Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. ДОБРИЧ, 30.03.2022година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.кият районен съд, шести състав, в
открито съдебно заседание на седми март, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
при участието на секретаря КАЛИНКА МИХАЙЛОВА, сложи за разглеждане
гражданско дело № 245 по описа на съда за 2021 година, докладвано от съдията и
за да се произнесе , взе предвид следното :
С искова молба вх.№ 261608/27.01.2021г. и допълнителна молба вх.№ 26.02.2021г.ищецът
Д.А.Д. с ЕГН ********** е предявил в условията на обективно съединяване
следните искове:
- с правно основание чл.30 ЗН срещу Д.А.Д.
ЕГН ********** за възстановяване
запазената част от наследството на Н. Т.А., накърнена с дарствено разпореждане
на недвижим имот в с.Г.К., община Д., представляващ: КЪЩА със застроена площ от 38кв.м,
построена в ДВОРНО МЯСТО с площ от 1630 кв.м.,представляващо пл. № 62,
в парцел XIII, кв. 11 по плана на
селото, обективирано в нот.акт№ 16, том ХХ, н.д№ 4219/2001г.
- с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу Д.А.Д. ЕГН **********
и А.Д.Н.
ЕГН **********, двете с адрес: ***, за обявяване относителната
недействителност спрямо ищеца на сключената на 25.11.2020г. разпоредителна
сделка между ответниците, обективирана в нот.акт№24, том
ХХІІ, н.д№ 9057/2020г., по силата на която първата ответница
продала на втората ответница недвижим
имот, находящ се с. Г.К.,община Д., представляващ: КЪЩА със застроена площ от
38кв.м, построена в ДВОРНО МЯСТО с площ от 1630 кв.м.,представляващо пл. № 62,
в парцел XIII, кв. 11 по плана на селото.
Излагат се твърдения, че ищеца и ответницата Д.Д.
са наследници на родителите си А.
Д.А. /ЕГН **********/, починал на 02.09.2013г. и Н. Т.А./ЕГН **********/,починала
на 12.02.2018г., двамата б.ж. на с.Г.К., община Д.. Приживе родителите
придобили по време на брака си недвижим имот, находящ се с. Г.К. ,община Д.,
представляващ: КЪЩА със застроена площ от 38кв.м, построена в ДВОРНО МЯСТО с
площ от 1630 кв.м.,представляващо пл. № 62, в парцел XIII, кв. 11 по плана на селото.
Този имот е дарен на ответницата Д.Д. чрез договор за дарение, извършен с
нотариален акт № 16, том XX, д. 4219/2001 г. С извършеното дарение на този имот се накърнявала
запазената част на ищеца от наследството на Н. А..
След смъртта на
наследодателите дарения имот ответницата Д. продала на дъщеря си- втората
ответница А.Д.Н.. Сделката е
извършена с нот.акт№6, том ІІІ, рег.№ 6667/25.11.2020г. на пом.нотариус при
нотариус рег.№ 084 в регистъра на НК. Ищецът
сочи, че разпоредителната сделка станала с цел увреждане на неудовлетвореното му вземане, съответстващо на запазената
му част от наследството на Н. А..
В срока по
чл.131 от ГПК отетниците , представлявани от надлежно упълномощен адвокат депозират
отговор на исковата молба. Претенциите на ищеца се оспорват с доводи, че ищецът
не обосновава качеството си на кредитор на ответниците, не е вписана исковата
молба, искът е неоснователен тъй като чл.37 ЗН е обвързал такова искане със
срок. Искът за възстановяване на запазената част е намерен за недопустим и
неоснователен. Конкретните доводи са липса на яснота дали с имота в с.Г.К. се
изчерпва наследството, че не са посочени данни за други вещи и права в
наследството за да се определи масата по чл.31 от ЗН. Според ответниците в
доказателствена тежест на ищеца е да установи цялото имущество на
наследодателя.
Д.кия районен съд, след
преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на
производството доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно удостоверение за наследници№ 64/02.10.2013г. на община Д., А.
Д.А. /ЕГН **********/, починал на 02.09.2013г., като
оставил наследници съпруга Н.
Т.А. с ЕГН ********** и низходящи Д.А.Д. ЕГН **********
и Д.А.Д. с ЕГН **********.
Съгласно удостоверение за наследници№ 18/14.12.2018г. ищецът
и ответницата Д.Д. са наследници на Н.
Т.А. с ЕГН **********, починала на 12.02.2018г.
Не е спорно между страните обстоятелството, че приживе наследодателите
придобили в режим на съпружеска общност недвижим
имот, находящ се с. Г.К.,община Д., представляващ ДВОРНО МЯСТО с
площ от 1630 кв.м., имот
пл. № 62, в парцел XIII, кв. 11 по плана на селото, ведно с построената в него КЪЩА със
застроена площ от 38кв.м. В този
смисъл е представен нот.акт№ 174, томІІІ/69г. на Толбухински районен съд и нот.акт№ 42, томм ІVс/1981г. на ъщия съд.
Относно наличието на граждански брак между наследодателетие в първо съдебно
заседание страните са направили еднопосочни изявления за признание на факта.
Този имот е дарен на ответницата Д.Д. на 01.10.2001г. чрез
договор за дарение, извършен с нотариален акт № 16, том XX, д. 4219/2001 г. на Сл Вп Д..
С договор за
покупко- продажба от 25.11.2020г., обективиран в
нот.акт№24, том ХХІІ, н.д№ 9057/2020г. на Сл ВП Д., Д.Д. продала на втората ответница А.Д.Н. придобития по дарението имот, като запазила пожизненото
право на ползване върху имота.
Страните не спорят,
че А.Д.Н. е дъщеря на продавача Д.А.Д.. В този смисъл по реда на чл.143 от ГПК
ответниците са направили признание на факта.
С нот.акт №125, том І, рег.№ 1000, нот.д№ 92/18.07.2001г.
А. Д.А. и Н. Т.А. дарили на ответницата Д.А. своя
недвижим имот, придобит по време на брака на
прехвърлителите, а именно: Апартамент, находящ се в ***, с площ
от 93,64кв.м.
С нот.акт№ 125, том І, нот.д№ 133/17.05.2011г. Н. Т.А.
закупила самостоятелен обект в сграда, представляващ
апартамент с площ от 40,5кв.м., с административен адрес гр. В., *-**, ап.№35.
4/6 ид.части от този имот, след смъртта на А. Д.А., Н. А. продала на дъщеря
си Д.Д. на 19.09.2013г. /в този смисъл нот.акт№ 95, том ІІ, дело 314/2013г. на
нотариус рег.№ 205 в НК. Освен това, на 14.12.2015г. Н. А. продала на Д.Д. НИВА
с площ от 16,750дка, имот № 073089 по КВС на с.Г.К. /така нот.акт№ 167, томІІІ, нот.д№ 353/2015г. на
нотариус рег.№ 084 в НК.
Ищецът твърди, че при откриване
наследството на Н. *** не е останало
друго имущество от нейното наследство. Ответната страна не представя
доказателства за обратното.
По искане на страните по делото са изготвени няколко експертни заключения.
На 27.10.2021г. е депозирано, а в последствие
и прието заключение по съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице П.М.
определя:
1. Пазарна стойност
на имот в с.Г.К. - Дв. място с къща към 2001г.- 2 940 лева. и към 2018 год.- 3500 лева.;
2.Пазарна
стойност на имот в ***, към 2001г.- 22500лв. и към
2018г.- 42900лв.;
Тази експериза е оспорена от
ищцовата страна. За изясняване на спорните въпроси по необходимите оценки, съдът
е допуснал повторна експертиза.
На 26.01.2022г. по делото е
депозирано заключение по допуснатата повторна експертиза. Вещото лице В.Д. дава
справедлива пазарна стойност въз основа на пазарни аналози от агенции за
недвижими имоти, след сконтиране на офертната цена с коефициент, както
следва:
1. Пазарна
стойност на имот
в с.Г.К. - Дв. място с къща към 2001г.- 3900 лева. и към 2018 год.- 10100 лева.;
2.Пазарна
стойност на имот в ***, към 2001г.- 19300лв. и към
2018г.- 69700лв.;
С допълнително заключение вх.№
260732/28.02.2022г. вещото лице В.Д. изчислява стойността на имота в с. Г.К.
при съобразяване на запазеното от дарителката право на ползване към 2001г. на
2910,45лв. /3900лв.- 989,55лв./.
По делото са събрани гласни
доказателства, като са изслушани показанията на свидетелите Д.Г.Д., Р.П.Д.и Я.А.К..
Свидетелката Д. живее на семейни начала с ищеца по делото от 1995 година.
Отношенията мужду Д.Д. и сестра му били влошени. На погребението на бащата на Д. Д. и Т., по –голямата и дъщеря, не допуснали Д.
да присъства. След смъртта на Н. Д.Д. изпратил покана за делба на имота във В.до
сестра си. Учудили се, когато тя му се обадила и бил поканен във В.от Д. за
сключване на сделка. Срещата се състояла на 10.11.2020г., но Д. не одобрил сумата.
Д. живее с по-малката си дъщеря А. ***, останало в наследство от А. А.. По-
късно Д. изпратил покана до сестра си да му плаща наем за ползването на
съсобствения имот. А. звъннала на вуйчо си да разбере какви са намеренията му.
Той и съобщил, че смята да реализира претенциите си не само за апартамента в
гр.В., но и че има претенции за дял от земите, къщата на село, апартамента на „***”.
Свидетелката Друмева е в
родствени отношения със страните по сватовство. Д. се занимавала с майка си, с
баща си. Те били болни, тя погребала и двамата си родители, положила много грижи за тях. Напротив, Д. не е
полагал такива грижи. Наследодателите прехвърлили имота в с Г.К. на Д. заради
грижите и. Д. прехвърлила имота на А., защото тя е кръстена на дядо си А.. Д. и
Д. не били в добри отношения.
Свидетелката Кондова, без родствени връзки със страните. Техните
родители били семейни приятели с бащата на свидетелката. Много отдавна
отношенията между Д. и Д. били влошени. След като се развел Д. възникнал
конфликт между него и родителите му. Преди повече от двадесет години буквално
скъсали връзка с него. Имота в с. К. прехвърлили на Д.. Преди две години го
прехвърлили на А., която носи името на дядо си А., бащата на Д..
При
така изложената фактическа обстановка и събрани доказателства съдът приема от
правна страна следното:
По иска за възстановяване на запазена част: Предявеният иск за
възстановяване запазената част на ищеца е конститутивен, допустим, предявен от
и срещу активно и пасивно легитимирани страни. При гореустановените факти,
искът подлежи на разглеждане по реда на общото исково производство.
Предявеният иск е с правно основание чл.30 от ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част
поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Постановяването на намалението се извършва както следва: при завет или
дарение – като цифрова величина, а при универсално завещание – като дробна
част, без да се образува наследствена маса. В случаите на завет (частно
завещателно разпореждане) или дарение изчисляване на размера на запазената и
разполагаемата част се извършва чрез регламентираните в чл.31 от ЗН действия за определяне размера на
наследствената маса. В тези случаи самата запазена, респективно разполагаема
част не съставляват дял в натура от наследството и начина на определяне на размера на
запазената част съгласно чл.31 от ЗН сочи, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се
изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.
В това производство, ответникът е длъжен да докаже, че е
налице достатъчно имущество или че ищецът следва да прихване направените в
негова полза завети и дарения /ако има такива/, които покриват запазената част
от наследството, както и да посочи цялото имущество на наследодателя при
откриване на наследството в случаите на частно завещателно разпореждане, което
се намалява по правилото на чл.31 ЗН.
Безспорно установено е, че ищецът Д.Д. и Д.Д. са наследници на Н. Т.А., починала на 12.02.2018г. От този
наследодател са извършени две безвъзмездни разпоеждания в полза
на Д.Д., а именно: на
18.07.2001г. А. Д.А. и Н. Т.А. дарили на ответницата Д.А.
своя недвижим имот, придобит по време на брака на
прехвърлителите, а именно: Апартамент, находящ се в ***, с площ
от 93,64кв.м.
С дарение,
извършено на 01.10.2001г., в полза на Д.Д. е прехвърлен
и имот на наследодателите в с.Г.К., представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1630 кв.м., имот пл. № 62, в парцел
XIII, кв. 11 по плана на селото, ведно с построената в него КЪЩА със застроена площ от 38кв.м.
Ищецът Д.А.Д., като низходящ от първа степен на наследодателката, към момента на смъртта му се явява наследник по закон с право на запазена част,
призован към наследяване (чл. 28, ал. 1 ЗН). Ответникът, надарен е също низходящ на Н. А.. Поради това и по аргумент за противното от чл. 30, ал. 2 ЗН за успешното провеждане на
иска не е необходимо ищецът да е приел наследството по опис.
За формиране масата по чл.31 от ЗН се извършва конкретно
разписан алгоритъм на математически изчисления, с които се остойностяват всички
парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на
наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив,
изважда се увеличението на наследството по чл.12 ал.2 от ЗН и мислено се
прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и
дарения, с изключение на обичайните. От така получената цифрова стойност
/наследствена маса/ се определеля стойността на разполагаемата и запазената
част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със
запазена част.
При това положение,
следва съдът да определи размерите на разполагаемата част и на запазените части от наследството на наследодателя, като образува една маса от всички имущества, които са
принадлежали на последния към момента на
смъртта му (чл. 31 ЗН). В дадения срок от открито съдебно заседание, с оглед формиране масата по
чл. 31 ЗН ответната страна е депозирала молба вх.№ 268286/05.07.20г. В молбата се
излагат твърдения, че след смъртта на Н. А., последната не притежавала друго
имущество, освен запазеното право на ползване върху имота в с.Г. К.. Правото на
ползване се погасява със смъртта на ползвателя, съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗД, при
което последното не представлява имуществен актив останал от наследодателя. Не са посочени пасиви на наследството.
С оглед на това,
съдът приема, че в наследството на Н. А. не е останал чист актив, съдът следва да формира маса по чл.31 ЗН,
като в
масата бъдат включени подарените имоти, независимо дали са отчуждени от надарения впоследствие/ в този см.
Решение
№ 81 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г. на ВКС, ІІ г.о постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Следва да се направи оценка на
подарените имоти,
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по
време на откриване на наследството, като се съобрази,
че тези имоти са били в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга на Н.
А. и се зачете половината им стойност.
При съобразяване заключението
по допуснатата повторна съдебно- оценъчна експертиза, която съдът кредитира
като неоспорена от страните, следва да се приеме, че наследството на Н. А., ако
не бяха извършени безвъзмездните разпореждания би се състояло от ½
ид.част от имотите в с.Г.К. и ½ ид.ч. от имота в гр.Д., ***. Пазарната стойност на ½ част от тези имоти към момента на нейната смърт през 2018г. възлиза на 5050лв. за имота в с.Г.К. и 34850лв. за имота
в гр.Д., ж.к „*-**”.
Стойността на дарените от Н. А. имоти към момента на откриване на
наследството и е в общ размер на 39900лева.
При това положение,
към момента на откриване наследството на Н. А., пазарната оценка на посочената маса по чл. 31 ЗН е общо 39900лева.
Съгласно чл. 29 ал.1 от Закона за
наследството запазената част на низходящи при две и повече деца е 2/3
от имуществото на наследодателя. Разполагаемата част на наследодателя възлиза
на 13 300лв. /39900: 3/, а запазената част възлиза на остатъка от 26600лв.,
но следва да се има предвид че тя е сбор от запазените части на всички
наследници, включително и тези, които не са заявили претенции за възстановяване
на запазената им част. Така 2/3 части са запазени и се разпределят между Д.Д. и
Д.Д.. При това, запазената част на Д.Д. възлиза на 13 300лв.
Наследодателят
не е оставил неразпоредено имущество, от което да се запълни запазанета част на Д.Д.. Доколкото приживе ищецът не е компенсиран от майка си с
имуществени права, то искът за възстановяване на запазената му част е основателен.
Общият
принцип, на който са основани разпоредбите на чл.32 – чл.36 ЗН, е
получаването в натура на запазената част от наследството, съответно – задържане
в натура на разполагаемата част. Когато в резултат на уважаването на иска по
чл.30, ал.1 ЗН се наложи частично отменяване на завещание или дарение по
отношение на една неделима вещ, възможностите са две – или намалението да се
извърши в дробна част, само по правилата на чл.32-34 ЗС, при което ще възникне
съсобственост между ищеца и ответника, или прилагане правилата на чл.36, ал.1
или ал.2 ЗН, които не създават съсобственост, а облигационни отношения.
От
събраните по делото доказателства се установява, а и този факт не се оспорва от
страните, че дарените имоти са отчуждени чрез възмездни сделки. С договор за покупко- продажба от 25.11.2020г.,
обективиран в
нот.акт№24, том ХХІІ, н.д№ 9057/2020г. на Сл ВП Д., Д.Д. продала на втората ответница А.Д.Н.
имота в с.Г.К., а имота в гр.Д., ж.к”*-**” 38,вх.А,ап.12 според
изявлението на ответника е продадено от нея преди 14години. Освен това, решението по чл.30 от ЗН няма обратно
действие. В случая връщането на имота в наследството е невъзможно, тъй като
дареният имот е отчужден от ответника и към момента на предявяване на настоящия
иск в наследствената маса влиза паричната стойност от отчуждения имот. Към
момента на разпоредителната сделка ответникът се е легитимирал като собственик
на имота. Правата на третото лице не отпадат автоматически, само защото е
накърнена запазената част на ищеца. Правото му на собственост е валидно
придобито. Извършените продажби нито са нищожни, нито относително
недействителна по смисъла на чл.76 от ЗН. Поради това и намаление на даренията
до размера на запазената част от процесния имот не може да се допусне, при
липса на данни за успешно проведен иск при условията на чл.37 от ЗН. Цифровото
изражение на запазената част е установено по делото в паричен еквивалент
-13300лв., и при условие, че имотът не може да бъде върнат в наследствената
маса, следва ищеца да бъде възмезден с паричната равностойност на
запазената му част, която ответницата бъде осъдена да му заплати.
По иска за
установяване отностелна недействителност: С Решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171 по описа за
2009 г. на IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК се възприема, че „ако Павловият иск е съединен обективно с иска за
вземането, предмет на делото, наред с потестативното право са и
правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще
съобрази в решението по Павловия иск дали вземането съществува.” С оглед
посочената съдебна практика Павловият иск е допустим в настоящото производство
и следва да бъде разгледан по същество.
Предявеният иск за
установяване относителна недействителност на извършената между ответниците на
25.11.2020г. сделка на покупко-продажба на имота в с.Г.К.
е с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Предпоставките да
се уважи този иск са извършване на действия, които водят до увреждане на
кредитора или това са тези актове, с които се ограничава или се премахва въобще
възможността на кредитора да бъде удовлетворен при осъществяване на вземането.
Всяко отчуждаване на вещ обективно води до намаляване на имуществото на
длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението.
За да бъде уважена претенцията с
посоченото правно основание съдебната практика приема, че следва да
е налице следният фактически състав: ищецът да има качеството на кредитор
спрямо първия ответник, тоест да е налице негово вземане; правно действие на
длъжника, което е причинило увреждане на кредитора, тоест то да е довело до
намаляване на имуществото на длъжника; знание у длъжника, че с действията си
уврежда своя кредитор; действието да е предназначено от длъжника и лицето, с
което той е договарял, да увреди кредитора.
Както беше споменато по-горе в изводите за основателност
на иска по чл.30 от ЗН, налице е вземане от страна на ищеца към ответника в
размер на 13 300 лева. Прехвърлителната сделка с имота в с.Г.К. от
страна на собственика към момента на извършването и А.Д.Н. е
увреждаща по отношение на ищеца, тъй като намалява имуществото на ответника Д.Д..
В чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е налице
оборима презумпция за знание, когато сделките са между низходящи и възходящи
роднини, и то само ако са възмездни. По въпроса за родствените връзки между
двете ответници по Павловия иск не се спори, при което следва да се приеме за
безспорно и обстоятелството, че купувачката А.Н. е низходяща, дъщеря на Д.Д..
Тъй като вещите са прехвърлени преди
възникване на вземането от значение за основателността на исковете е наличието
на един специфичен елемент - че действието, извършено от длъжника и лицата, с
които е договарял, е било предназначено да увреди кредитора.
За да отговори на посочения въпрос съдът анализира
събраните по делото доказателства както следва:
По делото е представен протокол от 10.11.2020г., подписан
от ищеца и ответницата Д., неоспорен относно своята автентичност и достоверност на датата. От този протокол
става ясно, че Д.Д. поканила брат си Д.Д. да ликвидират съсобствеността върху
последния наследствен имот в гр.В., както и че Д.Д. не приел уравнение в размер
на 4000лева.
Свидетелката Д.Г.Д. разказва, че
след срещата на 10.11.2020г., А.
звъннала на вуйчо си по телефона, за да разбере какви са намеренията му. Той и
съобщил, че смята да реализира претенциите си не само за апартамента в гр.В.,
но и че има претенции за дял от земите, къщата на село, апартамента на „***”.
Отчуждаването е извършено на 25.11.2020г., в изключително
кратки срокове и в полза на роднина по права линия от първа степен - дъщеря.
От хронологията на предприетите действия от срещата за
уреждане на отношенията на наследниците, телефонния разговор, „лишаването” на
ищеца от каквото и да е имущество от родителите му, от факта на силно влошени
отношения между семействата на страните, може да се направи извод за наличието
на именно това специфично предназначение и цел с прехвърлянето на имота в с.Г.К.
ищецът като наследник на починалия, да бъде увреден, да се препятства
удовлетворяването му под каквато и да било форма с процесното имущество в
качеството му на наследник със запазена част.
С оглед изложеното следва да бъде
обявен за недействителен спрямо ищеца договор за
покупко- продажба от 25.11.2020г., обективиран в
нот.акт№24, том ХХІІ, н.д№ 9057/2020г. на Сл ВП Д., по силата на който Д.Д. продала на втората ответница А.Д.Н., недвижим
имот в с.Г.К., община Д., представляващ: КЪЩА със застроена площ от 38кв.м, построена в
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1630 кв.м.,представляващо пл. № 62, в парцел XIII, кв. 11 по плана на селото
Това
означава, че в случай, че ответницата Д.Д. не възстанови запазената част на
ищеца в установения размер от 13 300лева, Д.Д. би могъл да предприеме
принудително изпълнение за сумата, като насочи изпълнението към този имот, чрез
неговата публична продан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ: Ищцовата страна е поискала присъждане на сторените разноски. На
осн. чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед уважаване на исковите претенции, в тежест на
ответниците следва да се възложат сторените разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 130лв., 730лв. за
съдебни експертизи и 300лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Д.кият районен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗСТАНОВЯВА
ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на Д.А.Д. с ЕГН **********, от наследството, оставено след
смъртта на Н. Т.А./ЕГН **********,починала
на 12.02.2018г., б.ж. на с.Г.К., община Д., като ОСЪЖДА Д.А.Д. ЕГН ********** да заплати на Д.А.Д. с ЕГН ********** цифровото
изражение на запазената му част в размер
на 13 300лв.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Д.А.Д. с ЕГН **********, договор за покупко- продажба от 25.11.2020г., обективиран в нот.акт№24, том ХХІІ, н.д№ 9057/2020г. на Сл ВП Д., по силата на който Д.Д. продала на втората ответница А.Д.Н., недвижим
имот в с.Г.К., община Д., представляващ: КЪЩА със застроена площ от 38кв.м, построена в
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1630 кв.м.,представляващо пл. № 62, в парцел XIII, кв. 11 по плана на селото.
ОСЪЖДА
Д.А.Д. ЕГН **********
и А.Д.Н.
ЕГН **********, да заплатят на Д.А.Д. с ЕГН
********** сторените разноски в размер на
1 160лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Д.ки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
....................