МОТИВИ
По нчхд № 765.2019г. по описа
на Районен съд Асеновград, четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с частна тъжба от Ф.А.Ч., срещу
подсъдимите Р.Ф.Ч., ЕГН – ********** *** и Ф.Р.Ч., ЕГН – ********** с адрес: ***,
по обвинения за престъпление по чл. 130, ал.1 вр.чл.
20, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият Ф.Р.Ч.
почина, за което обстоятелство е изготвен акт за смърт № 0486 от 02.10.2020г.
Приложено е и удостоверение за наследници на подсъдимия Ф.Р.Ч.,
изх. № 08 -21- 436 от 05.10.2020г. видно от което наследници на лицето са:
К.И.Ч. – съпруга, подсъдимия Р.Ф.Ч. – син и К.Ф. О. –
дъщеря.
Същите, бе подсъдимия Р.Ф.Ч., са конституирани като граждански ответници по делото, по приетите за съвместно разглеждане
граждански искове и се представляват всеки един от тях поотделно, от адвокат Р.Д.
- повереник, която представлява като защитник и
подсъдимия Р.Ф.Ч..
По делото са приети и граждански искове от частния
тъжител, солидарно първоначално срещу подсъдимите Р.Ф.Ч. и подсъдимия Ф.Р.Ч.
- а след неговата смърт, срещу
наследниците на подсъдимия Ф.Р.Ч. – гражданските ответници
К.И.Ч. и К.Ф.О.,СОЛИДАРНО, в размер на
5000 лева, за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 130, ал.1 вр.чл. 20, ал.2 вр.ал.1 от НК –
причинено разстройство на здравето, разкъсно – контузна рана в лявата слепоочна теменна област на главата,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 17.09.2019г.
до окончателното й изплащане.
Предявен е граждански иск от частния тъжител Ф.А.Ч. СОЛИДАРНО
срещу подсъдимите Р.Ф.Ч. и Ф.Р.Ч. – а
след неговата смърт- срещу неговите наследници
конституирани като граждански ответници по
делото – К.И.Ч. и К.Ф.О. за причинени неимуществени вреди от престъпление по
чл. 130, ал.1 вр.чл. 20, ал.2 вр.ал.1
от НК за претърпени болки и страдания – кръвонасядания
в лявата поясно – кръстна област, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 17.09.2019г.до окончателното й изплащане.
С определение, влязло
в сила, наказателното производство, водено срещу подсъдимия Ф.Р.Ч. е прекратено
поради неговата смърт. В наказателна част и производството е продължило по
отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански искве
и по отношение на този подсъдим, с конституираните му наследници като граждански
ответници, без подсъдимия Р.Ф.Ч.. Така, същото е
продължило в наказателната част, единствено срещу подсъдимия Р.Ф.Ч..
Като граждански ответници са
конституирани наследниците на подсъдимия Ф.Р.Ч.
- лицата К.И.Ч. и К.Ф.О., които се представляват от упълномощения
защитник – адвокат Р.Д..
Тя представлява и подсъдимия Р.Ф.Ч. – син на починалия
подсъдим Ф.Р.Ч..
По
същество:
Повереникът
на частния тъжител – адвокат М.Н., пледира за признаване на подсъдимия Р.Ф.Ч.
за виновен в извършване на престъпление
по чл. 130, ал.1 от НК и за налагане на справедливо наказание.
Пледира за уважаване в пълен размер на гражданските искове
и осъждане на гражданските ответници и подсъдимия Р.Ф.Ч.
да ги заплатят, както и да заплатят направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия Р.Ф.Ч. и повереник
на гражданските ответници – адвокат Р.Д., пледира за
оправдаване на подсъдимия Р.Ф.Ч. и за отхвърляне на приетите за съвместно
разглеждане граждански искове както срещу подсъдимия, така и срещу гражданските
ответници по делото. Претендира присъждане на
разноски.
По
фактите:
Подсъдимият Р.Ф.Ч. и частния тъжител Ф.А.Ч. са
братовчеди. Те живеят с родителите с отделно къщи, които обаче имат един общ
двор, в квартал „Долно Воден“, град Асеновград, ул.“Б.Д.“ №3. Подсъдимият Ф.Р.Ч.,
спрямо когото наказателното производство бе прекратено поради смърт, е баща на
подсъдимия Р.Ф.Ч. и към 17.09.2019г. той е живял на същия адрес.
Отношенията между двете семейства от години не са добри.
Всяка една материална придобивка не се приема с радост, а с негативизъм и
поражда разрушителни емоции у другата страна. Такива били отношенията и на
17.09.2019г.
На 17.09.2019г. частния тъжител Ф.А.Ч. решил да изкарва
автомобила си от гаража, който бил разположен в общия двор, в момент, в който
плочки от тяхната страна на двора и тротоара, която ползвали, слагали с работни
строителни инструменти, между които местрия и
маламашка, подсъдимият Р.Ф.Ч. и баща му
– Ф.Р.Ч..
На двора при подсъдимия Р.Ч. бил и малкия му син, който
си играел около баща си – подсъдимият Р.Ф.
Ч. и дядо си – Ф.Р.Ч..
Тъй като автомобилът не можел да излезе от гаража, поради
разположението му, с една маневра, за да го изкара, частният тъжител Ф.А.Ч.
направил няколко маневри, при една от които опасно се приближил до малкото
играещо си на тротоара дете на подсъдимия Р.Ф.Ч., което било на три години. В
това време, след вечеря, в кухнята, чийто прозорец гледа точно към мястото,
където се развиват тези събития, била свидетелката А. Е. Ч., съпруга на
подсъдимия Р.Ф.Ч., която видяла как частния тъжител Ф.А.Ч. прави няколко
маневри с автомобила си, за да го изкара от гаража, като спрял на 3 см. от
детето й. Това било възприето от подсъдимия Р.Ф.Ч. и от подс.Ф.Р.Ч.,
които веднага скочили и отишли до автомобила на частния тъжител Ф.А.Ч..
Детето започнало да реве, да вика. Под. Ф.Р.Ч. го взел на
ръце, а подсъдимият Р.Ф.Ч. отишъл до прозореца на автомобила на частния тъжител
Ф.А.Ч. и му казал: „Къде караш, какво правиш ти, не виждаш ли, че има деца?“.
Частният тъжител Ф.А.Ч. отворил отговорил прозореца на
автомобила си и казал на подсъдимия Р.Ф.Ч.: „Кой си ти боклук, да ми кажеш
какво да правя и какво да не правя?“.
Това било чуто и видяно от свидетелката А. Е. Ч..
Тогава частния тъжител слязъл от автомобила си и пръв
нанесъл удар на подсъдимия Р.Ф.Ч., при което му текнала кръв от носа и устата,
което свидетелката А. Ч. също видяла. Тогава подсъдимият Р.Ф.Ч. нанесъл удар в
областта на лявото слепоочие, с дръжката на маламашката, на частния тъжител Ф.А.Ч..
Това също било видяно от свидетелката А. Ч..След това
частния тъжител Ф.А.Ч. нанесъл втори удар на подсъдимия Р.Ф.Ч., в областта на
дясното ухо, който също бил видян от свидетелката А. Ч.. Тогава тя започнала да
слиза по стълбите, за да се намеси и да ги разтърве, като в това време подсъдимият Р.Ф.Ч., който от
удара в ухото му получил силна болка и приклекнал, в тази поза, нанесъл удар с
дръжката на маламашката в областта на поясно –
кръстната област, на частния тъжител Ф.А.Ч..
Когато свидетелката А. Ч. слязла долу, частния тъжител Ф.А.Ч.
и подсъдимият Р.Ф.Ч. вече били разтървани и седяли
настрани един от друг. Свидетелката А. Ч. взела детето и го занесла горе в
къщата на дъщеря си. След това закарала
подсъдимия Р.Ч. в болницата, където бил препратен в хирургии на Пещерско шосе в
Пловдив, където му направили скенер. Подсъдимият си изкарал на следващите дни
медицинско, което сторил и частния тъжител. Подсъдимият Р.Ф.Ч. подал жалба, по
която впоследствие било образувано досъдебно производство.
С течаща кръв от главата, частния тъжител Ф.А.Ч. се
прибрал в дома си, където бил видян от баща си – свидетеля А.Р.Ч. и майка му – свидетелката А.С. Ч..
Частният тъжител Ф.А.Ч. се е обадил два пъти на телефон
112 и подал сигнал за инцидента, което е станало първия път в 20:29:38 часа и
втория път в 20:42:44 часа.
От направения оглед на вещественото доказателство по
делото – СД диск от телефон 112 се установява, че частния тъжител Ф.А.Ч. е
съобщил на оператора на телефон 112 за това, че е бил ударен с тояга по
главата, като в квартал Долни Воден, ул.“Б.Д.“. Частният тъжител Ф.А.Ч. съобщил,
че съседите са го нападнали, че братовчед му го е нападнал, че го е ударил с
тояга по главата и му тече кръв от главата. Поискал е линейка и бърза помощ.
Поискал е да дойде на място и полиция. Посочил е имената си и годината на
раждане.
Поради това, че екипите на бърза помощ са били заети, той
се е обадил втори път, при което операторът от телефон 112 му е казал да чака,
тъй като сигналът му е приет.
На място дошла линейка, като дежурният лекар промил
главата му и откарали частния тъжител Ф.А.Ч., в болницата, където бил зашит.
На родителите си частния тъжител, след като се върнал от болницата
в дома си разказал, че подсъдимият Р.Ф.Ч. и баща му Ф.Р.Ч. го изкарали от
автомобила и го били, като подсъдимият Р.Ф.Ч. замахнал
и с дървената дръжка на маламашката, която била в ръката му, ударил частния
тъжител Ф.Р.Ч., по главата и отзад в кръста. Скъсал му от дърпането блузата, с
която бил облечен.Ударът бил от лявата страна на лявото му слепоочие. В
резултат на това текнала силно кръв, която обляла цялата тениска на частния
тъжител Ф.А.Ч.. Тази тениска била видяна и от двамата негови родители.
Направените в болницата му шевове, месец по - късно, били
махнати.
Впоследствие преди идването на полиция, роднините на подс. Р.Ф.Ч. измили кръвта от плочките на тротоара, така
че, когато полицейския екип дошъл на място, нямало никакви следи от кръв.
Във връзка с така подадения сигнал за това, че лице го е
ударило по главата от съседа му, е изпратен автопатрул
АП – 524 в състав младши инспектор П.И. – старши полицай и мл. Инспектор А.С. –
полицаи, които не са заварили на място участниците в инцидента и са изготвили
докладна по случая, която е приложена по делото.
Видно от същата, при отиване на място лицата, между които
бил възникнал конфликта, не били на място.
При беседа на полицейските служители със свидетелката К.И.Ч. която е майка на подсъдимия Р.Ф.Ч., който
е бил установен от полицейските служители като единия участник в конфликта,
заявила на същите, че не е видяла ситуацията, при която е пострадал сина й,
който е отишъл в болницата, за да потърси медицинска помощ.
При беседа с установената на място свидетелка А.С. Ч.,
същата е заявила на полицаите, че не е пряк свидетел на случилото се, но им
предала думите на сина й - частния
тъжител Ф.А.Ч., че му е нанесен побой от братовчед му Р. в спор за строителни дейности, извършвани в
дома им.Свидетелката Айсер е посочила, че синът й бил
с разкъсна рана в главата и е потърсил медицинска
помощ в МБАЛ.
След случая, частният тъжител Ф.А.Ч. имал главоболие и
поради силни болки, пиел силно болкоуспокояващо „Аулин“,
като около 20-30 дни не ходил на работа. Имал страх от нападението. Не излизал
навън. Повечето време стоял в дома си.
Около 15 дни след инцидента частния тъжител Ф.А.Ч.
получил припадък. Брат му страдал от епилепсия, но до този момент това не била
установено и за частния тъжител. Тъй
като не са били платени здравните му осигуровки, по време, когато се е лекувал
от инцидента, той си взел неплатен отпуск.
Същият ден на инцидента, видно от писмо на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Свети
Георги“ ЕАД, подсъдимият Р.Ф.Ч. е бил прегледан в болницата на 17.09.2019г., за
което е съставен приложен по делото заверено копие на лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 79340 и страница с регистрацията на пациента от Амбулаторен
дневник Спешен кабинет – звено „УНГ“.
По подадената жалба от подсъдимия Р.Ч., както това се
посочи по - горе, било образувано досъдебно производство № 927 / 2019г. по
описа на РУ Асеновград, при ОД на МВР – Пловдив, за престъпление по чл. 129,
ал.2 пр. 1 ал.2 вр.ал.1 от НК, за това, че на
17.09.2019г. му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на слуха, по което с
протокол № 260036 от 23.11.2020г. на Районен съд Асеновград, втори наказателен
състав, е одобрено споразумение за решаване на делото, с което Ф.А.Ч. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2 вр.ал.1 от НК, за това, че на 17.09.2019г. в град
Асеновград, обл. Пловдивска, чрез нанасяне на удари с
ръка, е причинил на Р.Ф.Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
разкъсване на дясната тъпанчева мембрана с намаление
на слуха 63.75 дб, което реализирало самостоятелния медико –
биологичен признак – трайно отслабване на слуха за повече от 30 дни, като на
основание чл. 55 ал.1 т.2 б“б“ от НК му е наложено
наказание „Пробация“.
Подсъдимият Р.Ф.Ч. е с добри характеристични данни.
Същият не е осъждан.
От изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза
се установява, че на частния тъжител Ф.А.Ч. са били причинени разкъсно – контузна рана в лявата
слепоочно – теменна област на главата, кръвонасядане
в лявата поясно – кръстна област.
Разкъсно –
контузната рана в лявата слепоочно – теменна област
на главата е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
Кръвонасядането в
лявата поясно – кръстна област му е причинило болка и
страдание, без разстройство на здравето.
Описаните травматични увреждания са причинени от удар или
притискане с, или върху твърд тъп предмет и е възможно да бъдат причинени така,
както това се посочва от пострадалия в тъжбата, а именно при удар с дървен кол
по главата и лявата поясна област.
Непосредствено след инцидента, частния тъжител Ф.А.Ч. е
изпитвал от незначителни до умерени по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно са затихвали до пълното им изчезване, след приключване на
оздравителния процес, който е траел около 15-20 дни.
Оздравителният процес е траел около 15-20 дни, при
благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, за което няма писмени
и гласни доказателства по делото.
От разпита на
вещото лице доктор Б. е установява, че относно увреждането в поясно – кръстната област, то това увреждане е отзад, на
гърба. Разкъсно – контузната
рана в лявата слепоочна област на частния тъжител, е била причинена от един
единствен удар. В самата медицинска документация в спешното отделение в
болницата, частният тъжител Ф.А.Ч. е съобщил само за удар в главата, но не и за
юмруци и ритници. Такива увреждания и не са и установени по тялото му.
Относно увреждането на лявата поясно
– кръстна област, е налице елипсовидно – ивичеста медицинска находка, която е
причинена от такъв предмет - най – вероятно кол. Ако тази находка е била причинена
от юмрук, то нямаше да е с размери 8 на 4 см. и формата на правоъгълник. На
главата находката е с ивичеста форма и 4 см., като следва да се отчете факта,
че главата има кръгла форма и контактната повърхност се влияе от тази форма.Предметът,
с който е нанесена е цилиндричен, като е възможно това да е от дръжка на
работен инструмент – маламашка.
По отношение на припадък, който частния тъжител е имал 15
дни след инцидента, становището на експерта е, че ако човек не е болен от
епилепсия, от страх не може да бъде причинен епилептичен припадък. Ако е болен
от епилепсия, то непосредствено след изживян стрес, страх и емоционално
натоварване, той прави епилептичен пристъп
по – късно.Сам по себе си освен това, един припадък не може да бъде
основание да се постави диагнози епилепсия. Причината за този припадък може да
е колапс, кръвно налягане или други проблеми.
От изготвената справка от ТД на НАП за регистрирани
трудови договори се установява, че частния тъжител Ф.Ч.А. има регистриран
трудов договор с дата на сключване 08.02.2019г. в МПласт
оод – град Пловдив, ул.“Асеновградско
шосе“ № 3.
От изготвеното писмо от ТД на НАП се установява, че за
периода от 17.09.2019г. до 31.12.2019г.
за частния тъжител Ф.А.Ч. няма данни лицето да е било във временна
неработоспособност /отпуск по болест/.
От втора писмо от ТД на НА се установява, че частния
тъжител Ф.А.Ч. е бил с прекъснати здравноосигурителни права за периода от
17.09.2019г. до 31.12.2019г.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на свидетеля А.Р.Ч.. Същият не е очевидец на
станалото, но е видял кръвта по лицето непосредствено след случая на сина си –
частния тъжител Ф.А.Ч. и сочи за обстоятелства, които той е казал на него и на
свидетелката А.С. Ч. - майка на частния
тъжител. Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели, като отчита
родствената им връзка с частния тъжител. Тя обаче, сама по себе си, не прави
техните показания недостоверни, тъй като те са логични вътрешно, последователни
са, не се констатират противоречия вътрешни, не се констатират противоречия
между тях, не се констатират противоречия между тях и съдебно – медицинската
експертиза по делото, нито с писмените доказателства по делото. Не се
опровергават и от показанията на останалите свидетели.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката А. Е. Ч.,
която е съпруга на подсъдимия Р.Ф.Ч.. Тя е очевидец на една част от случилото
се и нейните показания не се опровергават от показанията на свидетелите А.Р.Ч.
и А.С. Ч., нито от писмените доказателства по делото и от съдебно –
медицинската експертиза по делото, поради което и се кредитират от съда. Това,
че тази свидетелка е съпруга на подсъдимия, не прави нейните показания
недостоверни, по изложените по – горе съображения. Те се подкрепят и от
обясненията на подсъдимия Р.Ф.Ч..
Съдът не кредитира показанията на свидетелите К.И.Ч. и
свидетеля Т.Р.Р..
Първо, свидетелката К.И.Ч. – майка на подсъдимия, в показанията
си в съдебно заседание сочи, че е била навън и е видяла случилото се. Това не е
вярно. Този факт се опровергава както от показанията на свидетелката А. Е. Ч.,
така и от докладната заиска на полицейските служители, които са беседвали с нея
в деня на инцидента и тя им е заявила, което те са отразили в докладната
записка, че тя не е присъствала на инцидента и не е видяла нищо. Това се
потвърждава и от показанията на свидетеля Т.Р.Р., който
също е бил там, който отрича тази свидетелка изобщо да е била там, а и от
обясненията на самия подсъдим Ф.Р.Ч., поради което и същите намира за
опровергани от цитираните доказателства по делото, заинтересовани поради това,
че е майка на подсъдимия и поради това, не се кредитират от съда.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т.Р.Р.. Неговите показания напълно се опровергават от
показанията на свидетелката А. Е. Ч., от обясненията на подсъдимия Р.Ф.Ч. и от
докладната записка на полицейските служители, посетили мястото на инцидента,
които изрично посочват, че е нямало лица, които да установили да са възприели
нещо. Нещо повече, показанията на този свидетел напълно се опровергават и от
изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза и от разпита на вещото
лице, поради което и не се кредитират от съда. Съдът ги намира за
заинтересовани и недостоверни и не им дава вяра, тъй като същите са напълно
опровергани от посочената доказателствена съвкупност.
Като обоснована и правилна, съдът кредитира и съдебно –
медицинската експертиза по делото, за телесните увреждания на частния тъжител Ф.А.Ч..
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и
писмените доказателства по делото, а именно справка за съдимост,
характеристична справка на подс. Р.Ф.Ч., СМУ №
1114/2019г. на Р.Ф.Ч., медицински документи на Р.Ф.Ч., докладна записка от
17.09.2019г.,писмо и документи от Многопрофилна
болница за активно лечение „Свети Георги“ЕАД, писмо от Дирекция национална
система 112, Писмо от Районна прокуратура – Асеновград, заключения на съдебно –
медицински експертизи № 465 и 466, справка за предоставяне на данни по Наредба
14 / 18.11.2009., писмо от ТД на НАП изх. № 11-06-45 от 22.10.2020г., удостоверение
за наследници на Ф.Р.Ч., материалите по нохд №
901/2020г. по описа на Районен съд Асеновград, втори наказателен състав и
приобщеното към него досъдебно производство.
Обясненията на подсъдимия Р.Ч. съдът кредитира в голямата
им част, тъй като те напълно кореспондират както с кредитираните от съда
свидетели, така и с изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза и
приложените писмени доказателства. В частта им обаче, в която той сочи, че е
нанесъл само един удар на частния тъжител Ф.А. с дръжката на маламашката, съдът
не кредитира същите, тъй като от изготвената по делото съдебно – медицинска
експертиза и от разпита на вещото лице - доктор Б. се установява, че с един и
същи предмет са нанесени два удара, които са причинили две медицински находки
като телесни увреждания, вторият от които е в поясно
– кръстната област. Този удар е ниско разположен по тялото на частния тъжител и
отзад, което налага извода, че е нанесен най- вероятно след приклякването на
земята от подсъдимия, вследствие на нанесения му от частния тъжител, удар в
ухото.
С оглед на това и като отчете, че тези негови обяснения
се опровергават от показанията на съдебно – медицинската експертиза и от
разпита на вещото лице, в тази им част, съдът не ги кредитира.
От
правна страна:
На 17.09.2019г. подсъдимият Р.Ф.А. е нанесъл два удара с
дръжката на маламашка, с която е работил тротоарни плочки пред дома си, на
частния тъжител Ф.А.Ч.,*** един в поясно – кръстната
област. Тези два удара са в причинно – следствена връзка с причинените на
частния тъжител Ф.А.Ч. телесни увреждания, а именно: разкъсно
– контузна рана в лявата слепоочно – теменна област
на главата и кръвонасядане в лявата поясно – кръстна област.
Разкъсно –
контузната рана в лявата слепоочно – теменна област
на главата е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
Кръвонасядането в
лявата поясно – кръстна област му е причинило болка и
страдание, без разстройство на здравето.
Описаните травматични увреждания са причинени от удар,
или притискане с, или върху твърд тъп предмет и е възможно да бъдат причинени
така, както това се посочва от пострадалия в тъжбата, а именно при удар с
дървен кол по главата и лявата поясна област.
Налице е причинно – следствена връзка между нанесените от
подсъдимия Р.Ф.Ч. два удара с причинения по- тежък съставомерен
престъпен резултат, причинен на частния тъжител Ф.А.Ч. – причиняване на лека
телесна повреда – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК, като по- лекия такъв е погълнат от по- тежкия съставомерен
такъв.
От субективна страна, всеки един от тези два удара, който
е причинил телесно увреждане и в съвкупност - причинения съставомерен
престъпен резултат като лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК, са
извършени от подсъдимия Р.Ф.Ч., при пряк умисъл, при съзнаване на обществено -
опасния характер и последици и при тяхното целене.
Налице е осъществен от подсъдимия Р.Ф.Ч. както от
обективна, така и от субективна страна, на състав на престъпление по чл. 130,
ал.1 от НК , поради което и за това престъпление, съдът го призна за виновен.
Не се констатира ударите, нанесени от подсъдимия Р.Ф.Ч.
да са били нанесени при неизбежна отбрана. Вярно е, че по делото е доказано, че
първи удар при словестния сблъсък между двамата е
нанесен от частния тъжител Ф.А.Ч., на подсъдимия Р.Ф.Ч.. Но след
преустановяване на този удар, на това нападение, когато то е приключило, без да
е налице такова, само и единствено н отговор на посягането, подсъдимият Р.Ф.Ч.,
без да се е намирал под непосредствено нападение, или опасност, е нанесъл удар
с дръжката на маламашката, на частния тъжител Ф.А.Ч. ***. Нямо никакво
фактическо, нито законово основание да се приеме, че този удар е нанесен в хипотеза била на неизбежна
отбрана, била на крайна необходимост, тъй като както това се каза, той е
нанесен след преустановяване на удара от частния тъжител, без да е продължило
нападението, а при преустановено такова – в отговор на същото и без да е налице
крайна необходимост, тъй като подсъдимият е могъл да предотврати настъпването
на обществено опасните последици, викайки полиция и прибирайки се в дома си,
което не сторил. Така, не е налице
обстоятелство, което да изключва обществената опасност на извършеното от него,
визирани в нормата на чл. 12 и чл. 13 от НК.
Това е така и относно втория удар в областта на поясно – кръстната област, също нанесен с дръжката на
маламашката. Той също е бил нанесен от подсъдимия Р.Ф.Ч. след като втори път у
бил ударен, този път в областта на дясното ухо, силно от частния тъжител Ф.Р.Ч.,
при което е получил силни болки, които са го накарали да приклекне на земята и
от това положение, той държейки маламашката, е нанесъл удара в ниската поясно – кръстна област на частния тъжител, но в момент, в
който нападението спрямо него е било преустановено И тук не са налице нито
фактически, нито правни основания да се приеме, че този удар, в резултат на
който е причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 от НК, е извършен при
неизбежна отбрана или крайна необходимост по чл.12 и чл.13 от НК, за да се
приеме, че няма обществена опасност и да се изключи съставомерността
на телесните увреждания, нанесени от подсъдимия и причинени от него на частния
тъжител, с тези два удара.
Причинените от частния тъжител Ф.А.Ч. на подсъдимия Р.Ф.Ч.
телесни увреждания, не са от един и същи вид – на подсъдимия и била причинена
средна телесна повреда от удара в дясното ухо, на подсъдимия Р.Ф.Ч., поради което и няма законово
основание да се приложи реторсия, поради различните
по вид телесни увреждания.
По отношение на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с обида или клевета, такова състояние не е доказано, а и думите на
частния тъжител Ф.А.Ч. не са съдържали обида, или клевета, за да се приеме, че
са налице фактически, или законови основания за приложение на този по – леко
наказуем състав на леката телесна повреда.
На следващо място, не се констатира липса на наказателно
годен субект поради невменяемост.
Предвид на това, обстоятелствата, при които е била
причинена от подсъдимия Р.Ф.Ч. леката телесна повреда на частния тъжител Ф.А.Ч.,
могат да бъдат отчетени единствено като такива при определяне на вида и размера
на наказанието, но не и които изключват било съставомерността,
било обществената опасност на деянието, или да доведат до отпадане на наказуемостта
на същото.
Предвид на това, съдът го призна за виновен в извършване
на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Не се доказа участие на подсъдимия Ф.Р.Ч. относно
причиняване на леката телесна повреда на частния тъжител Ф.А.Ч., тъй като
подсъдимият Ф.Р.Ч. е стоял само отстрани и е пазел детето, като не е извършил
нито едно действие, с което да е нанесъл каквото и да било телесно увреждане на
частния тъжител, поради което и съдът като отчете, че престъплението по чл.
130, ал.1 от НК, за което съдът призна за виновен подсъдимия Р.Ф.Ч. не е
извършено като съизвършител, в съучастие с подсъдимия
Ф.Р.Ч., го призна за невинен и го оправда за това, че като съизвършител
в съучастие с подсъдимия Ф.Р.Ч., да е нанесъл на частния тъжител Ф.А.Ч. кръвонасядане в лявата поясна
област, което да е причинило болка и страдание без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130 ал.2 вр.чл.чл. 20 ал.2 вр. Ал.1 от НК.
Телесните увреждания на частния тъжител Ф.А.Ч. са две и
са нанесени с един и същ предмет –
дръжка на маламашка, държан и ползван за тази цел, от подсъдимия Р. Ф.Ч..
По
отговорността:
Налице са основания за освобождаване на подсъдимия Р.Ф.Ч.
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание
чл.78а , ал.1 от НК, тъй като за престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, за което
съдът го призна за виновен, предвиденото наказание е ЛС до две години или Пробация.
От престъплението не са били причинени имуществени щети.
Деецът не е бил осъждан. Спрямо него до момента не е била прилагана нормата на
чл.78а, ал.1 от НК. Не се констатираха пречки, визирани в нормата на чл.78а
,ал.7 от НК, за приложение на ал.1 от този законов текст, поради което и като
отчете, че са налице всички законови основания това да бъде сторено, на
основание чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи подсъдимия Р.Ф.Ч. от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 –
хиляда лева, платима в полза на Държавата.
Размерът на това административно наказание, съдът наложи
при наличие единствено на смегчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова и
семейна ангажираност на дееца, нанесен му първи удар при словестна
разправия от страна на частния тъжител, което е провокирало да извърши
неправомерното поведение, което се отчете и като факт, който сочи ниска степен
на обществена опасност и на деянието и на дееца.
С този размер административно наказание съдът намери, че
ще бъдат изпълнени целите на чл. 12 от ЗАНН.
По
гражданските искове:
Същите са предявени и приети за разглеждане преди прекратяване
на наказателното производство в частта относно воденото срещу починалия Ф.Р.Ч.
наказателно производство и не са направени изменения по тях.
При тях се иска солидарно осъждане на двамата подсъдими
за нанесените на частния тъжител Ф.А.Ч. телесни увреждания, за претърпени
неимуществени вреди и за имуществени такива, касаещи и в пряка и непосредствена
връзка с нанесените му телесни увреждания.
След смъртта на частния тъжител Ф.Р.Ч., в качеството на
граждански ответници встъпиха неговите наследници –
съпруга и дъщеря, без синът му – който е подсъдим по делото и няма как да
съвместява и тази процесуална функция, поради което и гражданския иск солидарно
е насочен и към тях и към него като подсъдим.
За да е налице солидарна отговорност, следва тя или да е
предвидена в закона и това е сторено в чл. 53 от ЗЗД, който указва, че ако
непозволеното увреждане е сторено от неколцина, те отговарят солидарно.
В случая обаче, не се доказа нанесените на частния
тъжител Ф.А.Ч. телесни увреждания, които са непозволени увреждания по смисъл на
чл.45 от ЗЗД, да са сторени и от подсъдимия Ф.Р.Ч., спрямо когото
производството по делото бе прекратено, в съучастие с подс.
Р.Ф.Ч..
Относно обвинението на подсъдимия Р.А.Ч., да е причинили
лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от Н в съучастие като съизвършител
с подсъдимия Ф.Р.Ч., то съдът по това обвинение го призна за невинен и го
оправда.
Безспорно е доказано от съдебно – медицинската експертиза
и от разпита на вещото лице, че на пострадалия частен тъжител и граждански ищец
са били нанесени само два удара и те са нанесени един и същи предмет по форма и размер –
дръжка на маламашка, държан от подсъдимия Р.Ф.Ч..
Предвид на това, няма как телесните му увреждания, след
като са нанесени само от подсъдимия Р.Ф.Ч., за което съдът го призна за
виновен, да приложи солидарна отговорност и за тях да осъди и гражданските ответници, встъпили в процеса след смъртта на подсъдимия Ф.Р.Ч.,
тъй като от неговите действия, такива не са причинени, както и няма каквото и
да е участие в тяхното причиняване, нито причинно – следствена връзка между
действията на подсъдимия Ф.Р.Ч. и телесните увреждания на частни тъжител Ф.Р.Ч..
Предвид на съвместно причиняване на телесни увреждания на
частния тъжител, солидарна отговорност за всяко едно от двете телесни
увреждания, причинени на частния тъжител Ф.А.Ч., не може да има.
Поради това съдът намери гражданските искове за
неоснователни и като такива, ги отхвърли
изцяло.
По
разноските и веществените доказателства:
Тъй като подсъдимият Р.Ф.Ч. бе признат за виновен в
извършване на престъпление, то по силата на чл.189, ал.3 от НПК, съдът го осъди
да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата от 500 лева, хонорар за повереник, съгласно договор за правна помощ, видно от който
той е изцяло заплатен, както и сумата от 246,00 лева – двеста четиридесет и
шест лева – разноски за съдебно – медицинска експертиза и сумата от 12 лева –
разноски за държавна такса.
По отношение на гражданските ответници,
тъй като предявения срещу тях като наследници на подсъдимия Ф.Р.Ч., граждански
иск бе отхвърлен като неоснователен и производството в наказателната част
спрямо този подсъдим бе прекратено поради неговата смърт, съдът на основание
чл. 190, ал.1 от НПК, осъди частния тъжител да заплати хонорара за повереник на гражданския ответник К.И.Ч., сумата от 800
лева – хонорар за поверени, който видно от договора за правна помощ, е заплатен
изцяло и в брой.
На основание чл. 190, ал. от НПК, съдът осъди частния
тъжител Ф.А.Ч. да заплати на гражданския ответник К.Ф.О., сумата от 800 лева –
осемстотин лева, хонорар за повереник, заплатен
изцяло и в брой видно от договора между нея и адвокат Р.Д..
Предвид на това, че производството по отношение на
подсъдимия Ф.Р.Ч. е прекратено поради неговата смърт, а същият е ползвал
адвокат Р.Д. за своята защита приживе, на която видно от договора за правна
помощ, е заплатен адвокатски хонорар в брой в размер на 800 лева, то поради
прекратяване на производството срещу него,
разноските за заплатения от него хонорар на адвокат, в размер на 800
лева – осемстотин лева, следва да бъдат понесени на основание чл. 190, а.1 от НПК, от частния тъжител и същият следва да заплати тази сума солидарно на
наследниците на починалия Ф.Р.Ч. – Р.Ф.Ч. и К.И.Ч. и К.Ф.О., за което съдът го
осъди.
Вещественото доказателства по делото – СД диск от телефон
112, приложено по делото, след влизане на присъдата в сила, не е повече
необходимо, поради което и същото следва да бъде унищожено.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: