№ 177
гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20255001000188 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 48/4.10.2024 г. по т.д. № 5/2024 г. на ОС-К., с
което съдът отменя решенията по т.1 и т.2 от дневния ред на общото събрание
на съдружниците на „М.“ООД-гр.К., проведено на 10.01.2024 г., като
незаконосъобразни и осъжда „М.“ООД-гр.К. да заплати на Н. Г. Т.
направените по делото разноски в размер на 2 810 лв.
Жалбоподателят “М.“ООД-гр.К. моли решението да бъде отменено като
неправилно по съображения, изложени в жалбата от 28.10.2024 г., подадена от
назначения съгласно чл.29,ал.4 от ГПК особен представител на дружеството
адвокат Р. Р.. Като ответник в производството пред първата инстанция оспорва
иска като неоснователен. Не е взел становище относно подадената от
жалбоподателя Д. Я. въззивна жалба. Претендира за присъждане на разноски.
Жалбоподателят Д. А. Я., трето лице-помагач на ответното в
производството по спора търговско дружество, моли решението да бъде
отменено неправилно по съображения, изложени в жалбата от 15.11.2024 г., и
да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъдат отхвърлени
1
предявените срещу дружеството иск за отмяна на решенията на проведеното
ОСС на 10.01.2024 г., евентуално иск за обявяването им за нищожни. Като
трето лице-помагач на ответника в производството пред първата инстанция
оспорва исковете като неоснователни. С подадения на 2.04.2025 г. писмен
отговор моли подадената от страна на „М.“ООД-гр.К. въззивна жалба да бъде
уважена.
Ответницата по жалбите Н. Г. Т. моли те да бъдат отхвърлени като
неоснователни по съображения, посочени в съдебното заседание на
апелативния съд на 14.05.2025 г. Като ищца в производството пред окръжния
съд предявява с искова молба от 15.01.2024 г. евентуално съединени иск с
правно основание чл. 97,ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на взетите
на общото събрание на съдружниците в „М.“ООД-гр.К., проведено на
10.01.2024 г., решения, и иск с правно основание чл. 74, ал.1 от ТЗ за отмяна
на тези решения като незаконосъобразни. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че в ТРРЮЛНЦ е подадено на 12.01.2024 г.
заявление за вписване на обстоятелства относно търговското дружество
„М.“ООД-гр.К. съгласно взети решения на общо събрание на съдружниците в
дружеството, проведено на 10.01.2024 г. – освобождаване на Н. Г. Т. като
управител на дружеството и избиране на Д. Ц. Е. и Д. А. Я. за управители на
дружеството, които ще представляват дружеството заедно. Безспорно е, че
ищцата Н. Т. е съдружник в ответното търговско дружество „М.“ООД-гр.К..
С исковата молба от 15.01.2024 г. ищцата Н. Н. твърди, че е съдружник в
ответното дружество, на което също така е и управител. Твърди, че на
11.10.2023 г. е било проведено ОСС в „М.“ООД-гр.К., на което е било
оповестено прекратяването на членството на починалите съдружници Т.П. и
Н.В. и е бил намален капиталът на дружеството с общо 259 дяла от по 10 лв.
всеки или общо с 2590 лв. чрез връщане на дяловете от капитала на
прекратилите участието си съдружници Т.П. и Н.В. поради тяхната смърт.
2
Твърди, че на 15.01.2024 г. е установила, че по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ е подадено заявление А4 за вписване на обстоятелства, с което се
искало вместо нея за управители на дружеството да бъдат вписани Д. Ц. Е. и
Д. А. Я., както и прехвърляне на дялове – 1/3 от 2580 лв. от Д. Ц. Е. като
наследник на Н.В. на Д. А. Я., 1/3 от 2580 лв. от Н. Д. Е.а като наследник на
Н.В. на Д. А. Я. и 1/3 от 2 580 лв. от Д.Д.М. като наследник на Н.В. на Д. А. Я.,
- във връзка с проведено на 10.01.2024 г. ОСС в дружеството, свикано от
съдружника Д. Я. при дневен ред от две точки, първата освобождаване на Н. Т.
като управител и втората избиране на Д. Ц. Е. и Д. А. Я. за управители на
дружеството, които ще представляват дружеството заедно. Твърди, че
решенията на ОСС са незаконосъобразни, тъй като е опорочена свикването на
ОСС и приетите решения са в противоречие с дружествения договор и
императивните разпоредби на ТЗ. Твърди, че ОСС е свикано при изначална
липса на писмено искане на съдружници с дялове над 1/10 от капитала, защото
лицето, направило искането по реда на чл. 138,ал.2 от ТЗ Д. А. Я. притежава 6
дяла от по 10 лв. или 60 лв. от капитала на дружеството. Твърди, че при
капитал 2 410 лв., тъй като с решение на ОСС на 11.10.2023 г. , вписано със
заявление за обявяване на актове Г1 №************* капиталът е намален от
5 000 лв. на 2410 лв. с оглед прекратеното членство на съдружниците Н.В. и
Т.П. поради тяхната смърт, законовото изискване от 1/10 от капитала е най-
малко 241 лв., а Д. Я. притежава 60 лв. от капитала на дружеството. Твърди, че
още по-малко това лице би имало право да свиква ОСС в случай, че капиталът
е 5000 лв., тъй като при това положение следва да притежава 500 лв. от
капитала на дружеството. Заявява, че за факта, че капиталът на дружеството
не е 5000 лв., а е 2 410 лв. говори и самата т.1 от поканата за свикване на ОСС
на 24.11.2023 г. и самото й разглеждане от съдружниците на проведеното на
24.11.2023 г. ОСС, обективирано в протокол от 24.11.2023 г., които са искали
да вдигнат отново капитала на 5 000 лв. Твърди още, че при провеждане на
10.01.2024 г. на ОСС липсва необходимият кворум за взимане на решения, тъй
като съгласно чл.13.2 от дружествения договор решенията по т.12,б.“д“ се
взимат с единодушие от всички съдружници, решенията по т.12,б.“а“,“б“,“в“ и
„г“ се взимат с мнозинство ¾ от регистрирания капитал на дружеството, а
всички останали решения се взимат с мнозинство повече от ½ от
регистрирания капитал, а в случая решенията на това ОСС не са взети както е
посочено в протокола с 266 гласа, а с 9 гласа, тъй като Д. Я. не притежава 264
3
дяла, както е записано в протокола, а притежава само 6 дяла от капитала на
дружеството. Твърди, че тъй като с решение на проведеното ОСС на
11.10.2023 г., вписано със заявление за обявяване на актове Г1
№************* капиталът е намален от 5 000 лв. на 2 410 лв. с оглед
прекратеното членство на съдружниците Н.В. и Т.П. поради тяхната смърт,
като се връщат дяловете от капитала на прекратилите участието си
съдружници, то няма как вече наследниците на Н.В. да прехвърлят тези
дялове на Д. Я.. Твърди, че е видно от представения договор за продажба на
дружествени дялове, че той е сключен на 20.10.2023 г. или 9 дни след като вече
е било взето решение на ОСС на 11.10.2023 г. за намаляване на капитала на
дружеството и връщане на тези дялове на прекратилите участието си
съдружници, респективно техните наследници. Твърди, че в случая няма как
да бъде прехвърлено нещо, което обективно вече не съществува и че едно
такова прехвърляне е нищожно поради невъзможен предмет. Твърди, че при
това положение наследниците имат и могат да прехвърлян единствено и само
вземания към дружеството, свързани с притежавани от наследодателя им
дружествени дялове, стойността на които се определя въз основа на
счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване
на членственото правоотношение поради смърт на съдружница (чл.125,ал.3 от
ТЗ). Твърди още, че прехвърлянето на дяловете на Д. Я. от малолетните
наследници на Н.В. е нищожно, поради което и то не е породило
вещнопрехвърлителния си ефект. Твърди, че този договор е нищожен защото
противоречи на закона и го заобикаля и има невъзможен предмет, тъй като
съгласно чл.61,ал.2 от ЗН недееспособните приемат наследството само по
опис, а в случая нито Н. Е.а, нито Д.М. са приели наследството по опис, за да
могат да се разпореждат с наследствените си дялове, а след като те не могат,
не може и Д. Е. поради неделимост на наследствения дял. Твърди, че според
приетото в доктрината при липсата на приемане по опис не настъпва
наследствено правоприемство по аргумент от чл.48 от ЗН и детето не е
собственик на вещта, с която искат да се разпоредят, т.е. сделката има
невъзможен предмет. Твърди, че сделката с дружествените дялове от капитала
на ООД противоречи на императивната норма на чл. 61,ал.2 от ЗН, съгласно
която децата приемат наследството само по опис и не могат да приемат
наследството с конклудентни действия. Твърди, че за да бъдат защитени
интересите на децата законодателят е въвел тази задължителна норма,
4
неспазването на която влече след себе си нищожност на извършените сделки.
Твърди, че с неспазване на разпоредбата на чл.61,ал.2 от ЗН се цели и
заобикаляне на разпоредбата на чл.65,ал.1 от ЗН, според която наследникът,
който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества,
като е длъжен да полага грижа, каквато полага за собствените си работи и той
не може да отчуждава недвижимите имущества до 5 години от приемането, а
движимите – до 3 години, освен с разрешение на районния съдия. Твърди, че в
случая не само не ее прието наследството по опис от децата, но и не е искано
съгласие на съда да бъде извършена тази разпоредителна сделка с
наследствените дялове от капитала на ООД. Заявеното искане е на основание
чл.74 от ТЗ съдът да отмени като незаконосъобразни взетите решения по т.1 и
т.2 на проведеното на 10.01.2024 г. ОСС на „М.“ООД. Заявено е още, че при
условията на евентуално обективно съединяване в случай, че предявеният на
основание чл. 74 от ТЗ иск бъде отхвърлен изцяло или частично като
неоснователен или съдът приеме, че главният иск е процесуално недопустим,
съдът да отмени взетите решения по т.1 и т.2 на проведеното на 10.01.2024 г.
ОСС на „М.“ООД, като констатира нищожността на тези решения с оглед
изложеното в исковата молба и да я прогласи.
На 7.03.2024 г. е подадена по делото молба от Д. А. Я. за встъпване по
делото на основание чл.74,ал.3 от ТЗ като съдружник в дружеството като
помагач на страната на ответника „М.“ООД. С нея той заявява, че е съдружник
в ответното ООД, притежаващ 6 дружествени дяла от по 10 лв. всеки, и че с
договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на 20.10.2023 г.
наследниците по закон на починалата съдружничка Н.В. – нейният съпруг Д.
Е. и дъщерите й Н. Е.а и Д.М. му прехвърлят с договор с нотариална заверка
на подписите и на съдържанието му имуществените права по всички
придобити от наследниците по силата на наследствено правоприемство 258
дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на дружеството. Заявява, че
ако дружественият дял се наследи от лице, което не е съдружник, то
прехвърлянето му на съдружник в дружеството би могло да се извърши
свободно, както и че обстоятелството, че дружествените дялове се наследяват,
предпоставя възможност за наследниците да се разпоредят единствено с
имуществените права, формиращи дяловете, което в случая наследниците са
направили в изискуемата от закона специална форма на договора. Твърди, че
приобретателят увеличава размера на притежаваните дялове независимо от
5
волята на ОСС и негово решение не е необходимо. Твърди, че като съдружник
с дялове над 1/10 от капитала на дружеството е връчил на 18.12.2023 г. чрез
ЧСИ покана до Н. Т. в качеството й на управител на „М.“ООД и съдружник в
него с искане на основание чл.138,ал.2 от ТЗ и чл.14.2 от дружествения
договор за свикване от управителя на извънредно ОСС при дневен ред от две
точки – освобождаване на Н. Т. като управител на ООД и избиране на Д. Е. и
Д. Я. за управители на дружеството, които ще го представляват заедно.
Посочва, че в поканата се съдържа изрично негово изявление, че ако
управителят Т. не свика събранието в законовия двуседмичен срок от
получаването на поканата, той свиква ОСС, като поканва съдружника Т. за
ОСС на 10.01.2024 г. в 17 ч. на адреса на управление на ООД при същия
дневен ред. Заявява, че е изпратил покани за свикване на събранието на
10.01.2024 г. и на останалите съдружници в дружеството. Твърди, че
управителят Т. не е свикала ОСС в двуседмичния срок от получаването на
поканата на 18.12.2023 г., до 1.01.2024 г. включително, и на 10.01.2024 г. било
проведено свиканото от него ОСС, което е приело решения по двете точки от
дневния ред. Твърди, че той и другият избран управител са подали на
12.01.2024 г. заявление за вписване на промени относно дружеството,
включително съгласно приетите решения от ОСС на 10.01.2024 г., като
регистърното производство е спряно с определение от 15.01.2024 г. по ч.т.д. №
6/2024 г. на ОС-К. до приключване на производството по настоящото т.д.
№5/2024 г. на ОС-К..
С определение от 8.03.2024 г. окръжният съд назначава адвокат Р. Р. за
особен представител на ответното дружество съгласно чл. 29,ал.4 от ГПК и
конституира Д. Я. като трето лице-помагач на страната на ответника
„М.“ООД.
С отговора на исковата молба, подаден от страна на ответното
дружество на 1.04.2024 г. чрез назначения от съда негов особен представител
адвокат Р., е посочено, че искането на ищеца е да бъдат отменени взетите
решения по т.1 и т.2 на проведеното на 10.01.2024 г. ОСС, алтернативно се
иска прогласяване нищожността на взетите решения, и е заявено, че
предявеният иск с правно основание чл.74 от ТЗ е допустим, но
неоснователен. Заявено е, че действително двамата малолетни наследници на
починалия съдружник Н.В. не са приели наследството по опис, но това не е
6
задължително условие да бъдат договорите за прехвърляне действителни.
Заявено е, че разпоредбата на чл.61,ал.2 от ЗН не е императивна, а указателна,
тъй като е създадена да пази интересите на малолетните наследници, като ако
наследството не е прието по опис наследниците отговарят не само до неговия
размер, а изцяло за вземанията на кредиторите. Твърди се, че в закона няма
разпоредба, задължаваща малолетните наследници задължително да
отчуждават наследството или чести от него само ако са го приели по опис,
поради което договорите за прехвърляне на дружествени дялове са напълно
валидни и действителни и прехвърлените дялове са преминали в
патримониума на приобретателя им – съдружника Д. Я.. Заявено е, че
договорът за прехвърляне на дружествени дялове на някой от съдружниците в
дружеството не произежда веднага транслативен ефект, атези дялове
продължават да са в собственост на прехвърлителя в тримесечен срок след
самото прехвърляне съгласно разпоредбата на чл. 150 от ТЗ, за да бъдат
запазени интересите на кредиторите, от което следва, че към деня на
сключване на договорите за прехвърляне на дялове последните все още са
били собственост на прехвърлителите и те са могли да се разпореждат с тях.
Твърди се, че взетите на 10.01.2024 г. решения на ОСС са били взети при
наличие на необходимия кворум, те са законосъобразни и не са нищожни.
С подадената на 26.04.2024 г. допълнителна искова молба ищцата
заявява, че разпоредбата на чл.61,ал.2 от ЗН не е указателна, а е императивна,
като при самия прочит на нормата се вижда, че тя е императивна и
нарушението й води до нищожност на сделките, извършени в противоречие с
нея. Изложени са отново съображенията, наведени в исковата молба, относно
изискванията на чл.61,ал.2 и чл.65,ал.1 от ЗН. Твърди се, че наведените доводи
досежно чл.150 от ТЗ са несъстоятелни, тъй като в случая вписването,
предвидено в разпоредбата на чл.150,ал.1 от ТЗ, има само оповестително
действие по отношение на кредиторите – че дружеството е заявило, че е
готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите,
които не са съгласни с намаляването, задълженията си към момента на
обявяването, - но самото намаляване на капитала има незабавно действие
спрямо дружеството, поради което няма как да се приеме, че наследниците на
дяловете, с които е намален капиталът на дружеството, продължават да са
собственици на тези дялове в продължение на 3 месеца и могат в този период
да се разпореждат с тях.
7
Не е подаден от ответното дружество отговор на допълнителната
искова молба.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че предявеният
иск с правно основание чл.74,ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията по т.1 и т.2 от
дневния ред на ОСС на „М.“ООД-гр.К. на 10.01.2024 г. е основателен, защото
решенията не са взети с необходимия кворум и мнозинство, тъй като
съдружникът Д. Я. не е придобил прехвърлените му наследствени дялове с
договор за продажба на дружествени дялове от 20.10.2023 г. Съдът преценява,
че ненавършилите пълнолетие наследници Н. Е.а и Д.М. не са приели
наследството по опис, както изисква разпоредбата на чл.61,ал.2 от ЗН,
респективно не са придобили правата от наследствената маса. Съдът посочва,
че изричното изискване на чл.61,ал.2 от ЗН недееспособните да приемат
наследството по опис и уредените в закона производства, целящи да се
установи кои лица са наследници, съответно кое лице ще представлява незаето
(вакантно) наследство, обуславят извод, че описът по чл.61,ал.2 от ЗН е
формата, чрез която ненавършилото пълнолетие дете може да приеме
наследство. Съдът намира, че след като ненавършилите пълнолетие
наследници Н. Е.а и Д.М. не са приели наследството по опис, те не биха могли
да се разпореждат с наследствените дялове на починалата Н.В., респективно
съдружникът Д. А. Я. не се легитимира като собственик на техните
наследствени дялове, в който смисъл са постановките на ТР № 1/2021 г. от
23.01.2024 г. по тълк.д. № 1/2021 г. на ОСГК. Затова съдът приема, че следва
да бъдат отменени решенията по т.1 и т.2 от дневния ред на ОСС на „М.“ООД
на 10.01.2024 г. като незаконосъобразни.
С въззивната жалба, подадена на 28.10.2024 г. от ответното дружество
чрез назначения негов особен представител адвокат Р. Р., се твърди, че
действително двамата малолетни наследници на починалия съдружник Н.В.
не са приели наследството по опис, но това не е задължително условие, за да
бъдат договорите за прехвърляне действителни. Твърди се, че разпоредбата на
чл.61,ал.2 от ЗН не е императивна, а указателна, тъй като е създадена да пази
интересите на малолетните наследници, но ако наследството не е прието по
опис наследниците отговарят не само до неговия размер, а изцяло за
вземанията на кредиторите и в закона няма разпоредба, задължаваща
малолетните наследници задължително да отчуждават наследството или части
8
от него само ако са го приели по опис. Заявено е, че затова договорите за
прехвърляне на дружествени дялове са действителни и прехвърлените дялове
са преминали в патримониума на приобретателя им – съдружника Д. Я..
С отговора на тази въззивна жалба, подаден от третото лице-помагач на
ответното дружество Д. Я., се посочва, че в правната теория и съдебната
практика се приема, че задължението на непълнолетните да приемат
наследството само по опис по чл.61,ал.2 от ЗН не може да ги ограничи да
приемат наследството с извършване на конклудентни действия, например със
сделка на разпореждане с вещ или имуществено право, припадащи се на
непълнотелния наследник от наследството на наследодателя, като в този
случай приемането на наследството ще е валидно, но по силата на чл.61,ал.2
от ЗН ще има действие на приемане на наследството по опис, защото само то е
възможно по закон. Заявено е, че щом като с неприемането на наследството по
опис недееспособният не губи наследственото си качество, той не губи и
възможността да приеме наследството по опис и след срока по чл.61,ал.1 от
ЗН, а няма пречка наследството да се приеме и мълчаливо, респективно
правото на недееспособния да приеме наследството чрез конклудентни
действия на законния представител не може да се отрече. Заявено е, че
наистина в мотивите на цитираното от окръжния съд ТР № 1/23.01.2024 г. по
тълк.д. № 1/2021 г., макар и при отговора на друг правен въпрос (допустим ли
е отказ от наследство от ненавършило пълнолетие дете), се приема, че
непълнолетните могат да приемат наследството само по опис. Заявено е, че от
представените от него във въззивното производство писмени доказателства е
видно, че е налице приемане на наследството от майка им от двете й дъщери
към датата на сключения договор за продажба на дружествени дялове от
20.10.2023 г. и те са имали право да извършат разпореждане с придобитите по
наследство имуществени права върху дружествените дялове от „М.“ООД.
Заявено е, че с молба от 30.10.2024 г. до СРС малолетната Н. Е.а чрез нейния
баща и законен представител Д. Е. е направила валидно изявление в
предвидената от закона форма за приемане по опис на наследството от майка
й на основание чл.49, чл.60 и чл.61 от ЗН и с решение от 10.01.2025 г. на СРС е
допуснато приемане на наследството от нея по опис. Заявено е, че със
заявление от 12.11.2024 г. до СРС навършилата пълнолетие Д.М. е направила
валидно изявление в предвидената от закона форма за приемане на
наследството от майка си Н.В. и съгласно съдебно удостоверение от СРС от
9
14.11.2024 г. е извършено вписване в особената книга на съда на приемане на
наследството на Н.В. от дъщеря й Д.М.. Твърди се, че съгласно изперативната
правна норма на чл.48,изр.2 от ЗН приемането на наследството произвежда
действие от момента на откриването на наследството, а съгласно чл.1 от ЗН
наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя и тъй като
съдружничката Н.В. е починала на 5.09.2023 г. и на същата дата е открито
наследството й, то на основание чл.48,изр.2 от ЗН приемането на наследството
от двете й дъщери Н. Е.а и Д.М. произвежда правното си действие, считано от
5.09.2023 г. Твърди се, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове, с
който съпругът и двете дъщери на починалата съдружничка Н.В. са
прехвърлили имуществените си права върху притежаваните от
наследодателката им дружествени дялове от капитала на ООД, е сключен на
20.10.2023 г. и доколкото към същата дата приемането на наследството от
дъщерите на В. е произвело правното си действие на основание чл. 48,изр.2 от
ЗН, те заедно с баща си като наследници по закон на съдружничката В. са с
разпоредили валидно с притежаваните от тях дружествени права.
С подадената на 15.11.2024 г. от третото лице-помагач на ответното
дружество Д. Я. въззивна жалба са изложени съображенията, изложени в
неговия отговор на подадената от дружеството въззивна жалба. Посочено е
още, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на
търговско дружество не е измежду сделките, за чието извършване от
ненавършили пълнолетие лица законът (чл.130,ал.3 от СК) изисква даване на
предварително разрешение от районния съд, тъй като дружествените дялове и
имуществените права по отношение на дружествени дялове не се включват в
нито една от изброените в чл.130,ал.3 от СК видове сделки, т.е. могат да се
извършват от непълнолетните лица чрез техните законни представители, а по
отношение на непълнолетните – лично със съгласието на родител, поради
което за сключването на договора за продажба на дружествени дялове от
20.10.2023 г. от дъщерите на В. не е било необходимо да се дава
предварително разрешение от районния съд. Твърди се отново, че при
наследяване на дружествения дял от лице, което не е съдружник,
прехвърлянето му на съдружник в дружеството би могло да се извърши
свободно и той увеличава размера на притежаваните дялове по силата на
сключената правна сделка, без да е необходимо решение на ОСС. Твърди се, че
тъй като правното действие, правният ефект (увеличаване на дяловете на
10
съдружника, на когото наследниците са прехвърлили дяловете на починалата
съдружничка и техен наследодател) настъпва по отношение на дружеството
незабавно със сключването на сделката в изискуемата от закона форма, а не от
вписването на това обстоятелство в ТР (от който момент това обстоятелства
има действие по отношение на третите добросъвестни лица), придобилият
дружествените дялове съдружник Д. Я. е можел да упражнява всички права по
придобитите дялове от момента на сделката 20.10.2023 г. и към датата на
изпращане на искането до управителя и съдружника Н. Т. за свикване на ОСС
на основание чл.138,ал.2 от ТЗ (18.12.2023 г.) той е бил съдружник с дялове в
дружеството, представляващи над 1/10 от регистрирания капитал. Посочва се,
че той е свикал ОСС на 10.01.2024 г. с покана едновременно с искането до
управителя за свикване от нея на ОСС, като няма пречка поканата да бъде
инкорпорирана в искането. Посочва се, че към датата на получаване от
управителя на писменото искане на съдружника Я. за свикване на ОСС
18.12.2023 г. той е притежавал над 10% от дружествените дялове от капитала
на ООД, защото правното действие на извършеното с договора от 20.10.2023 г.
прехвърляне на имуществени права от наследниците на В. на съдружника Я.
настъпва по отношение на съдружниците в дружеството и на самото
дружество в момента на сключване на договора. Посочено е, че другите двама
съдружници Ш.К. и В.К. са получили на 18.12.2023 г. писмените покани за
ОСС на 10.01.2024 г. и всички съдружници освен Т. са присъствали на
събранието, поради което е несъстоятелно твърдението на ищцата, че тя не е
знаела за провеждането на събранието. Заявено е, че на проведеното гласуване
с необходимото по ТЗ мнозинство от над 50 на сто от капитала са приети
оспорените от съдружника Т. решения, тъй като на основание договора от
20.10.2023 г. той е притежавал 264 дружествени дяла от по 10 лв. всеки и е
гласувал валидно с 264 гласа за приетите решения, като решенията са приети с
необходимото по закон мнозинство от общо 266 гласа на присъствалите на ОС
съдружници, т.е. над 50 на сто от регистрирания капитал на „М.“ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ТЗ всеки съдружник може да
предяви срещу дружеството иск за отмяна на решението на общото събрание,
когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на
учредителния договор. Предмет на този конститутивен иск е налагането на
промяна на приетото от ОС правно положение, като целената правна
последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или
11
контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с
дейността му, която е насочена към постигане на обща цел (ТР №1/6.12.2002 г.
на ВКС по тълк.д.№ 1/2002 г., ОСГК, т.5). С конститутивния иск по чл. 74, ал.1
от ТЗ се търси от съдружника защита срещу увреждащи го решения на
съдружниците. Този иск е средството за съдебна защита на съдружника в ООД
и относно неговите управителни права (правото на участие в ОС, правото на
глас, правото на избор). В случая е безспорно, че ищцата Н. Т. е съдружник в
ответното дружество и в това си качество надлежно е упражнила с подадената
на 15.01.2024 г. искова молба правото си да предяви конститутивния иск с
правно основание чл. 74,ал.1 от ТЗ за отмяна на взетите от ОСС на 10.01.2024
г. решения. Този иск е уважен от окръжния съд, поради което не е разглеждан
от съда предявения като евентуален от ищцата иск за прогласяване
нищожността на тези решения, съответно, няма произнасяне по него от
окръжния съд с обжалваното съдебно решение. По начало съединяването на
двата иска е допустимо, но, както е посочено в т.2 на ТР № 1/6.12.2002 г. на
ВКС по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК, съединяването на иск за установяване на
нищожност на решение на ОС с иск по чл. 74 от ТЗ за отмяната му е
допустимо при условията на евентуалност на конститутивния иск (по
отношение на който следва да бъде спазен преклузивният срок). Ищецът
обаче е предявил като главен конститутивния иск за отмяна на решенията на
ОСС и като евентуален установителния иск за нищожност на тези решения и
окръжният съд е разгледал конститутивния иск, като с оглед уважаването му
не е разгледал установителния иск, докато би следвало първо да разгледа
установителния иск, а евентуално при отхвърлянето му да се произнесе и по
конститутивния иск. При така постановеното обаче съдебно решение, което
определя сега предмета на въззивното производство, следва на първо място
апелативният съд да се произнесе относно основателността на конститутивния
иск, респективно относно правилността на постановеното съдебно решение по
този спор, а при приемане на негова неоснователност и отмяна на атакуваните
решения да се произнесе и по предявения (неправилно като евентуален)
установителен иск. Освен това следва да се посочи, че апелативният съд
съгласно т.8 от ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК не
може да се произнася относно пороци на решението на ОСС, които не са
релевирани от ищцата в исковата молба.
Ищцата твърди, че ОСС на 10.01.2024 г. е свикано в нарушение на
12
нормата на чл. 138,ал.2 от ТЗ, тъй като то е свикано от съдружника Д. Я.,
който не притежава дялове над 1/10 от капитала.
Няма спор относно обстоятелството, че на 18.12.2023 г. на ищцата в
качествата й на управител на дружеството и на съдружник в него е била
връчена покана (представена в копие от Д. Я. с молбата от 7.03.2024 г.) от Д. Я.
като съдружник, притежаващ дялове над 1/10 от капитала на ООС с искане, на
първо място, тя да свика ОСС при посочения дневен ред от две точки, както и,
на второ място, ако не свика тя събранието в двуседмичния срок, е отправена
покана до нея като съдружник за свикано от него ОСС на 10.01.2024 г. с
посочени час и място при същия дневен ред. Няма спор, че ищцата не е
присъствала на така свиканото ОСС, като съгласно представения в ТРРЮЛНЦ
протокол то е проведено на 10.01.2024 г. при посочения дневен ред от две
точки с участието на съдружниците Д. Я., Ш.К. и В.К. и са били взети двете
посочени в исковата молба решения – за освобождаване на Т. като управител и
за избиране на нови двама управители, които да представляват дружеството
заедно. Видно е и от представения от ищцата в копие с исковата молба
дружествен договор на „М.“ООД, който съгласно данните от ТРРЮЛНЦ е и
актуалният понастоящем дружествен договор, че съгласно чл.5.1 от него
капиталът на дружеството е 5000 лв., разпределен в 50 дяла с номинална
стойност от по 10 лв. всеки и се притежава от съдружниците Н. Д.а В. (258
дяла), Н. Г. Т. (233 дяла), Д. А. Я. (6 дяла), Ш.К.К. (1 дял), Т.И.П. (1 дял) и
В.Г.К. (1 дял.). Ищцата твърди в исковата молба, че на проведено на 11.10.2023
г. ОСС е оповестено прекратяване на членството на починалите съдружници
Т.П. и Н.В. и е бил намален капиталът на дружеството с 2 590 лв. съразмерно
на притежаваните от тях двамата общо 259 дяла от по 10 лв. от капитала на
дружеството чрез връщане на дяловете от капитала поради тяхната смърт.
Видно от представения от ищцата в копие с исковата молба протокол от ОСС
на 11.10.2023 г., в него действително е отразено взимане на решения за
прекратяване на членството на съдружниците в дружеството Т.П. и Н.В.
поради смъртта им, съответно, на 15.09.2019 г. и на 5.09.2023 г., за намаляване
на капитала на дружеството с общо 259 дяла от по 10 лв. или общо 2590 лв.
чрез връщане на дяловете на прекратилите участието си съдружници П. и В.
поради смърт, съответно 1 дял притежаван от П. и 258 дяла притежавани от
В., и за промяна на дружествения договор на „М.“ООД съобразно представен
проект, като приема нов актуализиран дружествен договор. Видно е обаче от
13
вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства относно „М.“ООД, че капиталът на
дружеството и понастоящем е в размер на 5 000 лв., няма вписано негово
намаляване, нито е обявен нов дружествен договор. Видно е също така от
данните от ТРРЮЛНЦ относно делото, че с определение № 29/22.01.2024 г. по
ч.т.д. № 10/2024 г. на ОС-К. в производство по чл.19,ал.7 от ЗТТРЮЛНЦ във
вр. с чл. 536 от ГПК е спряно регистърното производство по заявление А4 с
вх. №************* до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д. №
60/2023 г. на ОС-К., което исково дело е образувано по искова молба, подадена
от Д. Я. против дружеството, с която са предявени искове по чл.74 от ТЗ за
отмяна на всички решения на ОСС, твърдяно за проведено на 11.10.2023 г.
Установява се следователно, че понастоящем съгласно вписаните
обстоятелства капиталът на дружеството е 5 000 лв., не е вписано намаляване
на капитала, не е обявен нов дружествен договор и съгласно актуалния такъв
според ТРРЮЛНЦ разпределението на дяловете е посочено, както следва: Н.
Д.а В. (258 дяла), Н. Г. Т. (233 дяла), Д. А. Я. (6 дяла), Ш.К.К. (1 дял), Т.И.П. (1
дял) и В.Г.К. (1 дял). Съгласно разпоредбата на чл.140,ал.4 от ТЗ намаляване
на капитала на ООД има действие от вписването му в търговския регистър.
Необходимо е изрично вписване на намаляването на капитала, както
разпорежда специалната норма на чл.151,ал.1 от ТЗ, след задължително
изпълнение на процедурата по чл.150 от ТЗ, защитаваща интересите на
кредиторите на дружеството. Несъмнено е, че във времето от 11.10.2023 г. до
20.10.2023 г. вписване не е извършено, а и е било невъзможно да бъде
извършено, тъй като срокът по чл.150,ал.2 от ТЗ, обезпечаващ защитата на
кредиторите на дружеството, не е възможно да е изтекъл. Следва също така да
се отчете, че тримата наследници на починалия съдружник В. не са
съдружници в дружеството към 11.10.2023 г. (не са станали такива и
впоследствие) и затова за тях решение на ОСС за намаляване на капитала не
поражда правно действие. При смърт на съдружник в ООД имуществените му
права– дружествените дялове се наследяват, но не и правото на членство,
поради което наследникът –приобретател на дяловете не придобива
членствено право, той не замества и не встъпва в членственото
правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на
съдружник на собствено основание след решение на ОС, като наследяването
има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. След
като в случая към 20.10.2023 г. няма надлежно проведена процедура за
14
намаляване на капитала съгласно чл.150 от ТЗ, както и вписване на
намаляване на капитала на ООД съгласно чл.152 от ТЗ, за каквото намаляване
според ищцата е взето решение от ОСС на 11.10.2023 г. и то било вписано със
заявление за обявяване на актове Г1 **************, неоснователно е
твърдението на ищцата, че капиталът на дружеството е намален от 5 000 лв. на
2 410 лв. и че след 11.10.2023 г., съответно към датата на сключването на
договора за продажба на дружествени дялове 20.10.2023 г. наследниците на
Н.В. поради намаляването на капитала и връщането на дяловете на тяхната
майка заради прекратяване на участието й в дружеството с оглед на нейната
смърт не са могли да прехвърлят друго освен вземания към дружеството и
прехвърлянето на дяловете е нищожно поради невъзможен предмет, защото
няма как да бъде прехвърлено нещо, което вече не съществува. Установява се
следователно, че и към 20.10.2023 г. наследниците на починалата В.,
съдружник в дружеството, притежавал 258 дяла от неговия капитал, са могли
да наследят съгласно нормата чл.129,ал.1,изр.1,предл.2 от ТЗ тези
дружествени дялове, поради което и да се разпореждат с тях.
Няма спор, видно е и от представеното от ищцата в копие с исковата
молба удостоверение за наследници, че съдружникът Н.В. е починала на
5.09.2023 г. и нейните наследници са съпруг Д. Е., дъщеря Д.М. (родена на
12.04.2006 г.), която към 5.09.2023 г. е била на 17 години и 5 месеца или
непълнолетна, и дъщеря Н. Е.а (родена на 18.12.2011 г.), която към 5.09.2023 г.
е била на 11 години и 9 месеца или малолетна. Няма спор, че на 20.10.2023 г. е
сключен представеният от ищцата в копие с исковата молба договор за
прехвърляне на дружествени дялове. Видно е от този договор (с удостоверени
нотариално подписи и съдържание), че той е сключен, от една страна като
продавачи, от тримата наследници на В. – Д. Е., Н. Е.а, представлявана от
нейния баща и законен представител Д. Е., и Д.М., действаща със съгласието
на баща си Д.М., и, от друга страна като купувач, от Д. Я., и продавачите
прехвърлят на купувача собствените си придобити по наследство
имуществени права по наследените 258 дружествени дяла от „М.“ООД, всеки
с номинална стойност от по 10 лв. или с обща номинална стойност 2 580 лв.
срещу посочена цена. Ищцата твърди, че прехвърлянето е нищожно и не е
породило действие, защото противоречи на закона и го заобикаля, както и има
невъзможен предмет, тъй като двете деца не са приели наследството по опис,
за да могат да се разпореждат с наследствените си дялове, а тъй като
15
наследственият дял е неделим, не е могъл да се разпорежда с него и Д. Е..
Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 129,ал.1,изр.1 от ТЗ
дружественият дял може да се прехвърля и наследява, в случая след смъртта
на 5.09.2023 г. на Н.В., която като съдружник в ответното дружество е
притежавала 258 дяла от по 10 лв. от капитала на дружеството (5 000 лв.),
нейните трима наследници съпруг и две деца са наследниците й по закон и
относно дружествените дялове по чл. 127 от ТЗ, а именно 258 дружествени
дяла от имуществото на дружеството при равни права, по 1/3 част за всеки от
тях съгласно чл. 5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН. Към момента на смъртта на
наследодателката, към датата на договора 20.10.2023 г. и към настоящия
момент дъщерята Н. е малолетна, а дъщерята Д. към момента на смъртта на
наследодателката и към 20.10.2023 г. е била непълнолетна, към настоящия
момент е пълнолетна, от 12.04.2024 г. С оглед нормата на
чл.129,ал.1,изр.1,предл.2 от ТЗ дружественият дял е част от наследството на
починалия съдружник, поради което при наследяването му следва да бъдат
приложими нормите на Закона за наследството. Съгласно нормата на чл. 48 от
ЗН, наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда
действие от откриване на наследството, а съгласно разпоредбата на чл. 49,ал.2
от ЗН приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството. Сключването на
договора за продажба на дружествени дялове от наследника Д. Е. несъмнено е
действие, което е недвусмислено и по безспорен и несъмнен начин създава
убеждението, че той приема наследството от своята починала съпруга, в което
влизат и притежаваните от нея дружествени дялове от имуществото на
ответното ООД, т.е. действие по смисъла на чл. 49,ал.2 от ЗН. Не се спори по
делото, че е налице приемане на наследството от призования към наследяване
наследник по закон Д. Е.. Спори се в случая прието ли е наследството от двете
деца на починалия съдружник Н.В. и дали те са придобили права по
наследяване върху нейните дружествени дялове, съответно дали валидно те са
продали заедно с другия наследник Д. Е. припадащите им се части от
дружествените дялове с договора от 20.10.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 61,ал.2 от ЗН, недееспособните приемат
наследството само по опис. Тъй като нормата на чл. 48,ал.1,изр.1 от ЗН
разпорежда, че наследството се придобива с приемането му, то за да придобие
16
наследството малолетно лице и непълнолетно лице, то трябва да го приеме по
опис. В т.2,изр.2 на ТР №1/23.01.2024 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г., ОСГК
изрично е посочено, че непълнолетният не може да приеме наследство с
конклудентни действия. В мотивите по т.1 на същото тълкувателно решение е
посочено, че когато в полза на едно ненавършило пълнолетие лице се открие
наследство, съгласно чл.61,ал.2 от ЗН то може да го приеме само по опис,
както и че наследството не може да се приеме направо нито изрично по
чл.49,ал.1 от ЗН, нито с конклудентни действия по чл.49,ал.2 от ЗН, а
наследството може да бъде прието само по опис (от законните представители
– родителите на малолетното дете или с тяхното попечителство съдействие –
за непълнолетното дете). В случая е безспорно, че към датата на сключване на
договора за продажба на дружествени дялове двете деца на починалата
(едното малолетно, другото непълнолетно) не са приели наследството от
своята майка по опис. Видно е обаче от представените във въззивното
производство от третото лице-помагач на ответното дружество, съдружника Д.
Я. писмени доказателства, приети в съдебното заседание на 14.05.2025 г., че
малолетният наследник Н. Е.а е приела наследството по опис, а навършилият
на 12.04.2024 г. пълнолетие наследник Д.М. е приела наследството. Видно от
решение № 429/10.01.2025 г. по ч.гр.д. № 64 338/2024 г. на СРС, от районния
съд е допуснато на основание чл.61,ал.2 от ЗН приемане по опис на
наследството, останало от Н. Д.а В., починала на 5.09.2023 г., съобразно
наследствената й квота от Н. Д. Е.а, действаща чрез своя баща и законен
представител Д. Ц. Е., като е посочено от кои имущества се състои
наследството, сред които освен недвижими имоти и движими вещи са
посочени по т.3 и дружествени дялове – 258 дружествени дяла от „М.“ООД,
всеки с номинална стойност от по 10 лв. и с обща номинална стойност от
2 580 лв. (както и 41% идеални части от 2562 дружествени дяла от „М.
61“ООД). Видно е от съдебното удостоверение от 16.01.2025 г. от СРС, че е
подадена молба от Н. Д. Е.а, действаща чрез своя баща и законен представител
Д. Ц. Е., с вх. № 345117/30.10.2024 г., по която е образувано гр.д. №
64 338/2024 г. на СРС, с която приема наследството на покойния наследодател
Н. Д.а В., починал на 5.09.2023 г., по посочен опис, включващ 258
дружествени дяла от „М.“ООД, който прием по опис е вписан в особената
книга на съда под № 63/10.01.2025 г. Видно е от съдебното удостоверение от
14.11.2024 г. от СРС, че Д.Д.М. е подала молба с вх. № 362539/12.11.2024 г., с
17
която приема наследството на покойния наследодател Н. Д.а В., починал на
5.09.2023 г., който прием е вписан в особената книга на съда под №
2465/13.11.2024 г. Видно е, че приемането на наследството от Д.М. е
направено вече след навършването от нея на пълнолетие на 12.04.2024 г., но,
както е посочено в мотивите по т.1 на ТР №1/23.01.2024 г. на ВКС по тълк.д.
№ 1/2021 г., ОСГК, тъй като непълнолетните деца стават наследници само ако
приемат наследството и то изрично в предвидената в чл. 61,ал.2 от ЗН форма,
то ако законният представител на малолетно дете, респективно непълнолетно
дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по
опис, включително и при изрично даден срок по чл.51 от ЗН, това е
правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след
навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се
отказва от наследството, а за правата на детето наследството остава незаето. В
мотивите по т.2 на ТР №1/23.01.2024 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г., ОСГК е
посочено, че задължението за приемане на наследството по опис е установено
само по отношение на изрично посочени субекти, когато са призовани към
наследяване съгласно чл.61,ал.2 от ЗН, като за лицата, посочени в тази норма,
е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по
отношение на тях предвиденият в чл.61,ал.1 от ЗН преклузивен срок не
намира приложение – те могат да приемат наследството по опис и след като
този срок е изтекъл, като спрямо тях срокът следва да се счита за преклузивен
от момента, в който отпадне причината за недееспособността и те могат да
изразяват валидно самостоятелна воля, и възражение за неспазване на срока
по чл.61,ал.1 от ЗН не може да се прави спрямо посочените в ал.2 лица
(мотиви към т.5 от ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК). В
настоящия случай възражение за неспазване на срока по чл.61,ал.1 от ЗН не е
заявявано спрямо никой от тримата наследници по закон, призовани към
наследяване – съпруг и двете деца на починалия съдружник В.. Следва да се
има предвид и че още със сключването на договора за продажба на
дружествени дялове на 20.10.2023 г. двете дъщери на починалия съдружник В.
са се разпоредили със своите права върху дяловете, което тяхно право не може
да бъде отречено или ограничавано, като непълнолетната към този момент
Д.М. е действала лично (и със съгласието на своя баща). При тези
обстоятелства следва да се приеме, че е налице приемане на наследството и от
тримата, като по отношение на двете дъщери (малолетната приела
18
наследството по опис и непълнолетната приела и изрично наследството след
навършването на пълнолетие) то е станало след датата на сключването на
договора за продажба на дяловете на 20.10.2023 г., но тъй като съгласно
нормата на чл.48,изр.2 от ЗН приемането произвежда действие от откриване
на наследството, което съгласно чл.1 от ЗН се открива в момента на смъртта на
починалия, то съгласно чл.48,изр.1 от ЗН наследството е придобито от
тримата наследници на В. към датата 5.09.2023 г., поради което на 20.10.2023
г. тримата са притежавали съответни права върху наследените дружествени
дялове и са могли валидно да се разпореждат с тях. Неоснователно е затова
твърдението на ищцата, че договорът е нищожен, защото противоречи на
нормата на чл.61,ал.2 от ЗН и има невъзможен предмет.
Според ищцата е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.65,ал.1 от
ЗН, защото в случая не само не е прието наследството по опис от децата, но и
не е искано съгласие на съда да бъде извършена тази разпоредителна сделка с
наследствените дялове от капитала на ООД. Съгласно нормата на чл.65,ал.1 от
ЗН наследникът, който е приел наследството по опис, управлява
наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага
към собствените си работи, като той не може да отчуждава недвижимите
имущества до 5 години от приемането, а движимите – до 3 години, освен с
разрешение на районния съдия, в противен случай отговаря за задълженията
на наследодателя неограничено. По начало тази норма обаче не забранява на
наследник, приел наследството по опис, да отчуждава в посочените срокове
посочените в нея видове имущества – недвижими и движими имущества, още
по-малко забранява отчуждаването на останалите наследствени имущества.
Нормата въвежда санкция относно наследника, отчуждил в посочените
срокове само недвижими и движими имущества без разрешение на районния
съдия – да отговаря за задълженията на наследодателя неограничено. Затова
по начало не може да се приеме, че при такова отчуждаване съответният
договор е нищожен поради заобикаляне на тази законова норма. Следва още
да се отчете, че както до приемането на наследството (доколкото съгласно
чл.58 от ЗН до приемане на наследството лицето, което има право да
наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява
владелчески искове за запазването им), така и след приемане на наследството
по опис недееспособните наследници (малолетни и непълнолетни) не биха
могли да управляват наследствени дружествени дялове, тъй като, от една
19
страна, те нито стават съдружници в дружеството само поради наследяването
на дружествените дялове, нито могат да станат съдружници поради забраната
на чл.65,ал.1 от ТЗ, поради което за тях тази норма е неприложима. Относно
санкцията, предвидена в чл.65,ал.1 от ЗН освен това следва да се отчете, че с
оглед посочените недвижими и движими имущества, които не следва да бъдат
отчуждавани, тя не е приложима при наследяването на дружествени дялове,
тъй като те не са вид недвижимо или движимо имущество, а права
(включително вземания) на наследодателя-съдружник в търговско дружество.
Затова следва да се приеме, че относно наследени дружествени съгласно
чл.129,ал.1,изр.1 от ТЗ дружествени дялове нормата на чл.65,ал.1 от ЗН е
неприложима, а наследниците могат свободно да се разпореждат с
наследените приети по опис дружествени дялове без угрозата да търпят
санкцията по чл.65,ал.1,изр.2 от ЗН (отпадане на ограничената отговорност на
приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя).
Установява се следователно, че възраженията на ищцата за нищожност
на договора от 20.10.2023 г. са неоснователни по изложените по-горе
съображения. Следва при тези обстоятелства само да се посочи с оглед
произнасяне по заявените от страните правни доводи, че наследяването на
дружествени дялове по начало и особено от недееспособни лица има
специфични особености с оглед спецификите в режима на търговските
дружества, които особености изискват преценка относно съответно
приложение на норми на ТЗ и ЗН при това наследяване и последващи
действия на наследниците. Относно изискването на нормата на чл.61,ал.2 от
ЗН за приемане на наследството от недееспособните само по опис следва да се
отчете, че спазването му не е предпоставка за приемане, че те са носители на
наследствените права относно дружествените дялове. Нормата на чл. 61,ал.2
от ЗН е защитна, тя защитава интересите на непълнолетните и не може да се
тълкува в тяхна вреда и да ги лишава от права, поради което с неприемането
на наследството по опис наследникът не губи наследственото си качество. За
непълнолетните наследници, призовани към наследяване, както бе посочено
по-горе, срокът по чл. 61,ал.1 от ЗН не се прилага и те могат и по-късно,
включително вече след навършване на пълнолетие, да приемат наследството
по опис, тъй като на дееспособните физически лица принадлежи
самостоятелната свободна преценка относно приемане на наследството,
включително по опис. Приемането на наследственото имущество по опис по
20
начало засяга правната сфера на кредиторите на наследството, тъй като се
ограничава отговорността на непълнолетния наследник по закон само до
стойността на активите, включени в описа. За отговорността на наследника е
от значение дали е приел наследството или е направил отказ от наследство, а
приемането на наследството по опис е от значение дали недееспособния ще
отговаря до размера на полученото наследство или неограничено съобразно
дела от наследството. Съгласно чл. 123 от ТЗ съдружникът в ООД има
имуществените права да получава печалба и ликвидационен дял. Съгласно чл.
127 от ТЗ съдружникът в ООД има дружествен дял от имуществото на
дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала.
Съгласно чл. 129,ал.1,изр.1 от ТЗ дружественият дял може да се наследява,
поради което при смърт на съдружник неговите наследници наследяват
дружествените дялове, които дотогава са му принадлежали, при съответните
квоти съгласно Закона за наследството. Наследниците биха могли да станат
съдружници в дружество с ограничена отговорност, ако желаят това (но не и
когато са недееспособни съгласно чл. 65,ал.1 от ТЗ) и ако другите съдружници
са съгласни да ги приемат. Възможно е обаче един или няколко от
наследниците на починалия съдружник да не желаят (или да има законова
пречка) да станат съдружници, в който случай няма законова пречка те да се
разпоредят с наследения дружествен дял, съответно чрез прехвърляне на
правата (идеалните части) върху наследения дружествения дял на съдружник
или на трето лице. Следва винаги да се отчита, че обичайно продължаването
на дейността на търговското дружество е в интерес на съдружниците, както и
че не следва да се създават пречки за икономическата дейност на търговците.
От друга страна, невъзможно е статутът на едно търговско дружество да бъде
неясен в продължение на години, докато малолетен или непълнолетен
наследник навърши пълнолетие, когато може да изрази изрично валидно
самостоятелна воля за приемане на наследството по опис (както е посочено в
мотивите по т.2 на ТР №1/23.01.2024 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г., ОСГК и
в мотивите по т.5 на ТР № 3/19.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2013 г.,
ОСГК). Междувременно търговецът трябва да продължи своята дейност и
законодателят не е предвидил пречки за това, напротив, намесата на
държавата с налагане на пречки и ограничения би била недопустима. След
като лицето, което има право да наследи дяловете, е недееспособно, не следва
да се отрече за него възможността да се разпореди с тях по допустим от закона
21
начин – с прехвърляне по реда на чл.129,ал.1 от ТЗ, при което, ако сделката по
прехвърлянето е продажба, да получи парична сума, или да се извърши друг
вид сделка. Недееспособния (малолетен и непълнолетен) наследник може да
придобие в своя патримониум на основание наследяване по закон дружествен
дял от ООД като имуществено право, наследяването на дружествения дял
предпоставя възможност за наследника да се разпореди с имуществени права,
формиращи дела, прехвърлянето на имуществените права, които дават
наследените дялове, няма особености в сравнение с отчуждаването на дялове,
придобити на друго основание, договорите следва да бъдат сключени в
предписаната от закона форма по чл. 129,ал.2 от ТЗ. Затова следва да се
приеме, че и без двете непълнолетни наследнички на починалия съдружник В.
да са приели наследството й по опис, те могат да се разпоредят валидно с
наследствените дружествени дялове, както е направено в случая. Двете
наследнички по закон на починалия съдружник В. са сключили договора за
продажба на дружествени дялове от 20.10.2023 г. и той е породил своето
действие. Впоследствие те и са приели изрично наследството– малолетната Н.
Е.а по опис, а навършилата пълнолетние Д.М. със заявление по чл.49,ал.1 от
ЗН.
Тъй като тримата наследници са прехвърлили валидно на съдружника Д.
Я. придобитите от тях по наследство от Н.В. дружествени дялове с договора за
продажба на дружествени дялове от 20.10.2023 г., сключен надлежно във
формата по чл.129,ал.2 от ТЗ, той към датата на връчването на изпратеното от
него искане и поканата до управителя Н. Т. на 18.12.2023 г. е притежавал
(притежавани 6 дял плюс придобитите 258 дяла) 264 дружествени дяла, които
при капитал на дружеството 5 000лв. представляват повече от 1/10 от него и
затова е имал правото по чл.138,ал.2 от ТЗ да поиска свикването и да свика
той при неизпълнение от управителя ОСС на 10.01.2024 г. Съгласно чл.
129,ал.1,изр.2 от ТЗ прехвърляне на дружествен дял от един съдружник (в
случая от наследниците на един съдружник) на друг се извършва свободно и
съгласно чл. 129,ал.2 от ТЗ се вписва в ТР, като относно този вид
обстоятелство съгласно чл. 140,ал.3 и ал.4 от ТЗ не е предвидено решенията да
влизат в сила след вписването в ТР или да имат действие от вписването им в
ТР, поради което следва да се приеме, че в случая обстоятелството има
действие от датата на договора за прехвърляне на дялове. Неоснователно е
следователно твърдението на ищцата, че това ОСС е свикано от съдружника
22
Я. в нарушение на тази законова разпоредба.
Взетите две решения от ОСС на 10.01.2024 г. са за освобождаване на Н.
Т. като управител на дружеството и за избиране на Д. Е. и Д. Я. за управители
на дружеството, които ще го представляват заедно. Ищцата се позовава на
уредбата относно мнозинството за взимане на решения по т.13 от
дружествения договор, като счита, че решенията са взети не както е посочено
в протокола с 266 гласа, а с 9 гласа, тъй като Д. Я. не притежава 264 гласа,
както е записано в протокола, а притежава само 6 дяла от капитала на
дружеството. Видно е от т.13.2 от дружествения договор, че решения по
т.12.б“з“ за избор и за освобождаване на управител се взимат от ОСС с
мнозинство повече от ½ от регистрирания капитал на дружеството (която
клауза съответства на нормата на чл.137,ал.3,изр.последно във вр.с. ал.1,т.5 от
ТЗ, която изисква този вид решения да се взимат с мнозинство повече от ½ от
капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор). При
регистриран капитал на дружеството 5 000 лв. и взети решения от
участващите в ОСС съдружници Д. Я. (притежаващ 264 дружествени дяла),
Ш.К. (притежаващ 1 дял) и В.К. (притежаващ 1 дял), решенията са взети с
повече от ½ от регистрирания капитал на дружеството. Не се установява
следователно решенията да са взети в нарушение на това изискване на
дружествения договор.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд е уважил предявения от
Н. Т. против дружеството конститутивен иск с правно основание чл.74,ал.1 от
ТЗ, като е отменил двете решения на ОСС на ответното дружество, проведено
на 10.01.2024 г. Установява се, че обжалваното решение на окръжния съд е
неправилно, а въззивните жалби са основателни. Следва обжалваното
решение да бъде отменено, като се отхвърли искът на Т. за отмяна на тези две
решения като неоснователен. Съответно, следва да се отмени решението и
относно акцесорното присъждане на разноски в полза на ищцата Т. и в тежест
на ответното дружество.
С оглед отхвърлянето на иска с правно основание чл.74,ал.1 от ТЗ следва
сега съдът да се произнесе по предявения от ищцата Т., макар и неправилно
като евентуален (неразгледан от окръжния съд поради уважаване на иска по
чл.74,ал.1 от ТЗ) вместо като главен, иск за прогласяване нищожността на
двете решения на ОСС от 10.01.2024 г., която нищожност е заявено в петитума
23
на исковата молба, че се претендира „с оглед изложеното по-горе в исковата
молба“, т.е. на основанията и въз основа на доводите, с които се претендира за
отмяна на решенията на основание чл.74,ал.1 от ТЗ „като незаконосъобразни“,
както е посочено в петитума на исковата молба. Съгласно т.1 от ТР
№1/6.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК, порочните решения на
ОС са отменяеми, квалифицирането им като нищожни е допустимо само по
критериите на ТЗ. Както е разяснено в мотивите по т.1 на ТР №1/6.12.2002 г.
на ВКС по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК, погрешно е разбирането, че решенията
на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни
разпоредби на ТЗ, са нищожни, когато са опорочени процедурата по свикване
на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална
незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на
учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, но не и
нищожни, отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл.74
от ТЗ. Посочено е още в мотивите по т.1 на посоченото тълкувателно решение,
че нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което обаче е отразено
като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на
дружеството, както и е нищожно решението на ОС, което е извън пределите
на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и
учредителния акт, в които случаи съдружникът може да защити правата си с
установителен иск по чл.124,ал.1 от ТЗ. В случая е очевидно, че заявените от
ищцата твърдения и оплаквания са само относно незаконосъобразност на
решенията на ОСС от 10.01.2024 г. (опорочена процедура по свикване,
нарушение на дружествения договор относно мнозинството за взимане на
решенията) и че ищцата не е заявила други твърдения, които да обосновават
нищожност на решенията, а претендира да се прогласи нищожност въз основа
на същите факти, обстоятелства, твърдения и доводи, въз основа на които
претендира да бъде уважен искът по чл.74,ал.1 от ТЗ. Затова и предявеният
(като евентуален) иск за прогласяване нищожност на решенията на ОСС от
10.01.2024 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК ищцата и ответник по двете
въззивни жалби във въззивното производства Н. Т. следва по начало да бъде
осъдена да заплати на ответното по спора дружество и жалбоподател във
въззивното производство „М.“ООД-гр.К. разноски за въззивното
производство, но такива по делото не се установява да са били направени.
24
Въззивната жалба от страна на дружеството е подадена от особения
представител по чл.29,ал.4 от ГПК адвокат Р. Р., като сума за изплащане на
неговото възнаграждение не е внесена по делото въпреки че то е определено
от окръжния съд с определение № 385/1.11.2024 г., като съдът е указал на
ищцата да го внесе и тя не го е внесла, и от апелативния съд с разпореждане
№ 482/7.04.2025 г., като съдът е указал на дружеството да го внесе и то не го е
внесло. Ще следва сега с оглед резултата от въззивното обжалване -
уважаването на въззивната жалба и отхвърлянето на исковете - това
възнаграждение да се присъди в полза на адвокат Р. и в тежест на ищцата Т. в
размера, посочен в определението и разпореждането – 1 250 лв. Тъй като
въззивната жалба е подадена от дружеството чрез особения представител, не е
било изискано внасяне на държавна такса от дружеството-жалбоподател.
Затова и с оглед нормата на чл. 78,ал.6 от ГПК следва сега ищцата и ответник
по жалбата Н. Т. да бъде осъдена да заплати по сметка на апелативния съд ДТ
за въззивното производство по спора в размер на 110 лв. (½ от внесената от
нея за производството пред окръжния съд ДТ 60 лв. или 30 лв. и 80 лв. за
установителния иск, по които сега за първи път апелативният съд се
произнася, съгласно чл.18,ал.1 във вр. с чл.3 и чл.18,ал.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Съгласно
нормата на чл. 78,ал.10 от ГПК на третото лице-помагач и жалбоподател не се
присъждат разноски.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 48/4.10.2024 г. по т.д. № 5/2024 г. на ОС-К., с което
съдът отменя решенията по т.1 и т.2 от дневния ред на общото събрание на
съдружниците на „М.“ООД-гр.К., проведено на 10.01.2024 г., като
незаконосъобразни и осъжда „М.“ООД-гр.К. да заплати на Н. Г. Т.
направените по делото разноски в размер на 2 810 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения с искова молба с вх. № 233/15.01.2024 г. от Н.
Г. Т., ЕГН ********** от гр.К., ул.“Т.К."**, вх.*, ет.*, ап.** против „М.“ООД-
гр.К., бул."Б."*-*, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 97,ал.1 от ГПК
за прогласяване нищожността на взетите на общото събрание на
25
съдружниците в „М.“ООД-гр.К., проведено на 10.01.2024 г., две решения – за
освобождаване на Н. Г. Т. като управител на „М.“ООД и за избиране на Д. Ц.
Е. и Д. А. Я. за управители на „М.“ООД, като управителите ще представляват
дружеството заедно, - като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения с искова молба с вх. № 233/15.01.2024 г. от Н.
Г. Т., ЕГН ********** от гр.К., ул.“Т.К."**, вх.*, ет.*, ап.** против „М.“ООД-
гр.К., бул."Б."*-*, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 74,ал.1 от ТЗ за
отмяна като незаконосъобразни на взетите на проведеното на 10.01.2024 г.
общо събрание на съдружниците в „М.“ООД-гр.К. две решения – за
освобождаване на Н. Г. Т. като управител на „М.“ООД и за избиране на Д. Ц.
Е. и Д. А. Я. за управители на „М.“ООД, като управителите ще представляват
дружеството заедно, - като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Г. Т., ЕГН ********** от гр.К., ул.“Т.К."**, вх.*, ет.*,
ап.** да заплати на адвокат Р. А. Р. от АК-К. с адрес на кантората гр.К.,
ул.“Г.К.“7 сумата 1 250 лв. за възнаграждение на адвокат Р. като особен
представител на „М.“ООД-гр.К. за изготвената и подадена от него въззивна
жалба с вх. № 4550/28.10.2024 г. и за осъществяване на защитата на
дружеството във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. Г. Т., ЕГН ********** от гр.К., ул.“Т.К."**, вх.*, ет.*,
ап.** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд-Пловдив сумата 110 лв. – ДТ за въззивното производство по
спора, както и сумата 5 лв. за издаване на изпълнителен лист за събиране на
горната сума при невнасянето й от Т. до влизане на настоящото решение в
сила.
Настоящото решение е постановено при участието на Д. А. Я., ЕГН
********** от с.Г., ул."М."*, община К. като трето лице-помагач на ответника
по спора „М.“ООД-гр.К., бул."Б."*-*, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
26
1._______________________
2._______________________
27