Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10259/2020г. на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А.С. срещу “В.К.В.”
ООД, ЕИК ********, гр. Варна иск за установяване в отношенията между страните
недължимостта на сумата от 8 956, 18 лв. с ДДС, претендирана като
незаплатени В и К услуги за обект, представляващ къща, находяща се в гр. Варна,
********по фактура № **********/18.06.2020г. за периода от 19.05.2020г. до
17.06.2020г.
Ищецът твърди, че “В и К – Варна” ООД претендира за запащане стойноста на В
и К услуги, доставени за периода от 19.05.2020г. до 17.06.2020г. в обект,
представляващ къща, находяща се в гр. Варна, ********, които са остойностени
във фактура № **********/18.06.2020г.
Поддържа се, че ищецът не е потребител на В и К услуги по смисъла на ОУ на
В и К оператора, тъй като не е собственик на недвижимия имот, не носител на
ограничено вещно право на строеж, нито наемател. Евентуално се поддържа, че
операторът не е доставил 2 788 куб. м. питейна вода, съобразно посоченото
в издадения счетоводен документ. В обекта не е монтиран водомер, поради което
следва да се приложи чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2014г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, а показанията на средството за
търговско измерване, не са отчитани от инкасатор.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от “В и К – Варна” ООД, с
който се заявява основание за дължимост на процесната сума, а именно валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услиги, по силата
на което А.С. в качеството й на ползвател, чиито имот е водоснабден, дължи
стойността на предоставената й питейна вода.
Посочва се, че на 21.07.2020г. е демонтиран водомер с № 29783, чието
показание от 2 097 куб.м. е отразено в нарочно съставен протокол, подписан от
лице, което е присъствало на проверката. Преди демонтажа г-жа С. е поканена да
заплати сумата с писмо от 08.06.2020г., получено от адресата, а след това на
21.07.2020г. са предприети действия по преустановяване водоподаването в
процесния имот.
Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно и въз основа на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че „В и К – Варна” ООД, е начислило
и претендира за заплащане сумата от 8 956, 18 лв., инкорпорираната във фактура №
**********/18.06.2020г. за периода от 19.05.2020г. до 17.06.2020г. В и К услуги в обект, находящ се в гр. Варна, ********.
В тежест на ответника е да докаже, че в качеството си на В и К оператор е
предоставил на ищеца, в качеството на потребител, В и К услуги при публично
известни Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги, одобрени
от ДКЕВР, които влизат в сила в едномесечен срок от датата на тяхното
публикуване в един централен и местен ежедневник, изправността си по
възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни
услуги, че е доставил количеството потребени, но
незаплатени услуги от 2 788 куб.м. за времето от 19.05.2020г. до 17.06.2020г., чрез законно
монтирано и метрологично годно средство за търговско измерване, които показания
са отразявани в карнетни листи, съставени при
спазване изискванията на Общите условия и размерът на претендираната сума от 8 956,
18 лв. с ДДС.
Първият спорен за делото въпрос е дали А.С. има качество на „потребител”
смисъла на Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги /ОУ/.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 ОУ, потребители на В и К услуги са физически
и юридически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на
строеж на имота, за които се предоставят В и К услуги, както и наематели за
времето на наемното правоотношение при условие, че собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на имота декларират съгласието това лице да бъде
потребител за определен срок.
За установяване твърденията, заявени с отговора на исковата молба, че г-жа С.
е собственик на водоснабдения обект, находящ се в гр. Варна, ********, са ангажирани доказателства – Приложение № 1 към
данъчна декларация за недвижим имот /л. 85/ и декларация по чл. 14 ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти /л. 83/.
В посоченото приложение, г-жа С. е декларирала на 10.02.1998г. пред Община
Варна, че е собственик на сграда, построена в имот, находящ се в гр. Варна, ********,
която подлежи на облагане по ЗМДТ, въз основа на документ – НА № 104, том XIII от 23.12.1986г.
Процесното приложение към
декларация е попълнено собственоръчно от г-жа С. и носи неин подпис. В нея
същата признава, че в имота са изградени канализация и водопровод.
Така ангажираните писмени доказателства обосновават позитивен извод, че в
качеството си на собственик на сграда, построена в
имот, находящ се в гр. Варна, ********, г-жа С. има качество на “потребител” по
смисъла на чл. 2 ОУ на В и К оператора, факт, установен от признанието на
неизгоден за нея факт, обективиран в Приложение № 1 към данъчна декларация за
недвижим имот /л. 85/.
Отсъствието на отразяване, че сделката, обективирана в НА № ***, том *** от 23.12.1986г., въз основа на
която г-жа С. е декларирала придобитото право на собственост върху обекта, е
вписана в Служба по вписвания в представена справка
от масивите й от 14.09.2020г. по повод молба по чл. 83 ГПК, не променя формирания
извод на съда и може да бъде обяснено с факта, че същата касае периода от
01.01.1991г. до 14.09.2020г.
На 18.06.2020г. В и К оператора е издал фактура № **********/18.06.2020г. за отчетен период от 19.05.2020г. до 17.06.2020г.,
обективиращ 2 788 куб.м. В и К услуги в обект, находящ се в
гр. Варна, ********на стойност 8 956,
18 лв. с ДДС.
Следващият въпрос на който съдът следва да даде отговор е дали посоченото
количество услуги е доставено до собствения на ищеца водоснабден недвижим имот.
За установяване на този факт, ответникът е представил констативен протокол
№ 1 – 85 Н.П./21.07.2020г., изготвен и подписан от служител на В и К оператора и
от присъстващото лице Галин Тодоров /л. 55/.
Така съставеният и подписан протокол удостоверява, че на 21.07.2020г. в
обект находящ се в гр. Варна, ********, е
преустановено доставянето на В и К услуги, чрез демонтаж на водомер с № 8865 с показание
от 3 435 куб.м., поради незаплащане в срок на дължимите към дружеството
задължения.
Представено е извлечение от отчет, извършен от таблет, модул, саоотчет,
видно от който на 18.06.2020г. е извършен “реален” отчет, при който са
установени 2 788 куб.м. услуги, представляващи разлика между отразеното в
посочения ден показание от 3 375 куб.м. и това при предходното отчитане на
21.04.2020г. от 587 куб.м.
Нито едно от записванията на 21.04.2020г. и на 18.06.2020г. не носи подпис
нито на абоната, нито на него представител.
Справката сочи ежемесечно отчитане за времето от 29.08.2019г. до
18.06.2020г., при които се установяват показания между 10 и 60 куб.м.
Така ангажираните доказателсва не установяват при условията на пълно и
главно доказване, че В и К операторът е доставил 2 788 куб.м. услуги за
отчетен период от 19.05.2020г. до 17.06.2020г. Вярно е, че при демонтажа на
водомера на 21.07.2020г. с полагането на подпис Галин Тодоров е признал, че
показанието на средството за търговско измерване, е 3 435 куб.м., но това
не установява, че за релевирания период, са доставено посочените във фактурата 2 788
куб.м., след като липсва удостоверяване на този факт, чрез полагане на подпис в
извлечение от отчет, извършен от таблет, модул, саоотчет.
Отделно от изложеното, ответникът не е доказал, че техническите съоръжения
позволяват за период от един месец да бъдат доставени и потребени 2 788
куб.м. вода на стойност 8 956, 18 лв. за питейно битови нужди при
положение, че потреблението в предходни периоди, е било от по 10 – 20 куб.м.
Други доказателства установяващи при условията на пълно и главно доказване
доставянето и потребяване на процесните количества
вода, не са ангажирани, поради което предявеният отрицателен установителен иск
следва да бъде уважен.
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна А.С..
Доколкото липсват доказателства за извършване на разноски, такива не се
присъждат.
В полза на процесуалния представител на ищеца адв. Д.Д.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 778 лв. за оказана
безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.Х.С., ЕГН **********,*** срещу “В.К.В.” ООД, ЕИК ********,
гр. Варна иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.Х.С., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на “В.К.В.” ООД сумата от 8 956, 18 лв. с ДДС /осем хиляди
деветстотин петдесет и шест лева и осемнадесет ст./, представляваща
стойност на незаплатени 2 788 куб.м. В и К услуги за обект, представляващ
къща, находяща се в гр. Варна, ********по фактура № **********/18.06.2020г. за отчетен
период от 19.05.2020г. до 17.06.2020г.
ОСЪЖДА “В.К.В.” ООД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Н.Д., гр. София, ********сумата
от 788 лв. /седемстотин осемдесет и осем
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана в производството по гр.д. № 16259/2020г. по описа на Районен съд –
Варна в полза на А.Х.С., ЕГН **********,*** безплатна
правна помощ под формата на процесуално представителство, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: