Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260402 / 2.11.2020г. 02.11.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и шести октомври Година 2020
В открито заседание в следния състав:
Районен съдия: Петър Боснешки
Секретар:
Божура Антонова
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 02422 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба от В.И.Д., с ЕГН:********** и
адрес:г***, срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.София, бул.“П. Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, с
която са предявени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да
бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 907,51лв.,
представляваща законната лихва върху главницата за периода 12.11.2012г.-
25.05.2014г., сумата от 1168,77лв., представляваща лихва за забава за периода
28.03.2008г.- 27.02.2009г., сумата от 1903,22лв., представляваща надбавка-
печалба на кредитора, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.01.2013г.
по ч.г.д.№8098/2012г. на ПРС, въз основа на което е образувано изп.д.№***. на
ЧСИ А. В.Ищецът твърди, че процесните
суми са погасени по давност.
В законоустановения
срок ответникът “Кредит инкасо
инвестмънтс БГ”ЕАД e подал отговор, с който е изразил становище, че искът е
допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът твърди, че
въз основа на процесния изпълнителен лист на 03.06.2013г. е било образувано
изп.д.№***. на ЧСИ А. В.като тогава е било в сила Постановление на ВС, съгласно
което давност не тече по време на висящ изпълнителен процес. Това е било
валидно до 26.06.2015г. когато това тълкуване е било отменено с ТР 2/2013г.
ОСГКТ.На 15.05.2015г. ответникът е придобил процесното вземане с договор за
цесия от предходния кредитор и на 26.05.2017г. е образувал ново изп.д.№***. на
ЧСИ А. В.когато давността е прекъсната с молба на ответника за извършване
на изпълнителни действия. Ответникът твърди, че вземанията за лихва също следва
да се погасяват с петгодишен давностен срок доколкото неоспорената и влязла в
сила заповед за изпълнение има силата на съдебно решение, поради което и
гореизложените съображения за главницата следва да бъдат приложими и за
акцесорните вземания.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че
така предявените
искове са
допустими, поради
което и
следва да
се произнесе
по същество.
По основателността:
От
фактическа страна
се установява,
че по ч.г.д.№8098/2012г. на ПРС е издадена заповед
за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 10.01.2013г., с
който ищецът е осъден да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата от 5813,25лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит ***., сключен между ищеца и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, сумата от 1168,77лв., представляваща лихва
за забава за периода 28.03.2008г.- 27.02.2009г., сумата от 1903,22лв.,
представляваща надбавка- печалба на кредитора, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 12.11.2012г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на горепосочения
изпълнителен лист и молба от взискателя от 03.06.2013г. е образувано изп. дело №***. на ЧСИ А. В.В
същата молба е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия, като е
налице и възлагане на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ за извършване на други
изпълнителни действия с оглед събиране на процесните вземания. Видно от същото
изпълнително дело по него не са извършвани същински изпълнителни действия. Видно
от печата на гърба на изпълнителния лист, същото е прекратено по право на
основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК поради бездействие на взискателя, с дата на последно изпълнително
действие 03.06.2013г.
С
договор за цесия от 15.05.2015г. ответникът "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ”ЕАД е придобил вземанията по процесния изпълнителен лист. Съдът намира, че
до ищеца е било изпратено уведомление за процесната цесия от адреса, посочен в
договора, което се е върнало като неполучено. Съгласно чл.10 от общите условия
към процесния договор за кредит всички съобщения се считат за получени, ако са
изпратени на адреса, посочен в договора. Поради това и съдът намира, че
процесната цесия е валидно съобщена на ищеца. Освен това препис от
уведомлението е връчено на ищеца и с препис от отговора в настоящето съдебно
производство, като това е валидно връчване съгласно постоянната практика на
ВКС.
Въз основа на същия процесния изпълнителен лист и
молба на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД от 26.05.2017г. е
образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ А.В.В същата молба е поискано
извършването на конкретни изпълнителни действия, като е налице и възлагане на
съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ за извършване на други изпълнителни действия
с оглед събиране на процесните вземания. По същото изпълнително дело са предприети
и други изпълнителни действия, включително налагане на запори върху банкови
сметки на ищеца на 12.10.2017г., както и молба на взискателя от 08.10.2019г. за
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на ищеца, въз
основа на която на 15.04.2020г. е насрочен опис от ЧСИ.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът
намира за установено следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 10.01.2013г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането за неплатена главница по процесния
договор за потребителски кредит, както и вземането
за направени
разноски по
делото се
погасяват с
дългата петгодишна
давност. За вземанията за мораторна лихва и за законна лихва върху главницата обаче е приложима специалната тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с
изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по
установителен иск по чл. 415, респ. чл. 422 ГПК, се формира сила на пресъдено
нещо относно съществуване на вземането и
само в този случай е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Такова решение в случая
няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата
давност за вземанията за мораторна и законна лихва по чл.117, ал.1 ЗЗД остава
тригодишен, като разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.
Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно
решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на
чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на
кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се
поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностния срок, с
изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 /
29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е
загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна
по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слдв. от ГПК подлежат
само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на
пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу
които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със
сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск,
съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните
въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които
законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред
посочените категория актове. Те са
постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не
решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита
на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на
пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила
решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение,
вземанията за възнаградителна,
мораторна и законна лихва не губят характера си на
вземания за лихви по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със
специалната тригодишна давност. А вземането за неплатена главница и за
направени разноски по изпълнителното дело ще се погасяват с петгодишна давност.
Новата давност по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД е всякога петгодишна само в
отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила
на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане.
В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр.дело №2108/2018г. по описа
на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение
№149/07.05.2019г. по възз.гр. дело №113/2019г. на ПОС.
Съдът
намира, че молбата на взискателя от 03.06.2013г., въз основа на която е образувано изп. дело №***. на ЧСИ А. В.прекъсва
давността. Съдът намира, че предвид печата на гърба на изпълнителния лист,
същото изпълнително дело е прекратено по право на 03.06.2015г., основание чл.
433, ал.1, т.8 ГПК, поради бездействие на взискателя, с дата на последно
изпълнително действие 03.06.2013г.
Съгласно
действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980г. на
Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД. По силата на
даденото с ППВС № 3/18.11.1980г.
тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство. Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на
изпълнителното производство на 03.06.2015г. по силата на
закона на основание чл.
433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка е ирелевантно постановлението на ЧСИ за
прекратяване на същото изпълнително дело, тъй като същото вече е било
прекратено по силата на закона.
Отмяната на тълкуването
на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта,
съгласно която
давност не
тече по
време на
висящо изпълнително
производство, е
извършено с
т.10 от
Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Тази отмяна
обаче има
действие занапред,
а новото
тълкуване на
правната норма
започва да
се прилага
именно от
момента на
постановяването на
новия тълкувателен
акт, т.е.от 26.06.2015г.
(в този
смисъл Решение
№ 170/17.09.2018г. по
гр. дело № 2382/2017г. ГК,
IV г.о. на ВКС).
Поради
това съдът намира, че след
03.06.2015г.,
когато е прекратено изпълнителното производство е започнала да тече нова погасителна
давност за процесните вземания.
Въз
основа та процесния изпълнителен лист и молба на цесионера "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ"ЕАД от 26.05.2017г. е образувано изп.д.№***. по описа на
ЧСИ А.В.В същата молба е поискано извършването на конкретни изпълнителни
действия, като е налице и възлагане на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ за
извършване на други изпълнителни действия с оглед събиране на процесните
вземания. Същата молба прекъсва
давността и започва да тече нова давност. По същото изпълнително дело са
предприети и други изпълнителни действия, респективно подаване на молби за
предприемане на изпълнителни действия, всяко от които прекъсва давността по
аргумент от Тълкувателно решение №2/2015г. на ОСГТК. Такива действия прекъсващи
давността са налагането на запори върху
банкови сметки на ищеца на 12.10.2017г., молба на взискателя от 08.10.2019г. за
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на ищеца, насрочване
на опис от ЧСИ на 15.04.2020г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че процесните вземания не са погасени по давност,
тъй като взискателят проявява активност по събирането им по смисъла на закона.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли исковете като неоснователни.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът
е доказал разноски в общ размер на 584,23лв., от които сумата от 480,00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, а
останалите за държавна и други видове такси.
С
оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00лв., което и следва да му бъде присъдено.
С
оглед гореизложеното Пернишкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от В.И.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“П. Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, с които ищецът иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 907,51лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 12.11.2012г.- 25.05.2014г., сумата от 1168,77лв., представляваща лихва за забава за периода 28.03.2008г.- 27.02.2009г., сумата от 1903,22лв., представляваща надбавка- печалба на кредитора по подготовка и обслужване на заема, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.01.2013г. по ч.г.д.№8098/2012г. на ПРС, въз основа на което е образувано изп.д.№***. на ЧСИ А. В.на основание изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА В.И.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, със снети данни, сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: