|
|
гр. София, …………...2020
г.
Софийски градски съд,
наказателно отделение, 4 въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С.
АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.
АТНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при участието на
секретаря
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНЧД № 2728/2020 година по описа на
съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.72
от НПК вр. чл. 389-403 от ГПК.
Образувано е по протест
на СРП срещу определение на СРС по НЧД № 9298/20 година, с което е било
оставено без уважение искането на прокуратурата за допускане на обезпечение по
реда на чл.72 НПК чрез налагането на запор на лек автомобил.
В протеста са наведени доводи
за неправилност на атакуваното определение и искане за неговата отмяна,
респективно допускане на съответното обезпечение. Развити са доводи за това, че
лекия автомобил подлежи на отнемане на основание чл.53 ал.1 б.“а“ НК.
Съдът, след като се
запозна с материалите по делото и становищата на страните, прие за установено
следното:
Протестът се явява
допустим, доколкото е подаден от легитимирана страна, в срок и срещу акт,
подлежащ на контрол, разгледан по същество обаче е неоснователен:
Досъдебното производство
е било образувано за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК. В хода на
производството, с постановление от 13.07.2020 година е било повдигнато
обвинение на Е.Д.Д.за същото престъпление по чл.343б ал.1 НК. Установено е, че
обв.Д.е управлявала лек автомобил „Рено Меган“ С ДК № *******, нейна
собственост, с концентрация на алкохол 1.44 промила.
Основният въпрос, който
следва да се разреши, е дали процесният автомобил подлежи на отнемане по
смисъла на чл.53 ал.1 б
"а" от НК, както и дали е налице обезпечителна нужда в
конкретния казус.
Преценката за МПС като
вещ по смисъла на чл.53 ал.1 б
"а" от НК следва да се извърши с оглед състава на
престъплението по чл.343б ал.1 НК.
Предмет на престъпление
е благото, чрез въздействие върху което се уврежда или застрашава с увреждане
обекта на посегателство. Той е отделен елемент на общественото отношение, което
е непосредствен обект на посегателство (на престъплението), или материална
предпоставка за съществуването на този обект, върху които субектът въздейства
пряко и непосредствено и по този начин засяга цялото обществено отношение.
Средство за извършване
на престъплението е всичко онова, чрез което се въздейства върху предмета и се
уврежда обекта на престъпление. Средствата са поначало нещо външно, което не
характеризира обекта на посегателство, т. е. общественото отношение не зависи
от тези средства.
Според общоприетото в
правната теория основен разграничителен белег между правните понятия
"предмет" и "средство" на престъпление е, че при първото се
касае или за елемент на общественото отношение, което се защитава от
наказателния закон, или за материална предпоставка за съществуването на това
обществено отношение, но винаги част от самото отношение, а при второто – за
нещо външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го
увреди.
Престъплението по чл.343б ал.1 от НК
е регламентирано в глава ХІ от НК,
озаглавена "Общоопасни престъпления", раздел ІІ, озаглавен
"Престъпления по транспорта и съобщенията" и гласи: "Който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от
1 до 3 години и с глоба от 200 до 1 000 лева.
Престъплението има за
непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността при
управление на МПС.
Изпълнителното му деяние
се осъществява чрез действие, изразяващо се в управление на МПС от водач с
концентрация на алкохол в кръвта му над 1.2 на хиляда. Престъплението е типично
формално или безрезултатно. То е довършено с осъществяване на изпълнителното
деяние, като не е необходимо настъпване на общественоопасни последици.
МПС, с което е извършено
престъпление по чл.343б ал.1 от НК
ще е вещ по смисъла на чл.53 ал.1 б.
"а" от НК, когато са налице едновременно посочените в
разпоредбата две условия: първо вещта (в случая МПС) да принадлежи на виновния
и второ тя да е била "предназначена" или " да е послужила за
извършване" на умишленото престъпление (каквото безспорно е и това по чл.343б ал.1 от НК).
В настоящия случай няма
спор и е установено по категоричен начин от писмените доказателства, че МПС, с
което е извършено престъплението по чл.343б ал.1 от НК
е собственост на обвиняемата, т. е. първото условие по чл.53 ал.1 б."а"
от НК съществува.
Второто условие обаче не
е налице. Съдът счита, че МПС, с което е реализирано престъплението по чл.343б ал.1 от НК,
не е вещ, "послужила за извършване на престъплението" по см. на чл.53 ал.1 б."а"
от НК, тъй като автомобилът не е използван пряко и непосредствено
като оръдие или средство за осъществяване на състава на това престъпление. Казано
с други думи, не е средство за извършване на престъплението, тъй като не стои извън
обществените отношения, които престъплението засяга, а е елемент на последните.
Предвид казаното, МПС,
което е използвано при престъплението по чл.343б от НК
се явява предмет на престъплението, а не средство, който не подлежи на отнемане
на основание чл.53 ал. 1 б."а"
от НК. От тук се обуславя и липса на обезпечителна нужда, свързана с
отнемането на вещи по посоченото престъпление
С оглед на горното и на
основание чл.396 ал.1 от ГПК
вр. чл.72
ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на
СРС по НЧД № 9298/20 година, с което е било оставено без уважение искането на
прокуратурата за допускане на обезпечение по реда на чл.72 НПК чрез налагането
на запор на лек автомобил.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.