Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28
гр.Русе, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 245
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3
от КСО.
Образувано е по жалба на Х.Ю.Х. ***,
против решение № 2153-17-164/23.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ -Русе, с
което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане
№ 2140-17-201/05.04.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С
разпореждането на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал. 1-3 и чл. 9а, ал. 2 от КСО.
В жалбата се твърди, че в
противоречие с установената съдебна практика и закона административният орган
неправилно не е зачел като действителен
осигурителен стаж периодът на наборна военна служба. В хода на производството
по делото е релевирано и възражение за незаконосъобразност на оспорените актове
поради неправилното зачитане на останалия осигурителен стаж на жалбоподателя.
Същият сочи, че е налице разминаване между данните в притежаваната от него и
представена пред пенсионния орган трудова книжка, издадените удостоверения обр.
УП-13, на които се е позовал пенсионният орган и които не са му били предоставени
и данните в предоставеното му удостоверение, съдържащо обобщена информация за
съдържанието на наличните по пенсионната преписка удостоверения обр. УП-13.
Моли съда да постанови решение,
с което да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и да
върне преписката на пенсионния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане
на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
ТП на НОИ – Русе не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно
заседание. Представил е, чрез процесуалния си представител, писмени бележки с
вх.№ 3747/20.09.2022 г., в които изразява становище за нейната неоснователност
и моли същата да бъде отхвърлена. Прави изрично възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок, видно от приложеното
по преписката известие за доставяне (л.4 от преписката) и извършеното
отбелязване на датата на нейното постъпване в деловодството на административния
орган (л.3 от делото). Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Решение № 2153-17-164/23.05.2022 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – от директора на ТП на НОИ – Русе.
При неговото издаване е спазена е
изискуемата писмена форма като решението е мотивирано съобразно изискването на
чл. 117, ал. 3 от КСО. От данните по преписката се установява, че в хода на
административното производство са събрани всички относими доказателства,
релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата от него пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Налице е обаче неправилно приложение на материалния
закон.
От приложените по административната
преписка доказателства се установява, че жалбоподателят е поискал отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление вх. № 2113-17-2242/08.12.2021
г. В заявлението не са вписани представените от същия документи за осигурителен
стаж, но, видно от изготвения опис на върнатите документи, представени със
заявление № 2113-17-2242/08.12.2021 г. (л. 18 от преписката), той е представил
пред пенсионния орган военна книжка № 76803/01.04.1985 г. (л. 17 от преписката)
и трудова книжка от 04.08.1972 г. (без номер), копие от която е представено по
делото (л.18-20 от делото). В хода на административното производство пред
пенсионния орган бил изготвен опис на осигурителния стаж на Х. (л. 14-16 от
преписката), в който е отразен (зачетен) осигурителен стаж от ІІІ категория –
13 години, 10 месеца и 17 дни и от ІІ категория – 2 години, 5 месеца и 17 дни
или общ стаж, превърнат към ІІІ категория – 16 години, 11 месеца и 16 дни. Върху
машинно изготвения опис на осигурителния стаж ръчно е изчислен сбор на
осигурителния стаж на жалбоподателя без превръщане – 14 години, 4 месеца и 12
дни, като в този сбор не е включен период от 1 година, 11 месеца и 12 дни
наборна военна служба. От съдържанието на описа на осигурителния стаж на
жалбоподателя е видно, че по-голямата част от стажа на Х., с изключение само на
военната служба и период от 6 месеца от 08.04.2019 г. до 08.10.2019 г., е
зачетен въз основа на четири броя удостоверения обр. УП-13 № № 5507-17-56,
5507-17-57 и 5507-17-58 и трите от 28.01.2022 г., както и 5507-17-73/07.02.2022
г., които не са налични по административната преписка. В колона „Забележка“ за
периодите със зачетен стаж, въз основа на удостоверенията обр. УП-13, е налице
вписан текст „+спом. раб-ци Рафинерия +Тр.кн.“ или „+Тр.кн.“, а за периодите,
за които не е зачетен стаж е вписано „няма данни в РПВ“ или „не фир. в РПВ“.
При тези данни, с разпореждане №
2140-17-201/05.04.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя,
който към датата на заявлението е на възраст 66 години, 8 месеца и 2 дни. В
разпореждането са изложени мотиви, че последният не отговаря на изискванията на
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на този вид пенсия, тъй като не
притежава необходимия му по тези разпоредби стаж. Посочено е, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.9а, ал. 2 от КСО за закупуване на
осигурителен стаж. Отказът е аргументиран и по отношение на неприложимостта на
чл. 68, ал. 3 от КСО с обстоятелството, че от зачетения осигурителен стаж на
жалбоподателя от общо 16 години, 4 месеца и 4 дни (с превръщане към ІІІ
категория – 16 години, 11 месеца и 19 дни), за действителен стаж се признават
само 14 години, 4 месеца и 12 дни. За определянето на действителния стаж
пенсионният орган се е позовал на разпоредбата на § 1, т.12 от ДР на КСО като
изрично е посочил, че в действителния стаж не е включен периода на военната
служба от 20.08.1976 г. до 11.08.1978 г. – 1 година, 11 месеца и 22 дни. Именно
с този извод на административния орган не е съгласен жалбоподателят, който
оспорил издаденото разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Русе. Последният,
с оспореното решение, отхвърлил жалбата му и потвърдил разпореждането,
възприемайки изцяло доводите на пенсионния орган относно съдържанието на понятието
„действителен стаж“.
Към момента на подаване на жалбата
пред горестоящия орган на жалбоподателя, на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), било издадено удостоверение изх.№
2164-17-1/26.04.2022 г. (л. 17 от делото), в което е посочено, че същият има
зачетен осигурителен стаж по следните оригинални документи, съхранявани в
пенсионното досие, за периода до 31.12.1999 г. – удостоверение обр. УП-13 №
5507-17-58/28.01.2022 г., издадено от ТП НОИ – Русе; удостоверение обр. УП-13 №
5507-17-73/07.02.2022 г., издадено от ТП НОИ – Русе; удостоверение обр. УП-13 №
5507-17-56/28.01.2022 г., издадено от ТП НОИ – Русе и удостоверение обр. УП-13
№ 5507-17-57/28.01.2022 г., издадено от ТП НОИ – Русе. Зачетената обща
продължителност на осигурителния стаж по описаните оригинални документи,
записана с цифри и думи е: „Години – 13 /три/; Месеци – 10 /два/; Дни – 12
/тринадесет/; Часове – няма“.
Спорният по делото въпрос се свежда
до това следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж стажът от 1
година, 11 месеца и 22 дни – наборна военна служба в периода от 20.08.1976 г.
до 11.08.1978 г., както и каква точно следва да е продължителността на
зачетения на жалбоподателя осигурителен стаж.
В тази
връзка следва да се посочи, че отбиването
на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на
Закона за всеобщата военна служба (обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм.,
ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.). Съгласно чл. 1 и чл. 3 от този закон, военната
служба е била задължителна за всички мъже, граждани на Народна Република
България, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на
въоръжените сили. С нормата на § 1, т. 12 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в
сила от 1.01.2015 г.) от ДР на КСО, законодателят е дал легална дефиниция на
понятието "действителен стаж". Съгласно него това е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност,
старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Към настоящия момент в разпоредбата
на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който
се внасят осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет. В този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж в относимата редакция, която признава за
осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която
се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Разпоредбата на чл. 9
от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.)
изрично признава на служещите редовната военна служба във въоръжените сили от
войнишкия състав, за действителна военна служба.
Вярно е, че понятието действителна
военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но от
анализа на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО се налага извод, че военната
служба следва да бъде зачетена като действителен стаж. В този смисъл е и
дългогодишната и константна съдебна практика на ВАС, VІ отд., по постановените
по идентични казуси решения, като решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г., решение № 28 от 3.01.2013 г. по адм.д. № 9460/2012 г., решение №
4930 от 26.04.2016 г. по адм.д. № 1961/2016 г., решение № 7647 от 16.06.2017 г.
по адм.д. № 4023/2017 г., решение № 9471/17.07.2017г по адм.д. № 7470/2016 г.,
решение № 11681/03.10.2018 г. по адм.д. № 10591/2017 г. и мн.др. Същата
практика се следва и в по-новите новите решения на ВАС, VІ отд. – решение №
15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г., решение № 266/08.01.2019 г.
по адм.д. № 2856/2018 г., решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. №
10942/2018 г., решение № 6234/24.04.2019 г. по адм.д. № 1300/2019 г., решение №
6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4145/2018 г., решение № 8524/06.06.2019 г.
по адм.д. № 2326/2019 г., решение № 8978/16.06.2019 г. по адм.д. № 11473/2018
г., решение № 4900 от 20.05.2022 г. по адм. д. № 1392/2022
г. и др.
Относно възражението на жалбоподателя
досежно зачитането на останалия осигурителен стаж съдът намира следното:
Видно от представеното копие на
трудова книжка без номер (от копието не се установява и датата на документа, но
не се спори, че е посочената в описа дата – 04.08.1972 г.), същата е издадена
на Х.Д.К. Според наличното по преписката удостоверение за идентичност на лице с
различни имена, това име е също на жалбоподателя. Самата трудова книжка очевидно
е преиздадена във връзка с принудително извършената промяна на имената на
жалбоподателя, за което свидетелстват вписванията в нея, а именно: стажът до
01.10.1979 г. представлява препис, а стажът от 10.10.1979 г. до 05.06.1989 г. в
АПК „Съветска Русия“ с. Сливо поле, където жалбоподателят е работил към момента
на промяна на името му, е оформен по надлежния ред със съответните подписи и
печати. Пенсионният орган е приел, макар и без да изложи изрични мотиви за
това, че представената от жалбоподателя трудова книжка е нередовно оформена за
стажа му преди 1999 г. и по тази причина е изискано по служебен път издаването
на удостоверения обр. УП-13 от архивохранилището на ТП на НОИ – Русе, където се
съхраняват разчетно-платежни ведомости (РПВ) на прекратени осигурители, каквито
са работодателите на жалбоподателя за периода до 1989 г. Въпреки това в
изготвения опис на осигурителния стаж пенсионният орган се е позовал и на
трудовата книжка, чрез отбелязване в колона „Забележка“, без да уточни какви
обстоятелства е приел за установени въз основа на нея.
Действително, в представената от
жалбоподателя трудова книжка липсват подписи и печати за стажа му до 01.10.1979
г., но в тази част книжката очевидно не съставлява оригинал, а представлява
препис от този официален удостоверителен документ. Поради това правилата, относими към издаването и
първичното попълване на трудовата книжка, се явяват неприложими, а следва да следват
изискванията за издаване на препис (дубликат) от книжката. В Наредбата за
трудовите книжка (обн. Изв. Бр. 26/1953 г., отм. с Наредбата за трудовите
книжки и трудовия стаж - ДВ. бр.11/1987 г., в сила от 01.01.1987 г.) и в
Инструкцията за приложението й (обн. Изв. Бр. 49/1953 г.), липсват изрични
изисквания за оформяне на дубликата по начина, регламентиран за оригинала на
трудовата книжка, а това е и обективно невъзможно. Това обаче не прави
издадения дубликат (препис) нередовен документ. В чл.8 от Наредба за трудовите
книжки и трудовия стаж (обн. ДВ. бр.11/1987 г., в сила от 01.01.1987 г.) вече
изрично е уредено, че когато трудовата книжка на работника бъде изгубена или
унищожена в предприятието, то му издава нова трудова книжка (дубликат), в която
вписва всички данни, свързани с трудовата му дейност в това предприятие, и
служебно събира и възстановява от други предприятия всички данни за предходните
трудови правоотношения на работника, като вписванията на трудовия стаж и на
другите данни, свързани с трудовата дейност, се правят въз основа на оригинални
документи или заверени по установения ред преписи от тях, представени от
работника или получени от други предприятия. В настоящия случай издадената нова
трудова книжка на жалбоподателя се основава на първоначално издадена такава,
която е унищожена във връзка с принудителната промяна на имената му, като по
този начин предприятието - издател на дубликата е разполагало служебно с данни
за предходните трудови правоотношения на същия, които е отразило в издадения
препис. По делото не е повдиган спор относно достоверността на вписаните
обстоятелства, в частта от трудовата книжка на жалбоподателя, която е с
характер на дубликат, поради което същата е надлежен документ, въз основа на
който може да бъде зачетен осигурителен стаж.
Дори и
да се приеме обратната теза, то трудовата книжка на жалбоподателя не следва да
се отчита само по отношение на вписания в нея стаж до 01.10.1979 г. За стажа от
10.10.1979 г. същата е редовно оформена с необходимите подписи и печати от
съответния работодател – АПК „Съветска Русия“ с.Сливо поле и от данните по
преписката не става ясно по каква причина стажът на жалбоподателя не е зачетен
по нея, а въз основа на издадените от ТП на НОИ – Русе удостоверения обр. УП-13
с по-малка продължителност. Може само да се предположи, че отразената в
удостоверенията продължителност на стажа на жалбоподателя е съобразно наличните
данни в съхраняваните в архивохранилището разплащателни ведомости. Но без да е
ясно дали там се съхраняват всички ведомости на съответния осигурител, не би
могло да се направи категоричен извод относно продължителността на
осигурителния стаж на жалбоподателя само въз основа на факта, че последният не
се открива в тази част от ведомостите на осигурителя, които са предадени за съхранение.
В
обобщение на изложеното, при
признаване на периода на наборна военна служба (1 година, 11 месеца и 22 дни),
действителният стаж на Х. (дори и без корекции на останалия осигурителен стаж)
надвишава 15 години, а не, както е посочено в оспореното решение, 14 години, 4
месеца и 12 дни, и с оглед навършената възраст – 66 години 08 месеца и 2 дни, жалбоподателят
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68,
ал. 3 КСО.
Като са приели обратното, органите на
ТП на НОИ – Русе са постановили незаконосъобразни административни актове в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона – отменително основание
по чл. 146, т.4 от АПК. Доколкото естеството на спора не позволява
разрешаването му по същество от съда, то, на основание чл.173, ал.2 от АПК,
след отмяната на административните актове, делото следва да бъде изпратено като
преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - Русе,
за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст вх. № 2113-17-2242/08.12.2021 г., подадено от Х. Хюсеинов Х..
При новото произнасяне следва да бъдат съобразени дадените с настоящо решение
указания по тълкуването и прилагането на закона, както по отношение на зачитането
на периода на наборната военна служба, така и по отношение зачитането на
осигурителния стаж на жалбоподателя въз основа на притежаваната от него трудова
книжка.
Жалбоподателят е направил деловодни
разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.06.2022 г.,
който, в частта относно заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, има
характера на разписка (в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Ответникът по жалбата
своевременно е противопоставил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражението
е основателно. Както беше посочено по-горе, по въпроса за зачитането на периода
на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж е налице
константна практика на ВАС, която, поради устойчивия си характер, е лесно
установима от процесуалните представители на страните. Това обстоятелство изключва
правната сложност на делото, а същото не разкрива и особена фактическа
сложност, поради което разноските за адвокатско възнаграждение, на които
жалбоподателят има право, следва да бъдат намалени до минималния размер,
предвиден в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Според тази разпоредба, за делата по КСО
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лева.
На следващо място, в тежест на
ответника по жалбата не следва да бъдат възлагани и разноските за недължимо
платената от жалбоподателя държавна такса в размер на 10 лева. Според чл.120,
ал.1 от КСО, за делата по глава осма „Спорове“ от КСО, осигурените лица и
пенсионерите не внасят държавна такса. Възстановяването на недължимо платената
държавна такса може да стане по предвидения в чл.4б от ЗДТ ред – след подадено искане
от заинтересованата страна, т.е. от жалбоподателя.
Поради това, с оглед изхода на делото
и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на последния следва да бъдат
присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лева. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва
да бъдат възложени в тежест на Националния осигурителен институт, който има
качеството на юридическо лице съгласно чл.33, ал.2 от КСО и чл.2, ал.1 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Х.Ю.Х.,
с ЕГН **********,***, решение № 2153-17-164/23.05.2022 г. на директора на ТП на
НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 2140-17-201/05.04.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе, с което на
жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, на основание чл.68, ал. 1-3 и чл.9а, ал. 2 от КСО.
ВРЪЩА на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ - Русе административната преписка за ново произнасяне, съобразно указанията
по прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище в
гр.София, бул."Александър Стамболийски" № 62-64, представляван от
управителя И. Ц.И., да заплати на Х.Ю.Х., с ЕГН **********,***, сумата от 350 лева – деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: