Р Е Ш Е Н И
Е № 261251
гр. Пловдив, 11.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 18787 по описа за 2019
г., по описа на Районен съд
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образуваното по повод на предявен от Т.Г.И. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието иск с правна
квалификация чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2, пр. 2- ро ЗМВР
/отм./ и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 пр. 2- ро ЗМВР / отм./,
с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 7265, 03 лв., представляваща обезщетение в брутен размер за
компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск, но неизползван до
прекратяване на служебното правоотношение между страните, положен извънреден
труд в периода 25.02.2003г. до 31.12.2011г., в размер над 50 часа за всеки
отчетен тримесечен период, а именно- допълнителен платен отпуск от 106 дни,
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска /18.11.2019г./
до окончателното й изплащане.
С исковата молба, ищецът поддържа, че е
заемал длъжност „******“ от ****** при ответника, като мястото му на изпълнение
на служебните задължения е било ******. Поддържа, че за периода от 25.02.2003г.
до 31.12.2011г. е следвало да бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за
извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен
отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие. Ищецът поддържа,
че ответникът незаконосъобразно, без да е налице изрична разпоредба в ЗИНЗС,
ППЗИНЗС или ЗМВР, която да изключва или забранява общото правило, разписано в
КТ, до влизане в сила на актуалния ЗМВР / т.е. до 01.07.2014г./, не е отчитал
положения от ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не е превръщал
нощните часове в дневни такива, каквото е било задължението и при сумирано
изчисляване на работното време ( при прилагане на коефициент 1, 143). Предвид
изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен в своята цялост.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответната страна. Изтъква се, че така предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Не се оспорва фактът, че през процесния период ищецът е заемал
длъжност „******“ в ****** при ответната страна, както и че работното време е
уговорено при сумирано отчитане на 8, 12 и 24- часови дежурства. Поддържа се,
че при прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, същият е бил
компенсиран с парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
текущата година и за този, отложен по реда на чл. 176 КТ. Моли се, така
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът счита за нужно да акцентира върху
факта, че първоначално заявеният размер на предявения иск е 5400 лв., като с
Протоколно определение от 06.10.2020г. / л. 125 гръб/ е допуснато увеличение в
размера на същия до сумата от 7265, 03 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на
страните, счита следното:
Не се спори между страните, а и от
представените по делото доказателствени материали се изяснява, че за периода от
25.02.2003г. до 31.12.2011г. ищецът е заемал длъжност „******“ при ответника, с
месторабота ******. След това, по силата на Заповед № ******г. на ****** на
правосъдието, ищецът е назначен на длъжност „************ ******“ в ****** / л.
32/. Предвид цитираната заповед, считано от 27.06.2011г. ищецът е напуснал
длъжността „******“ в ****** и е встъпил от същата дата в длъжност „*** ****** ******“
в ****** /л. 30 и л. 31/. Със Заповед № ******г. на ****** на правосъдието,
служебното правоотношение на ищеца е прекратено едностранно от работодателя,
считано от 14.02.2019г. / л. 38- 41/.
От показанията на св. И. / л. 94 гръб-
л. 95/ се изяснява, че с ищеца са бивши колеги, като заедно са работили в ******.
Заедно са давали 24 часови дежурства, като след такова дежурство са почивали 72
часа. Поддържа, че реалната продължителност на тези дежурства е около 24 часа и
45мин., тъй като при застъпване на смени се провежда задължителен инструктаж,
касаещ оперативната обстановка от изминалото денонощие и какви задачи се
поставят пред новата смяна. Сочи се, че приемащият и предаващият служител
извършват набор от задължителни съвместни мероприятия, предвид което
продължителността на смяната обикновено е 24часа и 45 мин. Свидетелят посочва,
че освен 24 часови дежурства, ******ите дават и 12 часови такива на *****,
които са задължителни и се извършват по утвърден график. Смяната на такова
дежурство обикновено започва в 07.30ч. и приключва към 19.30ч., като отново
между смените се провежда инструктаж. Свидетелят изтъква, че освен горепосочените
дежурства, ******ите са били задължени да полагат и т. нар. „занятия за
повишаване на квалификацията“, които са включвали теоретична и физическа
подготовка минимум по един час на седмица- тоест, общо 4 часа на месец или 12
часа на тримесечие.
Съдът кредитира в цялост изложеното от
свидетеля като счита, че поднесената от него информация е обективна, логически
последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
От
приетото по делото заключение на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна
експертиза / л. 103- 106 / се изяснява, че през процесния период /2003г.-
2011г./ ищецът е поемал дежурства над нормативно установената продължителност
на работното време, като надхвърлящите 50 часа, за които се полага допълнителен
платен годишен отпуск са в общ размер на 106 дни / 10 дни за 2013г. и по 12 дни
за останалите години/. Посочено е, че общо дължимото обезщетение възлиза на
7 265, 03 лв.- брутен размер. Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице като счита, че същото е обективно, всестранно и обосновано.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
По исковете с
правна квалификация чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2, пр. 2- ро ЗМВР /отм./ и по чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 пр. 2- ро ЗМВР
/ отм./ :
Съобразно чл. 20, ал. 4 ЗИНЗС / отм./, в редакция към
ДВ, бр. 17 от 24.02.2006г. и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, в редакция към ДВ, бр. 32 от
2016г., за служителите осъществяващи дейности по изпълнение на наказанията или
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ се прилагат разпоредбите на
ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 211, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР изрично предвижда компенсиране на работата в извънработно време с
възнаграждение за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен
отпуск за отработеното над 50 часа. Забраната за компенсиране на платения
допълнителен годишен отпуск да отработените над 50 часа на отчетен период с
парично обезщетение отпада при прекратяване на служебното правоотношение
съгласно чл. 212, ал. 4 от ЗМВР. В случая, служебното правоотношение на ищеца е
прекратено със Заповед № ******г. на ****** на правосъдието, считано от
14.02.2019г. Предвид това, ищецът има право да получи парично обезщетение за
отработените като извънреден труд над 50 часа на тримесечие, при положение, че
се установи, че не е ползвал полагащия му се допълнителен платен годишен отпуск
за тези часове. Изрично в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 9 ЗМВР / отм./ в
редакция до 2006г., както и в тази на чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР / отм./ в
редакция след 2006г., е предвидено ограничение относно размера на полагаемия
допълнителен годишен отпуск като компенсация за превишението на нормативното
време над 50- тия час, а именно до 12 работни дни на годишна база. Съобразно
практиката на ВКС ( Решение № 218 от
12.07.2011г. по гр. д. № 804/ 2010г. на I- во г.о. на
ВКС и ТР № 3 от 19.03.1996г. по гр.д. № 3/ 1995г. на ОСГК на ВС), правото на вземане за обезщетението възниква при
настъпване на определените в закона предпоставки като парично и безсрочно.
Същото е дължимо от деня на напускане на работника ( уволнение или прекратяване на
правоотношението). В конкретния случай, от заключението на вещото лице се
изяснява, че за периода 2011г. -2017г. допълнителният платен годишен отпуск,
който се е следвал на ищеца е от 106 дни, като общо дължимото обезщетение
възлиза на 7 265, 03 лв.- брутен размер. След като служебното правоотношение
между страните е прекратено, то ясно е и че ищецът не би могъл да бъде
компенсиран за тези дни по друг начин, освен чрез заплащане на парично
обезщетение в горепосочения размер.
Следва да се посочи и че при лежаща върху ответника
доказателствена тежест да установи, че е заплатил обезщетението след
прекратяване на правоотношението между страните, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока.
С оглед гореизложеното, предявеният иск се явява
доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен в своята
цялост.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 1200лв.,
представляваща сторени разноски за процесуална защита и съдействие от адвокат.
За същите е представен оправдателен документ / л. 118/, предвид което е
изпълнено и изискването претендираните разноски от страната да бъдат реално
сторени.
Предвид цялостното уважаване на предявения иск, то на
ответната страна не й се следват разноски.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и държавна такса в размер от 290,
60 лв., както и разноски за ССчЕ от 100 лв. / изплатени на вещото лице в ОСЗ,
проведено на 23.06.2020г.- л. 107/.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието да заплати на Т.Г.И., ЕГН **********, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2, пр. 2- ро ЗМВР /отм./ и чл.
212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 пр. 2- ро ЗМВР / отм./ сума в
размер от 7265, 03 лв. / седем хиляди
двеста шестдесет и пет лева и три стотинки/, представляваща обезщетение в
брутен размер за компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск, но
неизползван до прекратяване на служебното правоотношение между страните,
положен извънреден труд в периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., в размер над
50 часа за всеки отчетен тримесечен период, а именно- допълнителен платен
отпуск от 106 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска /18.11.2019г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието да заплати на Т.Г.И., ЕГН ********** сума в размер
от 1200 лв. / хиляда и двеста лева/, представляваща сторени разноски в рамките
на настоящото производство.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС-
Пловдив сума в размер от 290, 60 лв.- държавна такса и сума в размер от 100 лв.-
разноски за ССчЕ, сторени в рамките на настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ