ПРОТОКОЛ
№ 824
гр. Пазарджик, 09.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20255220100127 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
К. Й. А. (ищец) редовно призован чрез адвокат С. В. М. от Адвокатска
Колегия - Пазарджик, не се явява. За него се явява адвокат С. В. М. от АК
Пазарджик, надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.
„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД (ответник), редовно призован чрез адвокат Х. М.
Г. от АК-София, не изпращат представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: постъпила молба вх.№ 12205/29.04.2025 г. от
"КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез
адвокатско дружество „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ
*********, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********,
email:******@***.**, тел.************ Съдебен адрес: гр. София, ул.
„***********“ № **, офис Б, с която молят насроченото за 02.05.2025 г. от
13,30 ч. открито съдебно заседание да се гледа в тяхно отсъствие. Не
възразяват да се даде ход на делото.
Поддържат отговора по чл. 131 ГПК, както и представените с него
доказателства.
Молят, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, съдът да постанови
неприсъствено решение срещу ищеца, в случай че същият не се яви на
1
откритото съдебно заседание, не вземе становище по отговора на исковата
молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие. При
евентуалност, в случай, че съдът прецени, че не са налице предпоставките по
чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, молят да се
прекрати делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, предл. първо.
По същество на спора:
Молят съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни като
съобразите подробните разсъждения от настоящата молба, както и отговора
по чл. 131 ГПК
По отношение на поисканите от ищеца разноски
1. Към исковата молба, а и в кориците на делото липсва приложен
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно на какво
основание ищецът претендира разноски в настоящото производство.
2. В случай, че разноски бъдат претендирани в хипотезата на чл. 38,
ал. 1, т 2 от ЗАдв., то оспорват с нарочно възражение предпоставките за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представения
договор за безплатна правна помощ, с което опровергавам с доказателства
твърдението, че ищецът е материално затруднено лице. Съобразно
формираната трайна практика на ВКС /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 163 от 13.06.2016
г. по ч.гр.дело № 2266 от 2016 година на ВКС „преценката за наличие на
материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде
направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между
страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38,
ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно
изявлението на представляваната страна или нейния процесуален
представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в
производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати
направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да
оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на
чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за
разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице ... Ако обаче
2
противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга
са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по
други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да
представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството
по чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание“.
Доколкото според цитираната практика доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че лицето не е материално затруднено, е за
представляваното от него дружество, то прави следните
2.1. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ:
2.2.1. Молят да се извърши справка в НБДН справка за съпруга на
К. Й. А., ЕГН **********:
2.2.2. Молят да изискате справка Националната агенция по
приходите по отношение на К. Й. А., ЕГН **********, и съпругата му
относно:
• регистрирани работодатели и осигурителен/трудов доход за
периода октомври 2024 г. до януари 2025 г.:
• декларирани доходи с Годишна данъчна декларация (ГДД) за 2024
г.
• изплатени доходи по чл. 73 ЗДДФЛ /трудови и различни от
трудови/ за 2024 г.
2.2.3. Молят да се изиска справка от данъчната служба към
Община С. отдел Приходи и администриране на местните данъци (ПАМДТ)
относно декларираните от К. Й. А., ЕГН **********, и съпругата му
недвижими имоти.
2.2.3. Молят да се изиска справка от ОДМВР, Пътна полиция, гр.
Пазарджик относно броя, вида, марката и възрастта на регистрираните в полза
на К. Й. А., ЕГН **********, и съпругата му моторни превозни средства.
Приложения:
1. Актуална съдебна практика по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
АДВОКАТ М.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
3
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
АДВОКАТ М.:– Поддържам подадената Искова молба и
доказателствата към нея.
СЪДЪТ на основание чл.140 от ГПК докладва делото:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К.
Й. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ул. ********** № **, с. С., общ.
С ., обл. П. чрез адвокат С. В. М., от АК - гр. Пазарджик със съдебен адрес гр.
Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 28, к. 21 против "Кредирект" ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „Цариградско шосе“ №
115 Е, ет. 5, р-н Младост, Столична община, гр. София, обл. София (столица),
с управител: Н. П. П.,с правно основание: чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, чл. 19 и
чл. 22 от ЗПК и чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, с сцена на иска: I иск: 2 337.25 лв. II
иск: 1 872.75 лв. III иск: 50.00 лв.
На 29.10.2024 г. между К. Й. А., с ЕГН: ********** и "Кредирект"
ЕООД, с ЕИК: ********* бил сключен договор за потребителски кредит
(ДПК) № 1175251 от 29.10.2024 г. По силата на този договор “Кредирект”
ЕООД предоставил в заем на доверителя ми сума в размер на 1 800.00 лв., при
фиксирана годишна лихва от 50.00 %, годишен процент на разходите 63.19 %
и при обща сума за плащане в размер на 2 337.25 лв. Съгласно чл. 6 от ДПК,
страните се споразумели договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция или
един или двама поръчители, които трябвало да отговарят на множество
посочени в договора условия. Като съгласно чл. 18 от ДПК ако К. Й. А. не
предостави уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията,
посочени в настоящия договора за кредит ще дължи на кредитора неустойка в
размер на 1 824.45 лв. Въпреки формално предоставения двудневен срок от
сключване на настоящия договор за осигуряване на обезпечение, още със
4
сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на
обезпечението и същата била включена в погасителния план. На К. Й. А. била
определена месечна вноска в размер на 421.00 лв. с включената от самото
начало неустойка за непредоставяне на обезпечението. Уговорената между
страните в чл. 18 от договора за потребителски кредит неустойка е за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на
кредитора обезпечение на дълга.
Счита, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на
обезпечение - два дни от сключване на договора било нелогично и
икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените
изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите показват, че
единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция
да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За
“Кредирект” ЕООД е било предварително ясно, че К. Й. А. трудно би могъл да
осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще
дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да
породи допълнително парично задължение за доверителя ми, наред с това да
върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави
неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Счита, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е
следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването и заобикаля
изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я
прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. Неустойката също така
излизала извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи
на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и
добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката,
освен това, заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при
забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място
неустоечната клауза била нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната
клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на
5
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на
всички компоненти на ГПР в договора.
Също така неустоечната клауза била формулирана по такъв начин, че да
заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на
неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е
свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на
възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от
срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на
допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на
ответното дружество към момента на сключване на договора за кредит и би
трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В
случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на
ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от
действителната такава. Това, освен че заблуждавало потребителя за реалната
икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл.
19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и
противоречи на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.
На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във
връзка с клаузата за неустойка, счита целият договор за потребителски кредит
за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е
условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а
неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22
от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя"
представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
6
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за
потребителски кредит, който е сключил К. Й. А. е посочен размер на ГПР от
63.19 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които той ще
направи във връзка с кредита, тъй като не била включена дължимата
неустойка при непредоставяне на обезпеченията. Това противоречи с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски
кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
Твърди се в ИМ, че росочването само с цифрово изражение на процента
ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало К. Й. А. да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Спазването на това изчисление
дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В този смисъл ГПР е глобален израз на всичко
дължимо по кредита, като следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създавала
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла К. Й.
А. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая,
7
като не спазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с
чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Поради което договор
за потребителски кредит №1175251 от 29/10/2024 г. не отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.
Твърди се, че договор за потребителски кредит №1175251 от 29/10/2024
г. също така противоречал на добрите нрави предвид размера на уговорения
лихвен процент. Съгласно установената съдебна практика клаузата за
заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато
надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените
кредити - два пъти. Към момента на сключване на договора за потребителски
кредит на 29.10.2024 г., размерът на законната лихва по просрочени парични
задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г.,
е 13.43 %. Като дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като
предвиденото в договора обезпечение не е предоставено от доверителя ми, то
максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна
лихва е 40.29 %. Уговореният в случая ГЛП от 50.00 % надхвърля допустимия
съгласно морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за
справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за
еквивалентност на насрещните престации. Възнаградителната лихва е
съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит,
предоставен от кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, което
изключва възможността да бъде сключен без уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва. Липсват и повелителни правила на закона, които да
заместят нищожната клауза на договора, поради което договорът за
потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Неустойката в размер на 1 872.75 в чл. 18 от ДПК както е отбелязано по-
горе представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и
ГПР, а не включването и заобикаляла изискването за максимален размер на
ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл.
8
21 от ЗПК. Неустойката излизала извън присъщите и обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и нарушава основните
принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между
потребител и кредитор. Неустойката заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да търси други
вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. На
следващо място неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на
неустоечната клауза води до цялостна недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК поради не посочване на всички компоненти на ГПР в договора.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по
договор за потребителски кредит № 1175251 е в размер на 1 800.00 лв. и
всичко заплатено над посочената сума се явява платено от К. Й. А. на
“Кредирект” ЕООД с ЕИК: 20702490 при начална липса на основание. На
26.11.2024 г. К. Й. А. е платил на “Кредирект” ЕООД с ЕИК: 20702490 парична
сума в размер на 1 000.00 лв. по договор за потребителски кредит № 1175251,
както и на 10.01.2025 г. парична сума в размер 850.00 лв. по договор за
потребителски кредит № 1175251. При недействителност на договор за
потребителски кредит № 1175251, Кредирект” ЕООД с ЕИК: 20702490 следва
да върне 50.00 лв. на К. Й. А.. Налице бил фактическият състав на чл. 55, ал. 1
от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание. К. Й. А. е
платил сума в размер на 50.00 лв. в повече по договор за потребителски
кредит № 1175251, който е недействителен. Поради което, “Кредирект” ЕООД
с ЕИК: 20702490 следва да заплати сума в размер на 50.00 лв. на К. Й. А.
поради връщане на платеното в същия размер поради начална липса на
основание.
С оглед гореизложените факти и обстоятелства се моли съдът да обяви
договор за потребителски кредит № 1175251 сключен на 29.10.2024 г. между
К. Й. А., с ЕГН: ********** и “Кредирект” ЕООД с ЕИК: 20702490 за
нищожен поради противоречие на закона - чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11,
9
ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК.
В условията на евентуалност на иска за нищожност на договор за
потребителски кредит № 1175251, моля да прогласите за нищожна
неустоечната клауза на чл. 18 от договора регламентираща заплащане на
неустойка в размер на 1 872.75 лв.
Моли се кумулативно с искането за прогласяване на недействителността
на договор за потребителски кредит № 1175251 сключен на 29.10.2024 г. да
осъдите “Кредирект” ЕООД с ЕИК: 20702490 на основание чл. 23 от ЗПК във
вр. с чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на К. Й. А., с ЕГН: **********
сумата в размер на 50.00 лв. като недължимо платено.
Моли да се осъди “Кредирект” ЕООД с ЕИК: 20702490 да заплати
направените по делото разноски.
Моли да се приемат следните писмени доказателства:
1. Договор за потребителски кредит № 117525 от 29/10/2024 ведно с
приложенията към него.
2. Документи за платежни нареждания към “Кредирект” ЕООД.
Договор за потребителски кредит № 117525 от 29/10/2024 ведно с
приложенията към него представен с настоящата искова молба е приложен в
експортиран от системата на “Кредирект” ЕООД електронен формат.
Документи за платежни нареждания към “Кредирект” ЕООД са сканирани от
оригиналните им екземпляри, които са подписани надлежно. В качеството си
на адвокат и на основание чл. 32 от Закон за адвокатурата декларирам пълното
съответствие на представените като приложения сканирани документи с
принтираните и оригинални екземпляри, които при необходимост мога да
представя в подходящ срок по делото.
В зависимост от становището на ответника, изразено в отговора по чл.
131 от ГПК, молят да им бъде предоставена възможност при условията на чл.
147 от ГПК да изложим допълнителни съображения, както и да ангажираме
допълнителни доказателствени искания.
Прилагат писмени докадателства.
Постъпил е отговор по чл.131 от ГПК от ответната страна
„КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
10
гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез
адвокатско дружество „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ
*********, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********,
email: ******@***.**, тел. *********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Отец
Паисий“ № 15, офис Б.
Заявява се, че предявената искова молба не отговаря на изискванията на
чл. 127, ал. 4 ГПК - с исковата молба е предявено парично вземане, но не е
посочена банкова сметка на ищеца или друг надлежен начин за плащане.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че е негова тежестта да докаже
съдържанието на договора, също и плащането на сумите.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че следва да посочи банкова сметка, без да
го предупреждава, че в противен случай исковата молба ще се върне, тъй като
не посочването на банкова сметка не е основание за връщане.
По същество: изразява становище, че договорът е действителен и
съответно искът е неоснователен. Излагат подробни доводи по съществото на
спора. На ясен и разбираме език не се заобикаля закона с тази клауза. Нямало
е неравноправност, можело е да се осигури обезпечение, нали срокове и
условията са позволявали.
Твърдят, че е налице индивидуално договаряне, защото ищецът
многократно се е запознал с условията на договора. Бил е наясно с
икономическите последици.
АДВОКАТ М.: – Възражения по доклада нямаме, да се обяви за
окончателен.
Представям декларация за доходите и имущественото състояние на К. Й.
А.. Считам, че всички факти и обстоятелства, които те иска да се докажат се
установяват с тази декларация.
Представям уведомление за банковата сметка на К. Й. А..
11
СЪДЪТ намира, че е нужно да се събират доказателства за доходите на
К. Й. А.. Представената декларация е достатъчна, доколкото изобщо има
отношение доходът му към възможността да му се окаже правна помощ по
чл.38 от ЗАдв.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представеното уведомление от Уникредит Булбанк
за банковата сметка на К. Й. А..
АДВОКАТ М.: – Представили сме две разписки за направените от нас
плащания, които изчерпват всъщност цялата сума, която се твърди, че е
платена цялата сума - 1850,00 лв. и ние искаме връщане на 50,00 лв.
Моля да се приемат тези доказателства, които сме представили.
Нямам други искания. Да се приключи делото. Представям списък на
разноските по делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА като писмено доказателство представения списък на
разноски от ищцовата страна и постъпилата молба вх.№ 12205/29.04.2025 г. от
"КРЕДИРЕКТ" ЕООД.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВОКАТ М.: – Уважаема госпожо съдия, предвид събраните по делото
доказателства и правната регламентация, моля да обявите процесния договор
за потребителски кредит за нищожен, поради противоречие на закона и да
осъдите „Кредирект“ ЕООД да заплати 50 лв. на К. Й. А., която сума е
недължимо платена, платени над чистата стойност на договора.
12
В условията на евентуалност на иска ни за нищожност на договора, моля
да прогласите за нищожна неустоичната клауза на чл.18 от договора за
потребителски кредит, регламентираща заплащане на неустойка в размер на
1872. 75 лв.
Моля да осъдите „Кредирект“ ЕООД да заплати направените по делото
разноски.
Моля да ми дадете възможност да представя писмена защита по делото,
в която да изложа подробен доказателствен правен анализ.
СЪДЪТ ДАВА двуседмичен срок за представяне на писмена защита по
делото на процесуалния представител на ищеца.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 02.06.2025г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:55 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13