какъв е
размерът на задължението им. Поради това съдът намира, че публикуването на
известието за съставената фактура в интернет не уврежда правата на
потребителите, напротив – предоставя им възможност да проверяват сметката си и без
посещение на физически търговски обект.
По отношение режима на забавата за дължими суми за консумирана топлинна енергия за
периода м. 05.2014г. - м. 06.2016г. са приложими Общите условия на
ищеца от 2014г. От анализа на цитираните по-горе клаузи на чл. 32 и чл. 33 от
тези общи условия следва, че
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане
цената на топлинната енергия в 30-дневен срок от публикуване на общата
фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период. Въпреки изрично заявеното с отговора на исковата молба
оспорване в тази връзка, ищецът не е ангажирал доказателства за датата на
публикуване на общите фактури за процесните задължения на интернет страницата
си. Ето защо искът за размера от 739.40 лв., представляващи начислени лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода м. 05.2014г. –
м. 04.2015г., е недоказан и като такъв – неоснователен.
По отношение режима на забавата за дължими суми за консумирана топлинна енергия за
периода м. 07.2016г. - м. 04.2017г. са приложими Общите условия от
2016г., съгласно които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ, както и стойността на общата фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период - в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 2. Според чл.
33, ал. 4 от тези общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, неплатени в
посочения срок. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника. Според нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето
защо за задълженията за топлинна енергия за периода м. 07.2016г. – м. 04.2017г.
ответникът дължи лихва за забава за периода 15.09.2016г. – 25.06.2018г.,
размерът на която, съгласно неоспореното заключение на ССЕ, възлиза на 34.28
лв. До този размер акцесорният иск за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия е основателен, а за разликата до уважения от СРС размер от
773.68 лв. и за периода 16.09.2015г. – 14.09.2016г. подлежи на отхвърляне.
По акцесорния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение:
По отношение цената на услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане както в ОУ от 2014г., така и в ОУ от 2016г. Поради това купувачът изпада
в забава след покана - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение преди подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което този иск е
неоснователен.
Предвид частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия е уважен за разликата над 34.28 лв. до
773.68 лв. и за периода 16.09.2015г. – 14.09.2016г., както и в частта, с
която искът с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение е уважен до размер от 9.02 лв. и вместо това въззивният съд
отхвърли тези искове за посочените размери. Съответно първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство над сумата 99.85 лв., и
разноски за първоинстанционното производство над сумата 576.55 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника разноски за заповедното производство в
размер на още 99.08 лв., както и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА -
да заплати на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 116.71 лв. В останалите обжалвани части
първоинстанцонното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход и изричните претенции, разноски за въззивното
производство се следват на двете страни.
Доказано направените от въззивника разноски възлизат на 134.02 лв. –
заплатена държавна такса. Въззивникът е претендирал и 509.38 лв. за адвокатско
възнаграждение, но не е представил доказателства за плащане. Или, съобразно
уважената част от жалбата, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника разноски за настоящата инстанция в размер на 26.54 лв.
Въззиваемият е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006г.), съобразявайки извършените от юрисконсулт процесуални действия,
въззивният съд определя размер на възнаграждението от 50 лв. Съразмерно с отхвърлената
част от жалбата, на въззиваемия се следват 40.10 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 160336 от 08.07.2019г., постановено по гр.д. № 69856/2018г. на
Софийски районен съд, 42 състав в частта,
с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът В.К.Г., ЕГН **********, дължи
на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК********, разликата над 34.28 лв. до 773.68 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и за периода 16.09.2015г. – 14.09.2016г., както и в частта, с която е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът В.К.Г., ЕГН **********, дължи
на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК********, сумата 9.02 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, както и в частта, с
която ответникът В.К.Г., ЕГН **********, е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК********, разноски за
първата инстанция над сумата от 576.55 лв., и разноски за заповедното
производство над сумата от 99.85 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК********, срещу В.К.Г., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над 34.28 лв. до
773.68 лв. (равняваща се на 739.40 лв.), представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015г. – 25.06.2018г., и
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата до размер от 9.02 лв. - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 16.09.2015г. – 25.06.2018г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160336 от 08.07.2019г., постановено по гр.д. № 69856/2018г. на
Софийски районен съд, 42 състав в
останалите обжалвани части, с които е признато за установено по предявените
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК********, срещу В.К.Г., ЕГН **********, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 951.11 лв. – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в имот с аб. № ***** за периода м. 05.2014г. - м. 04.2017г.,
сумата 45.76 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 07.2015г. –
м. 04.2017г., и сумата 34.28 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016г. - 25.06.2018г., заедно
със законната лихва върху главниците от 02.07.2018г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 43445/2018г. на СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на В.К.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още
99.08 лв. (деветдесет и девет лева и 08 ст.), представляваща разноски за заповедното
производство по гр.д. № 43445/2018г. на СРС, 42 състав, както и сумата 26.54 лв.
(двадесет и шест лева и 54 ст.), представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат М.И.Д., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 116.71
лв. (сто и шестнадесет лева и 71 ст.), представляваща адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В.К.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 78 ГПК
сумата 40.10 лв. (четиридесет лева и
10 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 69856/2018г. на
Софийски районен съд, 42 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „М.Е.“ ООД, ЕИК *****, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.