Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 15.03.2023 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар-
Б. В.,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 166 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.95-чл.97 от ДОПК.
Образувано е по жалба на В.Х.Х., ЕГН-********** ***, подадена чрез
адвокат С.М. *** против изричен отказ за издаване на Удостоверение относно
приложимо осигурително законодателство за заето лице - А1, обективиран в Решение № 53-06-10611#2/21.01.2021г. на главен
инспектор по приходите в отдел „Обслужване“ при ТД на НАП-София-С. Ал Ф,
потвърден с Решение № А-5/12.10.2021г. на и.д. Директор на ТД на НАП-София-Е.
Н., в частта по отношение на искането на
В.Х.Х. с вх.№ ************.
В жалбата като основание се
навежда неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на
закона. В жалбата се излага становище, че са налице всички предпоставки по
чл.12, пар.1 от Регламент /ЕО/
№883/2004г. на ЕП и Съвета по отношение на лицето В.Х.Х., същото да е подчинено
на осигурителното законодателство на Р.България. Излагат се подробни доводи,
обосноваващи наличието на пряка връзка между работодателя- „БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД,
с ЕИК ********* гр.София и командированото лице - В.Х.Х., както и че посоченото
дружество –обичайно осъществява дейността си в Р.България, като за посочените
обстоятелства се съдържат достатъчно данни в информационната система на НАП.
Навежда се, че посочените обстоятелства се доказват от съдържанието на трудов
договор № ***/08.01.2019г., Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ ***/09.04.2019г., Протокол с изх. №24-17-406#2/10.04.2020г. на ТД на
НАП-София и Протокол с изх. № 1043-21-423#1/07.05.2019г., на ТП на НОИ – София.
Навежда се, че приемането на посочените документи е отказано от органа при
подаване от страна на оспорващата на искането и с вх.№ ************, както и
че за същите се съдържат данни в информационната система на НАП. Моли се
оспореният изричен отказ, потвърден с
Решение № А-5/12.10.2021г. на и.д. Директор на ТД на НАП-София да бъде
отменен като незаконосъобразен и преписката по заявлението на оспорващата да се
върне на компетентния орган за ново произнасяне по издаване на исканото
удостоверение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата
се представлява от адвокат С.М. ***, която поддържа изцяло жалбата на
наведените в нея основания. Допълнително навежда като доводи, че в
информационнатата система на НАП се съдържат достатъчно данни за
обстоятелствата, касаещи основната дейност на дружество „БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД, с
ЕИК ********* гр.София, а именно че същата се осъществява на територията на
Р.България, както и че лицето В.Х.Х. е било командировано от посоченото дружество
като работник по трудов договор в посока Франция и осигурявано от същото на
територията на Р.България. Навежда, че
органът при съответното желание е могъл да се снабди с необходимите му
данни от информационната система на НАП за издаване на исканото удостоверение. Представя
писмени бележки в които излага подробни доводи, обосноваващи доказаност на
всички материални предпоставки по отношение приложението на чл.12,
пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на
ЕП и Съвета за издаване на Удостоверение А1 за В.Х.Х..
Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП-София
в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт М.Д., който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за недоказаност по
делото, че лицето В.Х.Х. е полагало труд във Франция при условията на
командироване от дружество „БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД гр.София. Представя писмена защита, в която
допълнително навежда като доводи недоказаност наличието на трансгранична
ситуация и на трайна връзка между оспорващата и дружество „БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД гр.София.
Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По подадената жалба е подаден и писмен отговор от
ответника по оспорването с изх.№53-06-10611#18/15.09.2022г.,
в който се излага становище, че по отношение на В.Х.Х. не са изпълнени всички
условия, при които на основание чл.12, пар.1 от
Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и Съвета посоченото лице може да остане
подчинено на българското осигурително законодателство, предвид на което оспореният
отказ и потвърждаващото го Решение са постановени при правилно приложение на
материалния закон. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
оспорващата.
Заинтересованото лице - „БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД
гр.София в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира писмено
становище.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2020г. В.Х.Х. е подала до ТД на НАП-София искане за издаване
на Удостоверение- А1 относно приложимо
осигурително законодателство за заето лице с индивидуален вх.№ ************.
Искането е подадено само от физическото лице В.Х.Х., като заето лице при
работодател „БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД, с ЕИК *********
гр.София.
Предвид на това че до ТД на НАП-София са били подадени искания от още три
лица, като заети лица при същото дружество - работодател, всичките четири
искания са разгледани в общо производство.
Във връзка с така постъпилите искания до дружество „БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД гр.София е било изпратено Искане за представяне на
документи /ИПДПОЗЛ с изх. № 53-06-10611#1/30.12.2020г. С посоченото писмо от дружеството е било
поискано, същото да представи в ТД на НАП всички сключени договори до момента -
договори за възлагане, трудови договори на командировани лица, заповеди за
прекратяване, приемо-предавателни протоколи, оборотни ведомости,
фактури,банкови извлечения и други. Искането първоначално е било изпратено на
ел. адрес на дружеството, но след липса на получени потвърждения за неговото
получаване на 05.01.2021г. искането е
изпратено на адреса за кореспонденция
на дружеството, наличен в Търговския регистър - гр. София, ул.„Крушова градина“ №
18. Писмото не
е получено от дружеството, като съгласно приложената по преписката обратна
разписка, същото се е върнало на органа с отметка „преместен“.
С оглед на факта, че Искане за представяне на документи /ИПДПОЗЛ
с изх. № 53-06-10611#1/30.12.2020г.
не е могло да бъде връчено на дружеството и само на това фактическо основание
органът е приел, че не е доказано, че командироващият работодател -„БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД гр.София
отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1 от Регламент № 883/2004, както и че
същият е установен на територията на командироващата държава-Р.България.
Приемайки, че не се констатира наличие на трансгранична ситуация и че не са
изпълнени условията, при които на основание 12, ал. 1 от Регламент № 883/2004 лицата
могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство органът
е издал Решение за отказ за издаване на удостоверения
относно приложимото осигурително законодателство № 53-06-10611#2/21.01.2021г. Посоченото Решение е издадено от главен инспектор по
приходите в отдел „Обслужване“ при ТД на НАП-София-С. Ал Ф. Последната изпълнява посочената длъжност
съгласно Заповед №2483/15.05.2017г. на Директора на ТД на НАП-София.
С посоченото решение е постановен изричен отказ
за издаване на удостоверения относно приложимото осигурително законодателство
общо по подадените четири искания на заети лица, включително и по отношение на
индивидуалното искане на В.Х.Х. с вх.№ ************.
Решение № 53-06-10611#2/21.01.2021г. е било връчено на В.Х.Х. на
16.09.2021г. срещу подпис видно от обратна разписка /стр.104 на гърба от
делото/. Посоченото решение е било връчено и по електронен път на -„БУЛ-ИНТЕРИМ”
ЕООД гр.София, като същото е
получено от дружеството на 05.02.2021г., видно от приложеното по делото
удостоверение за извършено връчване по електронен път/стр.105 от делото.
Решение № 53-06-10611#2/21.01.2021г. издадено от главен инспектор по
приходите в отдел „Обслужване“ при ТД на НАП-София-С. Ал Ф е било обжалвано по
административен ред от В.Х.Х. с жалба с вх. №53-06-106118#7/29.09.2021г. пред
Директора на ТД на НАП-София. По така подадената жалба Директорът на ТД на
НАП-София е постановил Решение № А-5/12.10.2021г., с което жалбата на В.Х.Х. с вх.
№53-06-106118#7/29.09.2021г. е отхвърлена като неоснователна. В Решението си
Директорът на ТД на НАП-София се е позовал от фактическа страна единствено на
факта, че ИПДПОЗЛ с изх. №53-06-10611#1/30.12.2020
г. не може да бъде връчено, за да бъдат представени
изисканите писмени документи, и на същите правни изводи е приел, че не
може да се докаже, че командироващият работодател – „БУЛ-ИНТЕРИМ” ЕООД гр.София отговаря
на изискванията на чл. 12, ал. 1 от Регламент № 883/2004,
както и че същият е установен на територията на командироващата
държава –Р.България.
Решението е издадено от Е.М.Н., като
съгласно приложената по делото Заповед №666/30.09.2021г. изпълнява длъжността
Директор на ТД на НАП-София.
Решение № А-5/12.10.2021г.
на Директора на ТД на НАП-София е
изпратено на В.Х.Х. по пощата с писмо с
изх.№53-06-106#12/12.10.2021г. Посоченото
Решение не е получено и върнато при органа с данни „ няма никой на адреса“.
Видно от всички приложени по преписката
документи, както и от приложената по делото справка за актуално състояние на „БУЛ-ИНТЕРИМ”
ЕООД с ЕИК *********, гр.София по несъмнен начин се установява, че както към
момента на постановяване на Решение № 53-06-10611#2/21.01.2021г. на главен
инспектор по приходите в отдел „Обслужване“ при ТД на НАП-София-С. Ал Ф и
Решение № А-5/12.10.2021г. на Директора на ТД на НАП, така и към настоящия
момент дружеството е с вписано в Търговския регистър седалище и адрес на управление: гр.София ,
ул. „Крушева градина“ №18.
Видно от приложеното по делото писмо с изх.№24-17-406#2/10.04.2020г. на ТД на НАП-София, както и от
приложените по делото ГДД на дружеството за 2018г. и 2019г. основната дейност
на дружеството през процесния период е „дейности по наемането и предоставяне на
работна сила“ с код на икономическа дейност 7820 „предоставяне на работна сила
за временна заетост“.
Съгласно предоставената от ИА „ГИТ“-София официална информация с Писмо
с изх.№22093088/25.11.2022г. дружество „БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД ЕИК *********
гр.София през 2018г. и 2019г. има качеството на предприятие, което осигурява
временна работа и на предприятие ползвател, установено на територията на Р.България.
Видно от представените от ИА „ГИТ“-София обяснения на управителя на дружество „БУЛ-ИНТЕРИМ"
ЕООД гр.София по делото се установява, че до месец август 2019г. дейността на
фирмата е била средоточена в селското стопанство в Р.Франция, като до тогава е
и последния договор с Предприятие ползвател-френска фирма. Представените по
делото Договори с със предприятието ползвател „Елер-Калдера“ ООД, са в
икономическа дейност строителство, като договорите с това дружество са сключени
на територията на Р.България и за обекти
в гр.София.
От представените по делото от ТД на НАП справки за задълженията на
дружеството като осигурител и справка за действащите трудови договори за
периода 01.01.2018г.-31.12.2019г. се установява, че дружеството, през посочения
период е имало сключени 808 трудови договори с наети от него работници. Договорите
са сключени на територията на Р.България като данни за тях са подадени в НАП,
както и че дружеството е осигурявало тези работници на територията на
Р.България.
Не се спори по делото, че В.Х.Х.,
ЕГН-********** *** е български гражданин.
Съгласно приложения по делото Трудов договор №***/08.01.2019г. по
делото се установява, че В.Х.Х. е наета на територията на Република България от
фирма "БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД ЕИК ********* гр.София по трудов договор №***/08.01.2019г.
на основание чл.68, ал.1,т.2 от КТ-до завършване на определена работа, осъществявана
на територията на друга държава-членка на ЕС – Франция, при условията на
командироване, съгласно чл.7, ал.1 и чл.10,ал.4 от договора.
Съгласно приложената по делото
Заповед №***/09.04.2019г. трудовото правоотношение на В.Х.Х. с дружеството по посочения трудов
договор е прекратено, считано от 09.04.2019г. на основание чл.325, ал.1,т.4 от КТ-завършване на определена работа.
Видно от приложеното по делото писмо с изх.№24-17-406#2/10.04.2020г. на ТД на НАП-София за В.Х.Х. има данни в информационната система на НАП,
подадени от „БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД гр.София, както за подадени декларации
образец №1 и образец №6, така и данни и за внесени осигурителни вноски.
Съгласно приложената по делото Справка на ТД на НАП
/стр.147/ по делото се установява, че за периода от 01.01.2019г.-30.04.2019г.
за В.Х.Х. са внасяни осигурителни вноски от осигурителя „БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД
гр.София за всички осигурителни рискове.
От приложените по делото копия от трудова книжка на В.Х.Х.
и справка на ТД на НАП за актуалното състояние на трудовите договори на лицето
/стр.145 / по делото се установява, че до 07.01.2019г. преди сключването на 08.01.2019г. на трудовия и договор с "БУЛ-ИНТЕРИМ"
ЕООД гр.София, Х. е работила по трудов договор в дружество „БАЛКОНФ“ ЕООД гр.Варна
за целия период от 04.07.2006г.-07.01.2019г.
С Разпореждане №251-00-473-3/11.05.2021г. на
ръководителя на ОБ, при ТП на НОИ-Търговище на В.Х.Х. е отказано парично
обезщетение за безработица, във връзка с трудовото и правоотношение по ТД № ***/08.01.2019г. с „БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД
гр.София единствено въз основа на мотива- липса на издадено Удостоверение А1.
Разпореждането е потвърдено с Решение №1040-25-27/23.06.2021г. и е влязло в
законна сила на 18.08.2021г., съгласно
Решение №97/18.08.2021г. по ад.д.№188/2021г.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
По отношение допустимостта на жалбата, съдът намира
следното:
По делото не се представиха от страна на ответника
доказателства за надлежното съобщаване на оспорващата на Решение № А-5/12.10.2021г. издадено от
Директора на ТД на НАП-София. Предвид това, съдът приема, че от неизпълнение на
задължението на органа за надлежно връчване на посоченото решение на В.Х.Х., не
следва да произтичат негативни правни последици за последната и същата да бъде
лишена от право на жалба срещу потвърдения с посоченото решение изричен отказ
да и се издаде удостоверение-А1. По изложените съображения съдът счита жалбата
на В.Х.Х. *** срещу горепосочените актове за подадена в срок.
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, съгласно чл.95, ал.1 от ДОПК.
Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорените
актове, което е било конституирано от административния орган като
заинтересована страна в развитото пред него административно производство по
същество на подаденото от Х. искане за издаване на удостоверение-А1. По
изложените съображения, съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна
и при наличие на правен интерес, с оглед на това, че оспорените актове засягат
негативно правната сфера на В.Х.Х..
На основание всичко гореизложено, съдът приема жалбата
на Х. за допустима.
При разглеждане на жалбата по
същество, при така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши
служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Националната агенция за приходите е компетентна да
определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент №883/2004.
Предвид това Решение
№ 53-06-10611#2/21.01.2021г. на главен
инспектор по приходите в отдел „Обслужване“ при ТД на НАП-София-С. Ал.Ф.и Решение № А-5/12.10.2021г. на Директора
на ТД на НАП-София са издадени от материално компетентни органи. При тяхното
издаване са спазени законовите изисквания за форма и съдържание.
По отношение на съответствието на оспорения акт с
материалния закон, съдът намира следното:
Правната рамка е Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация
на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане
на Регламент (ЕО) №е 883/2004 г. за координация на системата за социална сигурност.
Разпоредбите на посочените регламенти /пряко приложими/ определят общите
правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда на държавите-членки на ЕС, при
прилагането на националните закони.
При определяне на приложимото право, основните правила
са регламентирани в разпоредбите на чл.11, като регламентираното в чл. 11, т.
3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 основно правило е, че спрямо лицата
осъществяващи дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага
законодателството на тази държава –членка.
С цел избягване на неблагоприятни последици, които
биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална
сигурност, при прилагане на основното правило са предвидени изключения.
Специалните правила се уреждат в чл.12 и чл.13 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, § 1 от
Регламент № 883/2004 „ Лице, което
осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не
превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано
лице".
Същевременно, разпоредбата на чл. 14, параграф 1 от
Регламент № 987/2009 въвежда уточнението, че за целите на член 12, параграф 1
от Регламент № 883/2004, лице,
което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, „включва лице,
което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие
че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е
прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият
работодател. "
Разпоредбата на чл.14, параграф 2 от Регламент № 987/2009 урежда уточнението, че „..
за целите на прилагането на член 12, параграф 1
от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в
нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по
обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на
територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под
внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното
предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните
характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните
дейности.
Следователно, за да
е налице изключение от основното правило и да се приложи специалната
норма на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004, за запазване на приложимото законодателство
на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват
работа на територията на друга държава-членка, следва едновременно да са
спазени следните изисквания: 1) законодателството в областта на социалната
сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или
служителя непосредствено преди командироването му; 2) лицето да носи белезите
на наето лице в държава-членка от работодател и да е командировано от този
работодател в друга държава-членка; 3 ) командироващият работодател обичайно да
осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка; 4) "пряката
връзка" между работодателя и изпратеното лице да се запази през срока на командироването;
5) лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице; 6) предвиденото
времетраене на работата на командированата лице да не превишава 24 месеца.
От приложените по делото копия от страници на
трудовата книжка на Х. и справки за актуалното състояние на трудовите
договори, безспорно по делото се доказа,
че непосредствено преди да сключи трудов договор с работодателя „БУЛ-ИНТЕРИМ“
ЕООД гр.София лицето е работило по трудово правоотношение с „БАЛКОНФ“ ЕООД
гр.Варна, за който период същото е било осигурявано. Оспорващата е български
гражданин с постоянен адрес ***, видно от приложеното удостоверение с изх.№18375/29.11.2021г. Предвид изложеното, съдът намира за безспорно
доказано по делото наличието на първата от гореизброените предпоставки –
законодателството на Р.България, като изпращаща държава да е било приложимо
спрямо Х. непосредствено преди командироването и.
Съгласно решение на СЕС по дело Fitzwilliam, С-202/97
и Решение А2 на Административната комисия за координация на системите за
социална сигурност от 12.06.2009 г. за тълкуване на чл. 12 от Регламент №
883/2004, за да се определи дали продължава да съществува такава пряка връзка,
като се приеме, че поради тази причина работникът продължава да бъде на
подчинение на работодателя, следва да се вземат предвид редица елементи като
отговорността за наемането на работа, уволняването, договорът за наемане,
възнаграждението, освобождаването от длъжност и властта за определяне на
характера на работата.
Съгласно съдържанието на сключения между В.Х. ***-ИНТЕРИМ“
ЕООД гр.София, ТД № ***/08.01.2019г., същият се сключва на основание чл.68 ал. т.2 от КТ - до
завършване на определена работа, при условията на командироване, с място на
работа Р.Франция. Съгласно съдържанието на договора „БУЛ-ИНТЕРИМ“ ЕООД гр.София
се задължава да начислява и изплаща трудовото възнаграждение на Х. и да я
осигурява, правото на прекратяване на договора е само за командироващото
дружество. Видно от чл.1 и чл.5 на договора командироващото дружество определя характера,
начина и условията на работа. Съгласно съдържанието на договора и приложените по
делото справки за актуалното състояние на трудовите договори, трудовият договор на В.Х. ***-ИНТЕРИМ“ ЕООД гр.София е
сключен на територията на Р.България, за което са подавани съответните данни в
НАП.
От приложената Справка на ТД на НАП /стр.147/ по
делото се доказа, че за периода от 01.01.2019г.-30.04.2019г. за В.Х.Х. са били
внасяни осигурителни вноски от осигурителя „БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД гр.София за
всички осигурителни рискове.
Прекратяването на договора на В.Х.Х. е извършено от командированото дружество, видно от приложената по делото Заповед за прекратяване № ***/09.04.2019г.
Всичко това дава основание да се приеме,
че пряката връзка между оспорващата и работодателя –командироващото дружество е
продължила да съществува и след командироването и, като работодателят е запазил ръководните си функции по отношение
определяне естеството и общия характер на работата, която изпратеното лице
трябва да изпълни, а командированото лице
е останало подвластно на изпращащия работодател в рамките на
съществуващото помежду им правоотношение.
Според
мотивите към решение
на СЕО по дело С-35/70 самият факт, че командированият работник е на
фактическо подчинение в предприятието ползвател, не засяга поддържането на
отношенията и подчинението на работника на предприятието, което го е наело.
По изложените съображение съдът приема за безспорно
установено по делото, че лицето В.Х.Х. носи белезите на наето лице в държава-членка
от работодател, като е командировано от
този работодател в друга държава-членка, с което второто от гореизложените
изисквания са явява спазено.
На основание всичко гореизложено, съдът приема и за
доказано наличието и на четвъртата от
горепосочените материални предпоставки - запазване на „пряката връзка"
между работодателя и изпратеното лице през командирования период – от 08.01.2019г.
до 09.04.2021г.
От така събраните по делото писмени доказателства:
писмо с изх.№24-17-406#2/10.04.2020г.
на ТД на НАП-София, Писмо с изх.№**********.11.2022г. на ИА ГИТ, ГДД за 2018г. и 2019г. на
дружеството, справки за задълженията на дружеството като осигурител и справка
за действащите трудови договори за периода 01.01.2018г.-31.12.2019г. съдът
приема за установено по делото, че работодателят „БУЛ-ИНТЕРИМ“ ЕООД гр.София е
не само със седалище и адрес на управление в Р.България, но и че основната му дейност
- „дейности по наемането и предоставяне на работна сила“ и код на икономическа
дейност 7820 „предоставяне на работна сила за временна заетост“ се осъществява
в Р.България.
Работодателят е регистриран като търговско дружество
по реда на Търговския закон в България. На територията на страната е неговият
офис и мястото на наемане на командирования работник, видно от трудовите
договори. Договорите с предприятията ползватели /ПП/ са сключени в град София
при условията на действащото в страната законодателство. На територията на
страната са сключени и останалите трудови договор за изпращане на работници в
предприятия-ползватели, видно от справката на
всички действащи договори на дружеството
за периода 01.01.2018г.-31.12.2019г. Изрично в договора между Х. и
дружеството-чл.10, ал.3 от същия,
е посочено, че отношенията между страните се подчиняват на българското
законодателство.
Не се установява „БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД гр.София да
разполага с административен персонал на територията на друга държава членка,
нито да е реализирало приходи в държавата по заетост –Франция или друга държава
членка. Напротив, от събраните по делото доказателства, в т.ч и от ГДД за
2018г. и 2019г. на дружеството е видно, че цялата дейност на „БУЛ-ИНТЕРИМ"
ЕООД гр.София през процесния период се е извършвала на територията на страната,
включително сключването на договорите с командированите работници, от една
страна, и договорите с клиентите, от друга страна. Следва да се посочи, че само
фактът, че липсата на данни, дружеството
да предоставя услуги по осигуряване на временна заетост на предприятия
ползватели, извършващи дейност на територията на България, не е достатъчен, за
да се приеме, че правилото за дерогация не важи спрямо него. Не са налице доказателства за извършвана от
дружеството търговска дейност извън територията на страната, като самото
осъществяване на дейността по набиране и осигуряване на временен персонал не
може да се третира като извършване на "чисто вътрешни управленски
дейности" по смисъла на чл. 14, § 2 от Регламент № 987/2009.
По изложените съображения съдът приема, че по
отношение на „БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД гр.София са изпълнени почти всички
критерии по Решение А2 от 12.06.2009г. на Административната комисия за определяне, че дружеството е извършвало
през 2018г. и 2019г. съществена част от дейността си в Р.България. По
изложените съображения, съдът приема, че се явява спазено и третото от
изброените по-горе нормативни изисквания – „командироващият работодател обичайно
да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка“.
Съдът намира за необходимо да посочи, че спорът относно
обстоятелствата, че по отношение на правоотношението между В.Х. ***-ИНТЕРИМ“
ЕООД гр.София е налице „трансгранична ситуация”, както и относно обстоятелството,
че „основната дейност“ на работодателя е на територията на Р.България, са вече разрешени с влязло в сила съдебно решение- Решение №97/18.08.2021г. по ад.д.№188/2021г.,
в законна сила от 18.08.2021г. и по
отношение на съдебния спор за тези обстоятелства следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК.
Липсват данни в трудовия договор, както и в заповедта
за неговото прекратяване оспорващата Х. да е била командирована да замества друго командировано лице.
Видно от съдържанието на Трудов договор № ***/08.01.2019г.
и от съдържанието на Заповед № ***/09.04.2019г за прекратяване на горепосочения
трудов договор, времетраенето на трудовия договор е 3 месеца, с което предвиденото
времетраене на работата на командированата лице Х. не превишава 24 месеца.
С това се явяват спазени петото и шестото от гореизброените законови изисквания.
На основание всичко гореизложено, съдът намира, че по
отношение на Х. към момента на подаване на искането и - 23.12.2020г. са били изпълнени всички кумулативно
предвидени материални предпоставки на член
12, параграф 1 от Регламент № 883/2004, в това число са били изпълнени и
изискванията на член 14, параграф 1 и параграф 2 от Регламент №
987/2009г., в контекста на тълкуването на последния, дадено с Решение на СЕС от 25.10.2018г. по преюдициално дело С-451/2017 г. Налице е
доказана трансгранична ситуация -
пресичане на граници между държави, поради което и с оглед обстоятелството, че
оспорващата е гражданин на Република България, т. е. на държава – членка на ЕС,
следвало е по отношение на нея, от страна на ответника да бъдат приложени
специалните правила на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004г., като се
приеме, че същата е подчинена на българското осигурително законодателство.
По изложените съображения, съдът приема,
оспорения отказ, при така изложените в
него фактически и правни основания на органа, обективиран в Решение № 53-06-10611#2/21.01.2021г. на главен
инспектор по приходите в отдел „Обслужване“ при ТД на НАП, за издаден при
неправилно приложение на материалния закон, в частта по искането на В.Х.Х., с
вх.№************.
До колкото по делото са налице данни, че
на В.Х.Х. е отказано парично обезщетение за безработица за трудовото и
правоотношение по ТД № ***/08.01.2019г.
с „БУЛ-ИНТЕРИМ" ЕООД гр.София, с влязло в сила Разпореждане №251-00-473-3/11.05.2021г.
на ръководителя на ОБ, при ТП на НОИ-Търговище, въз основа единствено на
мотива- липса на издадено удостоверение А1, съдът при съобразяване на чл.235,
ал.3 от ГПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК, приема че оспореният отказ се
явява в пряка връзка с неспазването и на целта на закона, по смисъла даден с
Решение на СЕС от 25.10.2018г .
Съгласно т.49 от Решение на СЕС от
25.10.2018г. по преюдициално дело
С-451/2017 г. „Условията за съществуване на правото на включване в дадена схема
за социална сигурност не могат да доведат до изключване от приложното поле на
съответното законодателство на лицата, за които това законодателство е
приложимо съгласно Регламент № 883/2004…..разпоредбите на дял II от този
регламент имат за цел, по специално да се попречи на това, лицата, попадащи
в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност, поради
липса на приложимо по отношение на тях законодателство…“.
Воден от горното, съдът приема Решение № 53-06-10611#2/21.01.2021г. на главен инспектор по приходите в отдел „Обслужване“
при ТД на НАП-София-С. Ал Фаур, потвърдено с Решение № А-5/12.10.2021г. на Директора на ТД на НАП-София, в
оспорената му част, за незаконосъобразно
и следва като такова същото да бъде отменено.
Предвид на това, че естеството на въпроса не позволява
решаването му по същество, следва преписката да бъде изпратена на съответния
компетентен орган за ново произнасяне по искането на В.Х.Х., като съгласно
чл.96 от ДОПК, органът следва да бъде задължен да издаде документа.
При този изход
на правния спор, следва искането на оспорващата за присъждане на разноски да
бъде уважено. Следва на основание чл.143, ал.1 от АПК на оспорващата да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 410 лева, съставляващи пратена държавна
такса от 10 лева и платено възнаграждение за един адвокат от 400. Предвид на
това, че претендирания размер за адвокатско възнаграждение от 400 лева е под регламентирания минимален
размер, съгласно в чл.8, ал.3 Наредба №1/09.07.2004г. възражението на ответника
за прекомерност на същото се явява неоснователно и следва като такова да бъде
оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2,
чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК, чл.96 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на В.Х.Х.,
ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат С.М. *** изричен отказ за издаване на Удостоверение относно приложимо
осигурително законодателство за заето лице - А1, обективиран в Решение № 53-06-10611#2/21.01.2021г. на главен инспектор по приходите в отдел „Обслужване“
при ТД на НАП-София-С. Ал Ф, потвърден с Решение № А-5/12.10.2021г. на и.д.
Директор на ТД на НАП-София-Е. Н., в
частта, в която същият е постановен
по отношение на искането на В.Х.Х. с вх.№************.
ИЗПРАЩА, като правно действие, административната
преписка по искането на В.Х.Х., с вх.№************ за издаване на Удостоверение
относно приложимо осигурително законодателство за заето лице - А1 от орган по приходите при отдел „Обслужване” при ТД
на НАП –София, в 30 дневния срок по чл.90,ал.2 от ДОПК, от влизане на решението
в сила, като на основание чл.96 от ДОПК
задължава органа да издаде документа.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите-София да заплати на В.Х.Х., ЕГН-********** *** разноски по
делото в размер на 410/четиристотин и десет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване съгласно чл.119 от КСО
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Председател: