Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
закрито заседание на девети август две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 570 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон ТЗ).
Производството е
образувано на Софийска градска прокуратура. В исковата молба се твърди, че „Т.К.“ ЕООД е останало без управител след смъртта на
вписания управител, настъпила на 29.07.2019 г. Иска се дружеството да бъде прекратено.
Особеният представител на
ответника – адв. К.А.К. от САК, назначен по реда на чл. 29 ал. 2 ГПК,
застъпва теза, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно,
пряко и автоматично действащо прекратително основание, поради което
съвместяваните качества едноличен собственик на капитала и управител налагат
приложение на нормата на чл. 155 т. 3 ТЗ. Поддържа теза, че обстоятелствата, на
които се основава иска са доказани с приложените от ищеца доказателства и по
същество смята иска за доказан.
В писмени бележки
представителят на Софийска градска прокуратура – прокурор Кайнакчиева, поддържа
исковата молба.
Особеният представител
поддържа отговора като иска да бъде определено полагащото му се адвокатско
възнаграждение за положения труд.
Съдът констатира, че нормата на чл. 365 т. 3 ГПК третира спор, касаещ участието в търговско дружество като търговски. Заявеното искане засяга участието – принудителното прекратяване значително го ограничава предвид препятстването за осъществяване на търговска дейност. При тези съображения настоящият състав приема за приложимо правилото на чл. 376 ТЗ. Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От обявените данни по
партидата на „Т.К.“ ЕООД в търговския регистър се установява на 16.01.2019
г. за управител на дружеството да е
вписан В.Р.А., който и към датата на приключване на устните
състезания фигурира като управител на ответното дружество.
Представеното и
неоспорено извлечение от Национална база данни „Население“ сочи на настъпила
смърт на В.Р.А., чийто единен граждански номер съответства на
посочения в книжата по регистрацията.
Видно от неоспореното
извлечение от Национална база данни „Население“ В.Р.А. е починал на 29.07.2019 г.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Законът признава на
дружеството с ограничена отговорност самостоятелна правосубектност, обуславящо неговата
самостоятелност спрямо притежателите на капитала му, включително и когато собствеността
е съсредоточена у едно лице. Управителният орган осигурява участието на
фингираната личност в стопанския оборот като материализира волята на юридическото
лице и обезпечава взаимоотношенията му с останалите правни субекти. При
създадена по закон личност се опира на обособено имущество и фактическа
възможност за неговото управление, обезпечено чрез персонализирано и
дееспособно лице. Прекратената дееспособност на вписания управител лишава
търговското дружество от управителен орган .Законът допуска временна липса на
лице с очертаните качества, но когато това състояние продължи повече от 3
месеца, разпоредбата на чл. 155 т. 3 ТЗ овластява прокурора да поиска
прекратяване на дружеството. Тази норма не държи сметка за причината, поради
която дружеството е останало без управител. Необходимо, но и достатъчно е към
датата на приключване на устните състезания в партидата на дружеството да няма
вписан управител.
За пълнота следва да се
посочи, че нормата на чл. 157 ТЗ изрично регламентира съдбата на еднолично
дружество с ограничена отговорност, но тази разпоредба не касае надлежната
представителна власт по отношение на юридическото лице, а регламентира специфични
правила за замяна на едноличния собственик на капитала. Едноличният собственик
на капитала упражнява правомощията на висшия орган на дружество с ограничена
отговорност – общото събрание, който единствено е компетентен и да конституира
управителния орган и да учреди законна представителна власт. Настъпилата смърт
на едноличния собственик на капитала лишава дружеството и от този присъщ орган
на самостоятелния правен субект. Затова и при настъпила смърт формирането му
предполага правоприемство, което обаче не следва пряко от този факт. Предвид
самостоятелността на правния субект нормата на чл. 157 ТЗ предписва специфични
условия за промяна в персоналния състав на висшия орган на дружеството и е
неотносимо към изследваната в случая хипотеза – отсъствие на управителен орган.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че предметът на
изследване в настоящото производство е ограничен до юридическите факти,
очертани в чл. 155 ал. 1 т.3 ТЗ. Макар и в случая по партидата да се установява
вписан управител, след неговата смърт дружеството остава без законен
представител. Това препятства участието на дружеството в стопанския живот и
доколкото състоянието е продължило над предвидения в закона 3-месечен период,
налице е предвидена в закона причина за принудително прекратяване на
дружеството.
Процедурата по ликвидация
следва прекратяването на юридическото лице. Администрирането й, елемент от
което е и определяне на ликвидатора, не предпоставя разрешаване на правен спор.
Доколкото прекратяването в случая бива наложено, следва да намери приложение по
аналогия нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ. Законът изрично овластява длъжностното
лице по регистрацията да определи ликвидатор, при все че основанието за
откриване на производството е постановен съдебен акт. От друга страна назначаването
на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори, предпоставка за което е
служебно достъпната информация на длъжностното лице по регистрация.
Ангажиментът на съда в ликвидационното производство и в частност за определяне
на ликвидатор е ограничен до хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ, която обаче
предпоставя възникнал спор. По тези съображения настоящият състав приема, че
нормата на чл. 266 ал. 2 ТЗ овластява длъжностното лице по регистрация да
назначи ликвидатор във всяка хипотеза, освен когато прекратяването е по
инициатива на съдружниците.
По разноските
Прокурорът е освободен от
задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл.
83 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледаният по същество спор ангажира привлечения в процеса
ответник да поеме задължението към фиска като заплати дължимата държавна такса.
Уведомителното писмо за
определения адвокат отразява и обещано му възнаграждение в размер на 1000 лв.,
определено от Съвета на Адвокатска колегия – София. Правомощието на Адвокатския
съвет при определяне размера на възнаграждението на адвоката е ограничено до
договорно поети задължения. С оглед възмездния характер на адвокатската услуга
изразеното желание от ползващия услугата да го представлява конкретно избран от
него адвокат го ангажира да заплати е следващото му се възнаграждение. В този
смисъл и при непостигнато съгласие по една или друга причина досежно съществен
елемент от договорното правоотношение и предвид нормативно утвърденото
възмездно правоотношение овластява гилдийния орган да остойности конкретно
положения труд при съобразяване на заложените в чл. 36 ал. 2 принципи – справедливост
и обоснованост.
В случая адвокатската
защита не следва от възложена от страната правна защита и съдействие, поради
което мнението на Софийския адвокатски съвет за размера на следващото се
възнаграждение не е меродавно.
Предписаната от закона
съдебна процедура изисква обезпечено участие на привлечената в процеса страна.
Понеже смъртта на едноличния собственик на капитала практически лишава
ответника освен от законен орган и от такъв, легитимиран да предприеме мерки за
учредяване на законната представителна власт, средство за осигуряване участието
на дружеството е служебно ангажиран адвокат. Следователно, изискването за
участие на адвокат произтича от закона, а Конституцията на Република България
възлага в тежест на самоуправляващата се професионална общност – адвокатурата,
да организира тази дейност и по отношение на юридическите лица. Изискуемата от
закона адвокатска защита и регламентирана от Закона за правната помощ (ЗПрП) е
ограничено до физическите лица (чл. 5 ЗПрП). С оглед бюджетната дисциплина
финансово обезпечаване на нормативно регламентирана дейност не може да бъде
изведено по аналогия и съответно да бъде поето от целево формирания бюджет на
Националното бюро за правна помощ, което налага и средствата за възнаграждението
да бъдат осигурени от бюджета на Софийски градски съд..
Налице е обаче
припокриване в нормативно прокламираната цел – държавата да гарантира равен
достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна
правна помощ, което именно обосновава приложение на регламентирания от този
закон механизъм и при осигуряване на достъпа до правосъдие и на юридическо
лице. Равенството на страните в производството изисква и достъпност до съд при
аналогични условия. Понеже в крайна сметка посрещнатите от бюджета на съда разноски
рефлектират върху правната сфера на страните в производството няма разумно
обоснована причина този разход да зависи от качеството на подпомаганата страна
– в случая юридическо лице. Няма легитимна причина поета защита на физическо
лице да бъде оценявана различно от защита, предоставена при аналогични
обстоятелства спрямо юридическо лице. Следователно налице са предпоставките за
прилагане по аналогия (чл. 5 ГПК) на утвърдения от специалния закон механизъм
за осигуряване на адвокатската помощ.
Специалният ЗПрП ангажира
местната структура на адвокатурата да определи адвокат, изразил желание да
поеме защитата и на възложена му защита в интерес на правосъдието, а очакваната
ефективност предполага изборът да осигури участие в производство на адвокат,
притежаващ необходимите квалификация и опит за конкретния случай. Понеже в
предписаните от закона случаи на задължителна правна помощ тази дейност не
произтича от договор между адвоката и подпомаганата страна, а възнаграждението
за положения труд се посреща с бюджетно осигурени средства, специалният закон
регламентира и нарочен механизъм за определяне размера на възнаграждението.
Същевременно финансовата
дисциплина обуславя разпореждането с бюджетни средства (без оглед на
обезпечаващия ги източник) от принципно защитими критерии за извършване на
конкретния разход и персонализира органа, овластен да го стори. Софийският
адвокатски съвет не е овластен да се разпорежда със средства от бюджета на
съда, което го лишава от легитимация и да определя размера на възнаграждението.
Понеже то се явява необходим разход за развитие на производството, подлежи на
остойностяване от състава на съда, разглеждащ конкретния спор. Разходването на
бюджетни средства, включително и под управлението на съда, предполага
нормативно утвърдена възможност.
Издадената по пътя на
нормативна делегация Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) е предназначена да осигури ориентир при
остойностяване на адвокатския труд при договорно установена връзка с предмет
правна помощ. По аргумент от чл. 23 ал. 2 ЗПрП обаче отсъствието на средства за
посрещане на определения минимум, обезпечаващ и получаване на квалифицирана
адвокатска помощ и съдействие, е основание за поемане на защитата по реда на
ЗПрП при принципно различен подход за остойностяване на адвокатския труд.
Следователно правовият ред еднозначно разграничава механизмите за определяне
размера на възнаграждението при правна защита и съдействие в интерес на
правосъдието, обезпечавана с бюджетни средства, от основаната на волята на
подпомаганата страна, подлежаща на посрещане с извънбюджетни средства. С други
думи, потърсената от страната адвокатска защита открива възможност за адвоката
да прецени при какво възнаграждение да се ангажира, но наложената на страната,
поради което и обезпечена с бюджетни средства защита в интерес на правосъдието
предполага нормативно предписан механизъм за остойностяване на адвокатския
труд.
Дори хипотетично да се
приеме даденото разрешение в т. 6 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, припознато и от законодателя с нормата на чл. 25 ал. 4 ЗПрП за
приложимо и в хипотезата на чл. 29 ал. 2 ГПК, предвид Решение от 25 януари 2024
година по дело C-438/22 г. на Съда на Европейския съюз, Наредбата е лишена от
нормативна опора.
По тези съображения
настоящият състав приема, че размерът на възнаграждението за служебно
назначения особен представител на ответника – юридическо лице, следва да бъде определен съгласно Наредбата за
заплащането на правната помощ.
При очертания предмет на
делото то не разкрива нито фактическа, нито правна сложност. Дори напротив,
обхватът на преценка и доказателствените средства не могат да бъдат
равнопоставени на който и да било друг правен спор. Ето защо настоящият състав
приема за адекватно възнаграждение от 100 лв., която сума следва да бъде
заплатена на адвокат К. от бюджета на съда, но подлежи на възстановяване от
ответника.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
155 т. 3 ТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
търговско дружество с наименование „Т.К.“ ЕООД, ЕИК *******
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. К.А.К. от Адвокатска колегия – гр. София, в размер на
100 лв., което да бъде изплатено от бюджета на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК
„Т.К.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, р-н „Слатина“, ж.к.
„Гео Милев“, ул. „************ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 130,00 лв. – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – София в двуседмичен срок от
връчване на препис.
След влизане в сила на
решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за администриране
на производство по ликвидация.
Съдия: