Решение по дело №84/2016 на Окръжен съд - Търговище

                              Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№     /03.10.2016г.                                                                              гр.Търговище                    

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           първи  състав

 

На петнадесети септември                                                                2016 година       

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПЕТРОВА                                                               ЧЛЕНОВЕ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

МАРИАНАИВАНОВА

                                 

                                                              

Секретар: И.Г.

като разгледа докладваното от съдия Т.Петков в.т.д. №84 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

         Производството по в.т.д. №84/2016г. по описа на Търговищкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на ответниците Д.Х.Г., ЕГН ********** ***, Д.С.Г., ЕГН ********** *** и С.С.Г., ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на С.З.Г., б.ж. на гр.Търговище, починал на 15.09.2015 година, действащи чрез пълномощника си адв. С.А. ***  против решение № 275/20.05.2016г., постановено по гр.д.№24/2016г. на Търговищкия районен съд, с което са осъдени да заплатят на „БАНКА ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София ЕИК *********, действуваща чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт К.К.Н., както следва: Д.Г. сумата 1967.50 лв. главница ведно с лихви, Д. и С. Господинови по 491.86 лв. главница, ведно с лихви на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗН и чл. 86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.60, ал.1 от ЗН.

 Считайки решението за необосновано и незаконосъобразно въззивниците, действащи чрез процесуалния си представител- адв. С.А. ***, молят съда да го отмени и отхвърли изцяло първоначално предявените искове ведно със законните последици.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител- адв. С.А. ***.

 

В срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт К.К.Н. е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за правилност и законосъобразност на решението, поради което молят съда да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител - главен юрисконсулт К.К.Н..

 

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Ищецът обосновава искането си против ответниците твърдейки, че по Договор за кредит за текущо потребление от 16.07.2015г., задължението по който било обезпечено със залог на вземания с кредитополучателя С.З.Г., ЕГН **********, б.ж. на гр.Търговище, поч. на 15.09.2015г., е останало непогасено предсрочно изискуемо задължение в размер на 2951.25лв. - главница, редовни лихви в размер на 86.42 лв., лихви за просрочие в размер на 3.44 лв. и дължими такси в размер на 120 лв., което задължение следва да се заплати от законните му наследници-ответници по делата, съобразно дяловете им от наследството.

Претендират се разноски.

Ответниците не оспорват, че техния наследодател е сключил договор за кредит с ищеца, който е усвоил изцяло. Не оспорват размера на задължението. Считат, че не следва да отговарят за неизпълнението и не дължат плащане, тъй като праводателя им е имал сключена застраховка живот за обезпечаване изпълнението по договора за кредит и ищеца следва да търси изпълнение от застрахователя.

 

 След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

 

Не се спори между страните, видно е и от доказателствата по делото, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 16.07.2015 година „Банка ДСК” ЕАД е отпуснала на  С.З.Г., б.ж. на гр.Търговище, поч. на 15.09.2015г. сумата от 3 000 лв. като кредит за текущо потребление, който от своя страна се е задължил да погасява задълженията си по кредита в срок, както и да заплаща уговорените в процесния договор главница и лихви. Вземането на ищеца по договора за кредит е било обезпечено със залог върху вземания, видно от приложения на л.10 договор от 16.07.2015г. Не се спори така също, видно е и от приложените писмени доказателства, че кредитополучателя е бил застрахован, като към момента на смъртта му  застрахователният договор е бил валиден и  застрахователната сума е покривала размера на кредита-3000 лв., а покритите застрахователни рискове са били смърт на застрахованото лице, или пълна трайна неработоспособност на застрахованото лице, като ползващи лица по застраховката са ищеца, застрахования наследодател и неговите наслед-ниците. Не се спори, видно е и от представеното извлечение от счетоводните книги на ищеца, че общата дължима сума е в размер на 3161.11лв., от която главница в размер на 2951.25 лв. , неплатена редовна лихва в  размер на 86.42 лв. за периода 11.09.2015г.-11.01.2016г., лихва за забава върху просро-чената главница в размер на 0.16 лв. за периода 11.09.2015г.-06.01.2016г.,  лихва за забава върху цялата главница за периода 08.01.2016г.-11.01.2016г. в размер на 3.28 лв. и неплатени такси в размер на 120 лв.

Съгласно Закона за наследството и безспорно в съдебната практика е, че „Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са приели наследството. Когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него -  чл. 51 от ЗН

.-“ Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

         След смъртта си на 15.09.2015г., кредитополучателят е оставила за наследници  Д.Х.Г.-съпруга; Д.С.Г. и С.С.Г.-деца. Не се оспорва от наслед-ниците, че са приели наследството, поради което и кредиторът - ищец не следва да доказва благоприятния за него положителен факт на приемането на наследството съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.

         Единственият спорен въпрос е защо ищецът претендира сумата от тях, след като е на лице надлежно застраховане. Отговорът се съдържа в чл.25 от Общите условия за предоставяне на кредит текущо потребление, а именно- наличието на застраховка, по която банката е ползващо лице, какъвто е настоящия случай не освобождава кредитополучателя, съответно неговите наследници от изпълнение на задълженията по договора за кредит, освен за сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита. Безспорно е, че кредиторът не е ограничен в избора му от кого може да търси изпълнение. Ответниците са направили постъпки пред застрахователя за изплащане, но такова, поради забавяне от тяхна страна - по обективни причини, все още не е направено. Същите, като ползващи лица по застра-ховката наред с банката, няма да загубят правата си да получат дължимите суми по същата.

         Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца дължимите суми, съобразно дяловете на всеки от тях в наследството, опре-делени по реда на чл. 5,ал.1 от ЗН, а именно - 4/6 ид.ч. за първата ответница/съпруга/ и по 1/6 ид.ч. за втората и третата ответница/деца/ т.е.  сумата от  1967.50лв. главница, 57.61 лв. дължима редовна лихва , лихва за забава върху просрочената и цялата главница в размер на 2.29 лв. и 80 лв. такси за първата ответница. Втората и третата ответници следва да бъдат осъдени  да заплатят на ищеца суми в размер на по 491.86 лв.-главница, по 14.40 лв. редовна лихва, по 0.57 лв. лихва за забава върху просрочената и цялата главница и по 20 лв. такси, на осн. чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗН и на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗН.

 

Предвид горното, решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със закона и задължителната съдебна практика, поради което и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като настоящият съдебен състав извършва препращане към мотивите му.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски за тази инстанция.

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 275/20.05.2016г., постановено по гр.д. №24/2016г. по описа на Търговищкия районен съд, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2 т.1 от ГПК.

                              

                                                                                             1.         

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              2.