О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 19.11.2020 г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд,……..втори въззивен граждански състав
На…деветнадесети…ноември………две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Г.Вълчанова
възз.гр.д. № 590 по описа на 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********
гр.София чрез адв.З.Й.Ц., САК против решение №
260041/15.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 2976/2019 г. по описа на ЯРС, с
което исковият състав неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил претенцията на
„Теленор България" ЕАД за дължимост
на сумата 584.38 лв., представляващи неудовлетворен остатък от неустойката,
дължима поради предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 25.08.2016 г. и Договор за лизинг от 25.08.2016 г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 02.01.2016 г. и Договор за лизинг от 02.01.2016
г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 20.06.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 30.06.2017 г. по вина на ответника съгласно фактура
№ **********/05.07.2017 г., фактура № **********/05.08.2017 г., фактура №
**********/05.09.2017 г. и фактура № **********/05.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Иска се вместо
него въззивният съд да постанови друго решение, с което да приеме за установено
наличието на вземането ни по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр. дело № 1501 по описа на ЯРС, както и да бъдат присъдени
разноските по делото.
Счита се, че съдът не е
направил пълен анализ на събраните по делото доказателства, а именно приетото заключение
на съдебно-почерковата експертиза, от което следват
съвсем различни от приетите от съда правни изводи. Съдът е приел неправилно за
успешно проведено направеното оспорване на автентичността на процесиите
договори и допълнителни споразумения. В мотивите е изтъкнато, че е оборена
формалната доказателствена сила на диспозитивните
документи, поради което е прието, че обективираните в
тях изявления не изхождат от страната, сочена като техен автор. По тези причини
липсва облигационна връзка между страните, породена от сключените договори за
мобилни услуги и договори за лизинг, ведно със споразуменията към тях като
източници на задължения за ответника. Всички възражения по въззивната жалба са
подкрепени с подробни и конкретни доводи.
Според въззивника районният съд не е отчел
обстоятелството, че съдебно-почерковата експертиза
установява, че поставените на Договор за мобилни услуги № ********* от
02.01.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 20.06.2016 г., Договор за мобилни услуги №
********* от 25.08.2016 г., Договор за лизинг от 25.08.2016 г. и Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 30.06.2017
г. подписи са изпълнени от ответника. Това обстоятелство следва да доведе до
извода, че съществуването на облигационни отношения между страните по делото
през процесния период от време е доказано, а след
като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати предоставените му
услуги, то е налице вземането претендирано от
въззивника.
В законоустановения срок въззиваемия
Т.Т.Т. чрез назначения му особен представител адв.С.Д.,***
е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Изложено е, че съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства, въз основа на което е постановил и
своя акт. Поради неоснователността на жалбата се желае същата да бъде оставена
без уважение.
Страните по делото не са направили доказателствени
искания.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 от ГПК,
въззивният съд в закрито заседание извърши проверка на допустимостта на жалбата
при съответното прилагане на чл.262 от ГПК и я намира за допустима като
подадена в срок и от лица, имащи интерес от обжалване. Както се посочи по-горе
страните не са поискали събиране на доказателства, поради което такова
произнасяне от страна на съда не е необходимо, а делото следва единствено да се
насрочи и да се призоват страните.
Тъй като въззиваемият се представлява и пред настоящата инстанция от назначения му пред ЯРС
особен представител, следва да бъде определено възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 300лв. /съгл. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. за
МРАВ/. Съгласно чл.47 ал.6 ГПК разноските за особен представител на ответника
се поемат от ищеца. Поради това „Теленор
България" ЕАД следва да бъде задължено да заплати по
сметката на ЯОС сумата 300 лв., от която да бъде изплатено определеното
възнаграждение на особения представител на въззиваемия
Т..
На основание изложеното и на основание чл.267 от ГПК,
ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 19.01.2021
г. от 10.30 ч., да се призоват страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.47 ал.6 ГПК „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* гр.София в едноседмичен срок
от съобщението да заплати по сметката на ЯОС сумата
300 лв. възнаграждение определено на особения представител на ответника пред
въззивната инстанция.
Приканва страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от отговора на въззиваемата
страна да се връчи на въззивника.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.