Решение по дело №779/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 363
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20245220200779
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Пазарджик, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20245220200779 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Л. Р., с ЕГН- **********, с адрес
**********, против Наказателно постановление № 24-0340-000373 от
23.04.2024 г., издадено от Началник на РУ- Септември при ОДМВР-
Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалба се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновано становище за отмяна на НП като незаконосъобразно. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява
и не изпраща процесуален представител. По делото е депозирано писмено
становище от АНО чрез юрк. К. П., без обаче да е налице надлежно
упълномощаване да го представлява, в което са изложени доводи за
законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на
1
процесуалния представител на въззивника и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят Г. е санкциониран с НП за това, че на 01.02.2023 г. в
20:30 часа, в Община Септември, на път извън пътна мрежа, от с. С. за
местност „Милеви скали“, е управлявал лек автомобил „*****“ без поставени
рег. табели с рама № ***********- негова собственост, като по време на
управлението настъпило ПТП на 4 км от с. С.. При извършената му проверка
от контролните органи, било установено, че управляваното от жалбоподателя
МПС не било регистрирано по надлежния ред и нямало поставени табели с
регистрационен номер на установените за това места.
За настъпилото ПТП, вследствие на което била причинена средна
телесна повреда на едно от пътуващите в автомобила лица, било образувано
ДП, което впоследствие било прекратено на осн. чл.343 ал.2 от НК по искане
на пострадалия, с постановление на РП- Пазарджик от 05.03.2024 г. по пр.
преписка Вх. № 707/23 г., ДП № 50/23 г. на РУ- Септември. В постановлението
прокурорът изложил мотиви за евентуално извършено адм. нарушение от
жалбоподателя, предвид обстоятелството, че същият е управлявал МПС, което
не е било регистрирано по надлежния ред. Препис от постановлението ведно с
материалите по ДП били изпратени на Началника на РУ- Септември по
компетентност и получени на 22.03.2024 г.
Така за установеното управление на нерегистрирано МПС, на 29.03.2024
г. св. Х. С.- мл. автоконтрольор при РУ- Септември, съставил на
жалбоподателя АУАН в негово присъствие, след което му го предявил и
връчил екземпляр срещу подпис.
Въз основа на съставения АУАН на 23.04.2024 г.било издадено
обжалваното НП. То било връчено на наказаното лице на 30.05.2024 г., видно
от разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била подадена лично
от санкционирания чрез АНО до съда на 31.05.2024 г., когато била входирана в
деловодството на РУ- Септември, поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, материалите по АНП,
материалите по пр. преписка Вх. № 707/2023 г. на РП- Пазарджик, ДП № 50/23
г. по описа на РУ- Септември и показанията на свидетеля Х. С. и приобщените
материали по НОХД № 416/2023 г. по описа на РС- Пазарджик. Настоящият
съдебен състав кредитира в цялост приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на АНП и на съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
2
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Както се посочи по-горе с въззивната жалба се атакува както
процесуалната, така и материалната изправност на НП. Според съда
възраженията на въззивника са основателни.
Вярно е, че в жалбата не е посочено какво точно нарушение на
процесуалния закон е било допуснато на АНП, а в съдебно заседание
пълномощникът на въззивника също не внася яснота в тази насока, като дори
не обосновава искането си за отмяна на НП на това основание. Въпреки това
съдът служебно извърши проверка за спазване на процесуалния закон в АНП
и намери, че в хода му е допуснато СПН. Както се посочи и по-горе за
настъпилото ПТП, вследствие на което е причинена средна телесна повреда по
непредпазливост, е било образувано наказателно производство за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 бук. „б“ от НК. В хода на разследването е било
установено и обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя МПС не е
било регистрирано по надлежния ред. Тъй като пострадалият от
престъплението е поискал прекратяване на наказателното производство,
наблюдаващият прокурор е прекратил същото на осн. чл.343 ал.2 от НК. В
постановлението за прекратяване са изложени мотиви защо прокурорът
намира, че управлението на нерегистрираното МПС не съставлява
престъпление по чл.345 от НК, а евентуално адм. нарушение, поради което и е
изпратил препис от постановлението ведно с материалите по делото на
компетентния административен орган.
След получаване на материалите в РУ- Септември, компетентният
административен орган е установил, че управляваното от жалбоподателя МПС
не е било регистрирано по установения законов ред. Следвало е обаче да
прецени преди пристъпване към съставяне на АУАН срокът по чл.34 ал.1 изр.2
от ЗАНН ще бъде спазен. Съгласно цитираната разпоредба не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Няма съмнение, че който и от двата срока да е изтекъл АНП не следва да се
образува. Според описанието на нарушението в НП и в АУАН, нарушението е
извършено на 01.02.2023 г., а АУАН е съставен на 29.03.2024 г., т.е. след
изтичането на 1-годишния срок от извършване на нарушението, който е
изтекъл на 01.02.2024 г. В случая е без значение, че не е изтекъл 3-месечния
срок от установяване на нарушението. Това е така тъй като е достатъчно едно
от посочените хипотези в чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН да е налице, за да се
преклудира възможността за образуване на АНП. Когато са налице
предпоставките за прилагане на 1-годишния срок от извършване на
нарушението, се изключва прилагането на 3-месечния срок от откриване на
нарушителя. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се
погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
3
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността. Тя е
свързана с идеята, че продължителното бездействие на АНО създава
неоправдано положение на несигурност в правния мир. В случая не следва да
се приема по-дългия шестмесечен или двугодишен срок по чл. 34, ал. 2 и чл.
34, ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, доколкото уредените със ЗДвП отношения не попадат
в хипотезата на регулираните такива посочени в цитираните разпоредби.
При това положение не е следвало да се образува АНП и да се съставя
АУАН, а АНО е следвало да констатира това нарушение на актосъставителя и
да прекрати образуваното АНП, а не да издава НП и да санкционира
жалбоподателя. Като не е сторил това е допуснал съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните такива и е издал един порочен
санкционен акт, чиято незаконосъобразност неминуемо обуславя неговата
отмяна.
В допълнение следва да се посочи и това, че в словесното описание на
нарушението е налице неяснота, тъй като от една страна е посочено, че
жалбоподателят е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС, а от
друга страна че МПС е било без поставени регистрационни табели. Това са
две различни хипотези на нарушението по чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП. В единия
случай МПС въобще не е регистрирано, а в другия- е регистрирано, но се
управлява без поставените на установените за това места табели с
регистрационен номер. По този начин така вмененото нарушение води до
неяснота какво точно се вменява на нарушителя и го лишава от правото на
адекватна защита.
Всичко изложено е достатъчно основание за отмяна на НП, издадено на
база опорочен АУАН и допуснати СПН.
За пълнота следва да се посочи, че НП е незаконосъобразно и предвид
това, че вмененото на жалбоподателя деяние не съставлява нарушение по
смисъла на чл.140 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба разписва, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Съответно за нарушението
на тази разпоредба водачът на МПС се санкционира по чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. Тоест
изисква се управлението на нерегистрираното МПС да е по път отворен за
обществено ползване. Тоест такъв от републиканската пътна мрежа.
Нарушението е извършено обаче по път, горски, който е извън пътната мрежа,
така както е посочено в словесното описание на нарушението и в АУАН, и в
НП. Това обстоятелство се установи безспорно и от събраните писмени
доказателства по делото. При това положение деянието е съставомерно от
обективна страна, поради което и неоснователно е бил санкциониран
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
4
Предвид изложените по-горе мотиви, НП следва да се отмени като
незаконосъобразно. При този изход искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. То е и недопустимо,
предвид това, че е направено от ненадлежна страна, тъй като юрк. П. не е била
упълномощена да представлява АНО.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1
във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0340-000373 от
23.04.2024 г., издадено от Началник на РУ- Септември при ОДМВР-
Пазарджик, с което на С. Л. Р., с ЕГН- **********, с адрес **********, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на юрк. К. П. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5