Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,02.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на двадесет и първи октомври , през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Д.Буюклиева……..………….…………………
и в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като
разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 284 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Делото е образувано по повод исковата
молба на „Агенция за събиране на вземания“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, с
пълномощник юрисконсулт К.Г.В.-М. срещу Х.В.М.
ЕГН ********** с адрес ***,в която се
излагат обстоятелства, че на 20.12.2018 г. е подписано Приложение №1 към
Ранков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между „БАНКА ДСК „ЕАД и Агенция за събиране на
вземания ЕАД, по силата на който вземанията на цедента срещу ответницата Х.В.М.
, произтичащи от Договор за стоков кредит № 220636 / 25.10.2016 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Ищецът поддържа, че договорът за кредит, съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Твърди се, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на
цесионер е упълномощена от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления
за извършената цесия.По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, до ответника са били изпратени две писма – уведомления за станалата продажба на вземането, като
последното било връчено чрез залепване на уведомление от ЧСИ на 29.07.2019 г.
Твърди се, че на 25.10.2016 г. между „ Банка ДСК „ ЕАД , като кредитодател и ответницата
Х.В.М. в качеството на кредитополчател бил сключен договор за стоков кредит №
220636 при спазване разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на Договора за кредит,
кредитополучателят е удостоверил , че кредитодателят
го е уведомил подробно за всички клаузи
от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Съгласно
сключения Договор за стоков кредит, кредитодателят се бил задължил да предостави на кредитополучателя
парична сума в размер на 2480,27 лв. за закупуване от Т. БЪЛГАРИЯ ЕАД следните
стоки : Хладилник / фризер ***1 бр. сцена 999,00 лв., Телефон мобилен IPONE 1 бр. с цена 1299,00 лв. , както и за сключване на застраховка
„Стандарт „, за лица от 65 до 78 години чрез заплащане на еднократна
застрахователна премия в размер от
182,27 лв. С подписването на договора за кредит , кредитополучателят от своя страна, се е задължил безусловно да
върне заемната сума на кредитодателя, ведно с договорна лихва в размер от
1205,33 лв. и обща сума на плащанията в размер на 3685,60 лв. Кредитополучателят
се е задължил да върне главницата и
договорната лихва по заема в срок до 25.10.2019 г., на 35 месечни вноски, всяка
в размер на 102,38 лв. и последна погасителна вноска в размер от 102,30 лв. Твърди
се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия стоков кредит към Дружеството.
Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 1837,59 лв. с която е погасена главница в размер на 855,08 лв. и договорна
лихва в размер на 982,51 лв. Съгласно
разпоредбите на сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава за
периода от 25.04.2018 г. (датата, на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва е 119,19 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
Предвид изложеното "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД е входирала срещу длъжника заявление
за издаване на изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК да заплати на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* дължимите вземания.Съдът е уважил
претенцията на ищеца по образуваното ч.гр.д. № 4344/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, издадена е Заповед за изпълнение. Длъжникът
не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил
да получи книжата, което от своя страна обуславя правния ни интерес от
подаването на настоящата искова молба. Във връзка с изложеното, моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който
да признае за установено по отношение на длъжника Х.В.М. , че дължи на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми: 1497,76 лв. представлваща главница по договор за стоков кредит; 258,71 лв. представляваща договорна
лихва за периода от последната погасителна вноска, която е с падеж 25.04.2018
г. до 20.12.2018 г. / датата на прехвърляне на задължението/; 119,19 лв. представляващи лихва за забава за периода от 25.0.2018
г. до датата на подаване на заявлението
в съда. Моли, да бъде присъдена и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Направено е искане
да бъдат присъдени разноските в хода на заповедното производство и всички
разноски направени в хода на настоящото производство. Представени са писмени доказателства.Формулирани са
доказателствени искания.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез назначения особен представител.
Оспорват се исковете. Подържа
се ,че ищецът не представял данни за връчване на
уведомлението за цесия на ответника ,както
и покана за доброволно изпълнение. Поддържа се , че процесният договор е нищожен, тъй като в него, в
погасителния план и в ОУ, имало подпис
за кредитополучател, но не фигурирало изписано името на ответницата. Освен това
договорът бил подписан от страна на
кредитодателя чрез лице, за което не били налице данни за надлежна
представителна власт. Излагат се
възражение за евентуална възможност за настъпване на събитие, което би представлявало
покрит застрахователен риск. Моли се за отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните доказателства
и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 4344/2019
г. по описа на ПРС се установява , че ищцовото дружество е подало заявление на 31.10.2019 г. и е издадена Заповед № 2461/05.11.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът Х.В.М. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на АГЕНЦИ ЗА СЪБАРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД сумата от 1497,76 лв. представлваща главница по договор за стоков
кредит; 258,71 лв. представляваща
договорна лихва за периода от последната погасителна вноска, която е с падеж 25.04.2018
г. до 20.12.2018 г. / датата на прехвърляне на задължението/; 119,19 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 25.0.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на заявлението – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане , както и разноски по делото в размер на 38,47 лв. държавна такса и 75,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
Длъжникът в това производство е призован
при условията на чл. 47 ал.5 ГПК , но не открит на неговия постоянен и настоящ адрес, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. Искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и е процесуално
допустим.
По същество. От приетия договор за стоков кредит № 22063625.10.2016 г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, се установява
наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на общо 2480,27
лева за закупуване на стоки от магазин „Т. България” ЕАД,
както и еднократна застраховка. Плащането на цената на търговеца се установява
по категоричен начин от един брой фискане бон, както и от заключението на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза - за закупуване
именно на описаните в договора стоки, както и от представеното уведомително
писмо /л.20-21/. Всички описани документи – съдържат
подписи и за ответницата, които не са оспорени откъм авторство /в
преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/ и е налице
изрично нейно изявление, че е получила
вещите, за които й е предоставен кредит. Сключването на
застраховката също е установено. Към договора е приложен
погасителен план, в който са упоменати всички дължими суми, разбити по пера , включително ГПР, размер на лихвата, падежни дати и размер на всяка
вноска. Той също носи подпис на потребителя.Твърденита за
нищожност на договора , поради липсата на изписване на имената на потребителя
под всеки подпис, са неоснователни , тъй като саморъчният подпис като
съставна част от документа при изискуема
и спазена писмена форма за
договора , има удостоверително значение за изразеното волеизявление и е
достатъчно условие за идентифициране
на длъжника.
Следователно,
доказват се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорената парична сума за закупуване на стоките, които са
получени. Спазена е предвидената в чл.240, ал.2 ЗЗД форма на уговорката за
лихви, поради което следва да се приеме, че същата е действителна и валидно е
обвързала кредитополучателя. Във връзка с изложени в писмения отговор
възражения за липсата на данни за представителна власт на лицето , сключило
договора от името на кредитодателя, следва да се има предвид, че съгласно задължителните
разяснения в т. 2 от ТР №5/2014 на ОСГТК на ВКС, за ответника липсва
интерес да оспорва представителната власт на лицата, представляващи
упълномощителя. Тази недействителност е установена единствено в
интерес на представлявания. Ето защо, ответникт няма интерес да
оспорва договора с тези възражения, а
същите са и неоснователни.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не е проведено. Вземанията са
станали изискуеми на краен падеж, а именно 25.10.2019 г., докогато е следвало
да бъдат погасени. Видно от данните по делото , заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 31.10.2019 ., т.е. след изтичане на крайния срок на договора, поради
което уведомление на изискуемост и покана за доброволно изпълнение преди това ,
за да настъпи тази изискуемост – не са били необходими.
От
представените доказателства - рамков договор за цесия от 11.04.2018
г. и приложение към него /л.37/, в което фигурират вземанията към ответника/ се
установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу
ответника, произтичащи от договора за стоков кредит. Такава възможност е
предвидена изрично в чл. 16 от Общите условия, за което е налице изрично
съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на договора .
Съобразно
чл. 1.1 от договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници,
ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и
обезпечения. Ищецът е кредитор на ответника относно непогасените задължения по
договора за кредит.
По делото
са приети две уведомителни писма от цедента „Банка ДСК“ ЕАД,
съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.38/ за извършената цесия /л. 39 и 41/, адресирани до длъжника, като не са налице
доказателства за надлежно връчване на първото , а второто е връчено от ЧСИ чрез залепване на уведомление преди процеса. Освен това следва да
се има предвид, че изходящото от упълномощения-цесионер
уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера
- Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г.
на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о./. На следващо място, като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./. С оглед горното, ищецът е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказва в кумулативност -
наличието на сключен договор за стоков кредит, по който на ответника е
предоставена парична сума /респ. вещите, за които същата е отпусната/; валиден
договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който
цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания за главница, договорна
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както и, че длъжникът е уведомен
за цесията.
По
размера на вземанията - същият се установява безспорно от прегледа на
приложения погасителен план, както и от неоспореното заключение на вещото лице
по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза. Извършените частични плащания
представляват извънсъдебно признание на дълга. Те са приспаднати от кредитора
по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като по тях и начина на погасяване посочен в исковата
молба не се спори. Следва да се посочи, че ищецът претендира суми в по – нисък
размер от установените от ССЕ, а именно – 119,19 лв. – за обезщетение за
забава, дължимо на основание чл. 86 ЗЗД .Конкретни твърдения и доказателства за
настъпил застрахователен риск, не се излагат , респективно не са представени по делото, а предвид
бланкетния характер на тези възражения и диспозитивния характер на гражданския
процес, съдът намира , че същите са
извън предмета на настоящия правен спор.
Предявените
искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в цялост,
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението до
погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за
плащане на – 134,88 лв., държавна такса, 210,00 лв. – възнаграждение за
особен представител и 200,00 лв. възнаграждение на вещо лице . На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП, с оглед конкретната фактическа и правна сложност, извършените
процесуални действия с оглед защита интересите на ищеца и неявяването в о.с.з.,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 100
лева.Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/ – в
размер на 38,47 лева
държавна такса и 75,00 лв. - юрк.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 26
НЗПП.
Така мотивиран, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Х.В.М. ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране
на вземания“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“ Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев, с пълномощник юрисконсулт
К.Г.В.-М. , следните суми : 1497,76 лв. представлваща главница по договор за стоков
кредит; 258,71 лв. представляваща договорна
лихва за периода от последната погасителна вноска, която е с падеж 25.04.2018
г. до 20.12.2018 г. / датата на прехвърляне на
задължението/; 119,19 лв. представляващи лихва за забава за периода от
25.04.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 2461/05.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 4344/2019 г. по описа на ПзРС.
ОСЪЖДА Х.В.М. ЕГН ********* с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, с
пълномощник юрисконсулт К.Г.В.-М. ,
сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 113,47 лв., както
и разноски в исковото производство в общ размер от 644,88 лв.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :