Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
гр.***, 09,03,2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в публично
заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ***А
при
секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от
съдията ВЕРА ***А гр.д. №6580 по
описа на съда за 2015 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е изпратено за разглеждане
на ПлРС от РС *** след направено
възражение за местна неподсъдност. Образувано е по искова молба от В.Н.Н., ЕГН **********,***,
против ЧСИ *** от гр.***. В исковата молба са изложени
множество факти и обстоятелства,
като искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 24 900,00 лева, представляваща
вреди – реално извършени, във връзка със
съдебната защита на трето
лице във връзка с липсата на решение по чл.463 от ГПК – решение по разпределението, и по конкретно в производствата
по гр.д.№7216/2013 г. на ПлРС, гр.д.№216/2013 г. на
РС *** и гр.д.№347/2014 г. на РС ***. Претендират се
разноски. В съдебно заседание ищецът
подробно развива тезата си
в 16 точки, като счита, че искът му е основателен. В «молба» от 01,03,2016 г. и «уточняваща
молба» от 02,03,2016 г. ищецът
дава допълнително становище
по предявения иск, които преповтарят изложеното в хода по същество.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът *** депозира писмен отговор, в който сочи, че претенцията на ищеца е неясна и неразбираема. Твърди се, че искът е неоснователен, тъй като изложените твърдения не кореспондират с действителната фактическа
обстановка. Сочи се, че ищецът не ангажира
доказателства, които да обуславят деликтната отговорност на ответника. Моли съда да отхвърли претенцията. В с.з. ответникът се представлява от адв.*** от ПАК, който сочи, че ищецът не е ангажирал годни доказателства в съответствие с разпределената
доказателствена тежест, които
да сочат на основателност и доказаност
на претенцията му.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
В
настоящото производство ищецът претендира вреди, претърпени реално от него конкретно в производствата по гр.д.№7216/2013 г.
на ПлРС, гр.д.№216/2013 г. на РС *** и гр.д.№347/2014
г. на РС ***, водени във връзка с липсата на решение по
чл.463 от ГПК по изп.д.№18/2006 г. на ЧСИ ***.
Към
ИМ не са приложени никакви доказателства, с изключение на актове на РС *** и РС
***, постановени по цитираните по-горе три броя граждански дела, и съответните
им отговори от страна на ищеца, обективирани в
различна форма – частни жалби, писма, искови молби, уточняващи молби, отговори
на администриране и т.н., като са приложени и касови бележи за извършени
пощенски разходи, разходи за ксерокопиране
и два броя билети за пътуване с БДЖ, всички на обща стойност 48,20 лева.
От обясненията, дадени от ищеца в съдебно заседание се
установява, че същият е предприел обжалване на процесното решение по
разпределението /по чл.463 от ГПК/, но процедурата по обжалване не е завършена,
тъй като ищецът не е внесъл дължимата такса за обжалване, тъй като „не бил
длъжен“ – по думите на самия ищеца /л.6 от протокола от проведеното на
10,02,2016 г. съдебно заседание/. Съдът счита, че следва да кредитира
признанието на ищеца в частта, че не е внесъл дължимата такса за обжалване, на
основание чл.175 от ГПК, тъй като обяснението на страната представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея
факти, както е в случая.
Не
е спорно между страните, а и е служебно известно на съда от водените множество
дела между същите страни, че възоснова на издаден по ч.гр.д. №844 /2005 г. на ПлРС
изпълнителен лист, е било образувано изп.д.
№431–34/2005 г. на СИ при ПлРС /продължено под №18/2006 г. при ЧСИ *** след молба
на взискателя от 04,05,2006 г./. Насроченият по изп.д. на 25.07.2005 г. опис на недвижимо имущество е бил отложен, поради издаване на Обезпечителна заповед по ч.гр.д.№445/2005 г. на РС Троян, с която е наложена
обезпечителна мярка - спиране на
производството по изп.д. №431–34/2005 г. по описа на СИ при РС ***. По определението е предоставен двумесечен срок за предявяване на бъдещ иск
за недължимост на сумата 500 000лева , присъдена по ч.гр.д.
№844 /2005 г. На практика, на 25,07,2005 г., на основание чл.328, б.„а” от
ГПК /отм./ е спряно изпълнителното производство по
изп.д.№431–34/2005 г. на СИ при ПлРС. Не се
спори, че по ч.гр.д.№818/2005 г. на ОС
*** е постановено решение №840/06.01.2006 г., с което е отменено като незаконосъобразно
действието на съдия – изпълнителя по изп.д.№431–34/2005 г. по описа на СИ при
ПлРС, изразяващо
се в изпращане на призовка за
доброволно изпълнение до длъжниците на
основание чл.325, ал.1 от ГПК /отм./ и е задължен съдия–изпълнителя да повтори същото действие по надлежен
ред. Обезсилени са като недопустими извършените последващи
изпълнителни действия по горепосоченото изп.д. Решението е влязло в законна сила като окончателно. По изп.д.
последвало изпращане на ПДИ до адв.***, оформена при отказ /в присъствието на свидетел/ на адвоката да получи
поканата, тъй като няма пълномощно за получаване на
запори от името на длъжника. По цитираното ч.гр.д.№818/2005 г. е
постановено и решение №185 от 25,04,2006 г., в производство по
реда на чл.194, ал.1 от ГПК /отм./, с което са обезсилени като недопустими и други изпълнителни действия, извършени за периода от 01.04.2005 г. до 06.06.2005 г., и изразяващи се в запори върху
движимо имущество, наложени заедно с ПДИ от 01.04.2005 г., възбрани и запори върху банкови сметки. Постановено е също, че законните
последици от обезсилването на посочените изпълнителни действия се изразяват
в непораждането на търсените от страните
правни последици от тяхното извършване
и съответната необходимост същите да бъдат
извършени повторно, за да породят
своя правен ефект. Това решение е влязло в сила на 25.04.2006 г. като окончателно.
Съгласно удостоверение изх.№5192/17,07,2008 г. на ЧСИ ***, изп.д.№431-34/2005 г. на СИ при ПлРС,
продължено в кантората на ЧСИ *** под №18/2006 г. е спряно
и не е възобновявано.
С молба вх.
№652 от 17,02,2009 г. въз основа на нотариално
заверено пълномощно – безсрочно, от *** Н. – лично и в качеството на Управител на „***” ООД /длъжници по изп.дело/, ищецът в настоящото
производство се легитимира като пълномощник на длъжниците
по изпълнителното дело.
С молба вх.№1270/22,07,2010 г. взискателя по изп.д. е поискал продължаване на изпълнителните действия и извършване на опис
и оценка на два недвижими имота, като с разпореждане от 26,07,2010 г. на ЧСИ *** производството по изп.д. е възобновено – и са предприети редица действия по
принудително изпълнение срещу длъжниците – изпратено е искане изх. №06085/27.07.2008 г. до Служба по вписванията към ПлРС за вписване на възбрана
и т.н., без да
е налице връчване на ПДИ по съответния
ред.
Не
се спори, че принудителното изпълнение е продължило
с насрочена публична продан, действия по присъединяване на кредитор, приети наддавателни
предложения, протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и за обявяване на купувач от
29,04,2011 г., с който е обявен за купувач *** за сумата от 507 725,00 лева, призовки за
предявяване на разпределение, РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ от 28,05,2011 г. на ЧСИ №756 ***, спиране на изп.д. на осн.чл.432, т.1 от ГПК на 08.06.2011 г., възобновяване на изп.производство с разпореждане от 13,07,2011 г., изготвено постановление за възлагане на недвижим
имот от 21,12,2011 г., което е влязло
в законна сила на 29.03.2012 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По реда на ЗЧСИ
пасивно легитимирани да отговарят са
длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително
изпълнение на съдебни решения, за действията им
при и по повод на тази
дейност. Определящ е вида дейност, като
частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава
директно въздействие върху правната сфера на увредения
и означава, че увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие
или бездействие на частния съдебен
изпълнител, тъй като преки са
само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, т.е. които са адекватно
следствие от увреждането. При искът, предявен на основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице, когато
има неправомерни действия /или бездействия/
на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на
ЧСИ и ***. В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение № 264/08.04.2010
г. по гр.д.№ 474/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 120/08.07.2011 г. по т.д.№ 1123/2010 г. на ВКС, ІІ т.о; решение № 281/10.12.2014 г. по гр.д.№ 3219/2014 г. на ВКС, І г.о. Задължителна практика на ВКС е постановена и по въпроса дали
решението, постановено по жалба против
действия на съдебния изпълнител е обвързващо за съда,
разглеждащ деликтния иск - решение № 184/21.09.2011 г.
по гр.д.№ 1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 238/30.01.2013 г.
по гр.д.№ 1668/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Там се приема,
че съдът по деликтния иск
преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител,
без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда
по жалбата.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите които неправомерно е
причинил при изпълнение на своята дейност, т.е ЧСИ носи имуществена отговорност
за вредите причинени от негови действия или бездействия извършени в нарушение
на императивни норми на закона, без правно основание и виновно. Фактическия
състав се свежда до - действие или бездействие, вреда, противоправност
на деянието, причинната връзка и вина, като последният елемент се предполага до
доказване на противното. В настоящият случай елементите на правопораждащия
фактически състав са налице.
Първо, наличието на деяние, което се изразява в
някакво действие или бездействие. Съдът приема, с оглед на обсъдените
по-горе доказателства, че този елемент от ФС е налице - под формата на действия и бездействия
по изпълнение на съдебен акт от
ЧСИ във връзка с връчването на ПДИ до длъжниците по
изп.д. В тази връзка следва да се
посочи, че изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, а именно –
повторното връчване на ПДИ на адв.Н.***, макар и при отказ, е извършено по спряно изпълнително дело – тоест е незаконосъобразно, тъй като съгласно практиката е недопустимо извършване на каквито и да
е действия по принудително изпълнение, включително по връчване
на ПДИ, в срок, през който изпълнителното производство е спряно. Изпълнителното деяние е осъществено и чрез бездействие
– невръчване от ДСИ /към онзи момент/ *** на нова призовка
за доброволно изпълнение на длъжниците
по изпълнителното дело
след съдебното решение от 06.01.2006 г.
Вторият елемент от фактическия състав
по чл.45 от ЗЗД е противоправност на деянието,
тоест изискването е със същото да е нарушен закона, без да е необходимо да е
извършено престъпление. Противоправността на
изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение
на задължителните указания на съда
за ново връчване
на призовка за доброволно изпълнение, респективно – във връчването на ПДИ по спряно
принудително изпълнение. В този
смисъл е налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Вината, като
елемент от ФС, както бе посочено
по-горе, се предполага до доказване на противното – тоест причинителят на увреждането може да доказва, че не е действувал
виновно и да се освободи от отговорност, каквито доводи не са наведени в конкретния случай.
Налице е и *** между посочените по-горе действия/бездействия и воденето
на конкретно
посочените в настоящия случай дела - гр.д.№7216/2013 г.
на ПлРС, гр.д.№216/2013 г. на РС *** и гр.д.№347/2014
г. на РС *** /които не
са приложени в цялост, но пък има представени като доказателства съдебни актове,
постановени по тях и съответно „отговора“ на ищеца по тези актове/, които са
водени от В.Н. за защита на интересите на доверителите
му – длъжници по изп.дело.
По отношение на
претърпените от ищеца имуществени вреди - до колкото в случая се претендират имуществени вреди от воденето на
горепосочените три дела - гр.д.№7216/2013 г.
на ПлРС, гр.д.№216/2013 г. на РС *** и гр.д.№347/2014
г. на РС ***, следва да се съобрази, че вредата представлява
отрицателна промяна, която настъпва в засегнатото благо и е неблагоприятна за неговия носител. Тя е задължителна предпоставка на деликтната отговорност и съответно - на правото на обезщетение,
което възниква в полза на увреденото
лице и е критерий за определяне на
размера на това обезщетение. Размерът на имуществените вреди се определя
от размера на претърпените загуби и пропуснати ползи. Материална или имуществена вреда е тази, която
засяга материалните интереси на увреденото
трето лице – неговите имуществени права. Ищецът
претендира имуществени вреди в размер на 24 900,00 лева. В случая обаче са
събрани само и единствено доказателства за направени разходи за пощенски
услуги, ксерокопиране и пътуване с БДЖ до гр.*** на
обща стойност 48,20 лева. Вложените усилия при защита на правата на доверителите
на ищеца не могат да бъдат остойностени, не могат да
се приравняват на минималните адвокатски хонорари, още повече да се процент от
адвокатския хонорар, заплатен от насрещната страна /каквито доводи изказа ищеца
в последно с.з./ и не могат да бъдат репарирани. Фактът, че ищецът е положил
труд и усилия за изготвяне на ИМ, ЧЖ, становища, уточнителни
молби и прочие, не му е причинило имуществена вреда, с изключение на посочените
по-горе разноски за пощенски услуги, ксерокопиране и
пътуване с БДЖ, които се явяват доказани с оглед прилагането на фискалните
бонове за плащането им.
При това положение съдът
счита, че предявеният иск е основателен и доказан, НО ДО РАЗМЕРА ОТ 48,20 ЛЕВА,
а за разликата до претендираните 24 900,00 лева
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските –
ищецът има право на такива, но доколкото не са представени доказателства за
направени разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата от 50,00 лева – ДТ за разглеждане на иска.
По
така изложените съображения ***ският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.74 от ЗЧСИ вр.чл.45 от ЗЗД ЧСИ *** от гр.***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 48,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за пощенски услуги, ксерокопиране и пътуване с БДЖ във връзка
с воденето на гр.д.№7216/2013 г. на ПлРС, гр.д.№216/2013 г. на РС *** и гр.д.№347/2014 г. на РС
***, и в резултат
на незаконосъобразните действия/бездействия на ЧСИ във връзка с липсата
на валидно решение по чл.463 от ГПК /решение по разпределението/
по изп.д.№18/2006 г. по описа на ЧСИ, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПРЕТЕНДИРАНИТЕ
24 900,00 ЛЕВА ОТХЪВРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА основание
чл.78, ал.6 от ГПК ЧСИ *** от гр.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата
от 50,00 лева – ДТ за разглеждане на иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ***ски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: