№ 14791
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110142583 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
„/ФИРМА/ срещу К. Р. Ю., Б. Р. Б. и Я. Р. Й., осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в условията на разделна отговорност, при
квоти от по 1/3 идеална част, за суми, претендирани от
всеки един от ответниците, както следва: сумата в размер
от по 130,77 лв. – главница за потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., за топлоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ****, както и
мораторната лихва за забава, считано от 15.09.2019г. до
12.07.2022 г., в размер на по 30,90 лв., както и сума за
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. –
30.04.2020 г., в размер на по 4,54 лв., както и мораторната
лихва за забава, считано от 31.07.2019г. до 12.07.2022 г., в
размер на по 1,10 лв., ведно със законната лихва за забава
1
върху главниците, за периода от 05.08.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер ****, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителите не били заплатили дължимата
цена за продажба на топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., както и сумата за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г.,
върху които суми дължали и обезщетение за забава.
Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и
фактури. Продажбата на топлинна енергия била
извършвана съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Претендира
разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от
ответниците, с който не оспорват исковите претенции.
Твърдят, че са заплатили исковите суми.
В съдебно заседание ищецът „/ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П., която
2
подържа исковете по основание, като в о.с.з. прави
изявление за постъпило плащане в хода на исковото
производство и моли съдът да се произнесе съобразно
изявлението.
Ответникът Б. Р. Б., редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Ответникът Я. Р. Й., редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Ответникът К. Р. Ю., редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл.
79 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, в доказателствена тежест на
ищеца бе на основание чл. 154 от ГПК да докаже
осъществяването на следните релевантни за спора факти:
наличие на облигационно правоотношение между страните
по доставка на топлинна енергия, количеството на реално
3
доставената от ищеца топлинна енергия за процесния
период и размера на нейната цена, а по исковете с правно
основание чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на главен дълг, изискуемост на вземането и
размера на лихвата за забава.
Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн
ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия
от /ФИРМА/ на потребители за битови нужди, действали
към процесния период, съответно това са ОУ, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-01/27.06.2016г./
Съдът намира, че релевантните за спора факти и
обстоятелства не са спорни между страните, доколкото в
срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата
молба от ответниците, с които те правят изявление, че са
заплатили процесните суми. Представят и доказателства за
плащане.
Отношенията между доставчика и потребителите на
топлинна енергия за исковия период се уреждат от ЗЕ. В §1,
т.42 ДР на ЗЕ, е посочено, че потребител е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди, съгласно
4
цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В конкретния случай това обстоятелство не се оспорва
от ответниците, а именно твърдението на ищеца, че Я. Р.
Й., Б. Р. Б. и К. Р. Ю., като законни наследници на Х. Р. Й.,
починал на 23.05.2018г. са собственици на топлоснабдения
имот при квоти от по 1/3 идеална част, като последните
обстоятелства се установяват и от приетите по делото:
Препис извлечение от акт за смърт № 0299 от 24.05.2018г. и
удостоверение за наследници на СО, район С. на Х. Р. Й.,
Договор от 14.01.1993г. за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти, от който е
видно придобиване на имота от общите на страните
наследодатели: Р. Й. Р. и Н. К. Р..
По делото ответниците не оспорват, че в имота реално
е доставяна топлинна енергия на претендираната от ищеца
стойност.
В о.с.з. от 15.06.2023г. процесуалният представител на
ищеца направи изявление, че ответниците са заплатили
процесните суми, което обстоятелство се установява и от
приетото по делото платежно нареждане за сумата от 668,29
лева, заплатена и от тримата ответници /л.57 по делото/,
5
което обстоятелство следва да бъде взето в предвид от съда
при постановяване на крайния му акт по съществото на
спора, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК.
По изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени по
същество, поради постъпило плащане на процесните суми
на дата 22.12.2022г., в хода на исковото производство.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Това е така, защото
ответниците, независимо, че признават исковете са дали
повод за образуване на производство. Видно е че плащането
е извършено в хода на исковото производство, а не преди
предявяване на исковете, като за ищеца не би бил налице
правен интерес от предявяването на исковете, при
изпълнение на задълженията по договора от ответниците.
Ищецът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Така на ищеца следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в минимален размер на 100,00 лева,
съобразно цената на исковете и правната и фактическа
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
6
*********** срещу Я. Р. Й., ЕГН **********, Б. Р. Б., ЕГН
********** и К. Р. Ю., ЕГН **********, осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, в условията на разделна отговорност, при квоти
от по 1/3 идеална част, за суми, претендирани от всеки един
от ответниците, както следва: сумата в размер от по 130,77
лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., за топлоснабден имот,
находящ се в /АДРЕС/, аб. № ****, както и мораторната
лихва за забава, считано от 15.09.2019г. до 12.07.2022 г., в
размер на по 30,90 лв., както и сума за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., в
размер на по 4,54 лв., както и мораторната лихва за забава,
считано от 31.07.2019г. до 12.07.2022 г., в размер на по 1,10
лв., ведно със законната лихва за забава върху главниците,
за периода от 05.08.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, поради постъпило плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА Я. Р. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 33,33 лева
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Р. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 33,33 лева
7
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Р. Ю., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 33,33 лева
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/,
конституирано като трето лице-помагач на страната на
ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8