Решение по дело №5802/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№261471/27.4.2021г.

 

гр.Варна, 27.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при участието на секретар Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№5802/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А.  с адрес на управление гр.Париж, Франция чрез „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А. клон Б. гр.София твърди, че със съобщение по ч.гр.д.№1249/2020г. по описа на Районен съд- гр.Варна му е предоставена възможност за предявяване на иск срещу ответника К.Я. за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д.№1249/2020г. по описа на Районен съд- гр. Варна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това обстоятелство предявява на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №CREX-15378537 в общ размер на 487.30лв., от които 379.58лв.-главница по договора за кредит, 58.18лв. възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018г. до 05.05.2019г., 49.54лв.-мораторна лихва за времето от 05.10.2018г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че вземането му се основава на договор за кредит №CREX-15378537 сключен на 26 октомври 2017г. между „Б.Н.П.П.П.Ф." като кредитор и ответника като кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 18 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 05.05.2019г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Счита, че извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 18 месечните погасителни вноски всяка в размер на 48.64лв. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията. Твърди, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл.2).

Ищецът твърди, че на основание на чл.2 във връзка с чл.3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по 48.64лв., като в чл.3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. На основание чл.3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Твърди, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Ищецът твърди, че Я. е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.09.2018г., към която дата са били заплатени 9 броя погасителни вноски. На основание чл.3 от договора, вземането на „Б.Н.П.П.П.Ф." С.А., клон Б. става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.10.2018г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 11.01.2019г.

Предявява иск, съдът да постанови решение, с което да  признае за установено, че в полза на „Б.П.П.Ф." С.ч. „Б.П.П.Ф." С. клон Б. съществува вземането по договор CREX-15378537, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1249/2020г. по описа на Районен съд - Варна, а именно: 379.58лв.-главница по договора за кредит, 58.18лв. възнаградителна лихва, 49.54лв.-мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.10.2018г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Претендира разноски както следва: 25лв.-държавна такса, 50лв.-юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство -125лв.-държавна такса и 100лв.-юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изразява становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и недоказана. Възразява, че не са  представени доказателства, че сумата, за която е подписан процесният Договор е била реално предоставена на К.Я., както и че същият е получил стоката, за която се твърди, че е целта на кредита. Оспорва активната процесуална легитимация на ищцовото дружество. Заявява, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявена надлежно на ответника, поради което счита, че е не настъпил преобразуващият факт на предсрочна изискуемост, тъй като на известието за доставяне на пощенска пратка е видно, че е подписано от лице, различно от кредитополучателя. Възразява, че клаузите, даващи право на търговеца да начислява неустойки в заявените размери са неравноправни и като такива нищожни. Същите противоречат на добрите нрави и също се явяват нищожни. Моли да се отхвърли исковата претенция.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в  чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД от ГПК.

Съставът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:

Съдът в рамките на ч.гр.д.№1249/20г. на ВРС, 48 състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 379.58лв. непогасена главница по договор за кредит от 26.10.2017г., 58.18лв. възнаградителна лихва за времето от 6.09.2018г. до 5.05.2019г., 49.54лв. мораторна лихва за времето от 5.10.2018г. до 19.01.2020г., законна лихва върху главницата и разноски.

            Ищеца за доказване на твърдението си за възникване на договорното задължение е представил копие от договор за потребителски кредит от 26.10.2017г., Условия към него, уведомително писмо от 26.10.2017г., сертификат от застраховател, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, фактура от 26.10.2017г., извлечение по кредит, последна покана от 11.01.2019г. връчена лично на ответника на 25.01.2019г. и заключение на ССчЕ.  

Съгласно отразеното в заемния договор от 26.10.2017г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 665.90лв. за закупуване на автомобилни гуми, който е следвало да бъде погасен от него на 18 месечни вноски считано от 5.12.2017г. и краен падеж 5.05.2019г. при обща стойност на плащанията за погасяване на задължението в размер на 875.52лв., като в договора е уговорено закупуването и на застраховка „Сигурност на плащанията“ със застрахователна премия в размер на 49.90лв. Договорът е двустранно подписан, като подписа на ответника не е оспорен. Съдът е сезиран със заповедното искане след изтичане на пълния срок за погасяване на задължението-5.05.2019г.

Представения погасителен план от своя страна не съдържа ясно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването както е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При това положение съставът намира, че договорът е изцяло недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК и кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност останала незаплатена главница по кредита. Ищцовата страна е искала назначаване на ССчЕ вещото лице по която е дало становище, че размерът на останалата дължима се главница възлиза на 379.58лв., като съставът приема, че това е и сумата до която следва да се приеме иска за доказан по основание и размер, като претенцията в останалите си части за сумите от 58.18лв. възнаградителна лихва и 49.54лв. мораторна лихва следва да се отхвърли.

Предвид частичното уважаване на претенцията ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца пропорционални на уважената претенция разноски възлизащи съответно на 58.42лв. по заповедното производство и 533.58лв. по исковото производство.

При горните съображения Варненски районен съд

                           Р Е Ш И:

ПРИЕМА  за установено в отношенията между ищеца Б.Н.П.П.П.Ф.С.А.П.рег.№*** чрез Б.Н.П.П.П.Ф. С.А. клон Б. ЕИК*** със седалище и адрес на управление  и ответника К.И.Я. ЕГН********** ***, че ответника дължи на ищеца сумата от 379.58лв. останала непогасена главница с настъпил падеж дължима по договор за кредит от 26.10.2017г. и присъдена по заповедното гр.д.№1249/2020г. на ВРС, 48 състав, като отхвърля претенцията по отношение на сумите от 58.18лв. възнаградителна лихва и 49.54лв. мораторна лихва за времето от 5.10.2018г. до 19.01.2020г., на осн. чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА К.И.Я. ЕГН********** *** да заплати на Б.Н.П.П.П.Ф.С.А.П.рег.№** чрез Б.Н.П.П.П.Ф. С.А. клон Б. ЕИК** със седалище и адрес на управление *** сумите от 58.42лв. разноски по заповедното производство и 533.58лв. разноски по настоящото исково производство, на осн. чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: