Р Е Ш Е Н И Е № 262642
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13197 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД срещу Г.Т.Г., починал в хода
на процеса на ***г. и на основание чл.227 ГПК заменен от наследника си по закон
Л.Г.Г., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.109, ал.1, изр. посл. ЗЗО и чл.52 ЗЗО.
В
исковата молба ищецът твърди, че на ***часа ответникът е постъпил по спешност в
УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, отделение за спешна медицинска помощ, транспортиран с
автомобил на Центъра за спешна медицинска помощ, след падане от каруца и удар в
областта на дясното ухо, с последвало кръвотечение, което спряло спонтанно.
Сочи, че спешното състояние на ответника не могло да се преодолее в спешен
кабинет, поради което пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в
Клиника по уши, нос и гърло в ищцовата болница. Ответникът бил хоспитализиран в
клиниката на ***ч. с приемна диагноза „*****”, с код по МКБ 10 – ***. Ищецът
твърди, че към момента на хоспитализацията ответникът бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не възстановил през времето на болничния си
престой, продължил до деня на дехоспитализацията на ***г. Сочи, че на ответника
била оказана болнична помощ в изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ***,
чиито изисквания били посочени в Приложение № 16 на Националния рамков договор
за медицинските дейности от 2017 г. При постъпване на пациента в болницата била
съставена История на заболяването № ***г. На ответника била извършена
оперативна процедура, видно от оперативен протокол № ***г., лечението
приключило и на ***г. пациентът бил дехоспитализиран. Към датата на постъпване
в болничното заведение и в периода на болничното му лечение ответникът бил
неосигурен по смисъла на ЗЗО, поради което на основание чл.109, ал.1 ЗЗО
следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, в размер
на 1079 лв. Посочената сума била определена съгласно действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги
и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Пациентът
декларирал, че се е запознал с посочения ценоразпис. На 05.03.2019 г. ищецът
изпратил покана до ответника да заплати доброволно посочената сума, която той
получил на 12.03.2019 г., но плащане не последвало. Затова било подадено
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
по което било образувано ч.гр.д. № 9758 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, XVIII граждански състав, като срещу издадената заповед за изпълнение
длъжникът възразил. Поради това ищецът обосновава правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск. Моли за неговото уважаване и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока
по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.Т.Г., чрез адв. С.,
със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че на ***г.
бил приет за лечение по спешност в ищцовата болница, както и че е насочен и
приет за лечение в клиника по „Ушни, носни и гърлени болести”, където е
пролежал три дни от ***г. в **** ч. до ***г. в **** часа. Не оспорва също и че
към момента на приемането в болницата бил с прекъснати здравноосигурителни
права. Оспорва да е извършена интервенцията, за която се претендира плащането,
а именно оперативна процедура – ***. Твърди, че единствено е ***. Процедурата
била извършена без упойка, като за трите дни на пролежаването на ответника са
правени единствено превръзки на ухото. Ответникът не оспорва, че следва да
заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, но твърди, че „оперативни
процедури в лицево-челюстната област със среден обем и сложност“ не били
извършвани. Затова намира, че се претендирало заплащане на неизвършена услуга.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В хода
на делото на ***г. ответникът Г.Т.Г. е починал, поради което и на основание
чл.227 ГПК с определение № 260431/ 14.01.2021 г. като ответници са
конституирани неговите правоприемници Л.Г.Г. и Л.Г.Г. – наследници от първи ред
на починалия. Предвид извършен отказ от наследството на наследодателя от Л. Г.Г.,
вписан в особената книга на съда под № 71/ 2021 г. на РС Пловдив, с определение
№ 262275/ 09.04.2021 г. производството по делото е прекратено частично само по
отношение на конституираната ответница Л.Г.Г.. Поради това, а и предвид нормата
на чл.53 ЗН, че частта на отреклия се от наследството уголемява дяловете на
останалите наследници, делото е продължило само срещу наследника Л.Г.Г., от
която ищецът претендира цялата искова сума в размер на 1079 лв.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на предявения иск:
Видно от
приложеното за послужване ч.гр.д. № 9758 по описа за 2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХVIII гр. състав,
образувано по депозирано от УМБАЛ „Свети Георгив“ ЕАД – гр. Пловдив заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № 5640/ 20.06.2019 г. Заповедта е връчена на
длъжника на 02.07.2019 г., който в законовия срок е депозирал възражение по
реда на чл.414 ГПК. Поради това с разпореждане на съда от 15.07.2019 г. и на
основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок
е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които
е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова искът е процесуално допустим.
По
основателността на иска:
Съдът е
сезиран с установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК във вр.
чл.109, ал.1, изр. посл. ЗЗО и чл.52 ЗЗО.
За
основателността на така заявената искова претенция ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК
наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: че на ***г. ответникът е бил приет за лечение по спешност в ищцовата
болница, че е насочен и приет за лечение в клиника по „Ушни, носни и гърлени
болести”, където е пролежал три дни от ***г. в *** ч. до ***г. – *** часа; че
към момента на приемането и изписването от болницата ответникът бил с прекъснати
здравноосигурителни права; че са извършени твърдените медицински дейности по
отношение на ответника по време на болничния му престой по клинична пътека №
227 „Оперативни процедури в лицево-челюстната област със среден обем и
сложност“, както и размера на претенцията си.
По
делото се установява, а и това не се оспорва от ответника, че на процесната
дата ***г. е постъпил по спешност в Центъра за спешна медицинска помощ в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, поради открита рана на ухото, настъпила вследствие на удар.
Видно от лист за преглед на пациента (л.5 от делото), ответникът е насочен за
хоспитализация в Клиника по УНГ болести в същото лечебно заведение, където е бил
хоспитализиран за исковия период от ***г. до ***г. На пациента е предоставено
необходимото лечение, изразяващо се в извършване на операция с обща упойка на ***г.
от 00,30 часа до 01,00 часа. Пациентът е бил проследявам за периода на своя
престой в лечебното заведение, като състоянието му е било отразявано
последователно в история на заболяването № ***г. (л.10-21 от делото). Поставена
е окончателна диагноза „***“, видно от епикриза – л.22 от делото.
Установи
се също така, че към момента на постъпване в болничното заведение на ***г.
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, видно от изискана
справка от ТД на НАП Пловдив – л.77 от делото. Това обстоятелство не се оспорва
от страната. Съгласно чл.52, ал.2 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат
оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с
изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл.82 ЗЗО. Неосигурени
лица са и тези с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на чл.109 ЗЗО.
Съгласно цитираната норма здравноосигурителните права на лицата, които са
длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че
лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период
от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска
помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им
медицинска помощ.
Съдът
намира, че се е реализирала и последната материалноправна предпоставка за
уважаване на предявения иск, а именно извършени са твърдените медицински
дейности по отношение на ответника по време на болничния му престой по клинична
пътека № 227 „Оперативни процедури в лицево-челюстната област със среден обем и
сложност“. Предоставената медицинска помощ е съответна и адекватна. За
доказването й съдът кредитира приетите по делото медицински документи, а именно
епикриза, направление за хоспитализация, история на заболяването, протоколи за
извършени интервенции. Последните представляват официални удостоверителни
документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата им и установяващи
факти с правно значение по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Поради това те имат
обвързваща съда формална доказателствена сила. Официалните свидетелстващи
документи доказват с обвързваща съда сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така,
както са посочени в документа – арг. чл.179, ал.1 ГПК. В представените писмени
доказателства е отразено, че по отношение на ответника са извършени описаните
медицински интервенции. Пациентът е получил медицинска помощ в пълен обем, като
са спазени изискванията на клиничната пътека. Не се доказаха оспорванията в
писмения отговор досежно реално предоставената медицинска помощ. Твърденията,
че е била отстранена единствено меката долна част на ухото, която е била
разкъсана, а не е извършена ампутация на цялото дясно ухо и пластика на външно
дясно ухо, останаха изолирани и неподкрепени с доказателствен материал. Следва
да се отбележи, че по искане на ответника беше допусната съдебномедицинска
експертиза, която да установи, след извършване на преглед на пациента,
състоянието на дясното ухо на ответника, както и дали са извършвани реално
претендираните оперативни интервенции. Въпреки постъпването на заключението от
вещото лице, същото не беше прието по делото, поради наличие на данни за
настъпила смърт на експерта в хода на делото през месец август 2020 г. На
правоприемника на ответника бяха дадени указания да заяви изрично дали поддържа
искането на наследодателя ответник за изслушване на СМЕ. Страната прояви
процесуална пасивност, като не представи своето становище в предоставения от
съда срок, поради което допусната СМЕ беше заличена с протоколно определение от
18.11.2021 г.
Предвид
така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
своето основание. Размерът му се установява от действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги“ на болничното
заведение с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 227 „Оперативни
процедури в лицево-челюстната област със среден обем и сложност“ в размер на
1079 лв. Следва да се има предвид, че формирането на цената е в прерогатива на
лечебното заведение съгласно изричната норма на чл.52, ал.2 ЗЗО, като не са
поставени нормативни граници. Освен това ответникът е бил уведомен за цената на
услугите, които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието на подписаната
от него декларация за информирано съгласие образец № 1 е удостоверил, че е
запознат с ценоразписа на лечебното заведение за медицинска помощ и услуги,
предоставяни от лечебното заведение, като е приел да заплаща същите, в случай,
че лечението не се заплаща от НЗОК или други източници. Поради това и доколкото
ответникът не е спазил задължението си да заплаща непрекъснато
здравноосигурителните си вноски, то той следва да заплати на лечебното
заведение стойността на предоставената му медицинска помощ.
Поради
настъпилата смърт на ответника в хода на делото правоприемникът на страната
следва да бъде задължен за процесната сума. Поради това следва да се признае за
установено, че Л.Г.Г. дължи процесната сума от 1079 лв., в качеството и на
правоприемник на починалия ответник Г.Т.Г.. Като законна последица от уважаване
на иска е присъждането на законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.06.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При този
изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. За
исковото производство следва да се присъди сумата от общо 210 лв., от която 25
лв. за ДТ, 5 лв. за ДТ за СУ и 180 лв. за адвокатско възнаграждение. Не следва
да се присъжда претендираната от ищеца сума от 120 лв. за депозит за СМЕ,
доколкото същата не е внесена от ищеца, а от ответника. Освен това тази депозит
не е усвоен, доколкото заключението на вещото лице не се прие. В общата сума на
дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство
в размер на 25 лв. за ДТ, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата
дължима сума за разноски възлиза на 235 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Г.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, конституирана като ответник на основание чл.227 ГПК, като правоприемник
на ответника Г.Т.Г., ЕГН: **********, починал на ***г. в хода на процеса, дължи на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, на
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.109, ал.1, изр. посл. ЗЗО и чл.52 ЗЗО
сумата от 1079 лв. (хиляда
седемдесет и девет лева) – главница, представляваща цената на предоставена
медицинска помощ на Г.Т.Г., ЕГН: ********** с прекъснати здравноосигурителни
права, за периода ***г. – ***г. в Клиника по УНГ болести в ищцовото дружество
по клинична пътека № 227 „Оперативни процедури в лицево-челюстната област със
среден обем и сложност“, ведно със законната лихва от датата на депозиране в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5640/ 20.06.2019 г. по ч.гр.д.
№ 9758 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с.
ОСЪЖДА
Л.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, конституирана като ответник на основание
чл.227 ГПК, като правоприемник на ответника Г.Т.Г., ЕГН: **********, починал на
***г. в хода на процеса да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на УМБАЛ „Свети
Г.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66 сумата от общо 235
лв. (двеста тридесет и пет лева), представляващи съдебно деловодни
разноски, от които – 210 лева -
разноски пред първата инстанция и 25 лв.
– разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9758 по описа за 2019 г.
на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.