№ 67
гр. Русе, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520106454 по описа за 2022 година
Ищецът „ЕВН България Топлофикация”ЕАД-*** е предявил иск за установяване
съществуването на парично задължение за доставка на топлинна енергия.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че през посочения в исковата
молба период – от ******* г., на ответницата в качеството на абонат на дружеството
била доставяна топлинна енергия за битови нужди на адрес гр.***, ул.„****. Същата
била на обща стойност 134,42 лв., че ответницата е изпаднала е в забава за изпълнение
на задълженията си, поради което дължи и лихва за забава за периода *** г. на
стойност от 14,61 лв. Претендирали тези суми по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д. №
**** г. по описа на РРС, по което обаче заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което били дадени указания за
установяване на задължението по исков ред. Предвид изложените обстоятелства моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца
задължението на ответницата - длъжник по заповедното производство по ч. гр.дело №
*** г. по описа на РРС. Претендира и за присъждане на разноските по заповедното
производство и по настоящото дело.
По настоящото производство ответницата е подала отговор, озаглавен
„Защита“, с който оспорва иска. Позовава се на това, че е възрастна жена във влошено
здравословно и финансово състояние, че сградната инсталацията в блока била стара и
често аварирала. Моли да й се „опрости“ задължението.
1
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С подадено на *** г. заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е
претендирал ответницата М. И. Г. да му заплати 134,42 лв. - неплатена цена за
доставена топлинна енергия в периода от ******* г. за обект в гр. *** с адрес ул.„****;
14,61 лв.- лихва за забава за периода *** г., ведно със законната лихва върху
главницата и разноските по образуваното дело – ч. гр. дело №***г. по описа на РРС.
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което били дадени указания за установяване на задължението му по исков ред,
в изпълнение на които е образувано и настоящото дело. От представените писмени
доказателства е видно, че страните са обвързани от облигационно отношение по
доставка на топлинна енергия за имот в гр.*** като на името на ответницата е открита
партида по клиентски номер **** за обект ИТН *** с адрес гр. ***, ул.„****. От
заключението н приетата по делото по делегация /съдебна поръчка/ техническа е-за на
в.л. инж. В. Ш. се установява, че става въпрос за обект в етажна собственост, поради
което ответницата дължи доставената топлинна енергия за имота си при условията на
въведена система за дялово разпределение. Със заключението се установява още че
сградата, в която се намира имотът на ответницата е присъединена към мрежа за
пренос на топлинна енергия чрез която ищецът доставя такава на потребители на
територията на гр. *** като в етажната собственост, в която се намира имотът на
ответницата има сградна инсталация; че в имота няма щранг лира, а отоплителни тела
са демонтирани, но при спазване на правилата за дялово разпределение на ищцата са
начислени общо 1,16712 Мв.ч., отдадени от сградната инсталация. Вещото лице
установява, че в тази сума не са включени количества енергия за отопление.
Установената от вещото лице сума съответства на начислената от ищеца по
представената по делото справка за доставена топлинна енергия по количество, период
и стойност - 1,16712 Мв.ч. на стойност 134,42 лв. за периода от ******* г. О справката
е видно, че лихвата за забава върху дължимата сума за периода *** г. е на стойност от
14,61 лв. При това положение съдът намира, че предявения иск е доказан по основание
и размер и следва да се уважи изцяло, т.к. съдът не разполага с правомощия да
„опрости“ задължението на ответницата, нито може да го разсрочи по законовия ред
при положение че въпреки дадените на ответницата указания по делото не беше
представена декларация за имотно, имуществено състояние и доходи.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. И. Г., ЕГН:********** от
гр.Русе, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на „ЕВН
България Топлофикация”ЕАД-***, ЕИК ********* в размер на 134,42лв. – неплатена
2
цена за доставена топлинна енергия за периода от ******* г. за обект в гр. *** с адрес
гр. ***, ул.„****, ведно със законната лихва върху сумата от *** г. до окончателното
плащане и 14,61 лв.- лихва за забава за периода *** г., които суми са били предмет на
претенцията му по чл.410 от ГПК по ч.г.д. №*** г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на „ЕВН България
Топлофикация”ЕАД-***, ЕИК ********* сумата размер на 530,00 лв. - разноски по
настоящото дело и по ч.г.д. №*** г. по описа на РРС.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3