СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 9610 по
описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното:
С решение № 20220655 от 09.10.2020г., по
гр.д. № 22322/2019 по описа на Софийски районен съд 30 състав, съдът признал за
установено, че Г.Н.Г., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД ЕИК********със
седалище и адрес *** на основание чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ сумата от 65,47 лв. главница и лихви за незаплатена топлинна енергия
за периода м.02.2011г. – м.04.2013г. като исковете са отхвърлени в останалата
част до пълния предявен размер от 4130,76 лв.
Производството е прекратено по исковете за
главница и лихви за цена на извършена услуга дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач Т.С. ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е
подадена в за коноустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. №
25152197/23.10.2020г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД ЕИК ********.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че
част от главните вземания, изискуеми след 11.07.2011г. са погасени по давност.
В раздел VІІ от Общите условия от 2008 г. - "Заплащане на топлинна
енергия", чл. 32, ал. 1, бил определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия /в т.ч. ответникът/ са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, а именно 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от
12.03.2014 г., било предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период.
Клиентите не плащали обезщетение за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия,
до изравняване на отчетния период. Едва след това се начислявало обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура. Издадените
кредитни известия за прогнозно начислени суми за периода погрешно били приети
от СРС като изискуеми задължения по фактури. Задължението ставала изискуемо в
посочения в Общите условия срок. В този смисъл претендираните суми не били
погасени по давност - чл. 111 ЗЗД, а отделно от това вземането за стойността на
услугата дялово разпределение не било периодично плащане и по отношение на
същото била приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете - уважени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата Г.Н.Г., излага че
първоинстанционното решение е правилно. Счита че съдът правилно е приел, че
процесните суми са погасени по давност, а цитираните общи условия от
ищеца-въззивник не касаят виззиваемия тъй като са приети 2014г., а се касае за
вземания преди приемането им.
Третото лице помагач не взема становище по
жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се посочи следното:
Безспорно е във въззивното производство,
че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в
която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че
през исковия период ответницата е била собственик на процесния апартамент 104,
находящ се в гр. София жк „Овча купел“, бл. 602, вх.Д. има качеството на потребител на
топлинна енергия и битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ.
Не се спори също така, а и се установява
от приетите по делото заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната
експертиза, че стойността на доставената топлинна енергия през периода от м.02.2011г.
– м.04.2013г. възлиза на 3424,35 лв., обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху претендираната от ищеца главница, представляваща стойност
на топлинна енергия, за периода от 31.03.2011 г. до 20.06.2014 г. - 598.09 лв.
Настоящият състав намира експертизите за пълни, непротиворечиви и обективни,
поради което ги кредитира изцяло.
Спорните между страните въпроси по
същество във въззивното производство е свързани с това дали част от
претендираните вземания за стойността на доставената топлинна енергия станали изискуеми
след 11.07.2011г., са погасени по давност, както и дали ответниците са в
забава.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният
срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД, одобрени с решение
№ ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до
приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди
изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е установено по
основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до тридесетия
ден на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на потребителите
на топлинна енергия. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е.
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение/.
Доводът във въззивната жалба, че за
процесните вземания за периода. е издадена фактура № **********/31.07.2014 г.,
която съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия на дружеството е станала
изискуема през м. 09.2014 г., поради което сумата по тази фактура не е погасена
по давност, настоящата инстанция намира за неоснователен.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или
прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие.
Новото "изравнително" вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването
на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната
давност за тях.
Правилно районният съд е приел за погасени
по давност всички вземания с настъпил падеж преди 10.07.2011г., като техният
размер възлиза на 175,53 лв., съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
За да отхвърли исковете за главница, за
периода след 10.07.2011г. до края на процесния период - м.04.2013г. съдът е
приел, че съгласно експертизата се установява че за процесния период се дължат
само 65,47 лв., които не са изплатени.
Доколкото обаче единственото оплакване във
въззивната жалба на ищеца във връзка с иска му за стойността на доставената
топлинна енергия и обусловения иск за обезщетение за забава е такова за
нарушение на материалния закон и в частност на института на погасителната
давност, който обаче не е бил прилаган от СРС за периода след 10.07.2011г.
Следователно въпросът дали посочените
вземания след 10.07.2011г. са погасени по давност не подлежи на обсъждане от
настоящия съдебен състав. При липсата на други конкретни доводи във въззивната
жалба срещу правилността на първоинстанционното решение в частта му за тези
вземания и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния
закон, то не може да бъде отменено и следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/.
Предметът на въззивното производство,
което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане
на спора по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми. Недопустимо е
оплакванията в жалбата да се разширяват извън срока за обжалване. Ето защо в
решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения,
установени от първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна.
По отношение на мораторната лихва
настоящият състав намира, че доколкото първоинстанционното решение се
потвърждава в отхвърлителната част за главницата, то следва да се потвърди и за
лихвите, чието присъждане е обусловено от присъждането на гланицата. При това
положение решението следва да се потвърди и в тази част.
При този изход на производството на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски има въззиваемия, който е
представил доказателства за сторени такива в размер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20220655 от 09.10.2020г., по гр.д. № 22322/2019 по описа на
Софийски районен съд 30 състав в обжалваните му части.
ОСЪЖДА „Т.С.“, ЕАД ЕИК********със седалище
и адрес *** да заплати на Г.Н.Г., ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 300 лв. разноски в производството
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач Т.С. ЕООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.