Присъда по дело №1532/2021 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И:

РП-С. е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия СТ. ИЛ. ИЛ. за
извършено престъпление по чл. 209, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението, така както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една
година, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от три години.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник. Не се признава се за виновен, но дава подробни обяснения по
обвинението, с които твърди, че не е взимал от пострадалите пари, не ги е
въвеждал в заблуждение, не се е облагодетелствал финансово и не се
признава за виновен. Упълномощеният от него защитник счита, че
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение и моли съда да постанови оправдателна присъда.
Пострадалите от деянието – Р. Т. П. и Р. ХР. П. изразиха становище, че
желаят да бъдат конституирани като частни обвинители. Съдът като взе
предвид, че искането е направено в срок, от лица, които имат качеството на
пострадали и право да се конституират като частни обвинители, ги
конституира в това качество. Същите се присъединяват към становището на
прокурора по отношение на повдигнатото обвинение и наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият СТ. ИЛ. ИЛ. е бълг. гражданин, със средно образование,
женен, работи, неосъждан.
През м. януари 2016 г. подсъдимият С.И. се срещнал със св. Р.П. и св.
Р.П. и им предложил да закупят недвижим имот находящ се в стопанския
двор на с. Г., общ. К. за сумата от 100 000 лв. Подс. С.И. не бил единствен
собственик на имота, същият бил придобит по наследство, поради това бил
съсобственик заедно с майка му и сестра му. Обяснил на св. Р.П., че трябва да
уреди тези имуществени въпроси, и след като направи отказ от наследство и
имотът бъде прехвърлен на дъщеря му - св. Т.И., същата ще го продаде на тях.
Тъй като сем. П.и смятали да закупят имота чрез ипотечен кредит, трябвало
документите за самия имот да бъдат представени в банката. Затова подс. И. и
Р.П. и св. Р.П. се разбрали, св. П. да му даде 5 000 лв. като капаро за сделката,
а той щял да използва парите за уреждане на имотните процедури, за да
подготви необходимите за покупко - продажбата документи на дъщеря си -
св. Т.И.. Също така подс. И. обещал по - късно тази сума да се приспадне от
продажната цена. Св. Р.П. и св. Р.П. в неустановен ден в началото на м. март
2016 г. в с. Г., общ. К. му дали исканата сума от 5000 лв. Свидетели на
даването и съответно - получаването на парите станали намиращите се там св.
Т.И. и св. Т.И..
1

В неустановен ден през м. юли 2016 г. подс. И. отново се срещнал със
св. Р. Т. П. и св. Р. ХР. П. и обяснил, че предварително е взел наем от 3 000 лв.
за имота, който ще им продава и за това поискал от тях да му дадат тези пари
и той да ги върне на наемателя - св. Т.И., за да освободи имота, като подс. И.
обещал на свидетелите П.и и тази сума да им бъде приспадната от продажната
цена. След предварителна уговорка в неустановен ден през м. юли 2016 г. се
срещнали подс. И. със св. Р. Т. П. и св. Р.Х. в гр.С., на паркинга на магазин
„Била“ и му дали 3 000 лв., като това станало в присъствието на св. И.Б. и св.
Т.И..
Учредена била в полза на банката договорна ипотека върху същия имот
в с. Г., според която банката предоставила с договор за кредит на св. П.
стандартен кредит в размер на 90 000 лв. за финансиране на 90% от
инвестицията за закупуване на недвижимия имот, следвало съобразно
процедурата по отпускане на ипотечен кредит св. П. да докаже самоучастието
на 10 % за закупуване на имота. Изискването било по банков път да бъдат
преведени 10 000 лв. по сметката на продавача – св. И. или да бъда
представена разписка за това. Поради това сутринта на 03.08.2016 г. пред
офиса на „Банка П. България“АД се срещнали св. П., св. П., св. И. и подс. И..
Св. П. превела по сметката на св. И. в „Банка П. България“АД сумата от
10 000 лв., след като транзакцията била одобрена от банката, св. И. изтеглила
2 000 лв. в брой и направила банков превод за останалите 8 000 лв. по
сметката на св. П., като основание посочила заем. Всички потеглили към град
К., където трябвало да бъде прехвърлен имотът при нотариус К. П..
На 03.08.2016 г. св. Т.И. продала на свидетелите П.и поземлен имот №
260015 в землището на с. Г., общ. К. с площ от 2,308 декара и постройките в
него за сумата от 100 000 лв., като за целта бил съставен нотариален акт №
105, том II, per. № 1388, дело № 260/03.08.2016г. по описа на нотариус К. П., с
район на действие PC- К..
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Р. Т. П., Р. ХР. П., И.К. Б., Т. Б. ИВ. дадени в хода на съдебното
следствие и тези от ДП на свид. П., приобщени по съответния процесуален
ред. От показанията на тези свидетели се установяват обстоятелствата
свързани с даването и получаването на сумата от 5000 лв. и сумата от 3000
лв., целта на даването и получаването на двете суми, както и обстоятелството
дали пострадалите са въведени в заблуждение от подсъдимия и дали има
настъпила имуществена вреда за тях.
Съдът кредитира частично и показанията на разпитаната в хода на
досъдебното и съдебното следствие свидетелка Т.И.. Съдът кредитира онази
част от показанията й, в която пресъздава обстоятелствата около това, че
баща й е водил преговори с купувачите на процесния имот, намиращ се в с.
Г., както и обстоятелството, че И. е разбрала, по време на воденето на
2

гражданско дело, че сумата от 10 000 лв. й е преведена по банковата сметка
от св. П. в деня на сделката по прехвърляне на имота. В останалата им част
същите са неясни и неточни, налице са разминавания с нейните показания и с
тези дадени от свидетелите Р.П. и Р.П. по отношение на това дали същата е
присъствала при предаването на първата сума от 5000 лв., както при
предаването на втората сума от 3000 лв., както и разминаване с показанията
на Т. Б. ИВ. по отношение на присъствието й по предаването на първата сума
от 5000 лв. на баща й, както и разминаване с показанията на И.К. Б. по
отношение на присъствието й по предаването на втората сума от 3000 лв. на
баща й, като самата свидетелка сама заявява, че не знае или не си спомня
голяма част от фактите относно продажбата на имота, както и целта на
превода, който същата е осъществила по сметката на св.П..
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия, като не прие
онази част касаеща получаването на сумата от 8 000 лева от купувачите, тъй
като противоречат на останалите гласни доказателства. Същият отрича
въобще да е вземал пари от П.и, което обстоятелство беше безспорно
установено от показанията на всички свидетели по делото. Съдът прие
същите като негова защитна теза. В останалата им част относно
посредничеството при сделката за имота кредитира, тъй като кореспондират с
останалите гласни доказателства.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се
установява по безспорен и категоричен начин подсъдимият СТ. ИЛ. ИЛ. да е
извършил деянието, в което е обвинен. Не се доказа, че от обективна и
субективна страна е бил осъществен състава на престъплението по чл.209,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Престъплението „Измама“ е резултатно, увреждащо престъпление, тъй
като законът изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е
настъпила имотна вреда. От обективна страна измамата се характеризира с
няколко особености. Измамата е престъпление с два предмета - измаменото
лице и ощетеното имущество. Ощетеното имущество трябва да се намира във
фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което той да
може да се разпорежда с имуществения предмет. Друга особеност е
неправилната представа на измаменото лице. Тя трябва да се отнася до
правното основание или до условията, при които то ще осъществи акт на
имуществено разпореждане. Тази представа може да се прояви в три форми-
заблуждение, неопитност, неосведоменост. Изпълнителното деяние на
измамата се осъществява само чрез действие и също има три форми:
възбуждане на заблуждение, поддържане на заблуждение, използване на
заблуждение, на неопитност или неосведоменост. От субективна страна е
3

необходимо деецът да е действал с пряк умисъл и с користна цел. Той
предвижда, че вследствие на своето въздействие върху измамения у него ще
възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива
или че ги използва. Той също така предвижда, че измаменото лице ще
извърши акт на имуществено разпореждане и в резултат на този акт, едно
чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с всичко това, той цели имотна
облага за себе си или за другиго като съзнава неизбежността на настъпилата
имотна вреда.
В настоящия случай се доказа, че не е осъществен нито един от
елементите на състава на престъплението измама по чл.209, ал.1 от НК. От
всички изслушани свидетелски показания бе установено, че подс. И. е бил
посредник при воденето на преговори за закупуване на имота в с. Г., като в
своите обяснения той заявява, че е имал пълномощно от дъщеря си св. Т.И.,
той е намерил купувачите и е водил преговори с тях. Целта на даването и
получаването на първата сума от 5000 лв., както и втората от 3000 лв. /което
се установява от показанията на свидетелите Р.П., Р. ХР. П., И.К. Б., Т. Б.
ИВ./, е била да послужи като капаро за прехвърляне на недвижим имот,
собственост на дъщерята на С.И., като подсъдимият е поел ангажимент в
качеството си на посредник да помогне за осъществяване на сделката. Т.е.
целта на даването и получаването на двете суми не е била подсъдимият да
набави за себе си или за другиго имотна облага, а е била с цел даване на
капаро, подготовка на документи по прехвърлянето на имота, който бил
наследствен и не бил уреден въпросът със собствеността му. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че уговорката между бъдещите купувачи семейство
П.и и посредника по сделката подс. И. била тези две суми да бъдат
приспаднати от общата продажна цена на имота при прехвърлянето му. Св. И.
продала на св. П. имота срещу първоначално уговорената продажна цена от
100 000 лв., от която сума собствени средства в размер на 10 000 лв., били
преведени по банков път от св. П. в деня на сделката, а останалата сума от
90 000 лв.била заплатена със заемни средства „Банка ..“ ЕАД. Учредена била в
полза на банката договорна ипотека върху същия имот, според която банката
предоставила с договор за кредит на св. П. стандартен кредит в размер на
90 000 лв. за финансиране на 90% от инвестицията за закупуване на
недвижимия имот. Обстоятелството, че двете суми от 5000 лв. и 3000 лв. или
общо 8000 лв. били дадени като капаро се потвърждава от приложеното като
доказателство по досъдебното производство писмен документ от „Банка П.
България“АД (л.74от ДП), удостоверяващ последователността на банковите
операции извършени в деня на сделката от банковата сметка на св. И..
Същото доказва, че в деня на сделката 03.08.2016 г. по сметката на св. И. –
продавач, св. П. – купувач е превела сумата от 10 000 лв. с посочено
основание „капаро по предварит. по имот с. Г.“, която сума следвало
съобразно процедурата по отпускане на ипотечен кредит да докаже
самоучастието на 10 % за закупуване на имота. Именно следващите операции
осъществени от св. И. продавач, установяват че същата изтеглила 2000 лв. в
4

брой, а останалите 8000 лв. превела по сметката на съпруга на купувача св. П.
– св. Р.П., т.е. възстановила сумата от 8000 лв., която преди това сем. П.и са
дали като капаро. От всичко гореописано става ясно, че и следващия елемент
от фактическия състав на престъплението не е изпълнен, а именно
причиняването на имотна вреда. Дори в свидетелските си показания св. Р.П.
потвърждава, че „Капарото ми беше върнато по банкова сметка като заем.
Имотна вреда не съм претърпял, но претърпях неимуществени вреди -
вдигнах кръвно, лежах по болници“. Св. Р.а П. заявява по отношение на
капарото „Тези пари ни бяха върнати“. На следващо място от всички
приложени по делото доказателства е установено, че във връзка с
проведените преговори между подс. С.И. и бъдещите купувачи на имота сем.
П.и, в крайна сметка тези предварителни преговори, част от които е било и
даването на капаро са финализирани с покупко-продажбата на имота в с. Г.,
което и не е спорно по настоящото дело. Т.е. целта на даването на капарото,
което както и се установи е било върнато, не е било да възбуди или да
поддържа у пострадалите заблуждение, че ще бъде осъществена сделка по
прехвърлянето на имота, тъй като тя действително се е състояла пред
нотариус в гр. К., което обстоятелство изключва наличието и на този елемент
от фактическия състав на чл.209, ал.1 от НК.
В настоящия случай е била налице уговорка между страните,
купувачите не са били въвеждани в заблуждение относно който и да е елемент
от сделката, същата е била изповядана от съответният нотариус /т.е.
уговорката е била изпълнена от страна на подсъдимия/ и на сем. П.и не е била
причинена имотна вреда. В случая не може да става въпрос и за опит за
измама, тъй като ако не е налице имотна вреда, то извършеното би могло да
се разглежда и на тази плоскост, а липсата на причинена вреда би могло да се
дължи на независещи от дееца причини. Т.е. възможно е било да бъде
създадена невярна представа, но да не се е стигнало до предаване на сума. В
случая обаче няма дори създаване на невярна представа, доколкото
подсъдимият е договори цената на сделката, обещал е прехвърляне на имота,
след изготвянето на необходимите документи и реално това е било
изпълнено.
Неслучайно жалбата от сем. П.и е подадена не през 2016 г., когато са
закупили имота, а едва през 2019 г., когато свид. И. е предявила претенции за
сумата от 8 000 лева. Тези последващи действия на дъщерята на подсъдимия
нямат каквото и да е отношение към инкриминираната дата – м. март – м.
юли 2016 г., още по-малко към самия подсъдим, доколкото производството
пред РС-К. по гр.д. ... г. и по ч.гр.д. № 351/2019 г. е било инициирано от Т.
СТ. ИЛ., а не от подсъдимия.
Ето защо, съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
Ръководен от горе изложените съображения съдът постанови решението
5

си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	115
Дата:	23 септември 2022 г.
Съдия:	Анна Костадинова Димитрова

Дело:	20212230201532
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 декември 2021 г.

Присъда по дело №1532/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите