№ 985
гр. Варна, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТатЯ. Лефтерова
при участието на секретаря Р. В. Трендафилова
като разгледа докладваното от ТатЯ. Лефтерова Гражданско дело №
20243110104690 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на М. Р.
А., ЕГН **********, с адрес: с. ***, с която против „ЗМБГ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 200 КТ и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца, следните суми:
- 15000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие трудова
злополука от 17.07.2023 г., изразяващи се в търпени болки и страдания;
психически стрес и дискомфорт от невъзможността да възстанови обичайния
си жизнен ритъм, ведно със законната лихва, начислена от датата на подаване
на исковата молба в съда - 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението;
- 1533,48 лева – лихва за забава, начислена върху главницата от 15000
лева, за периода от 18.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда;
- 1560 лева - обезщетение за търпени имуществени вреди, вследствие
трудова злополука от 17.07.2023 г., изразяващи се в извършване на разходи за
заплащане на имплант, съгласно фактура № **********/19.07.2023 г., ведно
със законната лихва, начислена от датата на подаване на исковата молба в съда
- 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;
- 158,92 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 1560 лева,
за периода от 19.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
- 45 лева - обезщетение за търпени имуществени вреди, вследствие
трудова злополука от 17.07.2023 г., изразяващи се в извършване на разходи за
1
заплащане на рентгеново изследване от 05.01.2024 г., ведно със законната
лихва, начислена от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2024 г.
до окончателното изплащане на задължението;
- 1,79 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 45 лева, за
периода от 05.01.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищците
права:
Твърди се, че страните по делото са се намирали в трудово
правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях трудов
договор №200/15.08.2016 г., по силата на който ищцата заемала при ответника
длъжността „метач“. Трудовите задължения на ищцата включвали дейностите:
ръчно метене, събиране на отпадъците от тревните площи и улиците, в района
на Медицински университет – Варна. В исковата молба се сочи, че ежедневно,
около 06.30 ч., работниците се събирали в общ пункт, намиращ се в близост до
МУ – Варна за разпределяне на задачите за деня. Сочи, че пунктът
представлявал фургон, като същият се използвал и за битовка. На 17.07.2023
г., след разпределяне на задачите, ищцата, слизайки от фургона стъпила на
импровизирано стъпало пред него, като същото се наклонило и тя паднала.
Заявява, че това стъпало представлявало свободно стоящ дънер, който не е бил
укрепен по какъвто и да е начин, като разстоянието от пода на фургона до
земята било около 50 см. При падането си ищцата изпитала силна болка в
лявата ръка, поради което, придружена от своята майка /също работник при
ответника/, потърсила медицинска помощ в близката МБАЛ „Св. Анна -
Варна“ АД. След извършения преглед било установено счупване на лакътна
кост на лявата ръка. Сочи, че е била извършена операция, като е бил поставен
имплант. Същият бил на стойност 1560 лева, като бил заплатен от ищцата.
След извършване на операцията, на 21.07.2021 г. пострадалата е била изписана
от лечебното заведение.
В исковата молба се сочи, че вследствие на злополуката, в
продължителен период от време, ищцата изпитвала силни болки. Тъй като тя
се грижела сама за трите си деца, се наложило нейната най-голяма дъщеря
/пълнолетна/, да поеме грижите за дома и семейството, за период от около три
месеца. До 13.01.2024 г. ищцата е била неработоспособна, а тъй като
получаваното обезщетение било в нисък размер, се наложило нейни близки и
приятели да помагат с финансови средства за издръжката на семейството.
Твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда все още не се била
възстановила напълно от получените травми, като продължавала да търпи
негативните последици от инцидента – болки и страдания при движение,
психически и емоционален дискомфорт от невъзможността да възстанови
обичайния си жизнен ритъм. Заявява, че продължавала да приема
болкоуспокояващи лекарства. Ръката не била възстановена напълно, поради
което се налагало да търси лекарска помощ. Сочи, че с разпореждане №
2
33367/04.08.2023 г. на НОИ ТП - Варна, злополуката от 17.07.2023 г. е била
призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Оспорва наведените от ищеца фактически твърдения. Твърди, че пред фургона
не бил поставен сочения от ищеца дънер, а плочи, като заявява, че ако в
действителност е имало подобно приспособление, щяло да има много
пострадали. Сочи, че ищцата е излизала гърбом от фургона, докато е
разговаряла с колежки, които се намирали в помещението. Тя се спънала в
прага на фургона, като падането било вследствие на нейното невнимание и
подценяване на ситуацията. При тези доводи, навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, в размер на над 50 %. Отправя
искане, при евентуално уважаване на претенцията на ищеца, присъдените
суми да бъдат намалени с процента на съпричиняване. Оспорва размера на
претендираните суми като завишен. Сочи, че било налице неспазване на
изискванията и инструкциите за безопасност, от страна на ищцата. Заявява, че
ищцата, както и нейната майка, която също се намирала в трудово
правоотношение с ответника, отказали да дадат каквото и да е обяснение за
инцидента, което затруднило разследването на злополуката. След проведено
лечение, ищцата отново започнала работа при ответника, считано от
03.03.2024 г., като същата изпълнявала обичайните си служебни задължения.
Заявява, че като работодател, ответникът се намирал в договорно
правоотношение с „Дженерали застраховане“ АД, за застраховане на
работниците. До застрахователното дружество е било изпратено искане за
изплащане на застрахователно обезщетение. Поради липса на съдействие от
страна на ищцата, процедурата е била забавена.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа иска. Ответникът, чрез процесуалния си представител
оспорва иска.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства,
а именно: към 17.07.2023 г., страните по делото се намират в трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 200/15.08.2016
г., по силата на който ищецът заема при ответника длъжността „метач“; на
17.07.2023 г. настъпва злополука с ищцата, която излизайки от фургон – пункт,
в който се събират с други работници за разпределяне задачите за деня, пада,
като вследствие на падането получава фрактура на лакътна кост на лявата
ръка; проведено е оперативно лечение, като е поставен имплант за фиксиране
3
на костните фрагменти; поставеният имплант е на стойност 1560 лева, като
същият е заплатен от ищцата; към датата на подаване на исковата молба в съда
– 17.04.2024 г. ищцата и ответникът продължават да се намират в трудово
правоотношение.
Страните не спорят, че се намират трудовоправна връзка, като това
обстоятелство се потвърждава от приобщените по делото трудов договор от
09.08.2021 г. и от допълнителното споразумение към него от 30.12.2022 г.
Съгласно приетата по делото длъжностната характеристика за заеманата от
ищцата длъжност, основните трудови задължения за заеманата длъжност, са
следните: ръчно метене и почистване на улици, тротоари, площади, алеи,
междублокови пространства и автобусни спирки по маршрутни графици;
събиране на отпадъци и изхвърлянето им в определените за това съдове;
почистване на кошчетата за смет; при зимни условия използва набора от
зимни ръчни инструменти, необходими за дейността, по нареждане на
Организатор дейности; използва според инструкциите предоставените му
технически средства и съоръжения за почистване (метли, кофи, фаражи и др,);
работи винаги със сигнално работно облекло и подходящи обувни съгласно
здравословните и безопасни условия на труд; изпълнява и други конкретно
възложени задачи; спазва изискванията, регламентирани в Интегрираната
система за управление на качеството, околната среда и безопасните условия на
труд; спазва всички приложими норми и вътрешно-дружествени актове
(инструкции, правилници, програми, планове и др.), свързани с осигуряване
на безопасни и здравословни условия на труд, по отношение на работния
процес; спазва всички указания/предписания/ препоръки, които са дадени в
резултат на извършените различни видове инструкции, съгл. Наредба № РД-
07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение, инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Ищцата М. А. е декларирала, че е запозната с длъжностната
характеристика и с правилника за вътрешния трудов ред, като екземпляр от
същата е връчен в деня на сключване на трудовия договор. Авторството на
положения подпис, за работник/служител, не е оспорено от ищцата, поради
което следва да се приеме, че същата е запозната със съдържанието на
документа.
Ответното дружество заявява настъпилата злополука пред НОИ, ТД -
София град, с декларация за трудова злополука вх.№ 677/02.08.2023 г. В
същата е посочена длъжността на пострадалото лице, както и обстоятелствата,
при които е настъпила злополуката – на 17.07.2023 г. около 06:40 - 06:50 ч.,
през работно време, на обичайното стационарно работно място на работника,
в град Варна, ул. „Ген. Киселов”, до градинката на Медицински университет,
при подготовка за работен процес, излизайки от фургон - тип „битовка“,
пострадалата се спъва и пада, вследствие на което получава счупване на
тялото (диафиза) на лъкътна кост, закрито на лявата ръка.
4
С уведомление до НОИ, ТП - София град, вх. № 1036-21-3158 от
20.07.2023 г., работодателят сочи, че процесният инцидент е настъпил, като
при излизане от фургон тип „битовка“, М. А., „пада по стълбите на фургон, в
който се складират работни материали“.
С разпореждане № 33367/04.08.2023 г. на НОИ, ТП - София град
настъпилата злополука, при която е пострадала ищцата, е приета за трудова по
смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Намерено е, че същата е станала през време и по
повод на извършваната работа.
От съдържанието на издадената на 21.07.2023 г. от МБАЛ „Света Анна-
Варна“ АД, Клиника по ортопедия и травматология, епикриза /л.7/ става ясно,
че болничното лечение на ищцата е продължило за периода от 18.07.2023 г. до
21.07.2023 г., като на 19.07.2023 г. същата е претърпяла операция, при която е
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на двете
големи кости на предмишницата - радиус и улна /лъчева и лакътна кости/.
Посочено е, че е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с 1 бр.
заключваща плака и съответен брой винтове. Пациентката е изписана за
амбулаторно лечение, като е отразено, че отбременяването на оперирания
крайник /сваляне на импланта/ ще бъде извършено след период от 30 дни.
Представен е амбулаторен лист от 18.08.2023 г., издаден от д-р Д. Д.,
ортопед-травматолог /л.17/, от който се установява, че на посочената дата, на
М. А. е извършен първичен преглед, при който е установено наличие на
оперативен цикатрикс - спокойна оперативна рана, умерени болки, което е
наложило удължаване на ползвания отпуск поради временна
нетрудоспособност на пациентката, с 30 дни.
Видно от представените амбулаторни листове от прегледи на ищцата,
извършени на: 21.08.2023 г.; 23.10.2023 г.; 20.11.2023 г. и 10.01.2024 г., се
установява, че М. А. е продължила да изпитва болки, съпроводени с
ограничени движения на ръката, поради предоставеният отпуск за временна
неработоспособност е продължен до 13.01.2024 г.
За установяване фактическата страна на спора, по делото е допуснато
провеждане на съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която,
прието като неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно, и
безпристрастно, се установява, че в резултат на падането, ищцата е получила
счупване на лявата лъчева кост, в средна трета, което е обусловило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник, за повече от 30 дни. След
оперативното лечение е останал белег на ръката, който загрозявал крайника.
Установено е, че е било проведено оперативно лечение, при което счупената
кост е била съединена с метал. Според експерта, оздравителният процес
обичайно изисква поставяне на крайника в покой за период от около 45 дни,
след което започва постепенна рехабилитация и след раздвижване на
обездвижените стави, около третия месец се разрешават леки натоварвания.
Според вещото лице, обичайният срок на лечение е около 4 - 6 месеца.
Намерено е, че лечебният процес при ищцата е приключил с оздравяване.
5
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените от страните свидетели, за ищеца - Г. С. А..; Р. М. Т. и Р. Х.
А., за ответника - Е. А. Х.. и Е. М. М..
Свидетелят Г. А.. заявява, че към датата на процесния инцидент се
намира в трудово правоотношение с ответното дружество, като става пряк
свидетел на злополуката. Разказва, че при подготовката за работния ден, М.
отишла да вземе метлата от фургона, който бил предназначен за работниците
и излизайки от него стъпила на нестабилния дънер намиращ се точно пред
входа на фургона, хлъзнала се и паднала. Свидетелката посочва, че веднага
отишла да помогне за да стане, обадила се на майка - св. А., която също
работела при тях, след което двете я завели в Окръжна болница. При
излизането си от фургона М. А. не е гледала назад и не е разговаряла с никого,
като св. А. е категорична в своето твърдение. Заявява, че и към момента на
даване на показания в съда, няма безопасно стъпало, което да се използва при
слизане от фургона. Излага, че възстановяването на ищцата продължило
около година, като през този период М. изпитвала силни болки. Грижите за
дома и семейството били поети от нейната най-голяма дъщеря.
В показанията си пред съда, св. Р. Т. – дъщеря на пострадалата, разказва,
че през лятото на 2023 г. майка претърпяла инцидент, при който докато била
на работа, стъпила на корен от дърво намиращ се пред фургона, от който
отишла да си вземе метлата, спънала се в него и паднала. Посочва, че майка
изпитвала силни болки в ръката и след като посетили болнично заведение се
установило, че ръката била счупена, поради което се наложило да бъде
направена операция, за поставяне на имплант. Заявява, че болничният престой
на ищцата продължил около седмица, след което се наложило тя /св. Т./ изцяло
да поеме грижите както за нея, така и за своите брат и сестра. Излага, че майка
не можела сама да осъществява ежедневните си нужди, което наложило св.
Т. да напусне работа и да поеме изцяло както домакинската работа, така и
грижите за майка си. Целият период на възстановяване отнел около 9 месеца.
През цялото време М. А. изпитвала силна болка в ръката, не можела да я
движи, което създавало дискомфорт. Не можела нито да спи. Инцидентът
оказал и финансови затруднения за семейството, тъй като през този период
единствено нейната сестра работела, а заемите които ищцата изплащала били
в размер на по 200 - 300 лева месечно. Твърди, че и към настоящия момент
движенията на в ръката на майка й били ограничени. Сочи, че след като
ищцата се върнала на отново на работа и след като разбрал за депозирането на
настоящия иск, ответникът предприел действия по освобождаването от
заеманата длъжност, поради което се наложило М. А. да посети Инспекцията
по труда.
В хода на разпит на св. Т., същата представя на съда снимка от мобилния
си телефон, касаеща процесния фурго и т.нар. „дънер“ пред него.
Пълномощниците на страните не спорят, че снимката касае фургон, от който е
паднала ищцата. От снимката, а и от обясненията на процесуалните
представители на страните се установява, че не се касае за дънер, а за дебел
6
корен на дърво, който излиза над земята, непосредствено под вратата на
фургона. Няма изградени стъпала.
В качеството на свидетел, по делото е разпитана и майката на ищцата –
Р. А.. Последната е работник в ответното дружество, като макар да не била
пряк свидетел на инцидента, знае как е настъпил същият, от разказа на своята
дъщеря. Посочва, че докато слизала от фургона, М. се спънала на трупчето, на
което по принцип стъпвали, за да се качат във фургона, спънала се и паднала.
Излага, че многократно са казвали на шефа си да махнат това трупче, тъй като
много хора се били спъвали на него и са падали, но действия по
отстраняването му така и не били предприети.
Излага, че след като нейните колежки съобщили за инцидента с М.,
веднага отишла при нея и я завела до Спешното отделение на Окръжна
болница. Разказва, че докато вървели към болницата, по телефона се обадила
„шефката“ - св. Х., която казала: „Р., много ви се моля, махайте елеците“. След
направения преглед и рентгенова снимка, ръката на М. била гипсирана,
установило се, че била счупена и се налагало да бъде направена операция.
Посочва, че след операцията, през целия период на възстановяването, за
ищцата се грижела нейната дъщеря Р.. Твърди, че след като през 2024 г. М. се
върнала на работа, през м. май по телефона с тях се свързала св. Х., която им
казала, че искала да говори нещо с тях. Заявява, че след като се срещнали тя
им казала: „До днеска сте на работа“, като при запитване от тяхна страна за
причината, получили отговор: „М. знае много добре, защото съди фирмата“.
Посочва, че след консултация с адвокат, посетили Инспекция по труда и
разказали за случилото се. Скоро след това работодателят се свързал с тях и те
били върнати на работа.
Воденият от ответника свидетел Е. Х.., бивш служител на ответното
дружество, заявява, че знае за инцидента с М., станал през месец юли 2023 г.
Разказва, че въпросния ден, както обикновено, преди началото на работния
ден се събрали на фургона, тип „битовка“, за да разпределят задълженията си
за деня. Докато разговаряли с М., вървейки с гръб към вратата, на излизане от
фургона, същата се спънала и паднала върху ръката си, вследствие на което я
счупила. Твърди, че на входа/изхода на фургона няма никакви затруднения или
неравности, които да налагат обезопасяване. Посочва, че на земята има
поставени плочи, които водят до входа и около 20 см разстояние от земята до
фургона, където трябва да си повдигнеш крака, за да влезеш. Заявява, че
инцидента с М. А., а и след това, никой не бил падал. Разказва, че в момента на
инцидента нямало видими наранявания по ръката на ищцата, но същата
споделила, че изпитва болки. Свидетелката предложила да отиде с нея до
спешния кабинет, но М. А. отказала. Твърди, че през целия период на
възстановяване са поддържали контакт с пострадалата, за да следят нейното
здравословно състояние. Посочва, че винаги е държала да носят предпазните
си елеци, но не помни дали в деня на инцидента М. е била със служебен елек.
Свидетелят Е. М., споделя, че за инцидента случил се с М. през лятото
7
на 2023 г. е бил уведомен от свидетелката Х., която му се обадила по телефона
и му разказала, че излизайки с гръб към вратата на фургона, М. била паднала и
си била счупила ръката. Твърди, че най-вероятната причина за падането е
невнимание от страна на ищцата, тъй като дотогава никой от работниците в
обекта не бил падал. В показанията си излага, че „над дънера стои вратата на
фургона като се отвори“. По отношение на твърденията за уволнението на М.
и нейната майка, посочва, че не е имало момент те да не са били допускани
или освобождавани от работа.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Предявените искове са с правно основание чл.200, ал.1 КТ. Същите са
предявени от и против надлежна страна, поради което те са допустими. Съдът
дължи произнасяне относно основателността им.
Трудовата злополука е легално дефинирана в чл. 55, ал.1 КСО – това е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Отговорността на работодателя по чл.
200, ал.1 КТ е обективна и безвиновна, като съгласно посочената разпоредба,
за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
- както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от трудовата злополука, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им. Това е така, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни
условия на труд и да предотврати настъпването на злополуки.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно трудово
правоотношение, по което е имал качеството на работник/служител при
ответника; трудов характер по см. на КСО на настъпилата злополука;
претърпените неимуществени и имуществени вреди, чието репариране се
претендира. В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на
исковата молба възражения, в т.ч., че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат.
Съдът намира за безспорно установено, че към 17.07.2023 г., между
ищцата и ответното дружество е налице валидно трудово правоотношение. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила
разпореждане по чл. 55, ал.1 КСО на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО,
злополуката, при която е настъпило телесното увреждане на ищцата е приета
за трудова, поради което характерът на същата е безспорно установен.
Спорът между страните е съсредоточен относно интензитета на
8
претърпените от ищцата вреди, размера на претендираното обезщетение,
както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на
пострадалата.
Редът за установяване на трудова злополука е регламентиран с
разпоредбите на чл.57 и сл. КСО и на Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/. Съгласно чл.57,
ал.1 КСО, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на
временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни
да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука, а когато това не е
сторено, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една
година от злополуката да я декларират пред ТП на НОИ /чл.57, ал.2 КСО/.
Уведомлението от работодателя е отправено на 20.07.2023 г., т.е. в срока по
чл.57, ал.1 КСО.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване (проявена от страна на ищцата груба небрежност) по чл. 201,
ал. 2 КТ, в размер на над 50 %. Възражението е допустимо като въведено в
преклузивния срок, но разгледано по същество, съдът намира същото за
неоснователно, по следните съображения:
Според константната съдебна практика, работникът проявява груба
небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка, както и при случаите, в които работодателят
не е осигурил безопасни условия на труд или без да е проведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа
/решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., 4 г.о./ или
когато е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание
и пренебрегване на основни правила за безопасност /решение № 60 по гр. д. №
5074/2013 г. на ВКС 4 г. о./. Груба небрежност ще е налице, когато работникът
е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, но
лекомислено е смятал и се е надявал, че той няма да настъпи или че ще го
предотврати.
Следователно, за да бъде ограничена отговорността на работодателя,
следва да бъде установено не просто, че пострадалият работник не е положил
дължимата грижа при изпълнение на възложената му работа, а че същият в
проявил „липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки
основни правила за безопасност“, т.е. когато не е положил грижа, каквато и
най-небрежният не би положил при същите обстоятелства /решение № 45 от
8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2020 г., 3 г. о.; решение № 62 от
24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, 4 г.о./.
Според трайно установената практика на ВКС, не би могло да се приеме,
че работникът е проявил груба небрежност, когато настъпилата трудова
злополука е следствие от допусната от работодателя постоянна практика,
нарушаваща правилата за безопасност на труда /в този смисъл – решение №
977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г., 4 г. о., ГК и решение № 157
9
от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6210/2013 г., 3 г. о., ГК/. Това виждане е
доразвито в мотивите на решение № 268 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1030/2020 г., 4 г. о., ГК, в които се приема следното: „Задължението на
работодателя да осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение на
трудовите задължения от страна на работниците или служителите, не се
изчерпва само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на
задълженията, а включва и задължението му да поддържа съществуването им
през цялото време на изпълняването на работата. Последното се реализира и
чрез осъществяване задължението на работодателя за контрол за изпълнението
на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с
осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при
установяването на такива да предприеме мерки, включително и
дисциплинарни за отстраняването на тези нарушения. Когато работодателят
не предприеме такива мерки, при наличието на постоянна практика,
нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила вследствие на това
трудова злополука не се прилагат правилата на грубата небрежност по чл.
201, ал. 2 КТ.“
В настоящия случай, съдът намира, че не е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, от страна на М. А.. В тази насока съдът
кредитира показанията на свидетелите, водени от ищцата, в т.ч. тези на
нейните майка и дъщеря, които, при спазване изискването на чл.172 ГПК,
кредитира като обективни и достоверни. Страните не спорят, че пред фургона
няма нито стъпала, нито стълби, както е посочил работодателят в
уведомлението до НОИ, ТП – София град. Налице е необезопасено
препятствие, което обяснимо е станало причина за падането на ищцата.
Дървесният корен не е и не може да бъде прието като съоръжение, чрез което
работниците на ответника могат да слязат безопасно на земята. Обяснимо,
частта от кореновата система, която се намира над повърхността на земята е с
кръгло сечение, поради което стъпването върху същата много лесно може да
доведе до възникване на инцидент, като процесния.
От показанията на св. Р. А. става ясно, че работодателят не е изпълнил
задължението си да осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение
на трудовите задължения на работниците. Същият многократно е бил
уведомяван за препятствието пред фургона, както и че е застрашена
безопасността на работниците. Въпреки това, мерки за отстраняване на тази
опасност не са предприети. Наличието на процесното препятствие се
потвърждава и от св. М., който в показанията си сочи, че „над дънера стои
вратата на фургона като се отвори“. Страните не спорят, че същото не е
отстранено и след инцидента с М. А..
От страна на работодателя, не е ангажирано нито едно доказателство,
въпреки разпределената му доказателствена тежест, чрез което да се направи
извод, че при настъпване на злополуката, пострадалата не е проявила
необходимото внимание и е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат. Няма и наведени твърдения същата да е нарушила нормативно
10
установени или установени от работодателя правила за безопасност и
нарушението да е извършено при условията на проявена от ищцата груба
небрежност в изяснения по-горе смисъл на това понятие. Напротив,
ангажираните от ответника гласни доказателства не подкрепят твърденията за
съпричиняване от страна на пострадалата. Показанията на св. Х. разказваща,
че пострадалата вървейки с гръб към вратата, на излизане от фургона, се е
спънала и е паднала не се подкрепят от останалия доказателствен материал.
Показанията на св. М. не възпроизвеждат непосредствените му впечатления
относно поведението на ищцата, а отразяват предположения за евентуалната
причина за настъпването на злополуката.
Относно неимуществените вреди:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, на обезщетяване подлежат
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението възмездяващо
страданията понесени вследствие на увреждането се определя от съда по
справедливост.
За да определи размера на същото, съдът следва да съобрази
установените по делото конкретни обстоятелства, тъй като съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория, а
при всеки случай преценката следва да се основава на обективно
съществуващите обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Компенсирането на вредите на увредено лице от вредоносно действие следва
да бъде в пълна степен и едва когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди,
решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост /така
решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и решение
№ 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
В настоящия случай, при определяне размера на обезщетението следва
да бъдат отчетени, от една страна видът и тежестта на претърпяното
физическо увреждане, продължителността на възстановителния период и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици,
възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си
кариера, общественото и социално положение, икономическата конюнктура и
др.
От представената медицинска документация, както и от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза по категоричен
начин се установява, че вследствие на трудовата злополука ищцата е
претърпяла следното телесно увреждане: счупване на лявата лъчева кост в
средна трета. Наложило се е провеждането на оперативно лечение, при което
счупената кост е съединена с метал. От заключението по СМЕ става ясно, че
обичайно крайника се оставя в покой за около 45 дни, след което започва
постепенна рехабилитация и след раздвижване на обездвижените стави около
третия месец се разрешават леки натоварвания. Вещото лице е посочило, че
11
обичайният срок за лечение е с продължителност от около 4 - 6 месеца.
Внезапното падане на ищцата е станало причина за травматични
увреждения и силен стрес, обусловили необходимост от оперативно и
медикаментозно лечение, обездвижване, промЯ. в ежедневието на
пострадалата, и изпитвани силни болки и негативни емоции. При падането М.
А. преживява изключително силна болка от счупването на лявата си ръка, като
видно от събраните по делото писмени доказателства и заключение на СМЕ,
фрактурата е многофрагментна – обстоятелство наложило извършването на
операции за вътрешна фиксация на костните фрагменти, а по-късно - и за
отстраняване на поставената плака. Безспорно, фрактурата на ръката
причинява изключителна по интензитет и продължителност болка, която
ищцата търпи не само при нейното внезапното възникване и при провеждане
на оперативното лечение, но и в дългия период на провеждане на
рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, с цел възстановяването
на пълния обем на движение на ръката. Отделно от изпитваните силни болки,
неудобства и негативни емоции, претърпЯ.та от ищцата травма налага
нежелана промЯ. в нейното ежедневие. Първоначалната пълна невъзможност
за движение, а впоследствие и ограничено движение на ръката, обуславя
продължителна неспособност за пълноценно и самостоятелно извършване на
обичайните дейности, свързани с домакинството, но и с обслужването на
личността . Необходимостта от чужда помощ безспорно е в тежест, както на
този, който я оказва, така и за този, на когото се помага, поради което
изпитваните от ищцата негативни емоции са житейски обясними и
разбираеми. Отделно, ищцата не може да се грижи за дома и за децата си, като
се наложило близки да помагат за финансовата им издръжка. При преценка за
размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази изводът на вещото
лице, а именно, че белегът на ръката, след проведеното оперативно лечение,
загрозява крайника. От друга страна следва да се съобрази, че според вещото
лице лечебният процес е приключил с оздравяване, като същият е с
обичайната продължитеност от 4 - 6 месеца. Не се представят доказателства, а
и не се твърди хирургичното лечение на костната фрактура да е довело до
усложнения или неблагоприятни последици извън очакваните.
Така след съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства, както
и съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента
на настъпване на злополуката - 2023 г., и съдебната практика по сходни
казуси, настоящият съдебен състав намира, че с определянето на обезщетение
в размер от 13500 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между вредите и
паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен в
чл. 52 ЗЗД. За разликата над 13500 лева до пълния претендиран размер от
15000 лева, претенцията подлежи на отхвърляне.
Относно имуществените вреди:
По делото е доказано, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в
резултат на уврежданията, причинени от процесната трудова злополука, за
12
осъществени разходи в хода на лечението.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, работникът следва да бъде
обезщетен за всички претърпени от него вреди, представляващи пряка и
непосредствена последица от увреждането, включително и претърпените
загуби, и пропуснати ползи, т.е. имуществените вреди.
По делото са доказани осъществени от ищцата разходи във връзка с
травмата от трудовата злополука, както следва: за поставяне на имплант за
фиксиране на костните фрагменти, удостоверено и с фактура №
**********/19.07.2023 г., издадена от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД /л.20/ на
стойност 1560 лева с включен ДДС и за извършване на рентгеново изследване,
удостоверено с представения по делото касов бон, ведно с медицинско
направление за извършване на изследването /л.19/, на стойност 45 лева.
Направените разходи, съдът намира, че следва да бъдат обезщетени от
ответника, като бъде присъдени обезщетение за имуществени вреди в общ
размер на 1605 лева.
Съгласно чл. 200, ал.3 КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В настоящия
случай не са представени доказателства за изплатена парична помощ по
общественото осигуряване, поради което такава не следва да се приспада.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.4 КТ, дължимото обезщетение по
ал.3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. Доколкото до приключване на
съдебното дирене, моментът, в който се формира силата на пресъдено нещо,
не са представени доказателства за получено от страна на ищцата
застрахователно обезщетение, изплатено от страна на „Дженерали
застраховане“ АД, твърдение, че застрахователно обезщетение е било
изплатено, не следва да бъде съобразявано.
С оглед основателността на главните искове, доказани по своето
основание се явяват и акцесорните претенции. Съдът следва да определи
размера на дължимата лихва, по реда на чл.162 ГПК. Върху главницата от
13500 лева, за периода от 18.07.2023 г. до 16.04.2024 г., дължима е лихва за
забава, в размер на 1374,96 лева. До този размер предявеният иск е
основателен, като за разликата до претендирания размер от 1533,48 лева,
искът подлежи на отхвърляне. Върху главницата от 1605 лева, е дължима
лихва за забава, начислена за периода от 19.07.2023 г. до 16.04.2024 г.
Изчислена с електроенен лихвен калкулатор, същата е в размер на 162,88 лева,
но доколкото ищцата претендира лихва в размер на 160,71 лева /158,92 лева +
1,79 лева/, следва да се присъди лихва за забава, в търсения размер.
По разноските:
Съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1
ГПК, ищцата има право на сторените по делото разноски по делото.
Доколкото се касае за обезвреда на вреди, вследствие трудова злополука,
13
ищцата е освободена от заплащането на разноски по делото – в т.ч. за
държавна такса и за провеждане на експертиза. Съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и видно от приложения договор за правна защита и
съдействие /л.179/, тя е представлявана от адв. Р. Н. при условията на чл. 38,
ал. 2, т.3 ЗА, но не по-нисък от претендирания от ответника размер – 2046,93
лева. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза за пълномощника на
ищеца е дължимо адвокатско възнаграждение, в размер на 1861,41 лева
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 665,83 лева по сметка на ВРС, както и платеното
от държавния бюджет възнаграждение на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза в размер на 363,86 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в полза на ответника, се следват сторените разноски по делото, в
общ размер на 185,52 лева, съгласно приет списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗМБГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. ***, сумата от
13500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
трудова злополука от 17.07.2023 г., изразяващи се в търпени болки и
страдания; психически стрес и дискомфорт от невъзможността да възстанови
обичайния си жизнен ритъм, ведно със законната лихва, начислена от датата
на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13500
лева до претендираните 15000 лева.
ОСЪЖДА „ЗМБГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. ***, сумата от
1374,96 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от
13500 лева, за периода от 18.07.2023 г. до 16.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 1374,96 лева до претендираните 1533,48 лева.
ОСЪЖДА „ЗМБГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. ***, сумата от 1605
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие трудова
злополука от 17.07.2023 г., изразяващи се в извършване на разходи за
заплащане на имплант, съгласно фактура № **********/19.07.2023 г.,
издадена от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД и заплащане на рентгеново
изследване от 05.01.2024 г., ведно със законната лихва, начислена от датата на
подаване на исковата молба в съда - 17.04.2024 г. до окончателното изплащане
14
на задължението.
ОСЪЖДА „ЗМБГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. ***, сумата от
160,71 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от
1605 лева, за периода от 19.07.2023 г. до 16.04.2024 г.
ОСЪЖДА „ЗМБГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, да заплати на адв. Р. С. Н. от АК-Варна с личен адвокатски № ***,
служебен адрес: гр. Варна, ***, сумата от 1861,41 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.38,
ал.2 ЗА, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. ***, да заплати на
„ЗМБГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от
185,52 лева, представляваща сторените разноски по делото, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗМБГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, да заплати по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер
на 665,83 лева както и възнаграждение на вещото лице, в размер на 363,86
лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15