Определение по дело №217/2019 на Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№339

гр.Добрич, 17.04.2019г.

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на седемнадесети април през 2019г. в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                                                ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА ч.гр.дело №217  по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на гл.ХХІ , чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№4349/28.02.2019г. от адв.Д. Добрив-ДАК, в качеството му на пълномощник на В.Р.К. с ЕГН **********,***, срещу определение №332/04.02.2019г. по гр.д.№5225/2018г.на Добрички районен съд, с което се ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от И.А.Г., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Г.И. от ДАК, срещу В.Р.К., ЕГН **********,***, иск с пр. осн. чл.30, ал.1 от ЗН във вр. с чл.36, ал.2 от ЗН, за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената и част по закон, която е 1/3 ид.ч. и да бъде постановено ответникът В. Р. К. да и заплати паричната равностойност на запазената и част по закон /1/3 ид.ч./ от процесното завещано жилище, ведно със законната лихва върху сумата, представляваща стойността на запазената част, считано от 19.07.2018г. до окончателното и изплащане, като НАЛАГА обезпечителна мярка: „ВЪЗБРАНА” върху 20 дка в идеални части от недвижим имот, собственост на ответника В.Р.К., ЕГН **********, целият имот представляващ  земеделска земя с начин на трайно ползване - нива с площ от 72.999 дка в местността „***”, ІІІ категория при неполивни условия, представляваща имот №*** по плана за земеразделяне  на землището на с.П., общ.Добричка, по скица ПИ с идентификатор №***по КККР на с.П., при граници и съседи: ПИ №***.

Счита определението за недопустимо и незаконосъобразно като постановено по нередовна искова молба при липса на яснота относно искането за защита и  цената на иска.  

Насрещната страна е подала отговор в срока по чл.396, ал.2 от ГПК с доводи за неоснователност на жалбата.

          При твърдения на частния жалбоподател да не му е връчено съобщение от съдията по вписванията за налагане на допуснатата обезпечителна мярка „възбрана“, при данни от справката по персоналната партида на СлВп-Добрич, че възбрана е вписана на 08.03.2019г., подадената на 28.02.2019г. частна жалба преди да е започнал да тече срока за обжалване се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява не основателна по следните съображения:

Данните по делото сочат, че в предмета на производството по гр.д.№5225/2018г.на ДРС,съобразно исковата и уточнителните молби /л.39,л.60 от делото на ДРС/ е иск на И.А.Г. срещу В.Р.К. по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Р.И.К., починала на 19.06.2017г., чрез намаляване на извършеното от общата наследодателка в полза на ответника завещание на недвижим имот – апартамент №11, находящ се в град Д.Заявено е и искане за парично уравнение на същата част.

В исковата и уточнителните молби са изложени обосноваващи искова претенция твърденията за качеството на ищцата и ответника В.Р.К. на наследници по закон на починалата на 19.06.2017г. Р.И.К., тяхна майка, която със саморъчно завещание от 20.11.2006г. се разпоредила в полза на ответника с цялото притежавано от нея имущество, с което разпореждане накърнила запазената част на ищцата от наследството и в обем на 1/3. Изложено е и, че след като изтекла година от откриване на наследството ответникът продал апартамента на втория и третия ответник/Д.П.П.и А.К.П., производството по отношение на които и за защита на други права е прекратено/.

Поискано е от съда, за обезпечаване на претенцията и срещу В.Р.К., да бъде допуснато налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот - 20 дка в идеални части от нива с площ от 72.999 дка в местността „***”, имот №*** по плана за земеразделяне  на землището на с.П., общ.Добричка, с идентификатор №***по КККР, негова собственост.

С обжалваното определение искането е уважено.

За да допусне исканото обезпечение и наложи обезпечителната мярка за обезпечаване изхода от висящия спор между страните съдът следва да извърши проверка относно допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение се търси, наличието на обезпечителна нужда и съответствието на предлаганата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда. Тези предпоставки трябва да съществуват кумулативно. Липсата на коя да е от тях лишава от основание исканото обезпечение.

Обсъждайки предпоставките за допускане обезпечение по реда на чл389, ал.1 от ГПК, и доколкото в производството по чл.389 от ГПК съдът няма процесуално задължение да установява в цялост фактическа и правна страна на спора, за преценката относно вероятната основателност на иск на ищцата напълно достатъчни са твърденията в исковата молба и в уточняващите молби, както и приложените доказателства, относно качеството на страните на наследници по закон-низходящи/син и дъщеря/ на починалата Р.И.К., безвъзмездното разпореждане със завещание от наследодателя в полза на ответника с  притежавания имот, последващото отчуждаване на имота от облагодетелствания ответник в полза на трети лица.

В процесната хипотеза, очертана от изложените от ищцата обстоятелства и доказателствата по делото, предявеният иск е вероятно неоснователен. Правото на възстановяване на запазена част от наследството е имуществено субективно право с преобразуващ ефект. То е предоставено на определени наследници по закон, чийто интерес законът защитава, и е насочено срещу лицата, в полза на които наследодателят е извършил безвъзмездни разпореждания. Уважаването на предявен конститутивен иск за възстановяване на запазена част от наследство с правно основание чл.30 ЗН, води до връщане в наследствената маса на наследството, на запазената част на ищеца от наследството на наследодателя Когато облагодетелстваното със завещание лице се е разпоредило с получените по силата на завещанието имоти в полза на трети лица, срещу които не е предявен иск по чл.37 от ЗН ,а такъв в случая се твърди и да не може да бъде успешно проведен тъй, като не се касае до разпореждане в сроковете на същата разпоредба, при установяване на накърняването на запазената част на ищеца, той  следва да бъде възмезден от ответника чрез парично уравнение на запазената част по цени по време на намалението.  

В този смисъл няма законова пречка за допускане на исканото обезпечаване, ако и паричното уравняване да е последица от установяването на накърняването на запазената част и преценката за липса на предпоставките на чл. 37 ЗН.

На повдигнатия въпрос, отнесен към редовността на исковата молба, респ. към преценката за надлежно упражнено право на иск по чл.30 ЗН/допуснатото обезпечение касае само този иск/, предпоставящо допускането на обезпечаването му, а именно липсата на посочена цена на иска, следва да се отговори, че искът по чл. 30 ЗН е неоценяем. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено, но паричното му изражение е предмет на доказване в хипотеза на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез завет или дарения, в които само случаи част от предмета на производството е установяване паричния размер на наследствената маса, съответно на запазената и разполагаемата част. Установяването на този размер е необходимо само за извършване на преценка дали с безвъзмездното разпореждане или разпореждания, наследодателят е накърнил запазената част, а в случаите на универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване стойността на наследствената маса. Именно с оглед на тези особености на иска по чл. 30 ЗН, с който се защитава правото на наследник със запазена част да получи наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния размер на запазената част, а не право на собственост върху конкретен недвижим имот или имоти и при липса на определени в процесуалния закон правила за определяне на цената му, следва, че посоченият иск е неоценяем /така определение № 67 от 19.03.2015г. по ч. гр. д. № 385/2015 г., ГК, ІІ ГО на ВКС/.

Допуснатата обезпечителна мярка се явява способа за осигуряване осъществяването на правата на ищцата по евентуално положително за нея решение по иска по чл.30 от ЗН с парично уравнение на запазената и част.  Изводът за съответствие следва при преценка на данните за данъчната оценка на завещания имот, размера на запазената част на ищцата от наследството, съобразяване на твърдението, че завещания имот изчерпва наследството на наследодателя, данните за данъчната оценка на възбранения имот, собственост на ответника.

Допуснатото обезпечение не касае другите заявени претенции, което прави безпредметно обсъждането на доводите на жалбоподателя относно тяхната допустимост.

 С оглед на изложеното настоящата инстанция намира извода на районния съд за наличие предпоставките по чл. 391, ал.1 от ГПК и основателност на молбата за обезпечение за законосъобразен. Определението следва да се потвърди.

Въпреки констатацията, че липса сезиране на съда с искане от страните за присъждане на разноски, за яснота, следва да се отбележи, че съгласно разясненията в т.5 от ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

 Воден от горните съображения, Добричкият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  определение №332/04.02.2019г. по гр.д.№5225/2018г.на Добрички районен съд.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.