№ 43344
гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110117513 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. Д. М., процесуален представител на ищеца Д. . за
изменение на решение по чл.247 ГПК №15318/07.08.2024г., постановено по гр.д.
№17513/2023г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира
определеното от съда възнаграждение за неправилно, доколкото същото не отговаря на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че трудът,
вложен в защитата на ищеца по делото не е достатъчно добре оценен.
Ответникът по молбата е възразил, като намира, че не следва да бъде изменяно
определеното от съда възнаграждение. Сочи, че не следва да бъде начислявано ДДС.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище,
намира, че същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски
на ответника, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът
изрично е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на
СЕС и ВКС и се дължи за всички предявени искове, но е съобразил фактическата им и
правна сложност, както и обстоятелството, че не се е налагало да се провежда отделна
защита по всеки иск, доколкото всеки от тях се основава на едни и същи твърдения,
както и че цената на иска няма отношение към проведената защита, доколкото същата
не зависи от дължимите суми по договора, а се основава на други уговорки в него и
специалните изисквания, въведени в закона за този вид договори. В таза насока съдът
съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по
правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата
1
е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията
именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. По
делото са събрани само писмени доказателства и една експертиза, като същото е
приключило с едно открито съдебно заседание. В настоящия случай се касае за иск,
чиито предмет са нищожни клаузи на договор за потребителски кредит, като съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по искове, чиито предмет са
вземания по договори за потребителски кредит и не е необходимо да са направени
възражения от страна на длъжника в тази връзка. Съдът би извършил проверката за
неравноправност на клаузите от договора и без да е налице отговор от страна на
ответника с изрични възражения в този смисъл. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, доколкото има формирана практика на ВКС, че
възнаграждението се облага с данък за регистрираните по ДДС лица и съответно
такова следва да бъде присъждано.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д. М., процесуален представител
на ищеца Д. Г. за изменение на решение №15318/07.08.2024г., постановено по гр.д.
№17513/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2