Решение по дело №3167/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.М.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. У., против решение № 106 от 20.11.2023г., постановено по АНД № 224/2023г. по описа на Районен съд - гр. Карлово, I наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0281-000153 от 07.03.2023 г. на началника на РУ Карлово при ОД на МВР гр. Пловдив, с който на касатора на основание чл. 182, ал. 5 вр.с ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се посочва незаконосъобразност на решението. Не се оспорва по същество извършеното нарушение, а наложената санкция за системно нарушение. Твърди, че не е налице системност по смисъла на § 6, т.62 от ДР на ЗДвП по отношение на посочените в АУАН и НП влезли в сила фишове и извършени нарушения, а повторност по см. на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това е следвало наказанието да е по чл.182, ал.4, изр. 1-во от ЗДвП. Освен това счита, че доколкото в описанието съществуват само данни за датата на връчване на предходни ЕФ, но не и такива за влизането им в сила, както и няма такава фактическа констатация в АУАН, то установяването на тези обстоятелства едва на фазата на въззивното обжалване е недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение. Счита за неправилен подхода на съда, тъй като е прието с решението, че в периода от една година, считано от датата на процесното нарушение – 21.06.2022 г., са влезли в сила четири броя електронни фишове за нарушения на чл.21 от ЗДвП. По тези и подробни съображения претендира отмяна на решението и отмяна на издадения електронен фиш, както и отмяна на присъденото юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – началник РУ Карлово при ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от Д.Д. срещу наказателно постановление № 23-0281-000153 от 07.03.2023 г. на началника на РУ Карлово при ОД на МВР гр. Пловдив, издадено въз основа на АУАН № 849188 от 26.01.2023 г., съставен от Д.С.Ж. на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 21.06.2022 г., в 9.25 часа в населено място с.Кърнаре, на ул. "1-ва“ при номер 12 с посока на движение от запад на изток Д. като водач на собствения си лек автомобил - "Пежо – 508“ с рег. № ****, се движил със скорост 83 км/ч. (отчетен толеранс 3 % на измерената скорост от 86 км/ч), при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч, установено с техническо средство АТСС ARH САМ S- 1 с номер 120сс63. Нарушението е извършено в условията на системност въз основа на връчени и влезли в сила електронни фишове серия К номер 4401414, връчен на 27.09.2021 г., и серия К номер 5268995, връчен на 27.09.2021 г. Посочва се, че АУАН е съставен по преписка от 14.10.2022 г. и след връчена покана и попълнени декларации по чл.188, ал.5 от ЗДвП.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

При постановяване на решението си районният съд правилно е приел, че е налице извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя Д.. Правилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящата инстанция намира жалбата за основателна, предвид следното.

В случая нарушителят е санкциониран в хипотезата на квалифицирания състав по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП за извършено административно на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касационната инстанция намира, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил легалната дефиниция за "системно" нарушение по чл. § 6, т. 62 от ДР ЗДвП като законосъобразно е приел наличието на предпоставките деянието да бъде санкционирано с предвиденото по-тежко по вид и размер административно наказание по чл.182, ал.5 от ЗДвП.

Съгласно нормата на §6, т.62 от ДР на ЗДвП "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. С други думи, за да бъде приложена нормата следва да са налице следните обстоятелства: 1. Наказанията да са за същото по вид нарушение; 2. За едно от тях да е налице влязло в сила НП или ЕФ; 3. Едногодишен срок от влизане в сила на първото НП или ЕФ, в който да са извършени поне още две или повече нарушения.

Видно от събраните по делото доказателства, цитираните в АУАН и НП два броя електронни фиша са връчени на 27.09.2021 г. и са влезли в сила на една и съща дата – 12.10.2021г. Констатира се също, че за единия от тях нарушението е извършено на 17.01.2021 г., а за другия - на 21.08.2021 г. Поради това няма как констатираното нарушение с някой от двата фиша /който и да е от тях/ да е извършено преди влизането в сила на другия, както е изискването на закона, за да се приеме, че с третото /процесното нарушение/ е налице посочената системност, тъй като едногодишният срок започва да тече от момента на влизане в сила на първото НП или ЕФ.

Не могат да се приемат и аргументите на районния съд, че са налице други четири влезли в сила електронни фиша, тъй като от представената справка към административната преписка става ясно, че има още две нарушения на чл.21, ал.1 от ЗДвП в едногодишния срок /от 12.10.2021 г. до 12.10.2022 г./ и преди настоящото нарушение – извършени на 09.11.2021 г. и на 21.03.2022 г., но същите нито са влезли в сила и не са намерили отражение в АУАН и НП, за да се приеме, че органът ги е отчел при определяне на наказанието и няма да бъдат взети предвид при следващо определяне на квалифициран състав на нарушението.

Справката показва, че има и два издадени ЕФ от 2021 г., които също са връчени на 27.09.2021 г., поради което, ако са влезли в сила на 12.10.2021 г., за тях важи казаното по-горе в изложението. Нарушенията по тях обаче са извършени преди едногодишния срок /от 12.10.2021 г. до 12.10.2022 г./ , зададен от органа с посочването на някой от двата влезли в сила ЕФ в АУАН и НП.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице повторност по см. на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, а не системност.

При този развой на процеса за съда са били налице не само възможността, но и задължението да измени наказателното постановление, като преквалифицира деянието от квалифицирания в основния състав на административното нарушение. В тази насока са именно и задължителните за съда постановки, отразени в ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, според които в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Това задължение на съда е предвидено и в действащата към момента на обявяване на делото за решаване пред въззивната инстанция разпоредба на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

Допуснатото от районния съд процесуално нарушение и нарушение на материалния закон не може да бъде отстранено от касационната инстанция, тъй като административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Обратното би означавало нарушителят да бъде лишен от възможност в условията на гарантираното му по закон двуинстанционно съдебно производство да се защити не само срещу съставомерните факти, установени от административнонаказващия орган, но и срещу тяхната правна квалификация, независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган или за първи път от районния съд.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Карлово.

При новото разглеждане на делото въззивният съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХIV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 106 от 20.11.2023г., постановено по АНД № 224/2023г. по описа на Районен съд - гр. Карлово.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Карлово.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: