О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 569
гр.Попово, 14.10.2020г.
Поповският районен съд, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
като постави за разглеждане гр.д. № 181 по описа на
ПпРС за 2020г., установи следното:
Производството е по реда
на чл.140 ГПК.
Предявен е иск от „Теленор България” ЕАД гр.София против Е.Р.М.
***, за признаване за установено, че ответника дължи сумата 468.66 лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № *********
и Договор за лизинг от 04.07.2017 г. по фактури с № **********/05.04.2018г., №
**********/05.05.2018г., № **********/05.07.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.11.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1000/2019г. по описа на ПпРС. Молбата е
подписана от пълномощник на ищеца. Приложени са писмени доказателства във
връзка с твърденията и исканията на
ищеца. Спазени са законовите изисквания по чл.127 и чл.128 ГПК.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от назначения особен представител на ответника Е.Р.М. -адв.Р.Д. от ТАК,
не представя доказателства, не прави доказателствени искания.
Съдът счита, след
извършената служебна проверка, че исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим. Следва да бъдат
приети и приложени писмените доказателства; да се насрочи делото за разглеждане в открито заседание; да
се съобщи проект за доклад по делото;страните
да бъдат напътени към медиация или друг начин за доброволно уреждане на
спора, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси.
Въз основа на изложените
мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ИСКОВАТА МОЛБА е редовна и предявеният иск е допустим.
НЯМА ПИСМЕН ОТГОВОР
от назначения особен представител
на ответника, депозиран по реда и в срока на чл.131 от ГПК.
НАСРОЧВА
първо публично съдебно заседание на 17.11.2020г. в 11.00часа, за която дата и
час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители.
СЪОБЩАВА
ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а
именно:
1.обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения:
а/. за права на ищеца:
Твърди се, че между Е.Р.М. и „Теленор
България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) били
сключени Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
04.07.2017г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен №
********** и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J5 2016 Black.
Предоставянето на устройството било уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ възлизала в размер на лв. с
вкл. ДДС. За ползването му лизингополучателят се задължил да
извърши една първоначална вноска в размер на лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и 23 месечни лизингови
вноски в размер на 5.79лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да бъдели
фактурирани, заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
За потребените от
абоната-ответник услуги, за периода
м.април 2018г. - м.юли 2018г., дружеството
издало 3бр. фактури, подробно описани в молбата. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на основание ОУ на мобилния оператор,
дружеството прекратило едностранно
договорите с Е.Р.М., за което в
крайната издадената фактура №**********/05.07.2018 г. била начислена неустойка, както за мобилния
номер, така и за устройството в общ размер
от в.
Твърди се, че в периода
след издаването на последната фактура № **********/05.07.2018г. ответникът
извършил доброволно плащане в размер на лв., с което погасил частично задълженията си по фактура № **********/05.04.2018 г., с падеж
20.04.2018 г. до размера от лв. затова и
претенцията по тази фактура била в
размер на лв.
Изискуемостта на
вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите била настъпвала
15 дни след издаването й.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД беше депозирано заявление
по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Попово, въз основа на което било
образувано частно гражданско дело № 1000/2019 г. и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на
съда по заповедното производство, с което били уведомени, че
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника - ответник по настоящото
дело при условията на чл. 47, ал.5 от
ГПК, предявявали настоящия иск
Предвид
твърденията, ищеца претендира да се признае за установено, че ответникът му
дължи сумата лв. - дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги
№ ********* и Договор за лизинг от 04.07.2017 г. по фактури с № **********/05.04.2018г.,
№ **********/05.05.2018г., № **********/05.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1000/2019г. по описа на ПпРС. Претендира разноски.
2. установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД , във вр. чл.335 от ТЗ.
3.кои права и кои обстоятелства се признават: няма
такива;
4.кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване: няма такива;
5.как се разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти:
Ищецът носи
тежестта да докаже качеството си на кредитор,
факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. да докаже наличието на действителен
договор за далекосъобщителни услуги с ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по него, наличието на
действителен договор за продажба на изплащане на стоки; че е предал владението
на стоките на купувача; че между страните е постигнато съгласие, че при
неизпълнение на договорно задължение по договор за далекосъобщителна услуга се
дължи неустойка за определен период и/или в определен размер, че е налице
виновно неизпълнение на договора от страна на ответника; прекратяването на този
договор и уведомяването за това на
абоната, а ответника
носи тежестта да докаже, че
е изпълнявал своите задължение за
заплащане на предоставените услуги по
начина, и в сроковете уговорени в договора, както и всички свои възражения,
които изключват, прекратяват или погасяват правото на ищеца,
ДОПУСКА за приемане и прилагане представените с
исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. №1000/2019г. на ПпРС
НАПЪТВА страните
към медиация като способ за доброволно уреждане на спора, както и им указва за възможността да постигнат
споразумение като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните
едновременно с призовките за първото по делото заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: