РЕШЕНИЕ № 98
гр.
Кюстендил, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря М. Стойнева, като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. гр. д. №171/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№2259/18.02.2020г. от Л.Г.С., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез процесуалния си
представител – адв. А. С., с адрес: ***, против решение №62 от 27.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 1808/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е признал за установено, че С. дължи на „***” 1 636, 91
лв. главница по договор за кредит, 491,81 лв. възнаградителна лихва, 201,54
лв. – законна лихва, ведно със законна
лихва върху главница от 27.06.2019г. С. е осъден да плати и разноски на
въззиваемото дружество в размер на 315,48 лв.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно, немотивирано, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон
и процесуалните правила. На първо място се сочи, че решението нямало мотиви и
не ставало ясно какво е прието по делото и на база какви доказателства е
постановен акта. Не били обсъдени доводите на страните. На тази база следвало
да бъде отменено. На следващо място актът бил неправилен, тъй като се
счита, че между страните нямало сключен валиден договор за револвиращ кредит. В
подписания между страните договор от 12.11.2015г. в частта относно отпускане на
револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, по отношение на клаузите от чл. 12 до чл. 21 вкл. липсвали посочване на
елементи от същественото съдържание на договора. Били нарушени разпоредбите на
чл. 12, ал. 1, т. 7-11 от ЗПК, поради липса на посочване на общ размер на отпуснатия
кредит, лихвен процент на кредита, ГПР по кредита, дължими такси, размер на
минимална месечна вноска и т.н. прави се извод, че не е постигнато съгласие по
съществени части от договора. Те били посочени в приложение по чл. 21 от
договора, но не същото не било подписано от длъжника. Приложението по чл. 21 от
договора било изготвено в същия ден на подписването на договора, но не бил
предоставен за подпис от кредитополучателя, съответно, твърди се, не бил
подписан от последния. Това водело до нищожност на договора, тъй като
неподписването на приложението по чл. 21 от договора нарушавало
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК и по арг. от чл. 26 ЗЗД – липсвало съгласие
между страните. На следващо място общите условия не били подписани от всяка
отделна страница от страните по договора. Нищожността на договора следвала и от
нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Договорът бил уговорен безсрочно,
но липсвали клаузи за начина на издължаването му. Клаузата за годишен лихвен процент била нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Липсвала
методика за формирането на годишния процент на разходите по кредита и
как е образуван ГПР от 44,90 %, нямало и съгласие от кредитополучателя за
приемане на този размер на ГПР. Изтъква се, че револвиращия кредит е
потребителски кредит и поради това следва да бъдат спазени условията, визирани
в ЗПК. Не било посочено да е настъпила изискуемостта по вземането. Акцентира се
във въззивната жалба, че договорът бил с неопределен срок, нямало обявена
предсрочна изискуемост, липсвало и изявление от кредитора за прекратяване на
договора след изтичане на двумесечен срок от получаване на изпратената до
кредитополучателя покана. Твърди се, че договорът е съставен на шрифт 11, т.е.
по-малък от изискването да не е по-малък от шрифт 12. Това водело до
недействителността на договора. Не било доказано, че кредиторът е издал
твърдяната кредитна карта „MasterCard” и че С. е активирал същата.
Представеното писмо с изх. №19-503/07.08.2019г. не доказвала факта на издаване и получаване на картата.
Върху представеното от ищеца писмо от куриера „***” ООД липсвало отбелязване да
е изпратена твърдяната карта. Липсвали данни въззивникът да е теглил пари чрез
картата или да правил плащания със същата. Добавя се , че доколкото договорът
за паричен заем по чл. 240 от ЗЗД е реален договор, то сключването му настъпва
не с постигането на съгласие за сключването му между страните, а с предаването
на парите, то не било доказано да е
предадена на кредитополучателя твърдяната сума в размер на 1636, 91 лв.
Приложеното към исковата молба месечно извлечение не доказвало такъв факт, освен това
съставлявал едностранно изготвен електронен документ пренесен на хартиен
носител, който не се ползвал с материална доказателствена сила и не се подкрепял
от останалите по делото доказателства. Изтъква се, че на втора страница от
извлечението имало отбелязване на трето лице, различно от въззивникът, а
периода за който било изготвено извлечението касаел 2013г., а в исковата молба се твърдяло, че кредитната карта е активирана
от въззивникът на 01.04.2016г. На тази база се иска да бъде постановен акт, с
който да се отхвърли ищцовата претенция. Иска се присъждане на разноски.
Съобщение с препис от въззивната жалба
е изпратена на въззиваемото дружество. В законоустановения двуседмичен срок е
постъпил отговор на въззивната жалба. Счита се, че атакуваният съдебен акт е
правилен, допустим и законосъобразен и се иска отхвърляне на жалбата. Сочи се,
че с договор № *** била предоставена на кредитополучателя
кредитна карта с лимит до 10 000 лв., а задълженията по нея ще възникнат
след евентуално усвояване на суми по нея. По този начин последиците от сключването
на договора били поставени в зависимост от осъществяване на бъдещо несигурно събитие
– активиране и използване на платежния инструмент. Намират, че това събитие се
е сбъднало с усвояването на суми от кредитната карта. На следващо място се
изтъква, че идентификацията на картодържателя се осъществявала чрез ПИН-кода
/персонален идентификационен код/, който по смисъла на ЗЕДЕП бил и електронен
подпис. Поради това неговата доказателствена сила е идентична с тази на
писмения частен документ, което доказвало авторството на изявлението и според въззивника от това следвало
наличието на валидно сключен договор за револвиращ потребителски кредит. Иска
се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В
съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, не изпращат и
представители. Депозирана е молба от представителя на жалбоподателя, с която се
иска даване ход на делото в нейно отсъствие, уважаване на депозираната жалба,
отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за двете
инстанции.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
и след заплащане на дължимата държавна такса, процесуално допустима е, поради
което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Предявени
са искове при условията на евентуалност – за установяване по отношение на Л.С.,
че същият дължи на „***” 1 636, 91 лв. главница по
договор за кредит, 491,81 лв. възнаградителна лихва, 201, 54 лв. – мораторна лихва, ведно със законна лихва
върху главница от 27.06.2019г., или С. да бъде осъден да плати цитираните суми
на въззиваемото дружество на правно основание чл. 240, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
На 12.11.2015г. между страните по спора
бил сключен договор за потребителски кредит. В същия се съдържа раздел
Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта, обективиран в разпоредби на чл.12-21. Към договора е приложен сертификат
№ ***, който
представлява застрахователен договор, с който е застрахован кредитополучателя С.,
приложени са общи условия към застрахователния договор, фактура за закупуване на стоки, чиято цел е
потребителския кредит. Налице е и приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *** от 12.11.2015г. Съгласно т.1 от него кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1500 лв. т.12 сочи, че кредиторът издава месечно
извлечение за осъществени трансакции до
15-о число на месеца. ГПР 44, 90%. Не се сочи срок на договора, но фигурират в
приложението условия, при които да се блокира действието на картата, чрез която
се осъществяват паричните трансакции. Приложено е още месечно извлечение и
покана до С. от въззиваемото дружество, като по отношение и на двете липсват
данни за връчването им на С..
По реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение за процесните суми, срещу която жалбоподателят е възразил, като в 1 – месечен срок от узнаване на
възражението е подадена исковата молба по която е образувано
първоинстанционното дело.
От
правна страна съдът установи следното:
Допустимостта
на исковете следва от наличието на издадена заповед за изпълнение за процесните
суми, подадено в срок възражение срещу заповедта от длъжника и подаване на
исковата молба в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. С оглед на
съдържащите се в приложеното заповедно производство възражение срещу издадена
заповед за изпълнение и датата на подаване на исковата молба, следва да се
приеме, че исковете са допустими.
Доколкото вземанията си
срещу ответника ищецът основава на твърдения за предоставен кредит, като няма
спор за това, че ищец в производството е правен субект, който предоставя кредит
в рамките на своята търговска дейност то правоотношенията между страните следва
да бъдат разгледани при съобразяване императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже
наличието на валиден договор за потребителски кредит с посоченото в исковата
молба съдържание, размера и изискуемостта на исковите суми.
Освен общите предпоставки
за валидност на договор за заем – съгласие за получаване в собственост на пари
и предаването им, в същия закон, като условие за валидност на
договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за предоставяне на
заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като са налице изисквания
относно конкретното съдържание на договора – чл. 10, чл. 11 респ. 12 от закона.
Въззивната жалба е основателна по
следните съображения: Договорът за револвиращ кредит, наименован Приложение към
Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **** от 12.11.2015г. е потребителски
кредит по своята характеристика,
поради което се ползва със защитата, регламентирана в Закона за потребителския
кредит. Револвиращият кредит е самостоятелен такъв и за да породи действие, той
следва да отговоря на всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Видно от конкретния
договор – същият е издаден едностранно и липсва подпис на кредитополучателя,
т.е. не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК. Това води до неговата
недействителност – липсва съгласие за сключването му и той не може да породи
действие. В случая няма надлежно
възникнало правоотношение между страните по договор за потребителски кредит. Същевременно претенцията на
въззиваемото дружество почива именно на този договор. Сключването на договора
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта **** /л.4-8/ няма за последица
сключването на револвиращия кредит /л.18-19/, ако за последния не са изпълнени
всички законови изисквания, така че той да породи наличие на облигационна
връзка между страните.
Наред
с това договорът за потребителски кредит /договорът за револвиращ кредит/ е
реален, т.е. той бива сключен не с постигането на съгласие /, а такова не
се доказва в конкретния случай, поради липсата на подпис/, а с предаването на
вещта. По данните изобщо липсват доказателства за предаването на сумата,
предмет на договора. В този смисъл няма и експертиза, установяваща тегленето на
суми от ATM устройства
или някакъв вид плащане чрез картата.
Т.е. и в този аспект не се доказва сключването на договора между
страните. Предоставеното месечно извлечение от въззиваемото дружество в никаква
степен не обосновава извод в обратна насока – същите са едностранно издадени
частни документи и нямат материална доказателствена сила. Не се доказа
усвояването на претендираните от въззиваемото дружество суми /липсват
доказателства за осъществени трансакции от С., освен твърдения за такива/, т.е.
недоказано остава настъпването на бъдещото несигурно събитие, обуславящо и
предизвикването на задължение в патримониума на С..
Съгласно чл. 10,
ал. 2 от Закона за потребителския кредит кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит, според ал. 3 от чл. 10
от ЗПК всички изменения и допълнения на договора също следва да бъдат извършени
в писмена форма, удостоверени с подписите на страните.
Според чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК правата, предоставени на потребителите по този
закон не могат да се изключват или ограничават, като отказът от права е
недействителен. Както бе посочено, съгласно разпоредбата чл. 22 от ЗПК, липсата
на посочените реквизити води до недействителност на договора за револвиращ потребителски кредит, като в закона не е
предвидена възможност за определяемост на същите.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи по кредита. В случая, обаче, не се доказа и предаването на
кредитополучателя на чистата сума, т.е. главницата. Спорен остава и въпросът
как при лимит от 1 500 лв. /т.1 от договора за револвиращ кредит/, определен в
договора се претендира сума за главница в размер на 1 636, 91 лв. В този
смисъл, поради недоказаност неоснователни са и исковете /установителен и
осъдителен/ в частта за главницата.
На тази база се оставя без уважение както
установителния иск, така и предявения при условията на евентуалност осъдителен
иск на „***”.
Ето
защо, настоящият съдебен състав ще отмени решение №62/27.01.2020г., постановено
по гр. д. №1808/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, като неправилно и
вместо него ще постанови акт, с който ще остави без уважение както
установителния, така и осъдителния иск.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК на въззивника се полага
присъждане на разноски. Пред първоинстанционния съд е представено пълномощно от
ответника, видно от което е заплатена сума по същото в размер на 400 лв.
Освен това във връзка с обжалването пред
КОС е платена държавна такса, която заедно с таксата за превод е 47,45 лв. разноските са претендирани както
пред ДРС, където е представен списък за разноските, така и с въззивната жалба
искане за присъждане на разноски за двете инстанции, поради което настоящата
съдебна инстанция ще осъди „***” да плати на Л.С. сумата от
447, 45 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение и деловодни
разноски.
По
обжалваемостта:
С
оглед общия размер на претенцията –
2330, 26 лв., то същата не надвишава 5000 лв., поради което попада в приложното
поле на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, поради което решението е
необжалваемо.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№62/27.01.2020г., постановено по гр. д. №1808/2019г. по описа на Районен съд –
Дупница, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „*** "***, ЕИК:**,
със седалище и адрес на управление гр. ***, ж. к. "***", *** *** сгр.
***, срещу Л.Г.С., ЕГН:**********,***, за
признаване за установено по отношение на Л.Г.С., че същият дължи на „*** "***, ЕИК:***, по приложение към Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта ****
от 12.11.2015г., главница в размер на 1639,91 лв.; 491,81 лв. договорна лихва за
периода 01.07.2016г. до 07.12.2017г.; 201,54 лв. представляващо обезщетение за
забава за периода от 07.12.2017г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в ДРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „*** "****, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление гр***, ж. к. "***", *** , сгр. **, срещу Л.Г.С., ЕГН:**********,***, за осъждане на Л.Г.С., да плати на „***
"***, ЕИК:***, по приложение към
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ***
от 12.11.2015г., главница в размер на 1639,91 лв.; 491,81 лв. договорна лихва за
периода 01.07.2016г. до 07.12.2017г.; 201,54 лв. представляващо обезщетение за
забава за периода от 07.12.2017г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в ДРС
ОСЪЖДА
„*** " , ЕИК:**** , със седалище и адрес на управление гр. ***,
ж. к. "***", ***, сгр. ***, да плати на Л.Г.С., ЕГН:**********,***,
сума в размер на 447,45 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.