Р Е Ш Е Н И Е
№ …
12.04.2024
г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН
СЪД , V-ти граждански състав, на
тринадесети март, две хиляди двадесет и
четвърта година, в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
секретар: Станслава Геренска, като разгледа докладваното от съдията Елица Орманова гр. дело № 813 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ /в
сила от 01.01.2016г./ вр. с чл. 45 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Предявен е от
Б.П.З., ЕГН **********, c адрес: ***, чрез адв. Я.С. от САК, със съдебен адрес: ***, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС' АД, с ЕИК ********,
представлявана заедно от М.М.Г. и П.Д. – изпълнителни директори, с адрес: гр. ****,
бул."****, иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 25 000, 00 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ищеца вследствие смъртта на брат й З.П.З., настъпила в ПТП на 04.09.2016г., причинена при
управление на тежкотоварен влекач с марка „ДАФ”, модел „ФТ ХВ” с ДК № ****ТХ,
по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „ЛЕВ ИНС” АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените разноски в
производството.
Твърди се в исковата молба, че при ПТП, настъпило на 04.09.2016г., в гр. ***,
по ул."****", с посока от гр. **** към центъра на града се е движил
тежкотоварен влекач марка "ДАФ", модел "ФТ ХФ" с ДК № ****ТХ,
управляван от виновния водач Я.Т.Т... Когато тежкотоварното превозно средство
достигнало в близост до дом № 19, напуснало пътното платно, преминавайки през
насрещната лента за движение, като разрушило дворна ограда, ударило стена на
жилищната сграда, разрушил и нея и е смачкал брата на ищцата, който е седял в
стаята на къщата. Смъртта е била неочаквана и мъчителна. Пътното платно било с
наклон, с асфалтово и паважно покритие, като в района на ПТП-то няма дупки и
неравности, а добра видимост. По повод настъпилото тежко ПТП и смъртта на З.П.З.
било образувано ДП №589/16г. по описа на РУ-МВР - гр. *** и пр.пр.№1746/16г. по
описа на ОП- Монтана срещу водача Я.Т.Т... Внесен е обвинителен акт срещу
виновния водач Я.Т., като е образувано НОХД № 134/2018г. по описа на Окръжен
съд - Монтана. С влязла в сила на 18.06.2019г. присъда по НОХД № 134/2018г. на
ОС- Монтана Я.Т.Т. е признат за виновен за това, че на 04.09.2016г. при
управление на товарен автомобил с марка „ДАФ”, модел „ФТ ХВ” с ДК № ****ТХ, е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДВП: «Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
чл.137а, ал.1 от ЗДВп: Водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани», в
резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на З.П.З. и средни
телесни повреди на още трима души. Починалият З.П.З. е брат на ищеца Б.П.З..
Двамата са живели в един дом до смъртта на брата и между тях е съществувало
разбирателство, привързаност, уважение и взаимна обич. Твърди се още, че
ритъмът на живот на ищцата е изцяло подчинен на скръб от голямата загуба на
нейния брат, като без съмнение ще изпитва болки и ще скърби до края на дните си
и тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.
Твърди се, че между ищцата и брат й е съществувала силна емоционална духовна
връзка, изградена помежду им дълги години назад във времето. Посочва се, че за
товарния автомобил, с който е причинено ПТП, е сключена със ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна до 09.09.2016г. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил от ответника. Ответникът изразява становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло исковата претенция, както по
основание, така и по размер, като излага следните доводи: Ответникът оспорва
легитимацията на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди, като
излага правни съображения. Сочи се, че в Тълкувателно решение № 1/2016г.,
постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., е посочено, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961r. и
Постановление № 5 от 24.XI.1969г. на Пленума на Върховния съд. По изключение
(каквото не се установявало от доказателствата) друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено при наличие
на особени житейски обстоятелства. Съгласно горепосоченото тълкувателно решение
е налице изискването кумулативно да са налице две предпоставки: 1) от една
страна ищцата да са създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
която да е изключителна на фона на обичайните семейни отношения; 2) и от друга
страна да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От направените твърдения в
исковата молба не се установявало визираното в посоченото ТР № 1/2016 год. на
ОСНГТК на ВКС изключение, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между ищеца и пострадалия е станала
толкова силна, че е заместила връзката им с възходящи и низходящи, не се и
твърди такова. Обстоятелствата, че между пострадалия и ищцата е съществувало
разбирателство, привързаност, уважение и взаимна обич, не са изключителни,
доколкото това е нормален резултат на семейните отношения между братя и сестри.
Такива отношения между брат и сестра са нормални с оглед на обичайните
отношения на близост, обич, привързаност и уважение, които хранят в повечето
семейства братя и сестри помежду си. Пострадалият е имал собствено семейство,
като отношенията между него и членовете на семейството му не са били прекъснати
по никакъв начин. Оспорва се активната материално-правна легитимация на ищцата Б.П.З.
за предявяване на исковата претенция, като се оспорва ищцата да има качеството
на трето увредено лице с право на обезвреда, поради това че процесното ПТП, при
което се твърдят настъпване на вреди за ищцата, е настъпило преди приемане на
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2016 г.,
ОСНГТК и при действието на Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. на Пленума на
Върховния съд. Съгласно посоченото Постановление № 2 при смърт на пострадалия
от непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица
извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленум
на ВС, като ищцата не попада в кръга от лица, имащи право на обезщетение.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на пътнотранспортното произшествие,
както и твърдението за изключителна вина на водача на товарен автомобил ,Даф ФТ
ХФ“ с рег.№ ****ТХ - Я.Т.Т., за настъпване на пътнотранспортното произшествие,
както и твърдението, че пътното платно в района на процесното ПТП е било без
дупки и неравности. Оспорва се направеното в исковата молба твърдение за
изключителна вина на водача Я.Т.Т. за настъпване на претендиралите от Б.П.З.
неимуществени вреди, като се навеждат доводи за сьпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Агенция „Пътна Инфраструктура“ - Областно пътно
управление - Монтана, която е стопанин на пътя, на който е настъпило
пътнотранспортното произшествие. Видно от представения с исковата молба
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.09.2016г., пътнотранспортното произшествие е настъпило
при спускане в наклон на товарния автомобил и при излизане от ляв завой, където
е попаднал в неравност на пътното платно и се е блъснал в къща. Тоест
произшествието е настъпило след попадане на автомобила в препятствие на пътя,
което указва за неизпълнение от страна на Агенция „Пътна Инфраструктура“,
Областно пътно управление - Монтана /стопанинът на пътя/ на установеното й в
чл. 19, ал.2, т.З от Закона за пътищата задължение за управление на пътищата,
което включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата, като видно от § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби
на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година...”. Оспорва се и размерът на предявените искови претенции за
неимуществени вреди, като се поддържа, че същите са недьлжими, а отделно -
прекомерни и заявени в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 от ЗЗД.
Твърди се, че ако бъде прието, че исковете на ищцата са
доказани по основание, то по отношение на размера на исковете следва да бъде
приложена разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (обн. ДВ бр. 101/18 г.),
в която е определен лимит относно претенциите на лицата по чл.493А, ал.2 от КЗ,
но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на
Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г. Оспорват
се наведените твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи
претендиралата сума, както и периода, през който са търпени, като се твърди, че
същите не са възникнали и не са търпени през твърдения период, респективно не
кореспондират с претендиралите суми. При ответното дружество е подадено искане
за определяне на застрахователно обезщетение от ищцата, по което е била
образувана застрахователна преписка № 0000-1000- 01-16-7539. По посочената
преписка е налице произнасяне, за което насрещната страна е уведомена, поради
което се поддържа, че застрахователят не е изпаднал в забава от момента на ПТП
и претенцията по предявения акцесорен иск е неоснователна, вкл. по аргумент от
чл. 497 от Кодекса за застраховането. Моли се искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и се претендират деловодни разноски от ответника. Претендират
се всички направени по делото разноски. На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е направено
искане за привличане на страната на ответника по главния иск като трето лице - помагач на Агенция „Пътна
Инфраструктура“, Областно пътно управление - Монтана, с адрес гр. Монтана, ****.
По делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на
ответника Агенция „Пътна
Инфраструктура“, Областно пътно управление - Монтана, като срещу последния не е
предявен от ответника обратен иск
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и
изслушани експертизи - съдебно-автотехническа и съдебно-психологическа.
В открито
съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния му представител адв. Я.С.,
който поддържа исковата молба.
В съдебно
заседание ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, се представлява от юрк. К.М., като
оспорва иска по изложените в отговора съображения.
В съдебно
заседание третото лице – помагач – АПИ - **** чрез Областно пътно управление –
Монтана, се представлява от процесуалния си представител юрк. Д.П., като оспорва
исковата претенция и твърди, че не е налице съпричиняване от страна на третото
лице – помагач досежно деликта.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.
12 ГПК, намира за установено следното:
С влязла
в сила на 18.06.2019 г. Присъда от 12.07.2018 г., постановена по НОХД №
134/2018 г. по описа на ОС - Монтана Я.Т.Т. с ЕГН **********, от гр. ****,
е признат за виновен за това, че
на 04.09.2016г. около 18.30 ч. в гр. ***, обл. Монтана, на ул. „****“,
при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил категория N 3 – влекач марка „ДАФ”, модел „ФТ ХФ” с ДК № ****ТХ,
собственост на „*****“ ООД, и прикачено седлово ремарке „Турбос хоет“ с
белгийска регистрация, е нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДВП: «Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
чл.137а, ал.1 от ЗДВп: „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категория N 3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани“, като вследствие на непоставен обезопасителен колан при преминаване
през пътна неравност /след поставен знак А12 „Неравности по платното за
движение“ с допълнителна табела Т2 „Дължина с указано разстояние 3 км“/ загубил
контрол над управлението на моторното превозно средство, напуснал пътното
платно и се блъснал в крайпътна къща на адрес: гр. ***, ул. „***** и по непредпазливост пирчинил смъртта на З.П.З.
с ЕГН ********** ***, настъпила от контузия на мозъка вследствие на тежка
черепно-мозъчна травма и телесни повреди на повече от едно лице - средна
телесна повреда на Т.Г.А., две средни
телесни повреди на М.Г.М.и средна телесна повреда на Н.В.И., поради което и на
основание чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във
вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл.58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК същият е
осъден на лишаване от свобода за срок от
три години, като на осн.чл. 66 НК е отложено
изтърпяването на това наказания с изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С
оглед на посоченото и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК е
установено, със задължителна за гражданския съд сила, обстоятелството,
че водачът на МПС Я.Т.Т. е извършил посоченото в присъдата деяние,
като поведението му е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на
изрично установени в закона – чл. 20, ал. 1 и
чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължения, нарушението на които е скрепено с
наказателна санкция. При това тези нарушения са признати от закона за
престъпление, което също сочи на противоправност на поведението, тъй като в
наказателно правната разпоредба се съдържа и законова забрана за извършване на
такива действия под страх от наказание. Освен това със задължителна сила е
установено и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение е
причинил смъртта на З.П.З. Това е така, тъй като както чл. 300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието разбират осъществяването
на фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Поради
това в случаите, когато в този състав като квалифициращ признак е включено
причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата,
констатациите на наказателния съд за осъществяването на такъв резултат и за
причинната връзка са задължителни за гражданския съд. Тази обвързаност се
разпростира както по отношение на резултата, така и по отношение на причинната
връзка между действието и осъществения резултат, предвид на което този въпрос
не може да бъде пререшаван. Налице е установено противоправно поведение от
страна на Я.Т. и причинени на трети лица вреди, както и причинна
връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно
вината, се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е
установен със задължителна сила. С оглед на изложеното деянието на Я.Т.
представлява непозволено увреждане и поради това пострадалите от същото могат
да ангажират отговорността на същия за претърпените от това увреждане вреди.
С
оглед на горното е установено, че следва на основание чл. 45 от ЗЗД да бъде
ангажирана отговорността на Т. за причинените вследствие на
пътно-транспортното произшествие вреди на трети лица. Не се спори по делото, че
със застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност" № BG/22/115002195628 /л. 128/ за товарен автомобил влекач
марка „ДАФ”, модел „ФТ ХФ” с ДК № ****ТХ, е била сключена задължителна застраховка за
риска „гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна от 10.09.2015 г. до
09.09.2016 г., по която застраховател е било ЗД "ЛЕВ ИНС“ АД, гр. ****.
Доколкото застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно
чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство, то увредените лица могат да ангажират отговорността на
ответника ЗК "ЛЕВ ИНС“ АД за причинените им от вреди на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Б.П.З. е сестра на починалия
при ПТП З.П.З..
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка С.М.се установява, че ищцата Б.
е живяла в същата къща, където е живял и починалият й брат З.Б. се прибирала
при свекърва си за една-две вечери, като същата има съпруг и той живее
едновременно в бащината на Б. къща и в своята къща - при майка си. Багажът на Б. обаче бил в
къщата на свекърва й. З. помагал с парични средства на сестра си Б. от време на
време, когато бил за известно време в чужбина. З. ходил да работи в чужбина,
като си идвал вкъщи и отново заминавал.
От
показанията на св. М.М.се установява, че Б. има съпруг, с когото били разделени
известно време, а като млади Б. и съпругът й живеели в къщата на последния. Разделили
се за известно време, като Б. отишла да живее в бащината си къща. З. пращал на Б.
парични средства, когато работел в Испания и много й помагал.
Св. Я.Т.
сочи, че ПТП-то било преди около пет години. Спомня си, че навлязъл в дупка на
платното за движение, кабината на автомобила го ударила в главата, след което
нищо не си спомнял. Управлявал товарен автомобил „ДАФ“ с полуремарке, с
белгийска регистрация. Възприел е тази
неравност на пътя, докато още бил в съзнание. След няколко часа дошъл в
съзнание, когато спасителните екипи се
опитали да го извадят от канала. Било в светлата част на деня, следобяд около 3-4 часа. Сочи, че не била
обезопасена дупката. Видял локва и се оказало, че под тази локва има дупка с размери метър и двайсет на
метър и петдесет. Не валяло, но имало разлив на теч, на вода, покрай бордюра. На другия ден дошли някакви работници,
запълнили дупката и обвинили Т. за
случилото се. Сочи, че в момента, в
който пропаднал, възприел локвата и осъзнал, че това е огромна дупка. Сочи, че
неговите началници още същия ден на катастрофата дошли в *** и от тях узнал
размерите на дупката, но всичко се покрило. Следователят направил снимки, на
които са заснели дупката, но по-късно,
на делото, бяха изчезнали снимките. Свидетелят сочи, че стоял часове под
ламарината на автомобила преди да бъде изваден и откаран в болница. Твърди, че
преди въпросната дупка нямало знаци. Имало знак само, че е населено място, като
друг знак нямало, а знаците ги сложиха след катастрофата. Нямал спомен дали е
бил с поставен предпазен колан.
Заключението
на вещото лице И.Д. по изготвената съдебно-психологична експертиза сочи, че
ищцата е преживяла по болезнен и травмиращ начин смъртта на брат си. Острата стресова реакция у Б. е трансформирана
в емоционален план в страхово-тревожно
състояние. Травматичното преживяване не е преработено към настоящия момент
напълно и не е трансформирано в адекватно психично преживяване. При споменаването
на името на брат й ищцата отговаря, че мисли следното: "Мисля,
защото животът е много несправедлив и е взел от мен един от най-скъпите ми
хора. Той беше за мен повече от брат, приятел, опора". В съдебно заседание
вещото лице посочва, че връзката на ищеца с починалия й брат е била
по-силна от обичайната, те са живеели заедно.
За конкретния
механизъм на ПТП, във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на
деликта от третото лице помагач – АПИ – Областно пътно звено - Монтана, по
делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която е
прието като обективно и компетентно дадено. От заключението, изготвено от
вещото лице инж. И.А., се установява, че водачът Т. не бил с поставил
обезопасителен колан при управление на товарния автомобил. Същият не е забелязал пропадания на пътното
платно в неговата лента за движение, които били с дължина около 1,5-1,8 метра,
ширина 1,3- 1,5 м. и дълбочина 0,25 м. Същият
се движил със скорост от 38 км/ч. в посока от гр. Монтана за гр. ***. По време
на движението на автомобила и след ляв завой водачът продължил по прав участък,
върху който имало пътни неравности на настилката. Товарният автомобил преминал
с левите колела през първото пропадане. Водачът не наблюдавал непрекъснато
пътното платно и загубил управлението на
автомобила. Автомобилът навлязъл в лявата лента за движение и на около 47,5 м. минал покрай второто
пропадане. Следвало отново навлизане в дясната лента за движение и на около 102
м. товарният автомобил излязъл извън
лявата лента на неговото движение, като навлязъл в двора на къща на ул. „*****
в гр. *** и се ударил в стената на къщата, намираща се на 15 м. навътре в
двора. В къщата имало събрали се
множество лица, като от удара била причинена смъртта на З. П. З.в и телесни
повреди на повече от едно лице.
При така установеното от фактическа страна съдът, от
правна страна, намира следното:
Искът с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е допустим, тъй
като е спазена разпоредбата на чл. 380 от КЗ /нов/ - предявена е
застрахователна претенция към ответното дружество на 29.08.2019г. със Заявление
за заплащане на застрахователно обезщетение /л.13/. Съгласно чл. 498, ал.3 във
вр. чл.496 във вр. чл.380 от КЗ /нов/ допълнителна специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало „ГО“
на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 от КЗ увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е
платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В
конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран от
ищеца, но претенцията не е уважена, видно от отговор на застрахователя на л. 14
по делото.
За да бъде уважен
предявеният иск, е необходимо към момента на увреждането да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки за наличие на
отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили
вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между
ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
Съгласно
разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК
на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение (както е
в случая) или с решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК
и чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд. Следователно в гражданския
процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или
неосъществяването на фактите, които съставляват елементи от престъпния състав,
който е установен с влязла в сила присъда, респ. споразумение или решение. Следователно в случая със задължителна за настоящия съдебен
състав сила е установено виновното и противоправно поведение на водача, който
при управление на товарния автомобил
нарушил правилата за движение и
е причинил процесното ПТП на 04.09.2016 г..
От фактическа страна
е безспорно между страните, че ищцата и починалия З.З.са брат и сестра, родени
съответно на *** г. и 12.10.1983 г. с родители Ц.З.М.и П.З.М.. Безспорно е, че З.З.е починал на 04.09.2016г.
в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2016г. в гр. ***, причинено от Я.Т., при
управление на товарен автомобил с ДКН СА6192ТХ, вината на който е установена с
влязла в сила на 18.06.2019г. присъда от 12.07.2018г. по НОХД № 134/2018г. по
описа на ОС-Монтана. За уреждащото МПС е налице валидна към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл.
300 от ГПК относно наличие на виновно и противоправно деяние, извършено от Я.Т.,
пряка и непосредствена последица от което е смъртта на З. П., съответно доказан
е фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД .
За установяване
особено близката връзка между ищцата и нейния брат, както и за търпените от нея
болки и страдания от смъртта му, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Манчеви, съпрузи, леля и чичо на ищцата. От показанията
на св. Манчеви се установява, че ищцата Б. е живяла временно в бащината си
къща, където е живял и починалият й брат З., за времето, през което със съпруга
й били разделени. Багажът на Б. обаче бил в къщата на свекърва й. Починалият З.
пращал на Б. парични средства, когато работел в чужбина. При така събраните
гласни доказателства, съпоставени с писмените такива, следва извод, че към
04.09.2016г. ищцата е била на 29 години и е била създала свое семейство. Същата
има съпруг - Б. З.в, и две дъщери – З.Б. П., родена през 2004 г., и Е.Б.Л., родена през 2013 г., видно от
удостоверение за съпруг и родствени връзки. Към датата на смъртта на брат й
ищцата вече е създала свое семейство и е живяла в бащината си къща само през
период, през който със съпруга й са били разделени, с неустановена от
свидетелските показания продължителност.
Между ищцата и нейния брат е
имало нормални отношения като между брат и сестра. От приетото по делото
заключение на вещото лице по назначена съдебно-психологична експертиза се
установява, че ищцата е преживяла по болезнен и травмиращ начин смъртта на брат
си и се намира в страхово – тревожно състояние.
При смърт на увредено
от ПТП лице възниква въпросът кои негови близки са материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на КЗ. С Постановление №
4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на
закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най- близките
на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
след като се установи, че действително са претърпели вреди. С Постановление №
5/24.ХI.1969 г. Пленумът на ВС е признал
право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на
отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата
с право на обезщетение е примерно или изчерпателно е прието Постановление №
2/30.ХI.1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и
няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи
и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. С оглед развитието на
обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на
държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на Наказателна, Гражданска
и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., по силата на което материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но
само при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му значителни по интензитет вреди.
Въпреки установените
по делото обстоятелства за извършено виновно и противоправно деяние при
управление на застрахованото МПС в причинна връзка с настъпилата смърт на З. З.в,
деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, то не се установи материалноправната
легитимация на ищцата като увредено лице по смисъла на чл. 432 КЗ с право на
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на нейния брат. Към
настъпване на произшествието ищцата е била на 29 години, а брат й на 33 години,
като несъмнено е установено, че двамата не са живеели заедно постоянно в едно
домакинство, като починалият З. е работел в чужбина, а ищцата е живяла временно
в бащината си къща, докато е била в проблемни взаимоотношения със съпруга си,
но багажът й бил в дома на свекърва й. Т.е. двамата не са обитавали един дом
години преди смъртта на починалия З. и житейските пътища на двамата са били
различни. Между брата и сестрата е
съществувала нормална за близката им родствена връзка близост и привързаност.
От събраните по делото гласни доказателства не е установено обаче между ищцата
и нейния починал брат да е съществувала трайна и дълбока емоционална, особено
близка връзка, отличаваща се от нормално
съществуващите отношения между брат и сестра, и действително претърпени от
ищцата значителни морални болки и страдания от смъртта на нейния брат. В
показанията си свидетелите установяват, че двамата си помагали, били близки, като
ищцата получавала от време на време парична помощ от брат си, но не се доказаха
факти от живота на двамата, от които да
се направи извод, че връзката им е била особено близка и различна от нормалните
взаимоотношения на обич и привързаност, характерни за традиционните за
българското общество семейни отношения. Установените
по делото отношения между ищцата и брат й З.З.са обичайните такива между брат и
сестра и не водят до извод, че ищцата е била толкова силно привързана към брат
си, че от смъртта му да търпи морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената им връзка.
Традиционно в българското семейство тези връзки се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, каквато е установена по
делото от събраните гласни доказателства. Не се събраха доказателства за
изключително близки отношения между двамата, при които смъртта на единия да
може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Присъждането на обезщетение в този
случай е само по изключение, когато е установено, че лицата имат не само родство, не само привързаност и близост, но
когато специфични житейски ситуации са надхвърлили силата на традиционната родствена
връзка. Липсват доказателства ищцата да е търпяла от смъртта на брат си
значителни морални болки и страдания, които се характеризират с продължително
проявление във времето и не са обичайните. Установеното по делото, че след
смъртта на З. ищцата изпитва тревожност и тъга за починалия й брат, но това са
обичайните по интензитет страдания, изпитвани от загубата на близък човек. Ето защо съдът приема, че по делото не е
установена при условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, както и настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания за него,
различни от нормално възприетите в обществото - Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според това тълкувателно
решение материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. По делото не са
установени конкретни обстоятелства от визираните в тълкувателното решение,
които да обосновават извод, че моралните болки и страдания на ищцата като
сестра на починалия, надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите
за тази родствена връзка, поради което и не е установено основанието за
изключение от разрешението, залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г.
на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на
починалия. Предвид гореизложеното предявеният
иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен в неговата
цялост, ведно с акцесорния иск за присъждане на законната лихва.
Във връзка с
възражението на ответника за съпричиняване на деликта от третото лице помагач –
АПИ – Областно пътно звено - Монтана, по делото е допусната
съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която е прието като
обективно. Като извод от същата може да се направи, че водачът на товарния
автомобил не бил с предпазен колан и положението му в кабината не било
устойчиво, тялото му се изместило и подсъдимият загубил контрол върху
управлението на автомобила. При
описаната скорост на движение от 38 км/ч водачът забелязан неравностите по
пътното платно ненавременно и поради това не успял да предприеме аварийно
спиране или намаляване на скоростта в достатъчна степен, а завил рязко наляво,
навлизайки в лентата за насрещо движение
Направил загзагообразни движения,
отклонявайки се надясно, и поради липса на контрол - отново наляво. След повторното навлизане вляво в насрещната
лента за движение автомобилът продължил посоката си, като навлязъл в двора на
къщата на ул. „ „*****. Не се доказаха твърденията за липса на поставени пътни
знаци за сигнализиране на въпросните неравности на пътното платно - пътен знак А12 „Неравности по платното за движение“
с допълнителна табела Т2 „Дължина с указано разстояние 3 км.“ касателно
участъка на произшествието, безспорно стопанисван от АПИ – Областно пътно звено
– Монтана, видно от Писмо от 28.10.2020 г. /л.38/. Твърденията на св. Я.Т. /л.
122/, че пътните знаци били сложени след катастрофата съдът намира за
необективни, предвид личното възприятие на причинителя на ПТП-то, който
своевременно не е възприел пътните знаци и ако бе сторил това, вероятно би свел
скоростта на автомобила до безопасен минимум от 5-10 км., както сочи вещото
лице, и би избегнал настъпване на
вредоносния резултат. В този смисъл,
макар ирелевантно за изхода от настоящия
спор, съдът намира, че третото лице помагач не е съпричинило деликта.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
разноските за процесуално представителство на ответното дружество.
Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ответника на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Сългласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед на
материалния интерес – 25 000 лв., следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в максималния му размер
от 300,00 лева. Ответникът е сторил и разноски 80 лева за депозит за
свидетел и 200 лева за САТЕ, които
следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца.
Съгласно чл. 78, ал.
10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи
разноските, които е причинило със своите процесуални действия. В случая не
следва да се присъждат разноски в полза на третото лице помагач на страната на
ответника.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.П.З., ЕГН **********, c адрес: ***,
чрез адв. Я.С. от САК, със съдебен
адрес: ***, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС' АД, с ЕИК ********,
представлявана заедно от М.М.Г. и П.Д. – изпълнителни директори, с адрес: гр. ****,
бул."****, иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 25 000, 00 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ищеца вследствие смъртта на брат й З.П.З., настъпила в ПТП на 04.09.2016г., причинена при
управление от Я.Т.Т. на тежкотоварен влекач с марка „ДАФ”, модел „ФТ ХВ” с ДК №
****ТХ, по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „ЛЕВ ИНС” АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Б.П.З., ЕГН **********, c адрес: ***, да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС' АД, с ЕИК ********,
представлявана заедно от М.М.Г. и П.Д. – изпълнителни директори, с адрес: гр. ****,
бул."****, деловодни разноски
общо в размер на 580 лв. /петстотин и
осемдесет лева/, от които 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, 200 лв.
депозит за вещо лице и 80 лева депозит за свидетел.
Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна
Инфраструктура“, Областно пътно управление - Монтана, с адрес гр. Монтана, ****
- трето лице-помагач на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС' АД, с ЕИК ********.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: