Определение по дело №585/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20217260700585
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 12.07.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                        СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА                                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдията административно дело №585 по описа на съда за 2021 година, взе предвид следното:  

 

                                                                                                                                              

Съдебноадминистративното производство е образувано по жалба на О.С.С., непридружен непълнолетен чужденец (роден на *** г.), гражданин на Сирия, действащ със съгласието на адвокат К.А.Т., назначен за негов представител по чл.25, ал.3, т.3 от ЗУБ, с посочен по делото съдебен адрес:***, против: „Устен отказ от 28.05.2021 г. на Началника на звено „БДС“ при ОДМВР Хасково, да бъде издадена българска лична карта на О.С.С., въз основа на заявление, подписано от неговия представител по ЗУБ.“

В жалбата се излагат твърдения, че оспореният устен отказ бил незаконосъобразен, като постановен в нарушение на чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Сочи се, че с Решение №359 от 09.11.2020 г. на Председателя на НБПП, адв.Т. бил назначен да предоставя правна помощ на О.С.С., роден на *** г., с ЛНЧ **********, националност Сирия, непридружен непълнолетен, настанен в РПЦ – Харманли към Държавна агенция за бежанците. С Решение №54 от 18.01.2021 г. на Заместник-председателя на ДАБ, на непълнолетния О.С.С. бил предоставен хуманитарен статут в Република България. Предвид желанието на последния да напусне РПЦ – Харманли и да заживее със свои близки на адрес в страната, същият бил представляван от адв.Т. ***, да бъде вписан в регистъра на населението и регистриран на адрес в с.Пъстрогор, общ.Свиленград, обл.Хасково. Предвид желанието на непълнолетния да му бъде издаден български документ за самоличност, процесуалният представител предприел и действия за издаване на съответна лична карта. Твърди се, че на 28.05.2021 г. адв.Т. и жалбоподателят О.С.С. посетили звено „БДС“ при ОДМВР Хасково, където поискали на непълнолетния да бъде издадена лична карта, съгласно чл.59, ал.1, т.3 от ЗБЛД, въз основа на подписано от адв.Т. заявление – като негов представител по ЗУБ. Сочи се, че издаването на лична карта на О.С.С. чрез адв.Т., като негов представител по ЗУБ, му било отказано устно от началника на звено „БДС“ при ОДМВР Хасково на същата дата.

По изложените съображения се моли да бъде отменен обжалвания устен отказ и задължен административният орган да издаде лична карта на О.С.С., въз основа на заявление, подписано от неговия представител по ЗУБ.

Към жалбата са приложени заверени копия от Решение №359/2020 г. на Председателя на НБПП, с което на основание чл.25, ал.2 от ЗПП, вр. чл.23, ал.2, вр. чл.25, ал.1 и ал.3, т.2 и т.3 от ЗУБ, адв.К.А.Т. е назначен за представител на непридружения непълнолетен чужденец О.С.С.; Решение №51/18.01.2021 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на О.С.С. е предоставен хуманитарен статут и Удостоверение изх.№632 от 25.05.2021 г., издадено от Община Свиленград, видно от което О.С.С. е вписан в регистъра на населението на дата 20.05.2021 г., с постоянен адрес ***.

В писмо Рег.№272000-11038 от 02.07.2021 г. от Директора на Областна дирекция на МВР – Хасково, постъпило в съда под вх.№4401/02.07.2021 г., се сочи, че в сектор „Български документи за самоличност“ в ОДМВР Хасково не е регистрирано заявление за издаване на карта на чужденец с хуманитарен статут на О.С.С. *** такова липсва. В писмото се твърди също, че „при разговор между адвокати К.Т., Т. Т. и Началника на сектор „БДС“ в ОДМВР Хасково, е обсъден регламента за издаване на карта и удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статус според Закона за българските лични документи и Правилника за издаване на български лични документи (чл.47, ал.1 и ал.2).

В хода на проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, настоящия състав на съда установи следното:

На съдебен контрол по реда на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове, определени в чл.21, чл.65 и чл.75 от АПК, а в чл.128, ал.1 от АПК са изброени делата, подведомствени на административните съдилища.

Оспореният в настоящото производство отказ не принадлежи към нито една от посочените категории актове, които подлежат на обжалване пред съд.

Съгласно чл.21, ал.1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление, или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съгласно чл.21, ал.4 от АПК, индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. В чл.58, ал.1 от АПК е регламентирано, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.

В случая, видно от съдържанието на жалбата, като предмет на обжалване не се заявява издаден индивидуален административен акт, съдържащ отказ да бъде удовлетворено искане на жалбоподателя, нито се заявява обжалване на мълчалив отказ на Началника на звено „БДС“ при ОДМВР Хасково да се произнесе по искането на О.С.С. да му бъде издаден български личен документ, въз основа на подадено заявление, подписано от неговия представител, а се оспорва направен от този административен орган   изричен устен отказ.

За да се приеме, че е налице издаден индивидуален административен акт, съобразно трайната съдебна практика и теория, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. да е налице валидно сезиране на органа, т.е. да е внесено искане от лице с правен интерес, за издаване на акта; 2. искателят да е носител на субективно материално право, посочено в закон; 3. административният орган да разполага със съответна компетентност да се произнесе по така отправеното искане, като е обвързан по силата на закона да издаде акт с определено съдържание; 4. да е налице изрично волеизявление за отказ на административния орган да издаде искания от лицето административен акт.

Според заявеното в жалбата, оспореният „устен отказ“ касае издаване на български личен документ по чл.59, ал.1, т.3 от ЗБЛД, т.е. карта на чужденец с хуманитарен статут,  която по силата на същата норма се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на пребиваващ в страната чужденец с предоставен хуманитарен статут, със срок на валидност до три години.

В чл.59, ал.11 от ЗБЛД е предвидено, че този документ се издава в срок от 30 дни от подаване на заявлението. Съгласно чл.17, ал.1 от ЗБЛД, за издаване на български личен документ лицата подават заявление до компетентните органи, а в чл.63а, ал.4, вр. с ал.1 от  ЗБЛД е посочено, че заявлението за издаване на картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и в присъствието на родител или оправомощен представител на общината, който полага подпис в заявлението. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗБЛД, образците на заявленията за издаване на български лични документи се утвърждават от Министерския съвет, а в § 21, изр.първо от ПЗР на ЗБЛД е посочено, че  заявленията за издаване на български лични документи на чужденци от органите на Министерството на вътрешните работи се подават в СДВР/ОДМВР и в дирекция „Миграция“ по ред, утвърден от Министерския съвет.

В съответствие с § 4 и § 21 от ПЗР на ЗБЛД, с ПМС №13 от 08.02.2010 г. (обн.ДВ бр.12 от 12.02.2010 г.), е приет Правилник за издаване на български лични документи, с който  са  регламентирани  условията и редът за издаване на българските лични документи по Закона за българските лични документи (ЗБЛД) – чл.1 от Правилника. В чл.5, ал.1 от Правилника е посочено, че български личен документ се издава въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложения №2, 3, 4 или 8, а в чл.46, ал.1 е  конкретизирано, че на чужденци, получили статут на бежанец, хуманитарен статут или получили убежище, навършили 14 години, се издават български документи за самоличност въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложение №3, в ОДМВР по постоянен адрес на заявителя, което се подава лично – чл.46, ал.2 от Правилника.

Видно е от цитираната нормативна уредба, че редът за издаване на български личен документ – карта на чужденец с предоставен хуманитарен статут, е специален, като за да е налице надлежно сезиране на компетентния да се произнесе по искането административен орган, е необходимо да е подадено заявление по утвърдения от Министерски съвет образец – Приложение №3 към Правилника за издаване на български лични документи.

В случая такова надлежно сезиране не е осъществено, тъй като видно от писмо Рег.№272000-11038 от 02.07.2021 г. на Директора на ОДМВР Хасково, заявление за издаване на карта на чужденец с хуманитарен статут по отношение непълнолетния О.С.С. не е било регистрирано в сектор „Български документи за самоличност“ в  ОДМВР Хасково.

Ето защо следва да се приеме, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки, за да е постановен изричен отказ за издаване на индивидуален административен акт, а именно не е налице валидно сезиране на компетентния орган. Това е така, тъй като пред същия орган не е било надлежно внесено искане от непълнолетния жалбоподател – чрез депозиране на заявление по утвърдения с Правилника за издаване на български лични документи образец за издаване на карта на чужденец с предоставен хуманитарен статут. Липсата на валидно сезиране води до липса на издаден индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, поради което и жалбата на О.С.С., действащ лично и със съгласието на назначения му процесуален представител   адвокат К.  Т., се явява лишена от предмет за оспорване.

В случая липсва годен за обжалване пред съд административен акт по смисъла на АПК, подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед изложеното на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О.С.С., непридружен непълнолетен чужденец, гражданин на Сирия, действащ със съгласието на адвокат К.А.Т., назначен за негов представител по чл.25, ал.3, т.3 от ЗУБ,  против устен отказ от 28.05.2021 г. на Началника на звено „БДС“ при ОДМВР Хасково да бъде издадена българска лична карта на О.С.С. въз основа на заявление, подписано от неговия представител по ЗУБ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №585/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

                                                                                                           СЪДИЯ: