Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 380, 06.07.2018 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на дванадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2140
по описа за 2017 год. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК за сумата от 281.24 лв.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него
и ответника е имало сключен договор за далекосъобщителна услуга „цифрова
телевизия през сателитна технология“ по който ищеца бил изпълнил задълженията
си да предостави услугата, но ответника не заплащал редовно фактурираната й
стойност, поради което сключения договор бил прекратен едностранно от ищеца,
като съгласно договореното между страните при предсрочно прекратяване на
договора по вина на клиента ищеца начислил неустойка. Ищеца твърди, че
ответника не е заплатил стойността на услугата в размер на 9.90 лв. за периода
22.12.2014 год.-22.12.2014 год. и неустойката в размер на 268.56 лв. за
предсрочно прекратяване на договора и поради това за вземането си в общ размер
на 281.24 лв., включващо и мораторна лихва в размер на 2.78 лв. ищеца се снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението и направените разноски, но в заповедното производство
ответника възразил. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е
предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена
заповед за изпълнение, като претендира разноски в исковото производство. В съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, чрез
процесуален представител в което иска се поддържа изцяло.
В дадения месечен срок ответника,
чрез назначения от съда особен представител е депозирал писмен отговор, в който
иска не е оспорен нито по основание, нито по размер В съдебно заседание поддържа
изложеното в отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по
делото ч.гр.д. № 1755/2017 год. на РСТ ищеца е подал заявление, с което е
поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и РСТ е издал
заповед за изпълнение за сумата от 281.24 лв., включваща стойността на
таксувани и незаплатени мобилни услуги в размер на 9.90 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 268.56 лв. и лихва за забава в
размер на 2.78 лв. за периода 13.01.2015 год. – 25.09.2017 год., ведно със
законната лихва, считано от 11.10.2017 год. и направените в заповедното
производство разноски. Тъй като издадената Заповед за изпълнение е била връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.1-3 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя , че може да установи вземането си по исков
ред. Поради това и в изпълнение указанията на съда ищеца е предявил иск за установяване
на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно
от приложения по делото договор № М4349936 от 22.12.2014 год. и приложенията
към него, сключен между страните ищеца е предоставил на ответника далекосъобщителна
услуга „цифрова телевизия през сателитна
технология“,
срещу задължението на ответника да заплаща цената на услугата по начин и в
срок, посечени в договора и ОУ. Видно от договора същия е бил сключен за срок
от 24 месеца, като при сключването му страните са се съгласили, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, поради неизпълнение на
задълженията следващи от договора той ще дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси дължими от датата на прекратяването до
крайния срок на договора. Видно от договора стандартната месечна абонаментна
такса е била в размер на 9.90 лв. По делото е представена фактура № ********** /
02.06.2015 год., издадена от ищеца в която същия е начислил неустойка и
неустойка устройство в общ размер на 268.56 лв., дължима от ответника. Други
доказателства по делото не са приложени.
При
така установеното съдът прави следните изводи : Безспорно е , че между страните
е имало сключен договор от 22.12.2014 год. по който ищеца е предоставил на
ответника далекосъобщителни услуги, срещу задължение на последния да заплаща
цената на ползваните услуги и месечна абонамента такса. Ищеца твърди, че
ответника има неизпълнени задължения именно по този договор, като не бил
изплатил стойността на предоставени услуги в размер на 9.90 лв., за период
22.12.2014 г.-22.12.2014 г., с падеж 12.01.2015
год., а поради неизпълнението и ползвайки правото да прекрати предсрочно
договора ищеца твърди, че е прекратил договора си с ответника предсрочно поради
неизпълнение от страна на последния, при което възникнало и правото на ищеца да
претендира неустойка в размер на 268.56 лв. Ищеца твърди и че поради забава на
длъжника, последния дължи и лихва за забава в размер на 2.78 лв. В тежест на
ищеца по предявения иск с правно осн. чл.422 от ГПК е
по пътя на пълно и главно доказване да
установи съществуването на вземането си към ответника на определено, посочено
от ищеца основание и неговата
изискуемост. Съдът счита, че предвид събраните по делото писмени доказателства
ищеца е доказал единствено наличието на облигационна връзка между него и
ответника. По делото не са представени писмени доказателства установяващи
неизпълнение на ответника на задължения по договора, така както са заявени от
ищеца, а именно не се установи, че ответника дължи на ищеца месечна абонаментна
такса в размер на 9.90 лв. за периода 22.12.2014 год.-22.12.2014 год. Ищеца е
посочил, че за вземането е издадена фактура, но такава не е представена по
делото, въпреки указанията на съда в определението по чл.140 от ГПК за
разпределението на доказателствената тежест. Не са
представени писмени доказателства от които да се установи дали и кога договора
между страните е прекратен предсрочно от ищеца и то поради неизпълнение от
страна на ответника, от където предявения иск за неустойка остава недоказан по
основание и по размер. Не са представени доказателства дали и от кога ответника
е изпаднал в забава, за да възникне вземане на ищеца за мораторна
лихва, поради което и тази претенция е недоказана по основание и по размер.
Действително назначения от съда особен представител на ответника не е оспорил
размера и основанието на иска, но това негово изявление не може да се приравни
на признание на иска, поради което въпреки липсата на оспорване ищеца следваше
да установи в процеса както основанието за възникване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, така и неговия размер.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявения иск за установяване съществуване на вземане на ищеца против
ответника, за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
по ч.гр.д. № 1755/2017 год. на РСТ е недоказан по основание и размер, което
обуславя неговата неоснователност и следва да се отхвърли.
Ищеца е направил искане за
присъждане на разноски в заповедното и исково производство. Ответника няма
искане за разноски. С оглед изхода на спора разноските следва да останат за
ищеца така както ги е направил.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД,/с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от А.В.Д.и
М.М.-македонски гражданин, действащи чрез а..В.Г. от
САК, със съдебен адрес:*** против С.С.С., ЕГН **********,***, действаща чрез назначения особен
представител а..Ц.И. от ТАК иск за установяване съществуването на вземане в
размер на 281.24 лв., представляващо
неизпълнено задължение по договор за далекосъобщителни услуги, от което
главница в размер на 9.90 лв.,
представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 268.56 лв. и мораторна лихва за периода 13.01.2015 год. – 25.09.2017
год. в размер на 2.78 лв., ведно със
законната лихва, считано от 11.10.2017 год. до окончателното плащане на
главницата, за което има издадена Заповед за изпълнение № 960 / 12.10.2017 г.
по ч.гр.д. № 1755 / 2017 г. на РСТ, като неоснователен, на осн.
чл.422 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: