№ 21669
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110127820 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
срещу „Георгиев и синове 06“ ЕООД за дължими суми за предоставени услуги за имот –
животновъден обект, находящ се в с. Пещера, община Земен, обл. Перник.
Исковата молба първоначално е била подадена пред Районен съд- Радомир, като е било
образувано гр.д. № 370/2024г. по описа на същия съд. С определение № 251/16.04.2024г.
решаващият състав е прекратил производството по делото като неподсъдно нему с мотива,
че седалището и адреса на управление на дружеството ответник се намира в с. Чепинци,
Столична община, поради което и на основание чл. 108, ал. 1 ГПК е приел, че искът е
подсъден на съда, в района който се намира седалището на ответника. Ето защо е изпратил
делото за разглеждане на компетентния според него по правилата на местната подсъдност
първоинстанционен съд – Софийски районен съд.
Настоящият съд намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд.
В настоящия случай и ищецът, и ответникът са юридически лица, поради което спорът
следва да се разреши по правилата на чл. 108 ГПК - пред съда, в чийто район се намира
седалището на ответника. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ГПК не е оспорена с въведено
възражение за местна неподсъдност на делото. За тази подсъдност съдът не следи служебно
по арг. на противното от чл. 119, ал. 3 ГПК, където изрично са посочени случаите, в които
съдът следи служебно за подсъдността на делото, както и по аргумент от чл. 119, ал. 1 и ал.
4 ГПК, където е посочено, че възражението за местна неподсъдност на делото се прави от
ответника в указания там срок. По делото размяна на книжа не е извършена, поради което и
няма релевирано възражение по чл. 119 ГПК, поради което за Районен съд – Радомир на
този етап от производството не е съществувало основание да се произнесе по подсъдността
на спора.
Според този съдебен състав, в конкретния случай за определяне подсъдността на спора
1
не може да намери приложение и текстът на чл. 113 ГПК.
Уредената в чл. 113 ГПК местна подсъдност е приложима при потребителски спорове,
при които ищец е потребител – физическо лице, чиито потребителски права са нарушени. За
прилагането й е необходимо ищецът да има качеството "потребител" по смисъла на &13, т. 1
от ДР на ЗЗП. Съгласно &13, т. 1 от ДР на ЗЗП, даваща легално определение на понятието,
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския
съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на
обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като
страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване
на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие
"потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което,
като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което
при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности.
В случая, ответникът - „Георгиев и синове 06“ ЕООД е юридическо лице, търговско
дружество и няма качеството "потребител" по смисъла на &13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следва да
се отчете и фактът, че чл. 113 ГПК изрично е посочил, че иска се предявява по настоящия
или постоянния адрес на потребителя, т. е. безспорно визира потребител – физическо лице,
само което има постоянен и настоящ адрес. Юридическите лица, в частност търговските
дружества, имат седалище и адрес на управление, каквото не е предвидено в разпоредбата
на чл. 113 ГПК. Дори и ищецът да има качеството на "потребител на ВиК услуги", то
посоченото понятие "потребител на ВиК услуги" не е идентично с понятието "потребител"
по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, в който смисъл съществува съдебна практика, но във
връзка с „потребители“ по смисъла на § 1, т. 41б от Закона за енергетиката /определение по
ч. гр. д. № 3350/2019 г. на ІV г. о. /, която е приложима и за случая.
С оглед изложеното, настоящият съд намира, че следва да повдигне спор за подсъдност,
който съгласно чл. 122 ГПК следва да бъде решен от Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 27820 по описа за 2024 г. на СРС, ІI ГО,
2
55 състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОСЪДНОСТ между Софийския районен съд и Районен съд -
Радомир относно местно компетентния първоинстанционен съд да разгледа подадената от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу „Георгиев и синове 06“ ЕООД искова молба с
вх. № 1906/15.04.2024г.
ИЗПРАЩА делото за произнасяне на Софийския градски съд по разрешаване на спора
за подсъдност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3