№ 1
гр. Варна, 04.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000707 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Л.У. и Н.У. – двамата
граждани на Руска федерация, представлявани от адв. И.В. срещу
Определение № 260018/18.01.2021 год., постановено по т.д.№ 148/2018 год.
на ОС – Силистра, с което е прекратено производството по делото в частта по
предявения установителен иск за прогласяване на нищожността на някое от
алтернативно посочените основания по чл. 26, ал.2, пр.2, пр.5 ЗЗД ,
евентуално – по чл. 40 ЗЗД на договорите за продажба на недвижими имоти,
находящи се в гр.Варна, ул. „Цар Освободител“ № 9Б, ет.1, представляващи
магазин (преустроен на жилище) на първи етаж и изба на две нива, с площ на
първият етаж от 124 кв. м. и сутерена от 18.94 кв. м., заемащ северозападната
част от първият етаж на масивна жилищна сграда на ъгъла на ул. „Стефан
Караджа" № 42 и ул. „Цар Освободител" № 9, с идентификатор
10135.1508.217.1;2) апартамент на втори етаж с площ от 123 (сто двадесет и
три) кв. м. състоящ се от антре, хол, дневна, спалня, кухня, кухненски бокс,
баня-тоалетна, баня, тоалетна и две тераси, с идентификатор
10135.1508.217.1.16 в намираща се в поземлен имот с идентификатор
10135.1508.217, сключени между „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД, в
качеството на продавач и „Варна Инвест България" ООД, в качеството на
купувач, както и съда да приеме, че договорите не са породили правни
последици и вещно-транслативен ефект чрез прехвърляне на собствеността,
1
като описаните в нотариален акт № 100, том XLIX, рег.№18969, нот. дело
№10220/2014г. на Служба по вписванията - гр. Варна, и нот.акт 98, том XLIX,
дело № 102185/14г. дв.вх. № 18970 от 27.08.2014г. на Служба по вписванията
гр. Варна, недвижими имоти са собственост на "Авмор Шипинг енд
трейдинг" ООД, съответно В. В., гражданин на Украйна, род. на 23.Х1.1962г.
не е придобил права на собственост върху описаните имоти, които неговият
праводател няма.
Частната жалба е редовна и надлежно администрирана.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
ОС – Силистра е бил сезиран с обективно кумулативно и евентуално
съединени претенции, от които главните такива са с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2 и пр. 5 от ЗЗД, чл. 40 от ЗЗД и чл. 124 ГПК. Поддържа се, че
ищците са кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност
на длъжника „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД. Главните искове имат за
предмет недействителност на разпоредителни сделки на длъжника и са
предявени с твърдения за бездействие на синдика за попълване на масата на
несъстоятелността.
С обжалвания съдебен акт ОС – Силистра е прекратил частично
производството по делото, приемайки, че главните искове биха били
процесуално допустими, ако не е налице възможност, процесните сделки да
бъдат отменени чрез предявяването на специалния иск по чл. 649 от ТЗ. При
условие, че са налице предпоставките за упражняване на специалната защита
в производството по несъстоятелност от ищците, то техните искове по общия
ред се явяват процесуално недопустими. ОС – Силистра е акцентирал върху
факта, че исковете по чл. 26 и чл. 40 от ЗЗД са предявени от физическите
лица в лично качество, които не са страни по сделката, чиято нищожност се
твърди. В тази връзка при уважаване на установителен иск за нищожност на
прехвърлителната сделка, с която от патримониума на несъстоятелно
търговското дружество – продавач е изваден един недвижим имот, силата на
присъдено нещо ще се разпростре върху всички правни субекти, тъй като
решението за нищожност ще действа спрямо всички, но ищците няма да
станат собственици на имота. От друга страна, ако бъде проведен и уважен
специалния иск по чл. 649 от ТЗ, постановеното решение ще има действие
само по отношение на кредиторите по несъстоятелността по т.д.н. №
2
18/2016г. на ОС – Силистра и ще послужи за общо удовлетворяване.
ВнАС намира, че предявените главни искове, свързани с прогласяване
на недействителността на разпоредителни сделки на длъжника и
установяване на вещните му права върху разпоредените имоти, имат характер
на искове за попълване на масата на несъстоятелността. Всеки иск, чието
уважаване би довело до увеличаване или съхраняване на масата, има характер
на иск за попълване по смисъла на чл. 620, ал.5 ГПК.
В настоящия случай главните искове за попълване на масата на
несъстоятелността са предявени от кредитор, поради което, дори и същите да
бъдат уважени, решението би имало действие само в отношенията между
ищеца, от една страна, и ответниците, от друга страна, но не и в отношенията
между последните и останалите кредитори на несъстоятелността. За разлика
от специалните искове по Глава четиридесет и първа, които, освен от
синдика, могат да бъдат предявявани и от всеки кредитор (чл. 649, ал. 1 ТЗ), и
по които решението има действие и за останалите кредитори (чл. 649, ал. 5
ТЗ), решенията по предявени от кредитори искове по чл. 26 ЗЗД вр. чл. 124
ГПК не разпростират действието си и спрямо останалите кредитори. По
изложените съображения, искове за попълване на масата на
несъстоятелността, извън посочените в чл. 649, ал.1 ТЗ, независимо от
конкретната им разновидност, могат да се предявят единствено от длъжника,
представляван от синдика /арг. чл. 658, ал.1, т. 7 ТЗ/. Кредиторите в
производството по несъстоятелност не са активно процесуално легитимирани
да водят самостоятелно искове за попълване на масата, основани на общите
разпоредби на чл. 26 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД.
В този смисъл и Определение № 60267 от 13.07.2021 г. на ВКС по ч. т.
д. № 639/2021 г., I т. о., ТК.
Няма спор, че всеки кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност има правен интерес от съдебно установяване на
нищожността на прехвърлителните сделки на длъжника и от съдебно
установяване на неговите вещни права. В производството по несъстоятелност
обаче попълването и съхраняването на масата на несъстоятелността е
правомощие на синдика. Бездействието му легитимира кредиторите с приети
вземания да предявят единствено специалните отменителни искове,
предвидени в чл. 649, ал.1 ТЗ. Във всички останали случаи бездействието не
3
поражда самостоятелни процесуални права за кредиторите, а само правата да
ангажират отговорността на синдика със специалните средства и по
специалния ред, предвидени в производството по несъстоятелност – пр. 657,
ал.1 и ал.2 ТЗ; чл. 663 ТЗ.
С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено макар и по различни съображения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260018/18.01.2021 год., постановено
по т.д.№ 148/2018 год. на ОС – Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4