Р Е Ш
Е Н И Е № 113
гр. Пловдив, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на трети август хиляди и
двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВАСИЛ ГАТОВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при секретаря Н. Богданова и прокурора,
след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова ВЧНД № 338 по описа на
ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 48 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по протест на ОП-Пазарджик срещу решението по
ЧНД № 101/20 г. по описа на ПзОС, с което е отказано изпълнението на ЕЗА №
20/19г., издадена въз основа на осъдително решение № 431/18 г. на Апелативен
съд – Т. от г-н Л. С. Ц., зам.апелативен прокурор на Апелативна прокуратура Т.,
за предаване на българския гражданин Я.Т.Т. за изпълнение на наложено му
наказание лишаване от свобода. Формулираната претенция е въззивната инстанция
да отмени обжалваното решение и да допусне изпълнението на ЕЗА.
При пренията прокурорът от АП-Пловдив поддържа протеста,
като преповтори изложените в него съображения.
Исканото лице и
защитниците му адв. Л. и адв. К. изразяват становище, че решението е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и
съображенията на страните, прие, че протестът не е основателен.
Въз основа на събраните по делото данни, изброени и обсъдени
в атакуваното решение, окръжният съд е приел, че Европейската заповед за арест
няма годен предмет, доколкото предаването на българския гражданин се иска за
изпълнение на невлязло в сила
осъдително решение, с което е наложено наказание лишаване от свобода. ПзОС е
бил прав в извода си, че щом решението на гръцкия съд не е стабилизирано (а
предстои обжалването му по реда на редовния инстанционен контрол), значи не
представлява изпълнително основание – основание, въз основа на което може да се
поиска (посредством ЕЗА), респ. да се постанови претендираното предаване на
подсъдимия.
Авторът на протеста е направил опит да тълкува волята на
издалия заповедта орган, но явно не е отчел, че от него е постъпило разяснение
относно процесуално-правния статут на исканото за предаване лице. Разяснението
е изложено като отговор на запитването от страна на пазарджишкия съд защо се
иска предаването: (1) за изпълнение на решението на гръцкия съд или (2) за
изпълнение на някаква издадена във връзка с решението мярка, изискваща
задържане (например заповед за задържане; мярка за неотклонение и др. подобни).
Казано с други думи, на издалия заповедта орган е предоставено посочването на
една от споменатите две алтернативи и той е можел да избере втората
алтернатива, като съобщи, че спрямо българския гражданин е била взета (преди
или след осъдителното решение) изискваща задържане мярка (заповед). А той е избрал първата, като е посочил
ясно и категорично, че предаването се иска, „за да бъде вкаран в затвора в изпълнение на решението (на Апелативния
съд в гр. Т.)“. В тази връзка е уточнил, че въззивната жалба не спира
изпълнението на въпросното решение. При това положение не би могло да се
последва съвета на протестиращия да се приеме, че отговорилият е имал предвид втората
алтернатива. Нито едно изречение или дума в отговора не навежда на подобен
извод. Това би било тълкуване в конфронтация с категорично изразената в писмото
воля.
Казано в обобщение: пазарджишкият съд е прав, че не е налице
основополагащата предпоставка за допускане изпълнението на ЕЗА, с която е бил
сезиран – годно основание за претедираното с нея предаване на българския
гражданин Я.Т.. Валидно изпълнително основание би представлявало или влязло в
сила решение на съд, или съдебно постановяване на някаква мярка (заповед) за
задържане до влизане в сила на
решението. Ако подобен акт бъде наличен, българският съд отново може да бъде
сезиран с ЕЗА за предаване на г-н Т..
Предложението на протестиращия да бъдат съобразени
спецификите на законодателството на издаващата държава-членка, не отчита, че в
приложимото включително за Г. Рамково решение 2002/584/ПВР а Съвета от
13.06.2002 г. се говори за „подлежащ на изпълнение акт“, какъвто невлязлото в
сила съдебно решение очевидно не е. Впрочем явно и авторът на протеста не е
информиран за въпросните специфики, при положение че не излага твърдение за
тяхното конкретно съдържание.
Следователно атакуваното решение се явява законосъобразно и
като такова подлежи на потвърждаване, а взетата по отношение на Я.Т. мярка за
неотклонение (гаранция) – на отмяна.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решението № 52/29.06.20 г. по ЧНД № 101/20 г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отказано изпълнението на ЕЗА №
20/19г., издадена въз основа на невлязло в сила осъдително решение № 431/18г.
на Апелативен съд Т., от зам.апелативния прокурор на Апелативна прокуратура – Т.
г-н Л. С. Ц., за предаване на българския
гражданин Я.Т.Т. за изпълнение на наложено му с решението наказание лишаване от
свобода.
ОТМЕНЯ наложената на исканото лице Я.Т.Т. мярка за
неотклонение гаранция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: