Решение по дело №2268/2017 на Софийски градски съд

    Р Е Ш Е Н И Е

   Гр. София, 25.04.2019 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-9 СЪСТАВ,

в публично заседание на тринадесети март

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 2268 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ, КАКТО СЛЕДВА: ГЛАВЕН С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 ЗЗД, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 26, АЛ. 2, ПРЕДЛ. ПОСЛЕДНО ЗЗД И ЧЛ. 17 ЗЗД, КАТО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ СА ПРЕДЯВЕНИ – ИСК ПО ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 ЗЗД, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПРЕДЛ. ПЪРВО ЗЗД, ИСК ПО ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. ТРЕТО ЗЗД И ИСК ПО ЧЛ. 145 ТЗ, КАТО С ГЛАВНИЯ И ЕВЕНТУАЛНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ СА СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86 АЛ. 1 ЗЗД.

Ищецът „А.Г” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Т.Ж.К., чрез адв. К.Г.М. от САК, с адрес ***, адв.К.М. от САК, е предявил срещу „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ж.К. – Управител, както и срещу Ж.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, искова молба от 17.07.2017 г. В същата се твърди, че Ж.М.К. е била Управител на „А.– Г” ЕООД за периода от 17.06.2015 г. до 16.03.2017 г., видно от Справка от ТР по партидата на дружеството. По времето, когато същата изпълнявала тази длъжност, от името на дружество „А.Г“ ЕООД на 16.02.2017 г. тя е платила на първия ответник „М.“ ЕООД, чийто Управител е била по същото време, общо сумата от 26 550 лева с ДДС по 4 бр. фактури, издадени от „М.“ ЕООД за доставка на следните вещи:

·        6 броя Климатици „10075 DAIKIN FTX35JV/RX35JV“, за което била издадена фактура № 0450/16.02.17 г. и фискален бон към нея от 17.02.17г. на обща стойност 7 350 лева с ДДС;

·        1 брой мебели „REGA LUX“ - за което била издадена фактура № 0451/16.02.17г. и фискален бон към нея от 17.02.17 г. на обща стойност 8 800 лева с ДДС;

·        1 брой врати „REGA LUX“,- за което била издадена фактура № 0452/16.02.17г. и фискален бон към нея от 17.02.17 г. на обща стойност 6 800 лева с ДДС;

·        1 брой врати „REGA LUX“, за което била издадена фактура № 0453/16.02.17г. и фискален бон към нея от 17.02.17г. на обща стойност 3 600 лева с ДДС.

За така сключените сделки в архивата на „А.Г” ЕООД не е открит писмен договор или други документи, удостоверяващи поръчването и доставката на описаните вещи. По време на сключване на сделката от името на „А.Г” ЕООД ответникът Ж.М.К. е била едновременно управител и едноличен собственик на капитала на другия ответник „М. ЕООД”, т.е. същата е договаряла сама със себе си. Ж.К. и понастоящем е Управител и едноличен собственик на капитала на първия ответник „М.” ЕООД.

Вещите, предмет на доставки по посочените фактури не били предадени и не били във владение на „А.Г” ЕООД.

Пащанията по посочените фактури били извършени в брой от касата на „А.Г” ЕООД в нарушение на чл. 3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, тъй като разделянето на плащанията по фактури е било с цел да се заобиколи посочения закон. Всъщност се касае до една сделка, по която плащането е следвало да се извърши по банков път, тъй като стойността на доставките надхвърля 10 000 лева. Освен това фискалните бонове са били издадени в рамките на една минута, а фактурите са с поредни номера от една и съща дата, като за управител и на двете страни по договора е посочено едно и също лице, като същото е едноличен собственик на капитала на продавача.

Ищецът заявява, че горепосочените правооотношения представляват едно договорно правоотношение, което е сключено при условията на абсолютна симулация, като нито една от страните, действащи чрез управителя си, който е втори ответник, не е желаел настъпването на нейните последици. Единствената цел е била да се документира „законово основание“ за извършването на парична транзакция с цел да се обоснове разход на пари в брой налични в касата на „А.Г” ЕООД към датата на извършеното плащане по посочените фактури, за които е била отговорна ответницата Ж.М. в качеството й на Управител на „А.Г” ЕООД и с цел нейното облагодетелстване, използвайки качеството си на представляващ и двете дружества страни по сделката. Допълнително в подкрепа на твърдението за симулативност на сделката ищецът посочва и следните факти и обстоятелства:

На 02.02.2017 г. (петнадесет дни преди датата на процесните фактури) по партидата на „А.– Г” ЕООД и по решение на едноличния собственик на капитала И.Г.е вписан втори Управител - Т.Ж.К., който и понастоящем представлява дружеството.На 07.02.2017 г. Управителят Т.Ж.К. е изпратил до Ж.К. писмо по електронен път, с което я уведомил за избора си за Управител на „А.Г” ЕООД и е поискал от нея достъп до документацията на дружеството и информация за текущото му състояние. На 09.02.2017 г. Ж.К. е изпратила изрично писмо до Т.К.и до едноличния собственик на капитала на „А.Г” ЕООД, в което е заявила, че цялата документация на дружеството се намира в счетоводството, което се обслужва от Финансово счетоводна къща „Картел“. Със същото писмо е отправила искане за освобождаването й като Управител на „А.Г” ЕООД на основание чл. 141 ал. 5, изр. 1-во от ТЗ. При това положение и въпреки изразеното от нея желание да напусне дружеството, Ж.К. на 16.02.2017 г., е приела и платила в брой от касата на дружеството процесните 4 бр. фактури, издадени от фирма „М.” ЕООД, ЕИК ******* на обща стойност 26 550 лева. В резултат на така извършените сделки е била закрита наличност от средствата на каса в размер на 14 450 лева и е формирано задължение на „А.Г” ЕООД към Ж.К. в размер на 12 200 лева, тъй като наличните суми в брой на касата на „А.Г” ЕООД към 16.02.2017г. са били недостатъчни, за да покрият плащането по фактурите издадени от „М.” ЕООД. Издадените от „М.” ЕООД фактури не се отнасят до реално сключени сделки и извършени доставки с „А.Г” ЕООД. Липсват приемо-предавателни протоколи за предадени климатици, мебели и врати. Липсва сключен договор или друга кореспонденция удостоверяваща извършените доставки.   

На 16.03.2017 г. по искане на Ж.К. длъжностно лице от Агенция по вписванията - ТР вписало заличаването й като Управител на „А.Г” ЕООД.

С нотариална покана от 23.03.2017 г., получена от Ж.К. на 29.03.2017 г., последната е била поканена на 10.04.2017 г. в кантората на Нотариус З.Т., гр. *******, да предаде касовата наличност на „А.Г” ЕООД, фирмената документация, печата на дружеството, както и имуществото на дружеството, с което разполага. Видно от съставения констативен протокол от 10.04.2017 г., Ж.К. е предала единствено печат на „А.Г” ЕООД, както и сумата 97,91 лева.

При условията на евентуалност, в случай, че горепосоченото твърдение бъде оставено изцяло или отчасти без уважение, ищецът заявява, че съществуващото правоотношение е нищожно поради заобикаляне на закона - чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което и „М.“ ЕООД следвало да върне така получените суми в общ размер на 26 550 лева.

На следващо място и при условията на евентуалност, в случай, че горепосоченото твърдение бъде оставено изцяло или отчасти без уважение, ищецът заявява, че по силата на съществуващите договорки между ищеца и първия ответник, „М.“ ЕООД следва да предаде на ищеца вещите, посочени в процесните фактури, като твърди, че „М.“ ЕООД не е изпълнило това свое задължение, поради което с настоящата искова молба заявява, че разваля договора, като счита, че „М.“ ЕООД следва да върне така полученото от ищеца възнаграждение.

На последно място, при условията на евентуалност, в случай, че горепосочените твърдения бъдат оставени изцяло или отчасти без уважение, то ищецът заявява, че вторият ответник - Ж.М.К. в качеството й на управител на ищцовото дружество му е нанесла вреди, възлизащи на сума в общ размер на 26 550 лева, поради следното:  

Дори да се приеме, че между ищеца и първия ответник са възникнали действителни договорни правоотношения, по силата на които „М.“ ЕООД е изпълнила своите задължения, респ. не е изпаднала в забава, то вторият ответник с поведението си /действие и/или бездействие/ е реализирал вреда за ищеца в размер на 26 550 лева, поради това, че така описаните във фактурите вещи не се намират във фактическата власт на ищеца, същите не са заприходени по какъвто и да е било начин в счетоводните записи на ищеца и към настоящия момент ищецът не знае къде се намират, в чия власт са и в какво състояние са същите, поради което и вторият ответник, в качеството си на управител на „А.Г“ ЕООД е причинил на дружеството вреди в размер на стойността на така закупените и поръчани стоки, или размерът на вредите възлиза на сумата от 26 550 лева.

Ищецът моли да се има предвид и следното:

На 02.02.2017 г. по партидата на „А.Г” ЕООД и по решение на едноличния собственик на капитала И.Г.бил вписан втори Управител - Т.Ж.К..

На 16.03.2017г. по искане на Ж.К. в Агенция по вписванията - ТР било вписано заличаването й като Управител на „А.Г” ЕООД.

От представените доказателства - протокол от 16.03.2017 г., се установява, че едноличният собственик на капитала не е освободил от отговорност Ж.М.К..

С Нотариална покана от 23.03.17 г., получена от Ж.К. на 29.03.2017 г., последната била поканена на 10.04.17 г. в кантората на Нотариус З.Т., гр. София, ул. „*******, да предаде касовата наличност на „А.Г” ЕООД, фирмената документация, печата на дружеството, както и имуществото на дружеството, с което разполага. От съставения констативен протокол от 10.04.2017 г. се установявало, че Ж.К. е предала единствено печат на „А.Г“ ЕООД, както и сумата 97,91 лева.

Едноличният собственик на капитала на „А.Г” ЕООД е взел решение по чл.137, ал. 1, т. 8 от ТЗ за водене на иск срещу Управителя Ж.М.К., съгласно протокол от 27.03.2017 г.           

С оглед изложеното ищецът моли да бъде постановено решение, по силата на което:

1. Да бъде осъдена „М.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на ищеца сумата 26 550 лева, представляваща даденото от ищеца по правоотношение, сключено при условията на абсолютна симулация, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане;

В случай, че съдът приеме, че така предявеният иск е неоснователен, то ищецът моля при условията на евентуалност:

2.    Да бъде осъдена „М.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на ищеца сумата 26 550 лева, представляваща даденото от ищеца по правоотношение, което е нищожно на осн. чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 3, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗОПБ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане,

В случай, че съдът приеме, че така предявеният иск е неоснователен, то ищецът моли при условията на евентуалност:

3.     Да бъде осъдена „М.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на ищеца сумата 26 550 лева, представляваща даденото от ищеца по правоотношение, което е развалено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане,

            В случай, че съдът приеме, че така предявеният иск е неоснователен, то ищецът моли при условията на евентуалност:

4.    Да бъде осъдена на основание чл. 145 от ТЗ Ж.М.К., ЕГН ********** да заплати на „А.Г“ ЕООД, ЕИК *******, сумата 26 550 лева, представляващи причинени от ответницата вреди на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане.

Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и адвокатско възнаграждение.

 

            Ответниците Ж.М.К. ***, ДЕЙСТВАЩА ЛИЧНО и „М.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез управителя си  Ж.М.К., чрез пълномощник им адв. А.И., личен номер в САК - ********** гр. София, ул.”*******, ет. 2, с отговор на искова молба от 25.09.2017 г. заявяват, че предявените от ищеца субективно съединени при условията на евентуалност искове са допустими, но неоснователни. Оспорват се всички фактически твърдения, изложени в исковата молба, освен факта, че за посочения в исковата молба период от 17.06.2015 до 16.03.2017 г. Ж.М.К. е била управител на ищцовото дружество. Същата е осъществявала дейността в съответствие със закона и указанията на едноличния собственик на капитала - И.Г.. Счита за невярно твърдението, че вещите предмет на доставка в посочените фактури не са предавани и не са във владение на „А.Г” ЕООД. Същите били доставени и монтирани в Къщи 5 и 6, собственост на „А.Г” ЕООД в местността Ч., с. Писменово, съгласно нот. акт № 152, т. VII, рег. № 2210/20.11.2013 г., дело 830/2013 г. на Службата по вписванията. В тази връзка прилага към отговора протоколи за доставка и монтаж, както следва: Приемо-предавателен протокол № **********/05.11.2013 г. по фактура **********/02.11.2013 г. на фирма „С енд И Еруп” ЕООД за доставка и монтаж на климатици (към фактура 0450/16.02.2017 г., издадена от „М.” ЕООД); Протокол за производство на стоки номер ********** от 15.04.20013 г. към фактура **********/15.04.2013г. на „А.” ООД за доставка и монтаж на кухня малка и кухня голяма (към фактура №0451/16.02.2017 г., издадена от „М.” ЕООД); Протокол за производство на стоки номер ********** от дата 15.04.2013 г. към фактура **********/15.04.2013 г. на „А.” ООД за доставка и монтаж на врати (към фактури 0453/16.02.2017 г. и 0452/16.02.2017 г., издадени от „М.” ЕООД). Самото оборудване, представляващо врати и мебели Regs Luxe, както и климатици Daikin е било закупено от „М.” ЕООД с доставчик „А.” ООД и „С едн И Груп” ЕООД. Процесните вещи са били реално доставени на ищеца, негова собственост са и са се държали от него.

Невярно е твърдението, че плащанията на посочените фактури са в нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Всяка фактура отразява отделна сделка, извършена в различно минало време и сумите по отделните сделки не надвишават 10 000 лв.

За изясняване на фактическата обстановка, довела до поръчването, заплащането, доставката и монтирането на процесните вещи от страна на „М.”ЕООД и по-нататъшното им префактуриране се заявява, че И.Г.е украински гражданин, служител на „С.” АД и до 2016 г. е бил пряко подчинен на В.С. - първоначално мажоритарен, а впоследствие до 12.12.2015 г., и едноличен собственик на капитала на „М.” ЕООД. В.С., в качеството му на търговски директор на „С.”АД, отговарящ за външните пазари на „С.”АД, е избрал и назначил И.Г.за управител на Представителството на „С.”АД в гр. Киев, Украйна, а впоследствие и за директор на завода на „С.” АД в гр. Уман, Украйна, какъвто И.Е.продължава да бъде такъв и до настоящия момент. В този период В.и Ж., живеещи на съпружески начала, поддържали близки отношения и близко приятелство със семейството на едноличния собственик на ищеца - И.Г., във връзка с това, че всички са били служители на „С.” АД, като В.С. е бил пряк ръководител на И.Г.. При идванията си в България, И.Г., неговата жена О.и нейните родители многократно отсядали в дома на Ж. ***, както и в имотите им в с. Осойца, общ. Горна Малина и в с. Писменово до гр. Приморско. Почивали са заедно, ходили са на лов.

Видно от учредителния акт, с който ищцовото дружество първоначално е било вписано в търговския регистър през 2012 г., адресът на управление на „А.Г” ЕООД е този на личния апартамент на В.С. към онзи момент, а впоследствие - собственост на Ж.К., какъвто е и до настоящия момент. Този адрес на управление не бил сменен и след освобождаване на Ж.К. като управител, чак до вписването от 27.03.2017 г. на тази промяна, след покана от Ж. до новия управител на „А.Г”ЕООД да бъде сменен адресът на управление на дружеството.

Когато взаимоотношенията между В.С. и И.Г.са били добри, В.дал идеята на И.да създаде фирма (дружеството „А.Г” ЕООД) в РБългария и изцяло съдействал за учредяването й. Предложил за първи управител на „А.Г” ЕООД лицето Е.Л., както и ФСК „Картел” обслужваща към момента на учредяване на „А.Г” ЕООД и „М.” ЕООД, където ищцовото и отвЕ.то дружества продължавали да се обслужват счетоводно и към настоящия момент. И.посещавал България като служител на „С.” АД с посочените длъжности, а неговата фамилия /съпруга, деца и родители/ получавали визи за пребиваване след заявление /молба-покана за лично гостуване/, попълнено от Ж.К. до СДВР - Национална служба полиция. Преди да придобие какъвто и да е имот на територията на РБългария, И.Г.и неговото семейство многократно са отсядали в дома на В.С. и Ж.К.. Именно В.С. организирал търсенето, придобиването и построяването на вилните имоти край морето, представляващи Вилна сграда — Къща №5 /състояща се от - първи етаж със застроена площ от 66.21 кв.м., състоящ се от коридор, дневна, кухня с трапезария, баня със санитарен възел, веранда и втори етаж със застроена площ от 61,16 кв.м., състоящ се от коридор, две спални, баня със санитарен възел и две тераси, с разгъната застроена площ от 127,37 кв.м./, и Вилна сграда — Къща №6 /състояща се от коридор, дневна, кухня с трапезария, баня със санитарен възел, веранда и втори етаж със застроена площ от 61,16 кв.м., състоящ се от коридор, две спални, баня със санитарен възел и две тераси, с разгъната застроена площ от 127,37 кв.м./ ведно с 261.10 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, върху който са построени описаните сгради, съставляващ имот № 038043, начин на трайно ползване - др. селищна територия, целият с площ от 8.841 дка, находящ се в землището на с.Писменово, община Приморско, област Бургас, местност „Хаскьой”, с ЕКАТТЕ 56513, известна като местността Ч. поради непосредствената близост до хотелски комплекс „Ч.”.

На базата на изключително близките приятелски и служебни отношения и поради финансовото затруднение на собственика на капитала на „А.Г” ЕООД да осигури средства, собствениците и представителите на ищцовото и отвЕ.то дружество, са се уговорили оборудването на Къща № 5 и Къща № 6, да бъде платено от „М.” ЕООД, а ищцовото дружество да възстанови разходите на „М.” ЕООД в друг удобен момент. Оборудването се е състояло от мебели, врати и климатици - трайно вградено и оставащо в тези имоти, които съществено биха се повредили в случай на отделяне. Така, освен правната сделка между „М.” ЕООД и „А.Г” ЕООД по продажба и доставка на стоки, тези вещи, като трайно вградени в имота на ищеца станали част от него като на още едно основание станали собственост на ищеца. В изпълнение на договорките между страните били съставени и процесните фактури, представени към исковата молба. Процесните вещи са били реално доставени на ищеца, негова собственост са и се държат от него. Доказателство на твърденията за изключително близките приятелски отношения между И.Г., Ж.К. и В.С. е не само описаният факт, че фирмата на В.плащала в услуга на „А.Г” ЕООД, но и фактът, че организацията, контролът и отговорността за обзавеждането и оборудването на Къща 5 и Къща 6, собственост на „А.Г” ЕООД, са изпълнявани от  Ж.К., което се установява от подписаните от нея протоколи за доставка и монтаж на мебелите, вратите и климатиците. В този период (2013 г.) Ж.К. нямала никакви договорни отношения с дружеството „А.Г” ЕООД и извършваните дейности в полза на „А.Г” ЕООД са били на приятелска основа, доверие и добра воля. Разривът на отношенията с И.Г.настъпил през 2016 г., когато Ж.К. и В.С. били принудени да напуснат „С.” АД. От този момент започнал разривът на взаимоотношенията, който приключил с напускането от Ж.К. от „А.Г” ЕООД.

Ответникът признава за верен факта, че по издадените от „М.” ЕООД фактури, представени към исковата молба, е било направено касово плащане към ответника в посочения размер - 14 450 лева, за което са били издадени и съответните касови бонове, но същото не съставлявало нарушение или заобикаляне на каквито и да било нормативни актове. По издадените от „М.” ЕООД фактури, чийто пълен размер на паричното задължение на ищеца по тях не бил платен, от отвЕ.то дружество е бил предявен пред СРС иск, вх. № 2016843/02.08.2017 г., по който е образувано гр.д. № 53227/2017 г. по описа на 77-ми състав. Делото е висящо.

Въз основа на изложеното по - горе ответниците считат, че претенциите на ищцовото дружество са неоснователни, поради което молят да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени на ответниците разноски съобразно представен списък.

 

С допълнителна искова молба от 19.10.2017 г., подадена в срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищецът „А.Г” ЕООД, ЕИК *******, заявява, че поддържа изцяло предявените искове срещу „М.” ЕООД и Ж.М.К.. Пояснява и допълва първоначалната искова молба. Развива аргументи. Сочи доказателства.

           

Ответниците Ж.М.К., ДЕЙСТВАЩА ЛИЧНО и „М.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез управителя си  Ж.М.К., чрез пълномощник адв. А.И., личен номер в САК - ********** гр. София, ул.”*******, ет. 2, с допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 18.12.2017 г. оспорва всички фактически твърдения, изложени в допълнителната исковата молба. Заявяват, че в по¾голямата си част изложеното в допълнителната искова молба представлява доводи и правен анализ на вече известни факти, както и такива, които допълнително са въведени. Уточняват твърдението си, заявено на стр. 4 в отговора на исковата молба, където е  заявено, че е верен фактът, че ищецът частично е направил касово плащане на стойността на фактурите в размер на 14 450 лева, за което са били издадени съответните касови бонове, като заявяват, че: По процесните фактури сумата 14 450 лева е била заплатена от „А.Г“ на „М.” от касовите й наличности, като цената на нито една от фактурите не надвишава 10 000 лева, поради което няма нарушение на закона. Остатъкът от цената на сделките /12 100 лева/ до пълният размер на стойността на фактурите – 26 550 лева е била заплатена, след като ответникът по настоящото дело е предоставил в заем средства за осигуряване на касова наличност, която да бъде предоставена на дружество „М.”. По този начин взаимоотношенията между двете дружества са се финализирали и възникват отношения между „А.Г” и Ж.К. като физическо лице. По отношение на изявлението за разваляне на договора следва да се има предвид, че не може да се развалят договори, които вече са изпълнени и от двете страни.

 

            Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Представени са доказателства относно правосубектността и представителната власт на управителните органи на страните – 2 броя Извлечения от АВ-ТР към 17.07.2017 г.

 

По делото са представени следните 4 (четири) броя фактури, издадени от „М.“ ЕООД, като продавач, на „А.Г“ ЕООД, като купувач, ведно с 4 (четири броя) фискални бонове, а именно: Фактура № **********/16.02.2017 г., за сумата от 6 800,00 лв., с ДДС, във връзка с изработка на врати и Фискален бон от 17.02.2017 г., за сумата от 6 800,00 лв.; Фактура № **********/16.02.2017 г., за сумата от 3 600,00 лв., с ДДС, във връзка с изработка на врати и Фискален бон от 17.02.2017 г., за сумата от 3 600,00 лв.; Фактура № **********/16.02.2017 г., за сумата от 7 350,00 лв., с ДДС, във връзка с климатици и Фискален бон от 17.02.2017 г., за сумата от 7 350,00 лв.; Фактура № **********/16.02.2017 г., за сумата от 8 800,00 лв., с ДДС, във връзка с изработка на мебели и Фискален бон от 17.02.2017 г., за сумата от 8 800,00 лв.

 

С Уведомление, без посочена дата, Т.Ж.К., като управител на „А.Г“ ЕООД, е уведомил Ж.К. - управител на „А.Г“ ЕООД, че по решение на едноличния собственик на капитала на „А.Г“ ЕООД - И.Г., е вписан за Управител на „А.Г“ ЕООД. Поискан е достъп до документацията на дружеството и информация за текущото му състояние. Даден е срок до 15.02.2017 г. да му бъде предоставена следната информация в писмен вид: Справка за вземанията и задълженията на дружеството за 2015 и 2016 г., съдържаща данни за съответния клиент или доставчик и произхода на съотвЕ.то вземане / задължение, респективно падеж на вземането и задължението; Справка за откритите банкови сметки на името на А.Г ЕООД и извлечения от сметки за 2015 и 2016 г.; Справка за изплатените суми по трудови и граждански правоотношения за 2015 и 2016г., респективно брой наети лица; Копие от договор за счетоводно обслужване, сключен между А.Г ЕООД и ФСК Картел ЕООД.

С Писмо от 09.02.2017 г., изпратено по имейл, Ж.К. е уведомила И.Г., в качеството на едноличен собственик на „А.Г” ЕООД, Т.Ж.К., в качеството на управител на „А.Г” ЕООД и адв. К.Г.М., в качеството на представител на „А.Г” ЕООД, във връзка с изпратено от Т.К.писмо, получено от нея на 07.02.2017 г., включително и последваща електронна кореспонденция, в качеството й на управител на „А.Г“ ЕООД, че цялата счетоводна документация и информация, която се изисква от нея, се намира в ФСК „Картел“, обслужваща счетоводно „А.Г” ЕООД.  Относно искането на Т.К.да посети „офиса на „А.Г" ЕООД, вписан като седалище и адрес на управление”, е посочено, че същият не е офис, а пребиваването на дружеството на това място формално е вписано като адрес на управление, с оглед получаване на кореспонденцията на дружеството, изпращана от държавни и общински ведомства, както и физически и юридически лица. От друга страна, дружеството няма персонал, което да налага същият да има работно място на адреса на ул. „Крум Кюлявков“. Имотът, който се води на този административен адрес не е собственост на „А.Г” ЕООД и дружеството има договор за наем със собственика, предоставен на разположение във ФСК „Картел“. На основание чл.141, ал.5, изр.1 от ТЗ, ответницата Ж.К. е поискала да бъде организирано освобождаването й като управител на „А.Г” ЕООД и заличаването на това обстоятелство от ТР, както и смяна на адреса на управление на дружеството.

С Нотариална покана с рег. № 1367, том I, акт № 68 от 23.03.2017 г. на нотариус З.Т., с рег. № 438, с район на действие СРС, „А.Г“ ЕООД, чрез управителя Т.К., е уведомило Ж.М.К., че сключеният договор за наем от 01.01.2016 г. с А.Г ЕООД за ползване на собствения й недвижим имот, находящ се в гр.София, жк. Дианабат, ул. „*******, е изтекъл на 01.01.2017 г. За периода от 01.01.2017 г. до настоящия момент „А.Г“ ЕООД не е ползвало имота и същият е бил изцяло и единствено ползван от нея в лично качество, поради което за посочения период дружеството не дължи наем. „А.Г“ ЕООД не желае да ползва собствения й имот, с оглед на което и счита договора за наем за прекратен. Ответницата е поканена на 10.04.2017 г. в 16.00 часа да се яви на адрес: гр.София, ул.“********, кантората на Нотариус З.Т., за да предаде наличаната при нея касова наличност на дружеството, както и цялата фирмена документация и имущество, с които разполага, включително печата на дружеството. Същото се налага, с оглед извършеното от нея заличаване от ТР като Управител на дружеството. Поканата е връчена на Ж.М.К. на 29.03.2017 г., чрез адв. А.В.И..

С Констативен протокол от 10.04.2017 г. нотариус З.Т., с рег. № 438, с район на действие СРС, по молба на Т.Ж.К., в качеството му на управител на „А.Г” ЕООД и адв. А.В.И., като пълномощник на Ж.М.К., е удостоверил, че в 16 часа, страните са провели среща, насрочена с нотариална покана peг. № 1367/23.03.2017 г., том 1, № 68. С настоящия протокол адв. А.В.И. е предал на Т.Ж.К.: а/ печат на дружеството „А.Г“ ЕООД; б/ касовата наличност на дружеството в размер на 97,91 /деветдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/ и в/ подписан предварителен договор от 25.07.2016 г. в оригинал. Т.Ж.К. е приел изброените по-горе печат, пари и договор.

 

Видно от Протоколно решение от 16.03.2017 г. на едноличния собственик на капитала на „А.Г“ ЕООД - И.Г., гражданин на Република Украйна, са взети следните решения: 1. Променя се седалището и адреса на управление ***, гр.София, на гр.София 1000, Столична община, Район Триадица, ул.“Неофит Рилски“ № 34, надпаретерен етаж; 2. Оттегля се избора за управител на Ж.М.К.. Не освобождава от отговорност Ж.М.К., като Управител на А.Г ЕООД за времето, през което същата е Изпълнявала длъжността Управител; 3. Занапред дружеството „А.Г“ ЕООД ще се представлява самостоятелно от вписания Управител Т.Ж.К.; 4. Приемат се изменения в учредителния акт на А.Г ЕООД, както следва: Чл.2 се променя на: „Седалището и адресът на управление ***, надпартерен етаж“; чл.7 се променя на: „Учредителят собственик на капитала има всички права на общо събрание, съобразно чл.147 от ТЗ, като взема решенията по свое усмотрение. За взетите решения по чл.137 ал.1, т.2, 4, т.5, предложение първо и т .7 от Търговския закон, едноличният собственик съставя протокол в писмена форма без да е необходима нотариална заверка на подписа и съдържанието."; 5. Решенията по настоящия протокол следва да се заявят за вписване в Търговския регистър по партидата на „А.Г“ ЕООД от Управителя Т.Ж.К..

Представено е Протоколно решение от 27.03.2017 г. на едноличния собственик на капитала на „А.Г“ ЕООД - И.Г., гражданин на Република Украйна, видно от което са взети следните решения: 1. Да се сторнират като незаконосъобразни извършените от Ж.М.К. като Управител плащания от касата на „А.Г“ ЕООД суми за лично нейни възнаграждения и данък общ доход през месец август 2016 г., месец октомври 2016 г. и месец декември 2016 г. в общ размер на 109 822, 46 лева; 2. Да се сторнират поради липса на извършени доставки фактури с номера от ********** до **********, вкл., всички от дата 16.02.2017 г., издадени от „М.“ ЕООД на „А.Г“ ЕООД, включително да се коригират счетоводно извършените плащания по тези фактури със средства от касата на дружеството „А.Г“ ЕООД; 3. На основание чл.137, ал.1, т.8 от Търговския закон, е взето решение дружеството „А.Г“ ЕООД да заведе иск по чл.145 от ТЗ за ангажиране на имуществената отговорност на Управителя Ж.М.К. за причинените на дружеството вреди, за времето през което е била Управител, включително да се предприеме необходимото за обезпечаване на този иск по реда на ГПК; 4. Възложено е на Управителя Т.Ж.К., лично или чрез наети от него адвокати, да предприеме всички необходими правни и фактически действия за защита правата на дружеството във връзка с неправомерните действия на Ж.М.К. за времето, през което е изпълнявала длъжността Управител на „А.Г“ ЕООД, включително да води искове, да сезира прокуратурата и всяка друга компетентна институция, която по закон има правомощия да разгледа и се произнесе по тези искове.

 

Приета по делото е Фактура № **********/02.11.201З г., издадена от доставчика „С енд И Груп” ЕООД, с получател „М.“ ООД, за сумата от 7 800,28 лв., с ДДС, относно доставка на климатик, ведно с Приемо-предавателен протокол №**********/05.11.2013 г. по фактура № **********/02.11.201З г., за доставка и монтаж на 6 броя климатични системи, в гр. Приморско и с. Писменово, м. „Ч.“, къща № 5 и № 6.

Видно от Фактура № **********/15.04.201З г., издадена от доставчика „А.”ООД, получател по фактурата е „М.“ ООД, за сумата 8 800,00 лв., с ДДС, относно изработка на мебели, ведно с Протокол за производство на стоки № **********/15.04.201З г. към фактура № **********/15.04.201З г., за обект: с. Писменово, м. „Ч.“, къщи № 5 и № 6.

Съгласно Фактура № **********/15.04.2013 г., издадена от доставчика „А.” ООД, получател по същата е „М.“ ООД, за сумата от 10 400,00 лв., с ДДС, относно изработка на врати, ведно с Протокол за производство на стоки № **********/15.04.2013 г. към фактура № **********/15.04.2013 г., за обект: с. Писменово, м. „Ч.“, къщи № 5 и № 6.

 

По делото са приети като доказателство и  следните 4  броя фактури, издадени от „А.” ООД, с получател „А.Г“ ЕООД, във връзка с изработване на мебели, а именно: Фактура № 16962/17.03.2014 г., за сумата от 8 243,00 лв., с ДДС; Фактура № 17516/07.05.2014 г., за сумата от 2 725,00 лв., с ДДС; Фактура № 18000/18.06.2014 г., за сумата от 6 630,00 лв., с ДДС; Фактура № 17192/07.04.2014 г., за сумата от 6 630,00 лв., с ДДС.

 

Представена е Справка с изх. № 077 от 08.02.2018 г. от “СОТ - сигнално охранителна техника“ ЕООД, във връзка с издадено на ответника Ж.К. съдебно удостоверение на СГС, ТО, VІ-9 с-в, от която се установява, че на 05.08.2014 г. е сключен Договор № 256636 за охрана на „Къщи Г.“ № 5 и № 6 в с. Писменово, общ. Приморско, с „А.Г“ ЕООД. Лице за контакт по договора, от сключването му до неговото прекратяване но 13.11.2017 г., е било единствено г-жа Ж.М.К..

 

На основание чл.192 от ГПК третото неучастващо лице „Е.“ ООД, е депозирало молба от 12.03.2018 г., с която представя фактури, с които са закупени врати за целите на изпълнение на договорите, сключени между „Е.“ ООД и „А.Г“ ЕООД. Сочи се, че съгласно Договори от 07.01.2013 г. и 18.06.2013 г. с „А.Г” ЕООД, фирма „Е.“ ООД се задължава да предаде къща № 5 и къща № 6 до ключ в напълно завършен вид, включително с подови настилки, напълно оборудвани мокри помещения, саниране на сградата, без вътрешно обзавеждане /мебели/. С фактура №**********/12.11.2013 г. са доставени 3 /три/ броя врати и с фактура № **********/21.02.2014 г. са доставени още 9 броя врати. Общо доставените врати за къща № 5 и № 6 са 12 /дванадесет/ броя - по една входна врата и по 5 /пет/ броя вътрешни интериорни врати за всяка къща. Къща № 5 и № 6 са предадени на „А.-Г” ЕООД с монтираните врати. Приложени са заверени копия на фактури: **********/1211.2013 г. на фирма „М.-М” ЕООД и № **********/21.02.2014 г. на фирма „М.-М” ЕООД.

 

  Прието като доказателство е и Удостоверение с рег. № 22926 от 21.03.2018 г., издадено СДВР, Сектор „Миграция“, във връзка с издадено на ответника Ж.К. съдебно удостоверение на СГС, ТО, VІ-9 с-в, с което е удостоверено, че при извършените справки в Автоматизираната информационна система-граничен контрол /АИС-ГК/ на МВР за лицето О.Г., съпруга на И.Г., гражданин на Украйна, роден на *** г. не разполагат с данни за преминаване границата на Република България за периода от 01.01.2008 г. до 19.03.2018 г. В информационните масиви на МВР разполагат с регистрация за пътуванията на чужди граждани след 01.01.2008 г. Данните за преминавания през ГКПП се въвеждат в АИФ “Граничен контрол” от Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР.

 

За изясняване на спорни в производството въпроси, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото, както и проверка на счетоводните документи на “А.Г” ЕООД и “М.” ЕООД е дала заключение, което като неоспорено, обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от съда.

 

По делото се събраха и гласни доказателства, като в съдебно заседание на 11.04.2018 г. е извършен разпит на свидетел на ответника. От показания на св. В.М.С.става ясно че той и ответницата живеят на семейни начала. С И.Г.се познават още преди регистриране на ищцовото дружество. Свидетелят го е назначавал на работа, а Ж.К.  преди да бъде назначена за управител на дружеството му е извършвала различни услуги и е управлявала работите в му страната. Страните били в близки приятелски отношения. Свидетелят твърди, че е съдействал на И.Г., както за регистриране на фирма „А.Г“ ЕООД, така и че е насочил същия за закупуване на недвижимите имоти – къщи за гости, строени от фирмата „Е.“, в района на „Чифлик“, гр. Бургас. Заявил е също така, че между страните е съществувала уговорка, ако И.Г.няма във фирмата си пари в момента, а трябва да бъде платено, или има плащане за бетон и тухли, монтиране на други неща, като дограма и врати, „М.“  да плаща на доставчик и в последствие да му префактурира сумите, когато има възможност той да му плати на него, като натрупа пари във фирмата си. Посочено е, че отвЕ.то дружество също има недвижими имоти на морето. В началото на 2016 г. започнали търкания в отношенията между страните. Известно му е, че Ж.К.  има и други дела с „А.Г“ ЕООД.

 

По въпросите, касаещи установяване брой врати, кухни – големи и малки, както и за обстоятелстото има ли климатици, техния брой и характеристики в обекти, представляващи недвижими имоти – къщи № 5 и № 6, находящи се в землището на с. Писменово, местност „Хасанкьой“, собственост на ищеца,  в процеса е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно дадена се възприема изцяло от съда.

 

Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 171, том IV, рег. № 5133, дело № 674 от 20.11.2013 г. на нотариус М.В., с рег. № 370 на НК, с район на действие РС – гр. Царево, вписан в СВ-Царево под акт № 152, том VII, вх. рег. № 2210/20.11.201З г.; Справка по лице в СВ-Царево, относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на „А.Г“ ЕООД, за периода от 01.01.1992 г. до 19.09.2017 г.; Учредителен акт на „А.Г“ ЕООД от 14.11.2012 г., съдържащ изменения с решение по протокол от 16.03.2017 г.; Учредителен акт на „А.Г“ ЕООД от 14.11.2012 г.; Протокол от ОС на „А.Г“ ЕООД от 09.06.2015 г., на което Ж.М.К. е избрана за управител на „А.Г“ ЕООД; Протоколно решение от 16.12.2016 г. на едноличния собственик на капитала на „А.Г“ ЕООД - И.Г., за избор на Т.Ж.К. за управител, който занапред да представлява дружеството заедно и поотделно с вписания управител Ж.К.; Пояснения от адв. К.М., до длъжностното лице по вписванията при АВ-ТР, относно Протоколно решение от 16.12.2016 г. на едноличния собственик на капитала на „А.Г“ ЕООД; Хронологичен дневник на „М.” ООД, за периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г.; Справка по лице в СВ-Царево, относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на „М.“, за периода от 01.01.1992 г. до 17.10.2017 г.; Справка по лице в СВ-Царево, относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на Ж.М.К., за периода от 01.01.1992 г. до 10.03.2017 г.; Договор за прехвърляне на недвижим имот от 07.01.2013 г., между „Е.“ ООД, като продавач и „А.Г“ ЕООД, като купувач; Договор за извършване на строителни работи от 18.06.2013 г., между „Е.“ ООД, като изпълнител и „А.Г“ ЕООД, като възложител; Хронологичен дневник на „А.Г“ ЕООД, за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.; Хронологичен дневник на „А.Г“ ЕООД, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.; Хронологичен дневник на „А.Г“ ЕООД, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; Месечно извлечение от сметка в „А.Б.Б.“ АД, с титуляр „А.Г“ ЕООД, за периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2014 г.; Движения по сметка в „А.Б.Б.“ АД, с титуляр „А.Г“ ЕООД, за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г.; Движения по сметка в „А.Б.Б.“ АД, с титуляр „А.Г“ ЕООД, за периода от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г.; Фактура № 488/21.02.2014 г., издадена от доставчика „М.-М“ ЕООД, с получател „Е.“ ООД, относно врати, за сумата от 2170,00 лв., с ДДС; Фактура № 428/12.11.2013 г., издадена от доставчика „М.-М“ ЕООД, с получател „Е.“ ООД, относно входна врата, за сумата от 850,14 лв., с ДДС; Договор за заем от 15.02.2017 г., между Ж.М.К., като заемодател и „А.Г“ ЕООД, като заемополучател; Договор за заем от 16.02.2017 г., между Ж.М.К., като заемодател и „А.Г“ ЕООД, като заемополучател; Фактура № **********/21.11.2017 г., издадена от „СОТ“ ЕООД, с получател „А.Г“ ЕООД, за сумата от 428,09 лв., с ДДС, представляваща такса охрана; Нотариален акт за продажба на недвижим имот – сграда и идеална част земя № 17, том IV, рег. № 4575, дело № 493 от 04.09.2017 г. на нотариус М.В., с рег. № 370 на НК, с район на действие РС – гр. Царево, вписан в СВ-Царево под акт № 149, том 4, вх. рег. № 1752/04.09.2017 г.; Фактура № 719/13.02.2017 г., издадена от доставчика „К.Н.“ ООД, с получател „А.Г“ ЕООД, относно такса интернет 10.02.2017 г. – 10.02.2018 г., за сумата от 300,00 лв., с ДДС.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С исковата молба са приети за разглеждане при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание - ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 ЗЗД, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 26, АЛ. 2, ПРЕДЛ. ПОСЛЕДНО ЗЗД И ЧЛ. 17 ЗЗД, а при условията на евентуалност – ИСК ПО ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 ЗЗД, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПРЕДЛ. ПЪРВО ЗЗД, ИСК ПО ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. ТРЕТО ЗЗД И ИСК ПО ЧЛ. 145 ТЗ. Претенцията е за сумата в размер от 26 550 лв.  Главницата се претендира ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

 

ПО ГЛАВНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 ОТ ЗЗД, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 26, АЛ. 2, ПРЕДЛ. ПОСЛЕДНО ОТ ЗЗД И ЧЛ. 17 ОТ ЗЗД.

Разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване са дадени в ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Така Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 от ЗЗД и състава по чл.59 от ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване.

По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице /разместване на материални блага/, и начална липса на основание за получаването. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното обогатяване. При първия състав по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД основанието не е налице още при получаването, т.е. налице е начална липса на основание. Между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.

Във връзка с изложеното до момента и съобразно с релевантните за спора факти по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните, като при фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото. При съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото.

Безспорно е между страните, че ищцовото дружеството е превело, а ответната страна е получила парична сума в размер на 26 550 лв. Плащането е било реализирано по фактури  № №  **********/16.02.2017  г.   -  за   сумата  7 350.00 лв.; **********/16.02.2017 г. - за сумата 8 800.00 лв.; **********/16.02.2017 г. - за сумата 6 800.00 лв.; **********/16.02.2017 г. за сумата 3 600.00 лв.

Видно от доказателствата по делото,  в частност, от  допусната, изслушана и приета, като неоспорена по делото ССЕ, процесните фактури, са осчетоводени като задължение в счетоводството на “А.Г” ЕООД, като с цялата стойност на всяка една от тях е кредитирана сметка 4011’’Доставчици” и е дебитирана сметка 613”Разходи за придобиване на ДМА” с данъчната основа, посочена във фактурите, и сметка 4531’’Начислен данък за покупките” с начисления ДДС по тях. Процесните фактури №№ **********  /16.02.2017 г., ********** / 16.02.2017 г., **********  /16.02.2017 г. и ********** / 16.02.2017 г. са отразени съотвЕ. на ред 14, ред 15, ред 16 и ред 17 в дневника за покупките за месец май 2017 г. подаден от “А.Г” ЕООД и приет от НАП с Уведомление за приемане на дневници за покупките и дневници за продажбите и справка-декларация по ЗДДС с входящ номер на данните 2210- 3082134/14.06.2017 г. Фактурите са посочени в дневника за покупките като доставки с право на пълен данъчен кредит, поради което ищецът е ползвал правото си на данъчен кредит по тях. По всички процесни фактури плащанията са в брой, съгласно фискални бонове. В счетоводството на „М.” ЕООД, процесните фатури  са осчетоводени като вземане, като с цялата стойност на всяка една от тях е дебитирана сметка 411’’Клиенти” и са кредитирани сметки: 706”Приходи от продажби” с данъчната основа, посочена във фактурите, и 4532”Начислен данък за продажбите” с начисления ДДС по тях. Фактурите с номера: № **********/16.02.2017 г., № **********/16.02.2017 г., №**********/ 16.02.2017 г. и № **********/16.02.2017 г. са отразени съотвЕ. на ред 15, ред 16, ред 17 и ред 18 в дневника за продажбите за месец февруари 2017 г. подаден от “М.” ЕООД и приет от НАП с Уведомление за приемане на дневници за покупките и дневници за продажбите и справка-декларация по ЗДДС с входящ номер на данните 2214- 1999411/13.03.2017 г. По всички процесни фактури са отразени плащания в брой на дължимите суми. Плащанията са осчетоводени по дебита на сметка 501’’Каса в левове” и по кредита на сметка 41 Г’Клиенти“-контрагент “А.Г” ЕООД. Всички задължения по процесните фактури са изцяло погасени.

Спорният момент по главния иск, с оглед изявленията на страните, касае липсата, съотвЕ. - наличието на основание за извършения паричен превод. В този смисъл „А.Г” ЕООД претендира връщане на платената сума в размер на 26 550 лева  от ответната страна  „М.“ ЕООД като получена без правно основание, тъй като е дадена от ищеца по правоотношение, сключено при условията на абсолютна симулация. В обратен смисъл са направените правоизключващите възржения на ответника. Последните съдържащи изявление за наличие на валидна облигационна обвързаност – произтичаща от взаимно постигнати от страните договорености, касаещи  предоставянето и конкретни услуги – а именно: закупуване, доставка и монтаж на стоки, при изпълението на които са били издадени процесните фактури и по които е било реализирано оспоренето плащане.

Действието и правната уредба на симулацията се съдържа в чл. 26, ал. 2 и чл. 17 от ЗЗД. Симулативните или привидните - според законовата терминология договори, са такива, при които се извършват волеизявления от страните и те се обективират в правната действителност по същия начин, по който се сключват и несимулативните договори. Тази външно изявена воля става известни на третите лица. Едновременно с това или в един последващ момент страните се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а във втория – относителна симулация, която представлява комбинация между привиден и прикрит договор. Въпреки, че в закона не се говори за относителна или абсолютна симулация, делението на видовете симулативни актове се провежда в правната доктрина. Приема се, че при абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат само да създадат привидни правни последици на обвързаност. Когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията се определя като относителна. За разлика от абсолютната симулация  при т.нар. относителна симулация са налице две сделки с различен и самостоятелен правен режим - привидна и прикрита. Действителната воля на страните тук не се ограничава само до невъзникване на правните последици на симулативната сделка, но и обхваща прикритата или дисимулирана сделка, чиито правни последици страните действително желаят. И при относителната, и при абсолютната симулация е налице съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Предвид упоменатото им съдържание, привидните сделки винаги са нищожни, т.е. те не пораждат никакво действие между страните и по отношение на трети лица.

Както е било указано на ищеца в определението, съдържащо проекто-доклада досежно разпределянето на доказателствената тежест, в тежест на ищеца доказването, че действителната воля на страните по правоотношението не е такава, каквато е отразена в него, като следва да установи твърдяната симулативност при абсолютна симулация от всички участващи страни. В тежест на ответната страна е да докаже направените в процеса правоизключващи възражения.

След извършения анализ на събрания в произдството доказатествен материал, по делото се установява, че по силата  на  Нотариален акт  № 117, том IV, рег. № 5133, дело № 674/2013 г на етап „груб строеж „А.Г” ЕООД е закупило от фирма „Е.” ЕООД къщи № 5 и № 6, находящи се в землището на с. Писменово, местност „Хасанкьой“. За закупуването  и извършването на СМР между същите страни и за конкретните обекти са налице договорки, обективирани писмено в представените по делото Предварителен договор за покупко-продажба от 07.01.2013 г. и Договор за извършване на строителни работи от 18.06.2013. Видно от клаузите на тези договори, продавачът в качеството си на изпълнител се задължил да продаде и предаде на ищцовото дружеството процесните къщи № 5 и № 6 в напълно завършен вид (чл. 2, т. 2 от предварителен договор от 07.01.2013г.). За възлагане изработката на кухненски мебели и доставката на електроуреди в производството по настоящото дело са представени издените от фирма „А.” ООД (в качеството му на изпълнител) Фактури с № № 16962/17.03.2014 г., 17192/07.04.2014 г., 17516/07.05.2014 г. и № 18000/18.06.2014 г., с получател – ищовото дружество.

Същевременно, в резултат на извършените проверки във връзка с възложените й задачи, допусната, изслушана и приета по делото като неоспорена ССЕ е констатирала, че доставките, извършени от “Е.“ ООД, с получател “А.Г” ЕООД по представените договор от 07.01.2013 г. и договор за СМР от 18.06.2013 г. са осчетоводени като задължение в счетоводството на “А.Г” ЕООД по кредита на сметка 4011’’Доставчици”. Посочено е, че плащанията, извършени от “А.Г” ЕООД към “Е.” ООД за този период, по банков път, са както следва:

 

 

 

 

Експертизата е установила също така, че на 19.12.2012 г. „А.Г“ ЕООД е изплатила на “Е.” ООД сумата от 39 116.60 лв., която е осчетоводена като плащане по сключения между страните договор от 07.01.2013 г. Общо изплатено от “А.Г” ЕООД на “Е.” ООД  е в размер на 336 441.05 лв.

По отношение доставките по фактури, издадени от „А.“ ЕООД на „А.Г“ ЕООД, вещото лище е установила, че същите са редовно осчетоводени от ищцовото дружество. Посочено е, че в счетоводството на “А.Г” ЕООД Фактура № **********/17.03.2014 г. издадена от “А.” с основание “аванс за изработване на мебели и електроуреди” за сумата 8 243.00 лв. с ДДС, Фактура № **********/07.04.2014 г., издадена с основание “аванс за изработване на мебели” за сумата от 6630 лв. и Фактура № **********/07.05.2014 г., издадена с основание "изработване на мебели”, са осчетоводени като задължение по кредита на сметка 4011 "Доставчици” и дебита на сметки: 402”Доставчици по аванси” и 4531”Начислен данък за покупките”. Фактура № **********/18.06.2014 г. издадена с основание „аванс за изработване на мебели и приспадане на аванс ( 13 320.83 лв. - аванс 7795.83 лв. )” като сума от 13320.83 лв., без ДДС, е осчетоводена по дебита на сметки: 206”Стопански инвентар" и начисления ДДС 2664.17 лв. по 4531”Начислен ДДС за покупките”, и е приспаднат аванса Кт см/ка 4011/Дт см/ка 402 (-7795.83 лв.) и Кт.См/ка 4011/Дт см/ка 4531 (-1559.17 лв.). При разпита си в ОСЗ, експерта е пояснил, че доставките по всички гореизброените фактури са заприходени в счетоводството на ищеца като дълготраен материален актив (ДМА).

В процеса няма спор и относно наличието на облигационна обвързаност и изпълнение на поети насрещни задължения между отвЕ.то дружество и трети за производството лица, а именно: “А.” ООД и “С ЕНД И ГРУП” ЕООД. Видно от заключението на ССЕ, доставките по представените към отговора на исковата молба фактури №№ **********/02.11.2013 г., **********/15.04.2013г., **********/15.04.2013 г., са осчетоводени в счетоводството на “М.” ЕООД. В този смисъл е констатирано, че с Приемо-предавателен протокол № *********/05.11.2013 г. към фактура №**********/02.11.2013 г. с получател Ж.К., са осчетоводени 6 броя климатици; с Протокол за производство на стоки №**********/15.04.2013 г. към фактура №********** /15.04.2013 г., с получател Ж.К., са осчетоводени на 5.04.2013 г. мебели REGA LUX - кухня голяма 8 м. и кухня малка 3м.; с Протокол за производство на стоки №********** / 15.04.2013 г. към фактура №********** / 15.04.2013 г., с получател Ж.К., на15.04.2013 г. са осчетоводени мебели входни и интериорни врати. Констатирано е също така, че доставките по фактури с № № ********** / 02.11.2013 г., ********** /15.04.2013г., ********** /15.04.2013г., са осчетоводени от “М.” ЕООД като задължение по кредита на сметка 401’’Доставчици” и дебита на сметки: 206”Стопански инвентар” и 4531’’Начислен данък за покупките”. С извършеното плащане по тях е закрито задължението към съответния доставчик. Същевременно, доставените материални активи по тези фактури са заприходени при отвЕ.то дружеството като дълготраен материален актив (ДМА) по сметка 206”Стопански инвентар.”

Неоснователни и недоказани в процеса останаха твърденията на ответната страна за това, че вещите, предмет на гореупоменатите доставки по Фактури  № № № **********/02.11.2013 г., **********/15.04.2013 г., ********** /15.04.2013 г., са закупени от „М.” ЕООД за сметка на „А.Г” ЕООД. Подобно твърдение се опровергава както от обсъдените по-горе фактури, така и от приемо-предавателните протоколи. Всички доставени вещи са приети от ответника Ж.К. от името на „М.” ЕООД. Именно последното е посочено като дружество-получател на доставките. Начинът по който същите са заприходени счетоводно при  „М.” ЕООД, а именно като ДМА сочи за намерение за придобиването им с цел ползване за нуждите, целите и дейността на отвЕ.то дружество. Изводът в тази насока допълнително се извежда и от даденото със ССЕ заключение, съгласно което  в случай, че доставките по тези фактури са били предназначени и стоките са предадени на „А.Г“ ЕООД,  то такова вземане е следвало да бъде осчетоводено още през 2013 г. и да фигурира като вземане по дебита на сметка 411’’Клиенти “.

В подкрепа на изложеното по–горе, е и недоказаното в производството обстоятелство, че именно вещите, предмет на гореупоменатите доставки по фактури с № № **********/02.11.2013 г., ********** /15.04.2013 г., **********/15.04.2013г., закупени от „М.” ЕООД са били доставени и монтирани в къщи № 5 и № 6, собственост на дружеството ищец. Това е така, доколкото предмет на изследването по допусната СТЕ са въпросите, касаещи установяване броя врати, кухни – големи и малки, както и наличето на климатици, техния брой и характеристики в обекти, представляващи недвижими имоти – къщи № 5 и № 6, находящи се в землището на с. Писменово, местност „Хасанкьой“, но не и индентичеността между  вещите по конкретните фактури, закупени от „М.“ ЕООД и тези, монтирани на обектите, собственост на ищеца. СТЕ е установила, че в къща №5 има монтирани една входна метална врата, пет вътрешни врати МДФ, една алуминиева към килера и четири PVC врати, като две са от спалните на втория етаж към терасата, една е от дневната на първия етаж към двора и една е за склада към къщата. В къща №5 вратите са една входна метална, пет вътрешни МДФ, една алуминиева към килера и три PVC врати, като две са от спалните на втория етаж към терасата, а една е от дневната на първия етаж към двора. Като заключение, експертизата е приела, че вратите към двора и от спалните към терасите, както и вратата на склада следва да се приемат към дограмата на сградата. В този случай вратите общо за двете къщи са: входни - две; врати вътрешни МДФ - 10 броя. Във всяка от къщите, вещото лице е установило наличието на монтирани кухни в помещение кухня, а именно: за къща №6 една кухня отдясно с долен ред шкафове с монтирани ел. уреди и горен ред шкафове и един горен ред шкафове монтиран отляво горе със самостоятелен под тях долен шкаф. За къща № 5 – разпраделението е аналогично.  Установено е също така, че в къща №5 има монтирани три климатика и в къща №6 има монтирани също три климатика.

Следва да се посочи също така, че само на база ангажираните от отвЕ.то дружество фактури и приемо-предавателни протоколи не може да бъде установена идентичността на вещите, за които са твърди, че за закупени от ответника от трети лица, а в последствие – префактурирани на ищцовото дружество, доколкото съдържащата в тях информация е непълна и недостатъчна за да се оборят насрещно анагажираните доказатества от страна на ищеца,  установяващи доставка и монтаж на стоки от същия вид. В този смисъл, от заключението на експерта по СТЕ е видно, че по представената фактура от „А.Г” ЕООД, получена от „М.” ЕООД е посочено изработка на мебели REGA LUX - 1 брой, но без да се упомене за коя къща се отнася и какво включват тези мебели. По протокол за производство на стоки към фактура N **********/15.04.201З г. на „А.” ООД към „М.” ООД са посочени две кухни - малка 3 м. и голяма 8 м. по един брой. Същевременно, по фактури NN **********/17.03.2014 г.; **********/ 07.05.2014 г.; **********/18.06.2014 г.; **********/07.04.2014 г., издадени от „А.” ООД към „А.Г” ЕООД, е посочено основание изработка на мебели с количество 1 брой без да се упоменава какви са мебелите и за какво се отнасят.

Сходна на гореописаната е и ситуацията във връзка със закупени и/или монтирани в обектите, собственост на ищеца, входни и интериорни врати, където СТЕ е посочила, че съгласно протокол към фактура **********/15.04.201З г. на фирма „А.” ООД са доставени две входни врати и осем интериорни врати. От своя страна, по фактури между „М.”ЕООД и „А.Г”ЕООД е  установено, че са налице две фактури за врати REGA LUX, в които като брой са вписани по една врата във фактура. Същевременно по представени фактури от „М.-М” ЕООД, гр.Бургас към „Е.”ООД, който съгласно чл.2, т.З от Договор за прехвърляне на недвижим имот от 07.01.201З г. е отбелязано, следното: на фактура N **********/21.02.2014 г. за 9 броя врати, като на фактурата е отбелязано на ръка „къща 5 и 6 - врати”, т.е. в къщи 5 и 6 има общо девет броя вътрешни врати; на фактура N **********/12.11.201З г. за 3 броя входна врата, като на фактурата е отбелязано на ръка „къща N 5,6 7 - входни врати”, т.е. на къщи 5 и 6 са монтирани по една входна врата.

Неоснователността на въведените от ответната страна твърдения следва и от консатитираното в резулат на извършена експертна проверка несъответствие между закупеното и префактурираното имущество, предствавляващо 6 бр. климатиматици марка DAIKIN, модел модел RX25J3V1B, произведен 201З г.  За климатиците по делото е представена фактура от „М.” ЕООД към „А.Г” ЕООД от 16.02.2017 г. и Приемо-предавателен протокол към фактура **********/02.11.201З г. между „М.” ООД и „С енд и Груп” ЕООД. Видно от заключението на СТЕ и в двата документа климатиците са 6(шест), но по фактурата на „М.” ЕООД към „А.Г” ЕООД е цитиран модел FTX35JV/RX35JV, а по приемо-предавателния протокол на „С енд и груп” ЕООД към „М.” ЕООД е цитиран модел FTX25/RX25. 

Предвид изложеното, и на база на събраните доказателства, съдът приема, че в производството не се ангажирани писмени доказателства, обективиращи постигнато съгласие между ищцовото и отвЕ.то дружество относно възникването на конкретната облигационна обвързаност, съотвЕ. – за предмета, реда, начина, условията и сроковете, при които следва да се уредят отношения между страните. Поради на липсата на конкретика, такава не може да бъде обоснована на база събраните в хода на процеса гласни доказателства. За доставката и монтажа на процесните стоки по делото липсват приемо-предавателни, изготвени и подписани от страните. Не се сочат други писмени документи, в този смисъл - кореспонденция удостоверяваща извършването им. Факт е обаче, че по време на поемане на задълженията и плащане на паричните суми от името на „А.Г” ЕООД ответникът Ж.М.К. е била едновременно негов управител и управител и едноличен собственик на капитала на ответникд „М. ЕООД. Така посоченото и при отчитане на обстоятелството,  че процесните фактури с №№ ********** / 16.02.2017 г. ; ********** / 16.02.2017г.; ********** / 16.02.2017г. и ********** /16.02.2017 г., са били издадени и приети в период в който „А.Г“ ЕООД е следвало да бъде представлявано от двама управители, при получено уведомление от Ж.К. за осигуряване на достъп до дружествената документация, както и при наличие на лично отправено от последната искане за освобождаването й като управител на ищцовото дружество, обуславят извода, че така възникналото в процесния период съглашение между страните създава привидни правни последици на обвързаност помежду им, поради което същото е нищожно в хипотезата на чл. 26, ал.2, предл. последно от ЗЗД. От своя страна нищожността, водеща до началната липсата на правно призната причина за разместването на блага, лишава ответника от правото да задържи полученото, поради което искът за възстановяване на парична сума в размер на 26 550 лева е основателен и следва да се уважи.

 

Предвид уважаване на иск по чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД във вр. с чл. чл. 26, ал.2 предл. последно от ЗЗД, за основателна, съдът намира акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД. Дължи се връщане на даденото без основание – парична сума, ведно със законната лихва от поканата за изпълнение /връщане/, която поставя длъжника в забава /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/ – което в случая е датата на постъпването на исковата молба /имаща характер на покана/ пред СГС, а именно -  17.07.2017г.  до окончателното изплащане на сумата.

 

            С оглед констатираната основателност на главния иск, съдът не дължи произнасяне по заявените в условията на евентуалност претенции с предмет -  иск по чл. 55, ал. 1,предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.. 26,ал. 1, предл. първо ЗЗД; иск по чл.. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и иск по чл. 145 ТЗ;

 

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сторените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

В процеса, ищецът претендира разноски общо в размер на 3 362,00лв., от които: 1). Държавна такса – 1 062лв; 2.) Депозит ССЕ – 500 лв.; 3) Възнаграждение за процесуално представителство и защита в размер на 1 800 лв. с ДДС,

За основателността и размерът на разноските, по делото са представени платежни документи и Списък, изготвен по реда на чл.80 от ГПК. Налице е направено от ответната страна възражение за прекомерност на разноските, във връзка с което съдът, намира следното: Първоинстанционнато производство е образувано въз основа на искова молба от 17.07.2017г., като сключеният от ищцовото дружество договор за процесуално представителство е част от приложенията към същата. Разпоредбите на Наредба №1/2004г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и задължителната практика, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК - определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II ТО на ВКС, определение № 189/ 29.05.2014г. по гр.д. № 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на IV ГО на ВКС.  Както бе посочено, в настоящия случай, договорът за правна защита и съдействие за представителство е скючен при действието на  Наредба № 1/ 2004г., обн. в ДВ, бр. 84 от 2016г. ., поради и което  минималният размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция следва да се определи по Наредба № 1/ 2004г. в редакцията й към този момент. Предвид така изложеното, при съобразяване цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, съдът намира направено от ответната страна възражение за прекомерност на разноските за неоснователно.

 

Водим от горното, Съдът

 

 

                               Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ж.К. – Управител да заплати на „А.Г” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Т.Ж.К., сумата 26 550 ( двадесет и шест хиляди петстотин и петдесет) лева,  на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД, във връзка със заплатени от „А.Г“ ЕООД на 16.02.2017 г. на  „М.“ ЕООД суми по 4 бр. фактури, издадени от „М.“ ЕООД за доставка на следните вещи: 6 броя Климатици „10075 DAIKIN FTX35JV/RX35JV“, за което била издадена фактура № 0450/16.02.17 г. и фискален бон към нея от 17.02.17г. на обща стойност 7 350 лева с ДДС; 1 брой мебели „REGA LUX“ - за което била издадена фактура № 0451/16.02.17г. и фискален бон към нея от 17.02.17 г. на обща стойност 8 800 лева с ДДС; 1 брой врати „REGA LUX“,- за което била издадена фактура № 0452/16.02.17г. и фискален бон към нея от 17.02.17 г. на обща стойност 6 800 лева с ДДС; 1 брой врати „REGA LUX“, за което била издадена фактура № 0453/16.02.17г. и фискален бон към нея от 17.02.17г. на обща стойност 3 600 лева с ДДС, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА, считано от 17.07.2017 год. до окончателното плащане, и които суми на основание чл. 127, ал.4 от ГПК да бъдат преведени по следната изрично посочена от ищеца банкова сметка, ***: IBAN: ***ЛГАРИЯ;

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕНИТЕ ИСКОВЕ, предявен от „А.Г” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Т.Ж.К.  против „М.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ж.К. – Управител с правно основание чл. 55, ал. 1,предл. Първо от ЗЗД, във вр. с чл.. 26,ал. 1, предл. първо ЗЗД и иск по чл.. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата 26 550 ( двадесет и шест хиляди петстотин и петдесет) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕНИЯ ИСК, предявен от „А.Г” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Т.Ж.К.  против Ж.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание - чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата 26 550 ( двадесет и шест хиляди петстотин и петдесет) лева.

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ж.К. – Управител да заплати на „А.Г” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Т.Ж.К., сумата в размер на 3362 (три хиляди триста шестдесет и два) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторените по делото разноски, която до бъде преведена по следната изрично посочена от ищеца банкова сметка, ***: IBAN: ***ЛГАРИЯ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му. 

                                                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: