Р E Ш Е Н И Е
№ 563
гр.Плевен, 04.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно
административно-наказателно дело № 626 по описа за 2021г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 15 от 18.06.2021 г., постановено по НАХД № 20214420200035 по описа за 2021г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление номер
2020-305-33-381
от 15.09.2020г. на Директора
на ОД на МВР-Плевен, с което на Р.М. ***, на основание чл.209а
ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 лева, за нарушение на чл.63 ал.1 от ЗЗ вр. т.9 от Заповед на
Министъра на здравеопазването №РД-01-197/11.04.2020г.
Срещу решението
е подадена касационна жалба от ОД на МВР-Плевен, чрез юрисконсулт А., в която
са наведени доводи, че съдебния акт е неправилен. Счита се за неправилен
изводът на районния съд, че е приложима хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Сочи
се, че безспорно нарушението е извършено в периода на въведено в Република
България извънредно положение, с чиято отмяна е отменена и министерската
заповед. Сочи се още, че с отмяната на извънредното положение не е преминала
пандемията от COVID-19, като в периода на
извънредна противоепидемична обстановка са въвеждани, отменяни и отново
въвеждани противоепидемични мерки за справяне с пандемията. Твърди се, че към
настоящия момент задължението за носене на защитна маска на открито не е съвсем
отпаднало, като такова е приложимо за местата, на които има струпване на хора и
невъзможност от спазване на дистанция. Сочи се също, че неспазването на
въведените противоепидемични мерки по време на извънредното положение в борбата
с COVID-19 е довело до усложнената епидемична обстановка,
поради което нарушението не може да се приеме за маловажно. В заключение се
моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът ОД на МВР-Плевен не изпраща представител.
Ответникът в дадения срок не е депозирал писмен
отговор по касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът Р.М. редовно призован
не се явява, представлява се от адв. Д., който счита касационната жалба за
неоснователна. Счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН
и моли за решение в този смисъл. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд е
неправилно и следва да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Р.М. за това, че на 16.04.2020г.
около 12:00часа в гр.Никопол, на площад „Европа“ пред № 13 – открито обществено
място, при извършена полицейска проверка е установен без поставена защитна
маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, в противоречие на т.9
на Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на Здравеопазването., с което виновно е
нарушил чл. 209 а ал.1 от ЗЗ вр. чл. 63 ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. създадена с т.1 на Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването. Нарушението е квалифицирано по чл.209а ал.1 вр.
чл.63 ал.1 от Закона за здравето и т.9 на Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на
министъра на здравеопазването, създадена с т.1 на Заповед
№РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването.
Районният съд е приел, че при съставяне на акта и
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
като е посочил, че АУАН и НП съдържат ясно посочване на нарушените правни
разпоредби, а наказващият орган е прецизирал правната квалификация на
нарушението и е направил съответна връзка между относимата редакция на чл.63
ал.1 от ЗЗ и т.9 от заповедта на министъра на здравеопазването. Предвид
последното е счел, че наказателното постановление е формално законосъобразно,
като се явява доказано нарушението по чл.63 ал.1 от ЗЗ вр. с т.9 от заповедта
на министъра на здравеопазването, извършено от М.. Независимо от това, съдът е
посочил, че отразената в акта и постановлението заповед е отменена изцяло и са
въведени нови временни противоепидемични мерки на територията на Република
България, като тази нова заповед не предвижда правило за поведение като това,
съдържащо се в т.9 от Заповед №Р-01-124/13.03.2020г. В тази връзка е счел, че е
налице хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН и разпоредбите на новата Заповед
№РД-01-256/11.05.2020г. се явяват по-благоприятни за нарушителя, тъй това ограничение не е измежду въведените
противоепидемични мерки Приел е, че е налице хипотезата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН,
съгласно която ако до влизане в сила на наказателно постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за дееца. Приел е, че след изменението със Заповед №
РД-01-256/11.05.2021г. деянието не представлява административно нарушение и за
него не следва да се носи административнонаказателна отговорност съгласно чл. 3
ал.2 от ЗАНН. На това основание районният съд е отменил обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказателната отговорност на ответника
Р.М. е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр., който в редакцията му,
действала към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 9.04.2020 г. / предвижда административно наказание - глоба от 300 до
1000 лв., за нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на министъра на
здравеопазването или на директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. /в
относимата редакция - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. / при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион. Видно от съдържанието на заповедта е, че същата е издадена на основание
чл. 63, ал.1 от Закона за здравето, чл. 73 от АПК и чл. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната, като с т. 9 е въведена противоепидемична мярка, съгласно която
„всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в
т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). В заповедта
е посочено, че същата е в сила от 12.04.2020г. до 26.04.2020г. включително.
Касационната инстанция споделя изводите на районния
съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление, както и че нарушението по чл.63 ал.1 от ЗЗ вр. с
т.9 от заповедта на министъра на здравеопазването, извършено от М., се явява
доказано по делото. Не се споделят, обаче, изводите на районния съд за
приложимост на нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Според последната, ако до влизане
в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. От данните по
делото се установява, че цитираната в постановлението заповед на министъра на
здравеопазването е отменена, като с нови заповеди са въведени нови или изменяни
вече съществуващите мерки, които имат временен характер. Но нормативната уредба
в ЗЗ /чл.209а ал.1/ не е изменяна в хода на производството. В тази връзка
следва да се посочи, че въвеждането и отмяната на
мерките е динамичен процес, който се влияе от епидемиологичната обстановка в
страната, а заповедите на министъра нямат нормативен характер, те са общи
административни актове с временен характер, като изтичане срока на заповедта не
отменя със задна дата задълженията, въведени с нея за времето, за което е
действала. Ето защо, при последващото изменение на заповедите не може да се
приеме, че има промяна на нормативна разпоредба, по смисъла на чл.3
ал.2 от ЗАНН. Процесното деяние се изразява в нарушение, респ. неизпълнение
на противоепидемични мерки. Промяната на предмета и обхвата на
противоепидемичните мерки /със заповед/ не може да се тълкува като промяна на
нормативна разпоредба, защото по дефиниция мерките са временни и заповедите, с
които се въвеждат нямат нормативен характер. Предвид изложеното, като е
приложил закона, действал към момента на нарушението, наказващият орган е издал
законосъобразно наказателно постановление, а като не е достигнал до аналогичен
правен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски, следва в полза на касатора да се присъдят разноски
в размер на 80лева, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е
от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 15 от 18.06.2021 г., постановено по НАХД № 20214420200035 по описа за 2021г. на Районен съд –Никопол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление номер2020-305-381/15.09.2020г
на Директора на ОД на МВР-Плевен, с което на Р.М.М. ***, на основание чл.209а
ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 лева, за нарушение на чл.63 ал.1 от ЗЗ вр. т.9 от Заповед на
Министъра на здравеопазването №РД-01-197/11.04.2020г.
ОСЪЖДА Р.М.М. ***, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР-Плевен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.