Решение по дело №23/2025 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба на Д. И. С., [ЕГН], чрез адв. Е. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1265 от 02.10.2024 г., постановено по АНД № 3470/2024 г., по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0438-000335/16.05.2024 г., на началник сектор в ОД на МВР – [населено място], РУ – 03 Пловдив, с което на С., на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания - "глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Твърди се необоснованост и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Жалбоподателя излага доводи, че съдът неправилно е интерпретирал фактите и обстоятелствата по делото и оттук е достигнал до погрешни изводи. Излагат се доводи, че съдът не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид наличните по делото смекчаващи обстоятелства и очертаващата се обществена опасност на нарушението. Иска се отмяна на съдебното решение, респ., на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ – 03 Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Чрез процесуалния представител на ответника е депозирана молба-становище по съществото на спора, с което се моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и се излагат доводи за законосъобразност на оспореното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е сезиран с жалба на Д. И. С., [ЕГН], от [населено място], общ. Родопи, местност „Захаридево“ №43Д, ет.3, ап.15, против Наказателно постановление /НП/ № 24-0438-000335/16.05.2024 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР – [населено място], РУ – 03 Пловдив, с което на С., на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания - "глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено за това, че на 25.04.2024 г., около 13:24 ч., в [населено място], на кръстовището между улиците „М. К.“ и [улица], в посока изток към юг, Д. И. С., управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РВ 72 98 НС, лична собственост, което не е регистрирано по надлежния ред.

За извършеното нарушение, на 25.04.2024 г. е съставен АУАН серия GA № 694930, в който нарушението е квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция № 24-0438-[рег. номер] на началник РУ – 03 Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, административнонаказатеното производство е прекратено на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН и съгласно изискването на чл.33 ал.2 от с. з., преписката е изпратена на РП – Пловдив за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление на РП – Пловдив от 13.05.2024 г. прокурорска преписка № 5816/20924 г. е прекратена и материалите по преписката са изпратени са изпратени в РУ – 03 Пловдив за предприемане на действия по реализиране на административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

На 16.05.2024 г. е издадено НП № 24-0438-000335 въз основа на цитирания по-горе АУАН за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Така издаденото НП е оспорено пред РС – Пловдив.

За да потвърди оспореното НП, съдът е приел, че фактическата обстановка не е спорна между страните, предвид всички събрани доказателства, както в административнонаказателното, така и в досъдебното производство. Приел е, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и пълно, точно, ясно и конкретно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма; посочени са и всички релевантни обстоятелства във връзка с нарушението – време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерните признаци от субективна страна. В този смисъл съдът е приел, че в състава на нарушението на разпоредбата на чл.140 е въведен обективен съставомерен белег, а именно - жалбоподателят да е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване. Изложил е и мотиви относно умишлено и непредпазливо деяние според ЗАНН и приложението на чл.7 от с. з., като е посочил и кога същият намира приложение. Изрично е посочено в решението, че в случая, разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост. Съдът е изложил и подробни мотиви относно неприложимостта на института на маловажния случай.

Решението е правилно.

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, при неправилно приложение на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Обсъдената правна уредба налага извод, че за наличието на фактическия състав на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, е необходимо и достатъчно, да бъде установено, че водачът управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, в какъвто смисъл са и мотивите на оспореното пред РС – Пловдив наказателно постановление. В обстоятелствената част на акта и на постановлението е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и за това нарушение е бил санкциониран.

Ясно е описано нарушението и съответно за него е приложена, предвидената от закона санкция по чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП - "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер".

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, АУАН и НП са издадени от материално компетентен орган. НП съдържа необходимите реквизити. Съставеният акт, както и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено, датата и мястото на извършването му. Посочени са изчерпателно, като нарушените разпоредби, обуславящи съставомерността на деянието, така и санкционната норма, въз основа на която е наложена санкцията.

От друга страна, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Наложеното наказание е определено в минималния предвиден от закона размер, поради което е справедливо и съответства на тежестта на извършеното деяние. Следователно, издаденото наказателно постановление е законосъобразно, както е приел и районният съд.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че автомобилът е бил с регистрационни номера в момента на извършване на нарушението. Това е така, тъй като управлението на нерегистриран автомобил е деяние с повишена обществена опасност, с оглед факта, че по този начин се възпрепятства възможността да бъде идентифицирано лицето при извършено нарушение или престъпление на пътя, съответно, да бъде открито и подведено под отговорност. Именно затова, с посочената промяна в наказателния кодекс в края на 2016 г., законодателят цели повишена взискателност към водачите на МПС и затова при определена степен на обществена опасност, деянието, изразяващо се в управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред, се квалифицира като престъпление, а не като административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП.

Кое е определящо при квалификацията на деянието като престъпление?

Разликата се изразява единствено в степента на обществената опасност на деянието и на дееца и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства като цяло.

За квалификацията на деянието като престъпление е без значение пътят, по които се управлява моторното превозно средство, дали е в населено място, извънградско и прочие; без значение е и категорията на возилото. Съставът на престъплението изисква да се установи, че съзнателно се управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – т. е. не отговаря на условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях („Наредбата“).

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата, в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформяне на вноса, моторните превозните средства трябва да се регистрират (влючително ремаркетата). Ако се придобива вече регистрирано моторно превозно средство, срокът за пререгистрация в КАТ е 30 дни. В случай, че не се пререгистрира в срок от 2 месеца, настъпва служебна дерегистрация на моторното превозно средство. Важно условие е, че ако автомобилът е с временни табели, които са с изтекъл срок, в голяма част от случаите се приема, че деянието е с по-ниска обществена опасност, тъй като е било веднъж регистрирано, и се квалифицира като административно нарушение по чл.140 ал.1, а образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК се прекратява. Друго важно условие е, че ако се управлява чужд автомобил, след служебно прекратена регистрация поради незаплатена полица „Гражданска отговорност“, и обвинението не успее да докаже умисъл у ползвателя на МПС, е възможно наказателното производство да бъде прекратено и да се понесе единствено административна отговорност. Трето важно условие е, че ако се управлява собствен автомобил, чиито транзитни номера са изтекли, съдебната практика приема, че транзитните номера се различават значително от временните и постоянните регистрационни табели, и след като не е последвала регистрация на автомобила след изтичане на срока им на валидност, то съзнателно е осъществен съставът на престъпление по чл.345 ал. 2 от НК.

На следващо място е необходимо да се посочи, че ако се управлява МПС, което е регистрирано, но е без поставени регистрационни номера, тогава последното ще се квалифицира като административно нарушение, а не като престъпление. Изследват се причините за липсата на регистрационните табели (например: последните са паднали поради шофиране в лоши пътни условия, били са октраднати, и т.н). В този смисъл, при описание на нарушението в АУАН и в НП е важно да е посочена коя от хипотезите на чл.140 ал.1 от ЗДвП е осъществена, тъй нормата съдържа три отделни административни нарушения. Липсата на индивидуализация е съществено процесуално нарушение, което ще доведе до отмяна на НП. Друга форма на нарушение по чл.140 ал.1 е управление на МПС с табели, които не са поставени на определените за това места. За да се квалифицира като такова, следва МПС-то да е надлежно регистрирано и да има поставени табели, но не на указаните за това места.

Настоящият случай попада в първата от цитираните хипотези – касае се за регистрирано вече МПС, поради което и правилно е съставено НП.

Неоснователно е възражението и че неправилно съдът не е приложил институтът на маловажния случай. С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с наказание по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, съгласно която норма, "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер". От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред.

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие, както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл.12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение, за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл.28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства. В тази насока и изложените по-горе мотиви относно видовете санкции при нерегистрирано по надлежния ред МПС.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил с действията си състава на посочената по-горе административно- наказателна разпоредба, за която му е наложено административно наказание глоба. Установената фактическа обстановка е изложена и в обстоятелствената част на НП Правилно е определена и санкционната норма.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не сочи нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и, съответно, обсъдени при постановяване на решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Всички доводи, изложени от жалбоподателя пред административния съд са обсъдени подробно и задълбочено от състава на ПРС, който мотивирано е приел, че е налице извършено от Д. И. С. нарушение, за което същият правилно е санкциониран. Правилно е определен размерът на наложеното наказание.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 80.00 (осемдесет) лева, съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXХI касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1265 от 02.10.2024 г., постановено по АНД № 3470/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Д. И. С., [ЕГН], чрез адв. Е. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.