Решение по дело №18787/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261251
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 24 април 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20195330118787
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 261251

 

гр. Пловдив, 11.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18787 по описа за 2019 г., по описа на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е образуваното по повод на предявен от Т.Г.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието иск с правна квалификация чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2, пр. 2- ро ЗМВР /отм./ и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 пр. 2- ро ЗМВР / отм./, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 7265, 03 лв., представляваща обезщетение в брутен размер за компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск, но неизползван до прекратяване на служебното правоотношение между страните, положен извънреден труд в периода 25.02.2003г. до 31.12.2011г., в размер над 50 часа за всеки отчетен тримесечен период, а именно- допълнителен платен отпуск от 106 дни, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска /18.11.2019г./ до окончателното й изплащане.

С исковата молба, ищецът поддържа, че е заемал длъжност „******“ от ****** при ответника, като мястото му на изпълнение на служебните задължения е било ******. Поддържа, че за периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011г. е следвало да бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие. Ищецът поддържа, че ответникът незаконосъобразно, без да е налице изрична разпоредба в ЗИНЗС, ППЗИНЗС или ЗМВР, която да изключва или забранява общото правило, разписано в КТ, до влизане в сила на актуалния ЗМВР / т.е. до 01.07.2014г./, не е отчитал положения от ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не е превръщал нощните часове в дневни такива, каквото е било задължението и при сумирано изчисляване на работното време ( при прилагане на коефициент 1, 143). Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен в своята цялост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна. Изтъква се, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не се оспорва фактът, че през процесния период ищецът е заемал длъжност „******“ в ****** при ответната страна, както и че работното време е уговорено при сумирано отчитане на 8, 12 и 24- часови дежурства. Поддържа се, че при прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, същият е бил компенсиран с парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата година и за този, отложен по реда на чл. 176 КТ. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че първоначално заявеният размер на предявения иск е 5400 лв., като с Протоколно определение от 06.10.2020г. / л. 125 гръб/ е допуснато увеличение в размера на същия до сумата от 7265, 03 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, счита следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателствени материали се изяснява, че за периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011г. ищецът е заемал длъжност „******“ при ответника, с месторабота ******. След това, по силата на Заповед № ******г. на ****** на правосъдието, ищецът е назначен на длъжност „************ ******“ в ****** / л. 32/. Предвид цитираната заповед, считано от 27.06.2011г. ищецът е напуснал длъжността „******“ в ****** и е встъпил от същата дата в длъжност „*** ****** ******“ в ****** /л. 30 и л. 31/. Със Заповед № ******г. на ****** на правосъдието, служебното правоотношение на ищеца е прекратено едностранно от работодателя, считано от 14.02.2019г. / л. 38- 41/.

От показанията на св. И. / л. 94 гръб- л. 95/ се изяснява, че с ищеца са бивши колеги, като заедно са работили в ******. Заедно са давали 24 часови дежурства, като след такова дежурство са почивали 72 часа. Поддържа, че реалната продължителност на тези дежурства е около 24 часа и 45мин., тъй като при застъпване на смени се провежда задължителен инструктаж, касаещ оперативната обстановка от изминалото денонощие и какви задачи се поставят пред новата смяна. Сочи се, че приемащият и предаващият служител извършват набор от задължителни съвместни мероприятия, предвид което продължителността на смяната обикновено е 24часа и 45 мин. Свидетелят посочва, че освен 24 часови дежурства, ******ите дават и 12 часови такива на *****, които са задължителни и се извършват по утвърден график. Смяната на такова дежурство обикновено започва в 07.30ч. и приключва към 19.30ч., като отново между смените се провежда инструктаж. Свидетелят изтъква, че освен горепосочените дежурства, ******ите са били задължени да полагат и т. нар. „занятия за повишаване на квалификацията“, които са включвали теоретична и физическа подготовка минимум по един час на седмица- тоест, общо 4 часа на месец или 12 часа на тримесечие.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля като счита, че поднесената от него информация е обективна, логически последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

            От приетото по делото заключение на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза / л. 103- 106 / се изяснява, че през процесния период /2003г.- 2011г./ ищецът е поемал дежурства над нормативно установената продължителност на работното време, като надхвърлящите 50 часа, за които се полага допълнителен платен годишен отпуск са в общ размер на 106 дни / 10 дни за 2013г. и по 12 дни за останалите години/. Посочено е, че общо дължимото обезщетение възлиза на 7 265, 03 лв.- брутен размер. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице като счита, че същото е обективно, всестранно и обосновано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2, пр. 2- ро ЗМВР /отм./ и по чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 пр. 2- ро ЗМВР / отм./ :

Съобразно чл. 20, ал. 4 ЗИНЗС / отм./, в редакция към ДВ, бр. 17 от 24.02.2006г. и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, в редакция към ДВ, бр. 32 от 2016г., за служителите осъществяващи дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“ се прилагат разпоредбите на ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР изрично предвижда компенсиране на работата в извънработно време с възнаграждение за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното над 50 часа. Забраната за компенсиране на платения допълнителен годишен отпуск да отработените над 50 часа на отчетен период с парично обезщетение отпада при прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 212, ал. 4 от ЗМВР. В случая, служебното правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № ******г. на ****** на правосъдието, считано от 14.02.2019г. Предвид това, ищецът има право да получи парично обезщетение за отработените като извънреден труд над 50 часа на тримесечие, при положение, че се установи, че не е ползвал полагащия му се допълнителен платен годишен отпуск за тези часове. Изрично в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 9 ЗМВР / отм./ в редакция до 2006г., както и в тази на чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР / отм./ в редакция след 2006г., е предвидено ограничение относно размера на полагаемия допълнителен годишен отпуск като компенсация за превишението на нормативното време над 50- тия час, а именно до 12 работни дни на годишна база. Съобразно практиката на ВКС ( Решение № 218 от 12.07.2011г. по гр. д. № 804/ 2010г. на I- во г.о. на ВКС и ТР № 3 от 19.03.1996г. по гр.д. № 3/ 1995г. на ОСГК на ВС), правото на вземане за обезщетението възниква при настъпване на определените в закона предпоставки като парично и безсрочно. Същото е дължимо от деня на напускане на работника  ( уволнение или прекратяване на правоотношението). В конкретния случай, от заключението на вещото лице се изяснява, че за периода 2011г. -2017г. допълнителният платен годишен отпуск, който се е следвал на ищеца е от 106 дни, като общо дължимото обезщетение възлиза на 7 265, 03 лв.- брутен размер. След като служебното правоотношение между страните е прекратено, то ясно е и че ищецът не би могъл да бъде компенсиран за тези дни по друг начин, освен чрез заплащане на парично обезщетение в горепосочения размер.

Следва да се посочи и че при лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи, че е заплатил обезщетението след прекратяване на правоотношението между страните, същият не е ангажирал доказателства в тази насока.

С оглед гореизложеното, предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен в своята цялост.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 1200лв., представляваща сторени разноски за процесуална защита и съдействие от адвокат. За същите е представен оправдателен документ / л. 118/, предвид което е изпълнено и изискването претендираните разноски от страната да бъдат реално сторени.

Предвид цялостното уважаване на предявения иск, то на ответната страна не й се следват разноски.

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и държавна такса в размер от 290, 60 лв., както и разноски за ССчЕ от 100 лв. / изплатени на вещото лице в ОСЗ, проведено на 23.06.2020г.- л. 107/.

Така мотивиран, Съдът

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието да заплати на Т.Г.И., ЕГН **********, на основание чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2, пр. 2- ро ЗМВР /отм./ и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 пр. 2- ро ЗМВР / отм./ сума в размер от 7265, 03 лв. / седем хиляди двеста шестдесет и пет лева и три стотинки/, представляваща обезщетение в брутен размер за компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск, но неизползван до прекратяване на служебното правоотношение между страните, положен извънреден труд в периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., в размер над 50 часа за всеки отчетен тримесечен период, а именно- допълнителен платен отпуск от 106 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /18.11.2019г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието да заплати на Т.Г.И., ЕГН ********** сума в размер от 1200 лв. / хиляда и двеста лева/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер от 290, 60 лв.- държавна такса и сума в размер от 100 лв.- разноски за ССчЕ, сторени в рамките на настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев

 

Вярно с оригинала!

КЯ