№ 799
гр. Ямбол, 10.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330101663 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Ищецът не изпраща законен или процесуален представител. Подадена е
молба от ищеца чрез пълномощника му адв. Р. Д., с която моли да се даде ход
на делото.
Ответникът не се явява. За него - адв. Н. М., редовно упълномощен.
Адв. М. – Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. М. – Уважаема госпожо Председател, поддържам отговора.
Ответникът е получил лично сумата от 3 000 лв. на каса на „Изипей“.
Направили сме техническа грешка. Ответникът е платил само 1 вноска, а сме
записали 3 вноски. Не е необходимо да се назначава експертиза за
установяване на този факт, както те искат в становището. Банковата гаранция
според мен е съвсем различно понятие от такса „Гарант“, която е включена
като сума в погасителния план. Ако имаше банкова гаранция, щеше да има
1
нужда да се отразява в ГПР-то. Искам да направя изменение на отговора на
ИМ в частта, където съм посочил, че ответникът е платил 3 вноски на
стойност 616 лв. Станала е техническа грешка. Той е платил само 1 вноска в
размер на 206 лв.
На осн. чл. 146 ал.1 от ГПК съдът докладва следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240 и 86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.
Исковете се основават на фактите, че между страните е сключен Договор
за потребителски кредит "*** *******/20.11.2020 г., по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи и Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, по силата на който на ответника е
отпусната сума в размер на 3000 лв., със срок на връщане до 20.11.2021г.
Страните са уговорили сумата да бъде преведена в „Изипей”, извършено от
кредитора. Същият впоследствие е променил правноорганизационната си
форма от АД на ООД. Длъжникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант
за ползване на кредита от „Кредит Инс" АД, с което на основание т. 4 от
договора между страните се е задължил към ежемесечната му вноска по
кредита да бъде начислена и такса "Гарант" за предоставената услуга.
Ищецът има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити от 25.10.2014 г. с "Бикнел Корп " ООД, съгласно който последното в
качеството на дружество гарант се е задължило да гарантира вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция е била
избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за
отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1, ал. 2 от
сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити,
кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството
гарант сумата, представляваща таксата "гарант" от кредитополучателя. В чл.
1, ал. 3 е предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите
по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на
потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е
положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се
суми включително по съдебен ред в срок от 2 години от датата на
2
предсрочната им изискуемост. Заедно с такса „Гарант" общият размер на
задължението на ответника е 5430 лв., платимо ведно с главницата на равни
месечни вноски. По вноска с падеж 20.12.2020 г. длъжникът четири пъти е
осъществил плащане само на лихвата и такса „Гарант" от месечната вноска,
поради което на осн. т. 5 от договора крайният срок на издължаване на
кредита е бил удължен с четири месеца и новият падеж на вноска е станал
20.04.2021 г., а крайният срок за погасяване на кредита е бил удължен до
20.03.2022 г. На падежите длъжникът не е изпълнил задълженията си. Дължи
заплащане на 3000 лв. главница, 2160 лв. такса „Гарант", 270 лв. договорна
лихва за периода от 20.04.2021 г. до 20.03.2022 г. Съгласно чл.86 ЗЗД дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочената главница
в размер на 262.68 лв. за периода от 21.04.2021 г. до 11.04.2022 г.
В срока за отговор ответникът оспорва част от исковете като
неоснователни. Признава, че дължи главница от 2384 лв., след приспадане от
отпусната в заем сума от 3000 лв. на платените общо 616 лв. Счита, че
заплащането на такса „Гарант" е разход по кредита и няма пречка да бъде
възложен в тежест на кредитополучателя, но следва да бъде включен в
годишния процент на разходите по договора. В случая ГПР е 49,70 %, без да е
включена таксата в него. Ако бъде включена, ще надвиши многократно
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.
Уговореният годишен лихвен процент от 36 % надвишава трикратния размер
на законната лихва и клаузата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Въз основа на това ответникът счита, че договорът е нищожен на осн.
чл. 23 от ЗПК, т.е. дължи връщане само на чистата стойност на кредита от
3000 лв..
Не е спорен факт сключването на договора с описаното в исковата молба
съдържание, предаването на сумата и възникването на процесното вземане за
връщане на главницата, уговарянето на лихви и такса „гарант“ в
претендирания размер, наличието на частично плащане. С оглед становището
на ищеца, че не е необходимо включването на таксата в ГПР, следва изводът,
че не е спорно, че не е включена. Не е спорен размерът на претендираните
лихви.
От спорните факти в тежест на ответника е да докаже необходимостта от
включване на таксата в ГПР, както и противоречието на клаузата на договора
3
с добрите нрави от това, че уговореният годишен лихвен процент надвишава
трикратния размер на законната лихва.
Адв. М. – Нямам възражения по доклада на делото. Нямам други
доказателствени искания. Да се приключи съдебното дирене.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. М. – Уважаема госпожо Председател, считам, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан. В отговора на ИМ съм развил подробно тезите си
в тази насока. Искам да обърна внимание на такса „Гарант“, начислена от
„Кредит Инс“. Съгласно формата за кандидатстване, ищцовото дружество е
имало възможност да му се предостави банкова гаранция за обезпечаване на
задължението или да му бъде предоставена такава от дружеството, с което
кредитодателят има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване,
ответникът е избрал опцията банкова гаранция за ползване на кредита от
„Кредит Инс“ ООД, с което на основание т. 4 от договора, сключен между
страните се е задължил към ежемесечната му вноска към кредита да бъде
начислена такса „Гарант“ за предоставената услуга. „Кредит Инс“ ООД има
сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от
25.10.2014 г. с „БИКНЕЛ КОРП“ ООД, съгласно който „БИКНЕЛ КОРП“
ООД, в качеството на „дружество гарант“ се задължава да гарантира
вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити. Таксата
„Гарант“ се претендира въз основа на сключен договор между „Кредит Инс“
ООД и „БИКНЕЛ КОРП“ ООД за предоставяне на гаранция по потребителски
кредит, по силата на който „БИКНЕЛ КОРП“ ООД, в качеството на
дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити. Съгласно чл. 1, ал. 2 от този договор за
предоставяне на гаранция по потребителки кредити, кредитодателят се
задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата,
4
представляваща такса „Гарант“, от кредитополучателя. В чл. 1, ал. 3 е
предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по
просрочени задължения във връзка с договора за предоставяне на
потребителски кредити на кредитодателя само след като последният е
положил усилията на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми,
вкл. и по съдебен ред, в срок от 2 години от датата на просрочената
изискуемост. При така установените фактически обстоятелства, считам, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и моля да бъде обявен
договорът като нищожен, и съдът да приеме, че Й. Г. К. не дължи, т. е. дължи
на „Кредит Инс“ ООД сумата от 2794 лв. от оставащата главница.
Представям и моля да приемете списък на разноските и оспорвам размера на
юрисконсултското възнаграждение на ищцовото дружество като прекомерно.
Съдът ще обяви решението си до 10.11.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,20
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
5