№ 187
гр. Плевен, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500113 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 54 от 29.10.2021 г. на Районен съд – Кнежа, постановено
по гр.д. № 695/2020 г., съдът е признал за установено на основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, че ЕВГ. Й. Л., с постоянен адрес: с.***, общ.К.,
ул. „Й.К.“ №*, ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД гр.
София, ЕИК ***, сумата от 3338,68 лв., от които: 2909,03 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.май 2017 г. до м.април 2019 г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 06.10.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 402,06
лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 29.09.2020 г., както и суми
за дялово разпределение в размер на 23 лв. – главница за периода от
м.септември 2017 г. до м.април 2019 г., ведно със законната лихва от
06.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 4,59 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 29.09.2020 г., за която сума е
издадена заповед № 507/20 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 09.11.2020 г. по ч.гр.д. № 581/2020 г. по описа на Районен съд –
1
Кнежа.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение от
ЕВГ. Й. Л., подадена чрез процесуалния й представител адв. Р.Р.. С жалбата
се поддържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснато от съда процесуално нарушение, а в частта му, в която се признава
за установено вземане за дялово разпределение и лихва за забава върху
главницата на същото – решението се явява недопустимо. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на този довод и се претендира отмяната на
обжалваното решение, както и частичното му обезсилване в недопустимата
му според въззивницата част и отхвърляне на предявения иск, респективно
частичното прекратяване на производството в недопустимата му част.
Ответникът по въззивната жалба „Топлофикация София“ ЕАД изразява
становище за нейната неоснователност и моли окръжния съд да потвърди
обжалваното решение. Становището е обосновано в представения писмен
отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния представител на
дружеството юрк. Б. А..
Ответникът по въззивната жалба „Техем сървисис“ ЕООД, което
дружество е било трето лице-помагач на ответника в първоинстанционното
производство, не ангажира становище по жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба окръжният съд се е произнесъл
с определението по чл. 267, ал. 1 ГПК от 01.03.2022 г.
По същество жалбата е частично основателна, предвид следните
съображения:
Видно е от данните по делото, че в полза на „Топлофикация София”
ЕАД е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
09.11.2020 г. по ч.гр.д. № 581/2020 г. по описа на Кнежански районен съд,
срещу длъжника ЕВГ. Й. Л. за посоченото в заявлението вземане, основано
на твърденията на заявителя за предоставена, но незаплатена топлинна
енергия в периода 05.2017 г. до 04.2019 г. и дялово разпределение в периода
09.2017 г. до 04.2019 г. за топлоснабден имот с административен адрес: гр.
София 1592, общ. Искър, ж.к. „Дружба-1“ бл. 115, вх. Б, ап. 39, с абонатен
№ ***.
2
Постъпило е възражение от длъжника Е.Л. по реда на чл. 414 ГПК
срещу заповедта, при което заявителят в срок е предявил положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на иска е установяване дължимостта на присъденото със
заповедта в полза на „Топлофикация – София” ЕАД вземане в размер на
сумата от 2909,03 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази главница от 06.10.2020 г. до изплащане на вземането, 402,06
лв. – мораторни лихви за забава от 15.09.2018 г. до 29.09.2020 г., 23 лв. –
главница за дялово разпределение за периода м.09.2017 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази главница от 06.10.2020 г. до изплащане
на вземането, 4,59 лв. – мораторни лихви от 31.10.2017 г. до 29.09.2020 г.,
както и сторените в заповедното производство деловодни разноски.
Ответницата Е.Л. е оспорила основателността на исковата претенция.
Оспорила е качеството си на потребител на топлинна енергия за битови
нужди, както и методиката, по която ищцовото дружество е начислило
процесните суми за топлинна енергия и за дялово разпределение. Направила е
възражение, че претендираните суми са недължими, като погасени по
давност.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява
по безспорен начин, че жилището на ответницата с административен адрес:
гр. София 1592, общ. Искър, ж.к. „Дружба-1“ бл. 115, вх. Б, ап. 39, се намира
в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, като отчитането и
дяловото разпределение на потребената топлинна енергия се извършва от
„Техем Сървисиз” ЕООД, както и че за същия имот при ищцовото дружество
съществува партида с абонатен № ***. Партидата е открита на собственика
Й. Д. К., б.ж. на с.***, починал на ***1 г., чийто единствен наследник се явява
ответницата ЕВГ. Й. Л., която е негова дъщеря. Следва да бъде посочено
също така, че по повод начисляването на суми за използвана топлинна
енергия в процесния имот през предходни периоди Е.Л. е депозирала жалба
пред ответното дружество през 2017 г., а също така е завела отрицателен
установителен иск срещу „Топлофикация София“ ЕАД за недължимост на
суми, представляващи стойността на доставена и незаплатена топлинна
3
енергия в предходен период, които обстоятелства опровергават наведените
от нея по настоящото дело твърдения, че не притежава качество на
потребител на топлинна енергия за същия недвижим имот.
Правният спор в случая следва да бъде разгледан на плоскостта на
законовия регламент, даден със Закона за енергетиката /ЗЕ/ и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение. Съгласно въведеното с
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ законово правило, собственикът или
титулярът на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на топлинна
енергия, а по силата на ал. 6 от същата разпоредба, клиентите, прекратили
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават по
презумпция клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл и въз основа на доказателствения материал по делото
въззивната инстанция приема за установено по безспорен начин, че
ответницата Е.Л., която е въззивник в настоящото производство, притежава
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и между нея и
ищцовото дружество съществува валидно облигационно правоотношение по
доставка и продажба на топлинна енергия, което се регламентира от
действащите в тази област нормативни актове.
Ползването на топлинна енергия в жилището на ответницата през
процесния период е било отчитано в съответствие с нормативните
изисквания. Този извод се налага, тъй като отчетите на дружеството,
осъществяващо дяловото разпределение, са възпроизведени в счетоводните
данни на ищеца, въз основа на които е изготвено приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза.
Установява се от заключението на вещото лице, че дължимите суми за
топлинна енергия през процесния период – м.05.2017 г. до м.04.2019 г. не са
заплатени от ответницата Е.Л.. От заключението е видно, че за целия
процесен период са издавани фактури за прогнозно начислена топлинна
енергия за имота на ответницата /отразени в Таблица 1 и Таблица 2/, като
дружеството, осъществяващо дялово разпределение – „Техем сървисис“
4
ЕООД е изготвило изравнителни сметки за имота, които са въвеждани в
информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД. Според
заключението общо дължимата сума за топлинна енергия за целия процесен
период възлиза на 2909,03 лв., а общо дължимата сума за извършеното дялово
разпределение, съобразно издадените фактури за дялово разпределение за
претендирания периода м.09.2017 г. до м.04.2019 г. е 23 лв. В заключението е
определена също така дължимата законна лихва върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение, която е в размер на 427,76 лв., като
е посочено изрично, че „Топлофикация София“ ЕАД е начислявало
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки.
Пред настоящата инстанция остава спорен и въпросът относно
наличието на погасителна давност по отношение на част от претендираното
вземане, по който въпрос първоинстанционният съд не се е произнесъл,
въпреки своевременно направеното от страна на ответницата възражение за
погасителна давност, обективирано в писмения отговор на исковата молба.
Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3/ по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през
процесния период наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в
размер на разликата между начислените суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
5
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края
на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза
на топлопреносното предприятие. При всички случаи обаче това
„изравнително“ вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е. задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните
вноски.
Съгласно действалите през процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София, месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиент в сграда етажна собственост, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 3.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят – чл. 33, ал. 1 от общите условия. Изравнителният резултат
води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, като в този случай, според чл. 33, ал. 2 от общите условия клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В контекста на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след
изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия,
6
т.е. всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, а осъщественото от
ищеца-въззивник фактуриране на консумираното количество топлинна
енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от
общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски
/равни или прогнозни/. При това положение приложимата за случая
тригодишна давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД за вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия е започнала да тече от изискуемостта на
месечните вноски /прогнозни или равни/ по чл. 32, ал. 1 от общите условия, а
не след фактурирането по чл. 32, ал. 2 от същите.
В случая дължимото вземане за главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия в процесния имот, което не е погасено по давност, следва да
се определи за тригодишен период преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на кредитора –
06.10.2020 г. Т.е. дължимото вземане за главницата за ТЕ се определя като
разлика между общо претендираната и присъдена със заповедта за
изпълнение сума в размер на 2909,03 лв. и сбора на сумите по фактурите за
прогнозно начислена топлинна енергия за месеците от май до септември
2017 г., който сбор възлиза на сумата от 431,60 лв. и представлява погасено
по давност вземане /2909,03 – 431,60 = 2477,43/.
Следователно исковата претенция за главница за доставена ТЕ се явява
основателна до размера на сумата от 2477,43 лв.
По отношение на акцесорната претенция за установяване дължимост на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
доставена ТЕ, следва да се отбележи, че с оглед частичната основателност на
главната искова претенция, акцесорната е също частично основателна.
Дължимите в случая мораторни лихви върху главницата за ТЕ следва да се
определят за претендирания период като съотношение към размера на
непогасената по давност и дължима главница, при което същите възлизат на
сумата от 342,41 лв. Независимо че мораторните лихви са начислявани само
за задълженията по изравнителните сметки и началният им момент е след
06.10.2017 г., следва да се има предвид, че размерът на задълженията по
изравнителните сметки е определен при съобразяване и на периода, за който е
погасеното по давност вземането за главница, при което претендираният,
респективно определен в заключението на вещото лице размер на
7
задължението за мораторни лихви не кореспондира на действителното
задължение за главница.
В този смисъл заявената претенция за мораторни лихви върху
главницата за доставена ТЕ за периода 15.09.2018 г. – 29.09.2020 г. се явява
основателна до размера на сумата от 342,41 лв.
Предвид гореизложените съображения първоинстанционното решение
е неправилно в частта му за общо дължимата сума в размер на 3338,68 лв., в
частта му за разликата над 2477,43 лв. до 2909,03 лв. и за периода от
м.05.2017 г. до м.09.2017 г. по отношение на главницата за ТЕ и за и за
разликата над 342,41 лв. до 402,06 лв. по отношение на мораторните лихви, в
която част решението следва да бъде отменено и исковата претенция
отхвърлена.
В обжалвана му част, касаеща главницата за ТЕ в размер на сумата от
2477,43 лв., за периода м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
06.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторните лихви
върху тази главница в размер на 342,41 лв., за периода 15.09.2018 г. до
29.09.2020 г., главницата за дялово разпределение в размер на 23 лв., за
периода м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, и мораторните лихви върху тази
главница в размер на сумата от 4,59 лв. за периода 31.10.2017 г. до 29.09.2020
г., първоинстанционното решение е правилно и подлежи на потвърждаване.
По отношение на включената във вземането сума за услугата дялово
разпределение, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 36
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София клиентите заплащат
цена за услугата „дялово разпределение“, като редът и начинът на заплащане
на тази услуга се определят от продавача и се обявява по подходящ начин на
клиентите. Анализът на цитираната разпоредба предпоставя извод, че цената
на тази услуга е дължима на продавача, а не на извършващия я търговец.
Отделно от това, от съдържанието на приложения по делото договор между
етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД е видно, че договорът не
включва като задължение на възложителя да заплаща на дружеството цена на
8
услуга „дялово разпределение“. В този смисъл наведеният във въззивната
жалба довод, че е предявено чуждо право, се явява неоснователен.
При този изход на спора решението на районния съд следва да бъде
отменено и в частта му за присъдените разноски, като на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него деловодни разноски в исковото производство за двете съдебни
инстанции съразмерно с уважената част от иска, които са в общ размер на
549,11 лв., при определено от съда юрисконсултско възнаграждение по 100
лв. за всяка съдебна инстанция, както и направените в заповедното
производство разноски, съобразно размера на признатото за установено
вземане, които са в общ размер от 142,23 лв.
В полза на въззивницата следва да бъдат присъдени направените от нея
разноски за двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска, които
са в общ размер на 51,47 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 54 от 29.10.2021 г. на Районен съд – Кнежа,
постановено по гр.д. № 695/2020 г., В ЧАСТТА, с която е прието за
установено на основание чл. 422 от ГПК, че ЕВГ. Й. Л. дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД следните суми: сумата от 3338,68 лв.,
сумата от 431,60 лв. – главница за периода м.05.2017 г. до м.09.2017 г. и
сумата от 59,65 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
29.09.2020 г., както и В ЧАСТТА за присъдените разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявеният от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК ***,
срещу ЕВГ. Й. Л., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
сумата от 431,60 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.09.2017 г., която сума
съставлява разликата над дължимата сума за главница от 2477,43 лв. до
общо претендираната сума за главница в размер на 2909,03 лв., и за сумата
от 59,65 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
9
29.09.2020 г, представляваща разликата над дължимата сума за лихви за
забава от 342,41 лв. до общо претендираната сума в размер на 402,06 лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 09.11.2020 г. по ч.гр.д. № 581/2020 г. по описа на Районен съд –
Кнежа.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 29.10.2021 г. на Районен съд –
Кнежа, постановено по гр.д. № 695/2020 г., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ЕВГ. Й. Л., ЕГН **********,
да заплати в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, със седалище гр.
София, ЕИК ***, сумата от 549,11 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска,
както и сумата от 142,23 лв., представляваща направени в заповедното
производство разноски, съобразно размера на признатото за установено
вземане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза на ЕВГ.
Й. Л., ЕГН **********, сумата от 51,47 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10